трънки и блогинки

Първородният грях на бъдещото управление

Мога да се обзаложа, че България няма да има правителство, докато няма яснота за размера и източниците на парите, които ще послужат за обогатяването на участниците в управлението. Целия кастинг, който тричленката на ГЕРБ организира, всички изявления сред срещите са стъпки, насочени за печелене на време и създаване усещане за криза, която изисква (и оправдава) последващи жертви и компромиси, свързани с нови разходи. Предмет на обсъждане на т.нар. „консултации“ са политическите платформи (които и самите преговарящи не познават), общо-теоретични позиции на политическите партии, но никой не говори за важното – за парите. Иначе казано – Бойко, който сам демонстрира, че е едноличен лидер на ГЕРБ, е пратил „жените“ да пълнят ефира с шум, докато той чака да стане време за истинската сделка, относно това откъде ще дойдат парите.

Моето предвиждане е, че правителство ще се сформира чрез сделката относно това колко ще се плати за КТБ и какъв ще е размера на увеличаване на държавния дълг. Още повече, според мен, Народното събрание първо ще вземе решения относно размера на дълга и КТБ и с подкрепата за тези решения ще стане ясна коалицията, която ще управлява страната. Това ще е нещо като своеобразен „първороден грях“ на коалицията, което престъпление ще докаже решимостта им, ще ги поквари и държи заедно.

Настоящата ситуация е характерна с това, че лесните пари свършиха. Също така имаме и предстоящи разходи, дефицити в държавния бюджет и обща криза на приходите, които още повече ще намалят средствата за обогатяване и ще намалят възможностите за бъдеща кариера на участниците в евентуално управление. За да съм по-ясен, ето кратка история на някои от приходоизточниците на паразитната политическа класа:

  • „Имотния бум“, когато строителството и спекулациите с недвижими имоти бяха най-лесния начин за бърза печалба. Мнозина участници в местната и държавна власт направиха състояния в резултат на заменки, разпродажба на държавни и общински имоти, приватизация на дружества, собственици на значителни терени, публично-частни партньорства, утвърждаването на АДСИЦ схемите и други действия, които доведоха до застрояването на морето и планините.
  • ВЕИ. След спукването на имотния балон на мода дойдоха възобновяемите източници, заради гарантираната си цена за изкупване на енергията от тях. Множество политици се превърнаха в енергийни експерти и пряко или непряко се сдобиха със соларни и ветро паркове, използвайки политическите си контакти за съдействие за включване към електроразпределителната мрежа. Нивите станаха жълти от рапица, Доган взе хонорар като хидро-консултант и задължителните проценти за енергия от ВЕИ бяха бързо достигнати и задминати.
  • Европейските проекти станаха актуални веднага след приемането ни в ЕС. За мнозина членството ни се свързва единствено с митичните „европейски пари“ и бездънните фондове. Обкръжението на мнозина политици и много бивши участници в управлението започнаха да се занимават с „евро-проекти“, използвайки контактите си за прокарване на тяхната схема за изписване на европейски пари. Запознати сте с безкрайните скандали за измами, „обезпокоените“ писма на контролиращите органи, санкциите и спирането на плащанията – все знаци за престъпното използване на тази възможност от участници в политическия живот. Особено внимание заслужават земеделските субсидии фонд „Земеделие „, които купиха ролс-ройсове на едрите земевладелци и бетонираха ДПС на власт.
  • Енергетиката – консолидацията на държавната енергетика в БЕХ с последващия феноменален успех на политиците да фалират така създадения монопол. Източването на НЕК, чрез постоянно започващото строене на енергийни проекти като АЕЦ Белене, Южен поток, Цанков камък, облигационните заеми на БЕХ, концентрацията на средствата в КТБ. Трагичното положение на енергетиката тепърва ще става ясно, особено като се съчетае с вече започналите дела.

Всички посочени „схеми“ и източници са повече или по-малко изчерпани. Паразитите търсят нови източници на средства, нови източници на жизнени сили, чрез които не просто да монетизират властта, но и да осигурят оцеляването си. Тъй като не се вижда друга схема, подобна на посочените, лесният избор, който имат, е взимането на нов дълг. Ситуацията е още по-сложна от неизпълнението на приходната част на бюждета и следващия дефицит, както и с няколко решения, свързани с огромни средства:

  • КТБ – не само осигуряване на липсващия 1,6 милиард във Фонда за гарантиране на депозитите, но и желаното от мнозина пълно възстановяване на депозитите
  • Практическия фалит на НЕК, която е в неплатежоспособност
  • „Дупката“ в НОИ
  • Арбитражните дела заведени заради Белене от Атомекспортстрой и делото на електроразпределителните дружества срещу задържането на парите от НЕК
  • Разходите за „Южен поток“ и 7ми блок към Уестингхаус

За запушването на всяка една от тези „дупки“, са нужни средства, които се измерват в милиарди, каквито ние нямаме. Това са проблеми, които са следствие на зависимостта на управлението на икономиката от политическата власт. Ние сме пред поредната тежка криза, защото „политиците“ се държат като паразити, които се хранят от разпределението на финансови потоци, обогатяват се от упражняването на властта и са зависими за оцеляването си от участието в нея.

Проблемът може да бъде отложен чрез вземане на поредица от нови заеми или чрез много тежки решения, които ще унищожат тези, които ще ги вземат. Който политик вземе тези решения, то той няма да може да се занимава повече с политика, защото ефекта им ще бъде усетен години след това. Пример за такава съдба е правителството на Иван Костов, което взе подобни самоубийствени решения да изкара огромни части от икономиката изън обхвата на държавната власт. Разликата е от преди и след Костов е че след 2001ва година икономиката стана значително по-малко зависима от това кой е на власт. Естествения фалит на много държавни предприятия, приватизацията, дерегулацията и намаляването на държавното участие в икономиката ограничиха значително източниците на приходи на политическата класа.

Когато няма сигурност за източниците на приходи, за обогатяване, а алтернативата са тежки реформи, които ще унищожат политическото бъдеще на решаващия,  желанието за управление намалява. По тази причина и Бойко не бърза. Гледайте парите.

→ Няма коментари Дата: 18.10.2014    Категория: всякакви

Малко впечатления за Гроздан Караджов

В изключително силния за Реформаторите 24ти МИР, има много хора, които заслужават уважение: доктор Москов, Гроздан Караджов, Мартин Димитров, Трайчо Трайков, Иво Божков са само някои от тях. Ако може да ги вкараме всичките ще е много добре. В 24ти МИР, втори в листата е и Гроздан Караджов, с когото имах възможност да се срещна и поговоря и по този повод се вгледах по-дълбоко в него. Това, което видях, беше интересно, а и поучително. Считам, че имаме нужда от хора с житейски опит, материално осигурени, с „гръбнак“ в политиката, а и най-вече такива, на които им се занимава с политика, въпреки че могат да си живеят отлично и без да се занимават. Моят глас отива за Реформаторския блок, Йовко е разказал повече за д-р Москов, а с надежда, че повече хора ще им се доверят, искам да ви обърна повече внимание на втория в листата.

Публично известното за Гроздан Караджов е неговото минало и не случайно почвам с него. Там има много за четене. За мен, миналото е доказателство, че той има ресурс не само да свърши това, което е решил, въпреки че е наясно с цената след това. Проследявайки управленската му биография и събитията след излизането от правителството, може да добием идея какво струва промяната.

Като студент е един от основателите на Федерацията на независимите студентски дружества, после е главен секретар на „Отворено общество“. Един от екипа на правителството на Иван Костов, които взривиха кочината и си платиха цената за реформите. През 1997-2001ва е главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, председател на УС на БТК. След това е председател на Фондация „Демокрация“, където става най-вече изестен покрай конфликта с Майкъл Чорни. Любопитен факт е че от всички дела, които са образувани срещу него, той единствено е осъден за клевета. Осъден от Майкъл Чорни и то за твърдението, че той е „негодник“, който „имал проблеми със закона“ (това става около 2004та). Ако сте забравили кой е Чорни – историята му е станала още по-криминална, от колкото беше в началото на 2004. А, да – после трета инстанция отхвърля решението на долната, така че дори и това, което пише във вестниците не е вярно.

След политиката се занимава с бизнес. Там е лесно – отваряме Търговския регистър и виждаме, че има не малко вписвания. Доказал е, че и това може за разлика от много некадърници, които минаха през българската политика. Към момента признава, че няма притеснения относно пенсията си, което бих искал да чуя от повече хора в парламента. Много хора го познават и заради нестопанска дейност.

Повечето от части от биографията ги знаех и преди да се видим, но ми беше интересно да науча подробности, за тези събития. Интересно ми беше да говорим и за историите около БТК, сегашната криза с КТБ, а и мнението му относно личните свободи. Истинския извод от разговора, обаче, е Гроздан Караджов е от хората, с които дори да не сме съгласни, говорим на един език, имаме близка ценностна система. Нещо, което наричам културна близост. Спокойствието, че тези хора защитават и мирогледа, който споделяте. Без да е политик-омайниче, а може би и точно за това, аз бих му се доверил за неприятната ежедневна системна работа за правене на нещата по-добре.

За мотивацията. Имам колега, който го познава по-близко. Когато го попитах за мотивацията на Гроздан, бързият отговор беше, че му е писнало от безобразията, на които се нагледахме в последните години и този яд е съчетан с ясното съзнание, че няма кой друг. После, като се замисли, каза и че му е време. Лесно се съгласихме, че политиката е нещо, което бихме искали да дадем в ръцете на опитни и житейски успели хора. Моят сантимент е продиктуван и от тази мотивация на „писването“. Той е един от не многото сегашни кандидати, които устойчиво бяха по протестите. През повечето време му се чудех как не му е некомфортно да разнася толкова голям фотоапарат, но в други се чувствах добре, че имаше хора като него, в моментите, когато се налагаше да се спори с полицията.

Чувството, че съм непредставено малцинство, беше резултат и от липсата на такива хора в последното НС. Чисто егоистично, искам възможно най-много от тях да влезат в следващото НС и изпълнителната власт, за да може не само да чета новини без безумия, но и за да може някаква част от плановете да са ми свръзани с България. Твърдото ми убеждение, е че към момента имаме нужда от повече десни хора във властта, а Реформаторския блок изглежда най-подходящия избор. Вече на всички трябва да ни е ясно, че няма да стане без работа, така че по-добре да имаме повече такива хора, а и ние да им помагаме. За това ви моля да мислите трезво, когато идете да гласувате, за да след това съдбата ни да зависи от нас.

→ 4 коментара Дата: 28.09.2014    Категория: всякакви

Музиката на украинските революции

Трагедията на българския преход, е че мнозинството граждани искат промяна, защото властта е паднала, а властта не е паднала, защото гражданите са поискали промяна.

Когато желанието за промяната идва от мнозинството граждани, нещата изглеждат, а и звучат иначе. Днес е денят на независимостта на Украйна и по този повод събирам музиката на „Оранжевата революция““ от 2004-2005 и „Евромайдана“ от 2013-2015 година.

Оранжевата революция

Ґринджоли – Разом нас багато

За мен, това е химна на оранжевата революция. По време на събитията бях в щатите и Оранжевата революция беше първата обществена промяна, която проследих изцяло по интернет. Около мен имаше много руснаци и украинци, и двете групи подкрепяха промяната, като между тях имаше пълно съгласие, че нещата не може да продължават така. Припевът „Много сме, няма да ни победите“ звучеше точно на място:

Океан Эльзы – Вставай

За разлика от Ґринджоли, които са били никому неизвестна провинциална хип-хоп група, Океан Эльзы са едни от най-големите звезди на украинския поп. Те бяха едни от музкантите, които станаха лице и използваха популярността и влиянието си в подкрепа на промените. Стилът им не ми е от любимите, но когато решат – правят музика за революции:

Вопли Видоплясова Вопли Видоплясова или Воплите на Видоплясов (герой на Достоевски, нещо като хипстър от 19в.) е една от групите, които ме карат да съжалявам, че не разбирам украински. Музиката им е шарена като името. Пеят само на украински, силни засъпници на украинския език и едни от музикантите, които са били ангажирани в предизборната кампания на Юшченко, заради песни като Весна. Открих ги покрай тези събития и силно ги свързвам с тях.

Евромайдан

Океан Эльзы – Стена В Последните албуми на Океан Эльзы има много повече „политически ангажирани“ песни, но мелодичния им стил не мисля, че е много вдъхновяващ. Стена, обаче им се получи много добре.

Анастасия Дмитрук е млада поетеса, която има youtube канал, където рецитира своите стихове по теми, които традиционно се асоциират с млади поетеси. Един от стиховете ѝ е озаглавен „Никогда мы не будем братьями“. Посветен на „братството“ между Русия и Украйна той става изключително популярен в дните след окупяцията на Крим и на остро противпопоставяне от страна на Русия на майдана. Група латвийски музиканти го превръщат в песен, която не само стана изключително популярна, но и предизвика десетки, ако не и стотици видео и поетични отговори от руска страна:

По този повод се сещам, че Руснаците и Украинците са братя, а не приятели, защото приятелите може да ги избираш. Те и за това руснаците преминаха границите на Украйна, само защото братската помощ граници не знае…

Dahk Daughters са интересна експериментална група, която се включи активно в концертите на майдана. За съжаление стилът им не е най-подходящ за площадна музика, но ето една песен, за акомпанимент на новините от Донбас:

Путин Хуйло Чист футболен припев, който фенове на враждуващи агитки заедно скандираха по стадиони, пое се от министри, и стана чудесен фон за новинарските репортажи на освиркването на Лавров в София.

Ляпис Трубецкой „Ляписите“ са една от най-старите и популярни беларуски групи, която системно критикува режима в Беларус, призовава към край на скотско търпение Не быць скотам. Посветената на Небесната рота песен Воинь света се прие изключително добре и стана един от най-популярните фонове на клипове от сблъсъците на Майдана.

Это, детка Рашизм За съжаление конфликтът в Украйна продължава. Продължават и оценките, чрез музика.

→ 2 коментара Дата: 24.08.2014    Категория: музикааа

Родени в Украйна

Няколко от най-известните изпълнители на класически произведения са родени на територията на днешна Украйна, като етническия им произход и биография са добър пример за разнообразието от народи и съдби, които определят настоящето на тази страна.

Святослав Рихтер
Святослав Рихтер е роден в Житомир, днешна Украйна, тогавашна част от Русия. Дете на немец, заселил се там в следствие от имперската политика за европеизация, и рускиня от благороднически произход. Като дете е бил разделен от семейството си, в следствие на избухналата гражданска война. Без музикално образование, Рихтер е гениален слухар и невероятната му дарба му отваря вратата към по-късна формална школовка. Може би като следствие на това, че баща му е застрелян като шпионин в началото на Втората световна война, Рихтер никога не се бърка в политиката, което от друга страна, му дава възможност и да концертира зад граница.

Рихтер е един от любимите ми пианисти, най-вече заради експресивната интерпретация на класически произведения. Във Варшава, по улица „Нови свят“, около паметника на Шопен понякога пускат части от Революционния етюд. Убеден съм, че въпреки национализма на поляците, те са избрали изпълнението на Рихтер:
 
Владимир Хоровиц
Роден в Киев, в началото на 20 век. Дете на асимилирани украински евреи, той се опитва да концертира и прави кариера в Русия в годините след революцията. Много бързо му ставя ясно, че в раздираната от конфликти и насилие страна той е обречен и емигрира първо в Германия, а после и в САЩ, където идва неговото развитие и признание. Концертите на американския гражданин Хоровиц в СССР са един от първите символи на сближаването между двата лагера.

За разлика от емоционалния Рихтер, Хоровиц е известен с това колко точно, нежно и внимателно пипа пианото. Техниката може би и определя неговия репертоар, който се състои преди всичко от по-мелодични произведения.
„Невидимата троха“ на 0:30 в това изпълнение на Лист е може би любимата илюстрация на техниката на Хоровиц:
 
Исак Щерн и Давид Ойстрах

Двама всепризнати съветски цигулари, които са пример за приноса на родените в Украйна в изграждането на културния образ на СССР. Единият е роден в Одеса, а другият в Тернопил. Нямам лични впечатления от тяхния стил и изпълнения, от биографиите им (Щерн, Ойстрах) може да научите повече, но ми хареса това съвместно изпъление Рихтер и Ойстрах.

→ Няма коментари Дата: 23.08.2014    Категория: музикааа

Върнете ни парите ни!

Дядо Крас заедно с великата група Млък! преди около 10 години изпяха песента „Върнете ни парите“, която предлагам за химн на #нямадаплатим.

Нещо се обърка в моята глава или
Всичко пак е сбъркано в нашата страна
Винаги плащаме за чуждите шеги
Винаги плащаме, но с наши пари

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

Грешката е вярна, правилно грешим
Сметката е чужда и няма да платим
Тъпо е да плащаме за чуждите шеги
Сметката е чужда и няма да платим!

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

→ 4 коментара Дата: 13.07.2014    Категория: музикааа