трънки и блогинки

Symbian вече е свободен софтуер, разпространяващ се при условията на EPL. Телефонът, който ще си купя съвсем скоро, ще е със Symbian. Някой да може да ми даде препоръки?

Преглеждайки възможностите на  устройствата за четене на електронни книги, се замислих каква функционалност, какви „инструменти“ са ми нужни при четене на текст. Чета предимно, за да извлека информация, а не удоволствие от текста и ми е необходимо да оставям някаква следа върху прочетеното. По аналогия със света на хартията, бих искал да мога да правя следните неща и с електронните книги:

1. Да подчертавам текст – защото някои думи са по-важни от другите.
2. Да оставям бележки към текст – коментар, въпрос или обяснение – всичко, за което се сетя и може да ми е полезно по-късно.
3. Да оставам отбелязки и препратки – за какво къде пише в текста и съответно да мога да препращам към него.

Знам, че Kindle предлага възможността за анотации, но освен от езика,  тази възможност е ограничена и от източника (или само от формата?) на документа. Нещо по-добро няма ли?

Говоря за устройствата за четене на електронни книги, но не съм намерил добро решение за тези операции и когато чета нещо на компютър. За да постигна описаното горе, обикновено създавам нов файл (запис) и с много copy/paste си водя бележки. Друг вариант е да вкарам текста в офис текстови редактор (OO Writer, MS Word), който освен цялата си друга (излишна в случая) функционалност има и възможност за подчертаване, коментиране и препращане. И двата варианта не са удобни и ефективни и ми се иска да има някакво по-добро решение. Ако вие имате решение – моля, споделете.

Преди много години Есме се казваше женското ми аз в irc. Бях млада и невинна, мислех глупости безспир, едва шестнадесетгодишна, разбивах душевния им мир. Не помня дали описвах косата си като права и пепеляворуса, но понякога споменавах, че имам хубав глас и пея доста добре, но не възнамерявам да пея опера, както очакват от мен. Обикновено не бях ужасно общителна и със сигурност не обичах дребните разговори, а ако ме питаха някаква глупост, като примерно коя зодия съм, обяснявах, че съм „риба“ и се измъквах като пъстърва от разговора.

Понякога снобски констатирах, че събеседникът ми е над очакваното животинско ниво на интелигентност и му задавах лични въпроси, упражнявайки се да проявявам съчувствие. Интересувах се дали ме намират твърде студена и без чувство за хумор, но се оказа, че този характер привлича мнозина. Имаше разговори като дуети – солфеж, фантазия, мечта. Някои младежи тръпнеха в плам любовен и смразени очакваха клетви за моята вярност, но аз продължавах да си свиркам. С някои стана прекалено, наложи се да измисля заминаване, обмислях дори да полудея, но в крайна сметка считах, че освен омерзението може да оставя и материал за добра история. Някой комплекс, също така. След години всичко ми се върна и аз добих причини да си спомням за Есме – с любов и омерзение.

Със забележката, че новините на Sky Sports заприличват все повече на финансови известия, днес дойде новината, че са назначили синдици на Кристал Палас. Ботев Пловдив изглежда направо като да се разпадне. Това са само днешните клубове, заплашени от изчезване заради несъстоятелност и затова реших да разбера повече за това, което всички споменават като  надежда за принудително вразумяване – концепцията на UEFA за финансов феърплей. За идеята не можах да открия нищо по-конкретно от изявление за пресата (pdf), върху което всички базират своите коментари и очаквания. Мерките, за които се говори в него са:

• задължение за клубовете с над определен оборот, за определено време,  да поддържат баланс между приходи и разходи (т.е. да не харчат повече отколкото са приходите им);
• насоки (правила?) за определяне на заплатите и трансферните суми;
• създаване на индикатор за нивото на задлъжнялост;
• правила за извършване задължителен финансов одит;
• задължения за клубовете да спазват неотклонно правилата

Засега липсва по-конкретна информация, но това не пречи на всички дружно да твърдят, че това е правилната посока. Имат дори подкрепата и на клубовете, някои от които са доста затънали и заплашени от същите мерки. Лицензионни режими, финансов контрол и регулация на разходите – това е същината на мерките, чието налагане е скрепено със заплахата от лишаване от право на участие в турнири и първенства. Малко ми е неясно как лишаването от най-големия приходоизточник ще спомогне за финансовата стабилност на клуба, но вероятно са го измислили.

Интересно е, че опасенията и намеренията намеренията на УЕФА за по-голяма административна намеса в спортния живот не са нещо екзотично. Европейският съюз, в своята политика и плановете изразява ясно становище, че:

robust licensing systems for professional clubs promote good governance in sport and that more efforts should be focused on their implementation and gradual reinforcement

Без конкретна информация не мога да твърдя нещо със сигурност, но тъй като става дума за футбол мога спокойно да спекулирам. Ако толкова силно регулирани дружества като банките успяват да се вкарат в проблеми, то надзираването едва ли ще спаси и клубовете. Примерно, Челси и Манчестър Сити получиха огромни суми, като безлихвени заеми и при това от собствениците си. Когато размера на заемите стана проблем, те ги преобразуваха в собственост (апорт на вземане). На Манчестър Сити дори бяха опростени голяма част от сумите, които се наляха. Правилата за финансов феърплей, изглежда, нищо не казват (а и трябва ли?) за клубове, в които се наливат и губят пари с цел постигане престиж, влияние или от проста фенщина.

Колко е голяма зоната на здрача?
Депутати от ГЕРБ в разговори с Григор и Юруков твърдят, че когато са гласували забраната за протести в близост до Народно събрание, Министерски съвет и Президентството, са имали предвид съвсем непосредствена близост до сградата. Колкото да предпазят уважаемите граждани да си удрят главите в стените. Може и да е така – никой не може да каже какво и дали са си мислили народните представители. Проблемът е, че не са постигнали целта на закона – да регулира материята.
Текстовете могат да се тълкуват както е угодно на властимаищите. Кметът разрешава или забранява провеждането на протест и така упражняването на конституционното право на протест е зависи единствено от неговата добра воля.  Ако кметът не разреши съдът не може да направи нещо съществено, имайки предвид, че обикновено събитията, за които се протестира се развиват много бързо.

Имайки предвид приетата единодушно лоша уредба, не  е разумно да се разчита на НС да я поправи. За провеждането на протести на територията на всяка община се приема и наредба на Общинския съвет, в която се детайлизират изискванията. Сега общинските съветници в София имат реална възможност да определят къде е тази забранена за протести зона. С колко общински съветници имате връзка?

Disaster United
Рубриката на „Гардиан“ за футбола като бизнес ми ства все по-интересна, въпреки че се занимава с все по-тревожните новини около финансовото състояние на Манчестър Юнайтед. Феновете се чудят каква глупост да измислят в знак на протест, докато се опитват да ги изцедят. Любимите на никого собственици на клуба изглеждат все повече като мародери, които се опитват да осребрят активите (включително и стадионите) и постъпленията от спортните успехи чрез заеми и такси за управление, без да имат за видим план да ги връщат. Портсмут го е закъсал сериозно, но се очаква да е само първия клуб и въпросът става политически и сатирически.

Fortran за начинаещи
Когато се замая твърде рано, често ми идва идеята да уча нови езици за програмиране. Примерно, python съм го начевал поне около пет пъти, а съм забелязал, че около Коледа и Нова година се хващам със C. Последният път наред беше Fortran, но за него не можах да намеря книга или подробно ръководство. Почти всички материали са от 90те и предполагат, че вече знам Fortran 70 или поне C. Може ли да ми препоръчате нещо за начинаещи, защото е интересно, а с проба/грешка изкарвам някакви странни резултати.

10% от държавата
Държавата е винаги била кредитор с най-голям приоритет, но поне е била и надежден платец. Нея дори и да я осъдиш, пари насила не можеш да си вземеш. Държавата не може да фалира, но пък кредиторите ѝ са съвсем реално застрашени. Малкият проблем, е че кредитори на държавата сме всички ние и когато лицето на държавата каже,  че ще плати, но само ако се откажем от 10% от вземането, какво трябва да мислим за нея?