трънки и блогинки

Музиката на украинските революции

Трагедията на българския преход, е че мнозинството граждани искат промяна, защото властта е паднала, а властта не е паднала, защото гражданите са поискали промяна.

Когато желанието за промяната идва от мнозинството граждани, нещата изглеждат, а и звучат иначе. Днес е денят на независимостта на Украйна и по този повод събирам музиката на „Оранжевата революция““ от 2004-2005 и „Евромайдана“ от 2013-2015 година.

Оранжевата революция

Ґринджоли – Разом нас багато

За мен, това е химна на оранжевата революция. По време на събитията бях в щатите и Оранжевата революция беше първата обществена промяна, която проследих изцяло по интернет. Около мен имаше много руснаци и украинци, и двете групи подкрепяха промяната, като между тях имаше пълно съгласие, че нещата не може да продължават така. Припевът „Много сме, няма да ни победите“ звучеше точно на място:

Океан Эльзы – Вставай

За разлика от Ґринджоли, които са били никому неизвестна провинциална хип-хоп група, Океан Эльзы са едни от най-големите звезди на украинския поп. Те бяха едни от музкантите, които станаха лице и използваха популярността и влиянието си в подкрепа на промените. Стилът им не ми е от любимите, но когато решат – правят музика за революции:

Вопли Видоплясова Вопли Видоплясова или Воплите на Видоплясов (герой на Достоевски, нещо като хипстър от 19в.) е една от групите, които ме карат да съжалявам, че не разбирам украински. Музиката им е шарена като името. Пеят само на украински, силни засъпници на украинския език и едни от музикантите, които са били ангажирани в предизборната кампания на Юшченко, заради песни като Весна. Открих ги покрай тези събития и силно ги свързвам с тях.

Евромайдан

Океан Эльзы – Стена В Последните албуми на Океан Эльзы има много повече „политически ангажирани“ песни, но мелодичния им стил не мисля, че е много вдъхновяващ. Стена, обаче им се получи много добре.

Анастасия Дмитрук е млада поетеса, която има youtube канал, където рецитира своите стихове по теми, които традиционно се асоциират с млади поетеси. Един от стиховете ѝ е озаглавен „Никогда мы не будем братьями“. Посветен на „братството“ между Русия и Украйна той става изключително популярен в дните след окупяцията на Крим и на остро противпопоставяне от страна на Русия на майдана. Група латвийски музиканти го превръщат в песен, която не само стана изключително популярна, но и предизвика десетки, ако не и стотици видео и поетични отговори от руска страна:

По този повод се сещам, че Руснаците и Украинците са братя, а не приятели, защото приятелите може да ги избираш. Те и за това руснаците преминаха границите на Украйна, само защото братската помощ граници не знае…

Dahk Daughters са интересна експериментална група, която се включи активно в концертите на майдана. За съжаление стилът им не е най-подходящ за площадна музика, но ето една песен, за акомпанимент на новините от Донбас:

Путин Хуйло Чист футболен припев, който фенове на враждуващи агитки заедно скандираха по стадиони, пое се от министри, и стана чудесен фон за новинарските репортажи на освиркването на Лавров в София.

Ляпис Трубецкой „Ляписите“ са една от най-старите и популярни беларуски групи, която системно критикува режима в Беларус, призовава към край на скотско търпение Не быць скотам. Посветената на Небесната рота песен Воинь света се прие изключително добре и стана един от най-популярните фонове на клипове от сблъсъците на Майдана.

Это, детка Рашизм За съжаление конфликтът в Украйна продължава. Продължават и оценките, чрез музика.

→ Няма коментари Дата: 24.08.2014    Категория: музикааа

Родени в Украйна

Няколко от най-известните изпълнители на класически произведения са родени на територията на днешна Украйна, като етническия им произход и биография са добър пример за разнообразието от народи и съдби, които определят настоящето на тази страна.

Святослав Рихтер
Святослав Рихтер е роден в Житомир, днешна Украйна, тогавашна част от Русия. Дете на немец, заселил се там в следствие от имперската политика за европеизация, и рускиня от благороднически произход. Като дете е бил разделен от семейството си, в следствие на избухналата гражданска война. Без музикално образование, Рихтер е гениален слухар и невероятната му дарба му отваря вратата към по-късна формална школовка. Може би като следствие на това, че баща му е застрелян като шпионин в началото на Втората световна война, Рихтер никога не се бърка в политиката, което от друга страна, му дава възможност и да концертира зад граница.

Рихтер е един от любимите ми пианисти, най-вече заради експресивната интерпретация на класически произведения. Във Варшава, по улица „Нови свят“, около паметника на Шопен понякога пускат части от Революционния етюд. Убеден съм, че въпреки национализма на поляците, те са избрали изпълнението на Рихтер:
 
Владимир Хоровиц
Роден в Киев, в началото на 20 век. Дете на асимилирани украински евреи, той се опитва да концертира и прави кариера в Русия в годините след революцията. Много бързо му ставя ясно, че в раздираната от конфликти и насилие страна той е обречен и емигрира първо в Германия, а после и в САЩ, където идва неговото развитие и признание. Концертите на американския гражданин Хоровиц в СССР са един от първите символи на сближаването между двата лагера.

За разлика от емоционалния Рихтер, Хоровиц е известен с това колко точно, нежно и внимателно пипа пианото. Техниката може би и определя неговия репертоар, който се състои преди всичко от по-мелодични произведения.
„Невидимата троха“ на 0:30 в това изпълнение на Лист е може би любимата илюстрация на техниката на Хоровиц:
 
Исак Щерн и Давид Ойстрах

Двама всепризнати съветски цигулари, които са пример за приноса на родените в Украйна в изграждането на културния образ на СССР. Единият е роден в Одеса, а другият в Тернопил. Нямам лични впечатления от тяхния стил и изпълнения, от биографиите им (Щерн, Ойстрах) може да научите повече, но ми хареса това съвместно изпъление Рихтер и Ойстрах.

→ Няма коментари Дата: 23.08.2014    Категория: музикааа

Върнете ни парите ни!

Дядо Крас заедно с великата група Млък! преди около 10 години изпяха песента „Върнете ни парите“, която предлагам за химн на #нямадаплатим.

Нещо се обърка в моята глава или
Всичко пак е сбъркано в нашата страна
Винаги плащаме за чуждите шеги
Винаги плащаме, но с наши пари

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

Грешката е вярна, правилно грешим
Сметката е чужда и няма да платим
Тъпо е да плащаме за чуждите шеги
Сметката е чужда и няма да платим!

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

→ 4 коментара Дата: 13.07.2014    Категория: музикааа

Моите условия за КТБ

С вчерашните предложения за разрешаване на ситуацията в КТБ, БНБ, правителството и определени народни представители искат да:

  •  Отпишат огромно количество кредити, които наричат „лоши“, без пълна информация и без сериозен одит.
  •  Възстановят депозити, надвишаващи гарантирания размер от 196 000 лв., в пълен размер и в брой.
  •  Спешно да вземат нов дълг на неизвестно какви условия.
  •  Замесените да си останат по местата и никой да не понесе никаква отговорност.
  •  Всичко това да се случи бързо, непрозрачно и необратимо.

Аз съм против. Те се провалиха и сега идват при всички нас за пари, доверие и помощ. Не, не ги давам и не съм съгласен. Не желая управляващите да изхарчат милиарди и всичко да си остане по старому. Моето съгласие, пари и помощ имат цена. Тъй като за всяко решение ще трябва да платя и аз, ето моите условия и предложения какво трябва да се случи.

Отговорност. Нови хора и нови правила. Искам да знам защо това няма да се случи отново и как съпричастните ще си поднесат отговорността. Това означава промяна на правилата и промяна на хората.

БНБ, Правителството, Народното събрание, Прокуратурата и МВР пасивно позволиха и активно причиниха този проблем. Личностите, които са отговорни за проблема, не може и не трябва да са част от неговото решение. На тези хора не трябва да им се дават два или повече милиарда, за да опитат да запушат дупката, която сами отвориха. На личностите в БНБ и институциите, които позволиха натрупването на твърдяното количество несъбираеми кредити, трябва да им бъде отнето сега и за в бъдеще правото да управляват публични ресурси. Може би, ако след провала на правителството на Виденов на Румен Гечев и Димитър Костов бяха отнети правата да са на ръководни длъжности, може би днес нямаше да сме отново в подобна ситуация. Отново – не трябва да се позволява на виновните  вземат решение за проблема, които сами са създали. Да си вървят – веднага.

Няма причина да бързаме. Това е най-важното в настоящата ситуация. Парите ще дойдат от нас. Няма причина да действаме под стрес и при недостатъчна информация, за да взимаме бързи решения. Това се отнася както за отписването на „лошите кредити“, така и за възстановяването на негарантираната част от влоговете. Тези, които очакват да ги получат ще трябва да се аргументират.Чрез предложените от БНБ законодателни решения ни предлагат да се действа бързо, непрозрачно и необратимо. Този тип взимане на решения, съчетано с липсата на цялостна и точна информация неминуемо ще доведе до не само грешни, но вредни решения. Продължете →

→ 6 коментара Дата: 12.07.2014    Категория: всякакви

За кратката памет и липсата на възмездие

Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.

Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.

Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което  докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.

Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.

А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.

За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.

Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.

Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило.  Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.

→ 5 коментара Дата: 01.07.2014    Категория: всякакви