трънки и блогинки

Позициите
Станислав Касчийски (twitter) и Росица Цанова (twitter) застанаха пред буса на TV7 и попречиха на хората да направят нещо по-сериозно на екипа:

TV7 напуснете и елате с нас. Протестът е и за вас!

Твърденията на TV7, че на митинга на 14ти Юни е имало тридесетина човека, на следващия ден станаха истина по странен начин. Екипът на TV7 получи „личен митинг“ от около 30 човека, които се изказваха без любов за медията, ръководена от Николай-Бареков-тире-журналист. Имаше много протестиращи, които  скандираха „Ненасилие“, но и убеждаваха по-крайно настроените да се въздържат, но категоричния начин, по който Станислав Касчийски и Росица Цанова изразиха и защитиха позиция получават най-искреното ми уважение. Те са пример за мен и всички нас, благодаря!

Декорираният бус на TV7

Станислав Касчийски и Росица Цанова пред буса на TV7

Подреденият боклук е нещо уж много по-дребно, но невероятно важно и показателно. Мил детайл бе и коментарът на един от по-агресивните, когато Касчийски си написа посланието. Той му каза „Забрави запетайката“

Лозунги
Бесилото, според мен, беше най-ефектно комуникираното послание:

„Не ядосвайте Народа!“ Така и не го запалиха това чучело. Режисьорът в мен е разочарован.

А долните ме забавляваха:

„Къде си Костов“

„Джофри = Станишев“

„Кон боб яде ли?“

Почетни споменавания за: „Искаме си Сектор А“, „Кой не скача е Дебел“ и нереализираният: „Дъмбълдоре????“

Скандирания
Всички твърде отстъпчиви жени и всички професионалистки, заслужават извинения за сравненията им с политици. Волен Сидеров бе най-често споменаваната курва, но вчера и Бареков бе споменаван на собствено основание. Забавляваха ме скандиранията „Волене, излез“ и „Ай сиктир!“ пред централата на ДПС и „Извини се, бе!“ пред централата на „Атака“.

Полицията
Първо нещо много важно – от Орлов Мост, през НДК и чак до Позитано 20 протестът не бе охраняван. Нямаше никаква полиция, която можеше да спре възможни посегателства срещу кофи, коли и сгради. Не знам дали това беше нарочно или е проява на груба небрежност, но единствено културата на протестиращите спести евентуални щети. Полицията се появи в две редици, с каски и щитове, чак когато протестиращите стигнаха до централата на БСП. Ясно стана, кой ги интересува и кого пазят.

За всеки мислещ гражданин е ясно, че полицаите вътрешно ги мачкат много жестоко. Когато видях сладоледаджийския автобус, в който държаха и развозваха жандармерията, в първия момент ми стана смешно, после ми стана жално и срамно за тези хора. Полицаите изтърпяха и това унижение от своите. Направи ми добро впечатление, че след като пред централите на БСП и ДПС полицията беше в два реда (преден цивилен и заден с каски и щитове), пред централата на Атака бяха свалили каските на земята.

Полицията обича сладолед

Каски долу

Изпълненията на химна
Най-обединяващото нещо бе всеки момент, в който скандиранията стихваха и се пееше Химна на България. Това е запис от пред ДПС, но имаше още много.

Хората
Най-важното са хората, които се събраха. Моминското парти ме усмихна най-много, но който е бил там – знае за какво говоря.

Пример за невзрачна промяна в правото, която може да се приема като знакова и евентуално да се окаже със голямо значение, за документите, които ежедневно ползваме и създаваме. От блога на проф. Огнянова научих, че от 1 юли 2013 г.

в съответствие с Регламент No 216/2013 само електронното издание на Официален вестник на ЕС ще бъде автентично и ще има правно действие.

Защо считам, че това е важно и какво ми идва като изводи:

1. Електронната форма е по-достоверна. Формата, в която е обективизирана правната нормата, не само има отношение към автентичността, но и законодателя счита електронната форма, придружена с електронен подпис, за по-надеждна от хартията на печатното издание. Тъй като в електронната форма не личи да има процедурата за участие на минимум два органа за полагане на подпис и печат върху акта, ми е любопитно дали няма да се получат повече грешки.

2. Нямаме добър начин за доказване на време. Начинът на публикуване в електронна форма, който поражда правното действие на нормата – по отношение на лицата, във времето и пространството. За влизането в сила е значим момента (деня) на публикуване, се показва техническата слабост на регулацията на електронните документи, при която разполагаме с технически начин да удостоверим цялостта на документа (електронен подпис), но за датата на съществуването му трябва да разчитаме на датата вписана в него. Тоест възможна е последваща подмяна в текста в изданието (и повторно подписване), при запазване на същата вписана дата. За избягване на тази опастност има техническо решение (timestamping), но законодателя, неясно защо, не желае да го възприеме.

3. Публикуването в електронен вид се счита за ненадеждно. Регламентът въвежда промяната в една разпоредба, а с останалите се опитва да създаде правила за устойчивостта на съдържанието в електронна или печатна форма. Освен подразбиращата се ненадеждност на електронната среда за публикуване, това показва сериозните празноти в практиката за устойчиво запазване на електронни документи.

Най-точното описание, което съм чувал за Duman е: „socially engaged junkies“. Независимо дали това  ви звучи положително, те са една от любимите ми турски групи. Ден след началото на протестите в Истанбул Duman публикува Eyvallah:

Досега ги харесвах много като музиканти, но с позицията си в тази песен добих съвсем ново уважение към тях.

Вече имаме правителство, в което БСП е най-малко неприемливата политическа партия. Няма начин да очакваме нещо добро от тези хора.

За съжаление, това не е първата такава ситуация и това, което следва, съм го виждал и преди: студено зимно утро, сърдити хора с ръце в джобовете се събират за протест, а насреща им – жандармерията, в пълно бойно. Зад щитовете и каските – същите милиционери, само че малко остарели. Виждали сме се преди и може да се каже, че се познаваме. Диалог, ако да си приказвахме:

- Здраве желаем, другарю полицай! Явяваме се да попротестираме малко.
- О, пак ли вие, бе! Пак ли червените ще сваляте?
- Тъй вярно! Пак червените, господин милиционер!
- От колко години не сме се виждали?
- Последно се виждахме когато Станишев сваляхме, преди това Виденов бутахме.
- Помня. Значи, на същото място, същите хора сте се събрали, за да сваляте същите червени?
- То и вие сте същите. Както се казва: „Събрахме се!“
- Добре, а тоя път имате ли поне някаква идея какво ще правите след като ги свалите?
- Съвсем не, никаква идея нямаме. Знам само, че след протеста трябва за работа да бързам.
- Същото като предишните пъти?
- Ами, абсолютно същото.
- Ясно… значи пак ще се видим тук след 4-5 години?
- Май така ще излезе. Хайде, че кой не скача…

Михаил Миков, новоизбраният председател на Народното събрание, през 2009та година бе министър на вътрешните работи в кабинета на Станишев. Тогава Министерски съвет внесе проекто-закон за изменение на ЗЕС, който предвиждаше съхранение на трафични данни за интернет достъпа, мобилните и стационарните разговори. Ресорно министерство и вносител за разглеждане от МС беше ведомството, ръководено от Миков. Проектът щеше да направи възможно използването на информацията за всякакви цели и с минимални ограничения и бързо стана известен като „Законът за подслушването в Интернет“. С няколко нарушения на Правилника на НС, законопроектът бе спешно придвижен за гласуване в зала.

Срещу планираните изменения започнаха масови онлайн протести, които преминаха и в масови протести пред народно събрание. На 14 Януари 2009та година, пред Парламента се състоя митинг срещу правителството на Станишев и възможността комуникациите ни да бъдат безконтролно и тотално подслушвани. След като нарочно докарани футболни агитки предизвикаха сблъсъци, полицията използва с нищо неоправдано насилие, за да разпръсне протестиращите.

На 14ти Януари 2009 бяха бити хората, които излязоха решени да не допускат превръщането на България в държава, доминирана от мракобесна полицейщина, в която безконтролното подслушване и контрола на личния живот са главните властови инструменти. На 14 Януари 2009 Михаил Миков използва насилие срещу хората протестиращи срещу превръщането ни в каквото сме днес.

Премиерът Сергей Станишев и вътрешният министър Михаил Миков, със съдействието на тогавашния кмет Борисов, изпратиха полицията да смаже тези хора. Те носят пълната отговорност за случилото се и няма да им бъде простено. Този запис може да ви припомни ситуацията, моля за още снимки и видео:

Днес, четири години по-късно, България е точно такава държава, срещу каквато протестираха гражданите на 14 Януари и защото, когато Борисов започна злоупотребата с репресивния апарат за властови цели, гражданите не можеха да потърсят подкрепа от вчерашните си насилници. Днес, Михаил Миков е лице на „парламентарната ни демокрация“, Станишев се готви отново да управлява изпълнителната власт. Насилниците са възнаградени, забравете всякакви илюзии.