трънки и блогинки

Грузинското чудо и неговата цена

Една от целите ми при пътуването до Грузия беше да науча повече за Грузинското чудо – реформите при мандата на Михаил Саакашвили. Описано накратко – за около 5-6 години Саакашвили успява да: изкорени корупцията; премахне битовата и улична престъпност; върне доверието на гражданите в полицията; създаде ефективна и прозрачна администрацията; даде тласък на бизнеса и инвестициите; освободи бюджета от останалите от съветско време тежести и неефективности, и да постави началото на икономически възход и обществена трансформация на страната. Конкретни и осезаеми постиженията, видни в  уважението на гражданите към полицията, усещането за икономическо развитие, спазването правилата на движението, модерните постройки, спокойствието по улиците и най-вече в отношението на грузиниците към тяхната държава и институции.

Резултати, които са изключителни не само заради дълбочината на преобразуванията, но и заради и кратките сроковете, в които е постигната такава сериозна трансформация. Дори само заради това, че Саакашвили успява да накара грузинците да спрат да крадат ми беше интересно да го усетя лично, да разбера как става това и да науча за отношението на нормалните хора.

Най-ясно е видно от улиците на столицата. Тбилиси изглежда като столица на модерна държава с древна история. Стъкло и стомана е отличителният стил на Саакашвили. Централната банка, министерството на вътрешните работи, прокуратурата, полицейските управлениядомът на юстицията, градския център – във всичко е видна амбицията и стремежът към модернизация. Домът на юстицията е уникален тип сграда не само заради своето архитектурно присъствие във всеки град, но и заради възможността да получиш бързо и лесно всички административни услуги само с посещението на едно гише. Да, забравих да добавя, че в резултат на административните, данъчни и икономически реформи, Грузия се превръща в една от страните с най-лесни условия за бизнес в света, закономерно привлича огромно количество инвестиции и отбелязва значителни нива на икономически растеж.

Постиженията са видни и като макроикономически показатели и като осезаема реалност по улиците на града. За мен, като чужденец, оценката беше еднозначна и по тази причина ми направиха контрастно впечатление плакатите, с които е облепен цял Тбилиси:

Саакашвили по улиците на Тбилиси

Саакашливи като престъпник, снимки на полицейско насилие. Защо това отношение, защо е обявен за издирване въпреки очевидните постижения? Всичко само политика ли е? Попитах: „По-добре ли стана като се махна Саакашвили? По-добре ли живеете?“. Отговориха ми: „Не живеем по-добре, но живеем по-спокойно.“ От разговорите с грузинците, които срещнах, си съставих идея за цената на тези постижения. Дори и противниците не отричат постигнатото, но дебатът е за цената: „Да, Саакашвили направи много, но на каква цена?“

Продължете →

→ 2 коментара Дата: 17.04.2015    Категория: всякакви

Цената на „държавния или обществен интерес“

По повод продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев за едно евро, се заговори за връщане правото на прокуратурата да иска разваляне на сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес.  На пръв поглед това може да звучи справедливо, но аз считам промяната на закони заради частен случай и въвеждането на невъзможни за точна интерпретация критерии като „държавния или обществен интерес“, не само за безпринципно, но и много рисково. За да не се отдавам на абстрактни разсъждения по принцип, искам да разкажа за една от от най-скъпите илюстрации на опасенията ми – делото за национализацията на петролната компания Юкос от руската държава.
Делото Юкос срещу Русия, освен че е забележителен спектакъл за десетки милиарди, е изключително важно заради акцентирането на значението, което се отдава на думите на представляващите държавата. Резюмирам сърцевината на решението:

  1. Основание за национализация. Руската федерация е национализирала Юкос, обосновавайки се с укриване на данъци.
  2. Размер на иска. Ищците искат 114 милиарда ($114 174 000 000), като компенсация за стойността на активите и пропуснатите приходи.
  3. Преценка на обстоятелствата по делото:
    1. Арбитрите споделят мнението, че дори и да е налице данъчно нарушение, то национализацията не е подходяща и не е пропорционална мярка, спрямо укриването на данъци.
    2. От друга страна, арбитрите проучват данъчната практика в Русия и намират прилаганите от Юкос схеми за намаляване на данъчните задължения за „законни, но съмнителни“.
  4. Вината. Арбитрите единодушно решават, че национализацията е незаконна. Основание за решението им са намеренията зад действията и отношението на ръководителите на руската държава, за които си правят ясен извод от изказванията на Владимир Путин, че:
    1. национализацията на Юкос е защита на държавните търговски интереси («защита государственных коммерческих интересов»);
    2. на квалификацията, че приватизацията на компанията е била престъпна, и
    3. описанието, че използвайки напълно законни механизми руската държава е се е погрижила за своите интереси.
  5. Определяне на обезщетението. Назначеният от арбитрите оценител посочва, че стойността на активите и пропуснатите приходи е $66 милиарда.  Отчитайки преценката на обстоятелствата по делото и заключението относно намеренията на ръководената от Путин администрация, арбитрите разделят отговорността между Русия и Юкос на 75:25. По този начин се стига до осъдителното решение Русия да плати $50 милиарда на акционерите на Юкос.

Толкова. Русия може да е действала напълно в рамките на процедурите и законите, но когато действащите лица контролират изпълнителната и законодателната власт и сами си създават законите, намеренията са това, което има значение.

В контекста на разказа за Юкос, искам да се върна към актуалните събития и да ви обърна внимание върху думите на Бойко Борисов по отношение на продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев:

  1. Квалифицира придобиването на БТК като: „разбойническата приватизация“;
  2. Признава, че той няма възможност да действа: „Фактически, инструментариумът на държавата да запази собствеността и това, което трябва да направи в момента. Така са направени законите, че няма тези права.“, но иска да окаже влияние като промени това:
  3. „Става въпрос за промени в ГПК и НПК, които да върнат правото на прокуратурата да завежда отделно дело срещу сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес“, е заявил пред „Медиапул“ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ).
Сравнете тези изказвания с изказванията, въз основа на които взима решенията арбитража по делото Юкос. За мен аналогиите са очевидни. Но Бойко Борисов далеч не е единственият, който е престъпно невнимателен какво говори. Ето още няколко примера за такива изказвания, които може скоро да ни струват скъпо:
  1. Иван Искров (все още управител на БНБ), който заяви, как ще бъде разделена КТБ, чрез приет нарочен закон с патетичното си изказване: „Оттук нататък на ход са политиците!„. С това той основание за вземане на инвестиционно решение не само от вложителите кредитополучателите на банката, но и тези, които бяха закупили облигации от контролираните от тях дружества.
  2. Пламен Орешарски, който на практика призна иска на Росатом за АЕЦ „Белене“, като го определи като такъв „който с голяма степен на достоверност ще бъде спечелен“.
  3. За мен най-престъпно безразсъдни бяха изказванията и действията на Драгомир Стойнев, в качеството на министър на енергетиката и принципал на БЕХ,  насочи „независимия“ регулатор ДКЕВР да понижи цената на тока; взе страна в защита на държавната НЕК срещу електро-разпределителните дружества; подкрепи предложеният от Атака 20% данък върху зелената енергия и когато заговори за „национализацията на електроразпределителните дружества“.

В момента тече арбитраж за АЕЦ „Белене“, срещу действията на Стойнев също бяха заведени дела, и тепърва ще се развиват съдебни саги по последиците от фалита на КТБ. Заради делата и конкретно заради думите им всички горепосочени „държавници“ са за съд, пред който се надявам да се изправят възможно най-скоро. Но настрани от това изводът, е че безпринципността и използването на държавната власт за конюнктурни интереси в крайна сметка излиза скъпо. В крайна сметка „държавния или обществен интерес“ е в стабилна и предвидима държава, която е инфраструктура за гражданите си, а не властващ над гражданите субект.

→ Няма коментари Дата: 30.03.2015    Категория: всякакви

Разговори със зам-командири от „Донбас“

Освен с доброволците „Златни Врата“ се срещнах и с двама от заместник командирите на доброволческия батальон „Донбас“. Заместниците по „Тил“ и „Кадри“ на командира Семён Семенченко – един от най-уважаваните полеви командири, а вече и избран депутат в новия парламент.Emblem_of_the_Donbas_Battalion.svg

Позивната на заместника по „Тил“ е „Капитан“. Юрист по образование, в цивилния живот е военен прокурор. Основния ми интерес към него беше към   формалната, правна, квалификация на ситуацията. За съжаление „Капитан“ не пожела да бъде записван и  по-долу преразказвам по записки и спомени.

„Капитан“, като юрист, определя случващото се в Донецката и Луганска област е „сепаратизъм“, което е вид противодържавна, терористична дейност. Армията не се занимава с терористите и по тази причина и действията се наричат Анти-терористична операция (АТО). Още по-важно, тази квалификация определя водещата роля на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), еквивалент на нашата ДАНС, която ръководи щаба на АТО и влияе и на действията на украинската армия. (Бел. моя: Полицаи ръководят военни, може да си представите част от причините за кашите).

За юристите, точната дума която квалифицира Русия за Украйна е „неприятелска държава“ (недружественное государство). Една от причините Украйна да не иска да назове случващото се „война“, а Русия „агресор“, е опасението това да не премахне и последните формални пречки пред Русия да отвори фронт по продължение на цялата граница. Ръководителите на АТО, считат, че в настоящето състояние могат да контролират ограничената зона на конфликта.

„Капитан“ разказа и официалната позиция за йерархическото положение и предназначение на доброволните батальони. Действията на доброволните батальони се ръководят от щаба на АТО. Тактическите им задачи би трябвало да са свързани с полицейски функции по установяване на гражданската власт на територите, където украинската милиция е дезертирала или е ненадеждна. Този тип задачи са и причина на доброволците да не се предоставя автоматично и тежко оръжие, което би се използвало на първа линия на боя. (Бел. моя: Признава, че така е само на теория. Реалното участие на доброволците се различава значително от това предназначение. Тогава актуалните събития около Иловайск бяха ярък пример.)

Историята на зам. командира по „Кадри“ с позивна  „Щурман“ е свързана с Донецк. Роден е и до началото на конфликта е живял в Донецк. Там се е намирала и неговата съпруга и брат, докато той е воювал, срещу сепаратистите, които са контролирали града. От страх да не го разпознаят и отмъстят на близките му, той е ходил практически постоянно с маска. Към момента на разговора ни, всички негови близки бяха напуснали района на военните действия и не се притесняваше да говори, но когато го попитах за снимка ми даде тази, направена на отвоюван от батальона блокпост край Донецк:

Продължете →

→ 6 коментара Дата: 22.11.2014    Категория: всякакви

Разговор с украински доброволци

Днес се навършва една година от началото на украинския Майдан. Започнал като площаден протест, срещу решението на тогавашния президент Янукович да преустанови асоциацията на Украйна с ЕС, Майдана прерасна в площадна война между властта и протестиращите, бе използван като повод Русия да анексира Крим, а след това доведе и до свалянето и бягството от страната на президента, разпадането на управляващата партия. Последва опит за отцепване на Донецка и Луганска област, чрез военен конфликт, в който редовни войски, танкове и артилерия на Русия нахлуха в територията на Украйна и доведоха до сегашното състояние на прострелно примирие, който международната общност всячески се стреми да не нарича с истинското му име – война.

През есента бях в Киев и обикалях, гледах и говорих с хората по улиците на Украинската столица, относно мнението и отношението към това, което се случва. Част от тези разговори записах и сега публикувам, с надежда да са ви интересни. Транскрибцията по-долу е от разговор с трима бойци от доброволния батальон „Златни врата“ – едно от многото формирования, които се образуваха като резултат на желанието на Украинския народ да се противопостави агресията на Русия. Разговаряхме пред сините стени на събора св. София в Киев, а събеседниците ми се представиха с позивните си: Джида, Йог и Пора
Джида, Йог и Пора

- Какво работите в цивилния живот?

Йог: Работя като строител на семейни жилища. А сега съм, така да се каже, участник в съпротивата на Украйна срещу агресията на Русия. Част от батальона „Золотые ворота”.

Пора: В мирния живот бях матрос-спасител. Дойдох на „Майдана”, когато се случи ситуацията с Крим. Опитах се да намеря място, на което ще мога да релизирам своите  възможности и се записах доброволец в Пра́вий се́ктор. После открих тази възможност – батальонът „Золотые ворота”. Сега се занимаваме с подготовка за даване на отпор и прогонване.

Джида: Старши инспектор в батальон „Золотые ворота”, част „патрули и часови”. В мирния живот съм предприемач.

- Вие сте част от националната гвардия?

Пора: Ние сме доброволци. Националната гвардия също са доброволци. Ето, в страната има проблем – убиват мирно население, заграбват територия. И ние станахме, самоорганизирахме се и постъпихме в доброволческия батальон. Сега изниква друг въпрос – хора има, подготвят се, трябва на тях законно да им се даде оръжие, нали? Не може просто така да ги хванеш от улицата, да им дадеш оръжие и да им кажеш „Иди, воювай”. Трябва човек да е минал обучение и да е наясно с правилата и законите. Затова и батальоните са към министерство на вътрешните работи.

- Чии заповеди изпълнявате?

Йог: Има общ щаб, който контролира тактическите действия. Всички желаещи да се запишат в батальоните минават на медицинска комисия и спец проверка. Минаваме тестове, после при психолог, отношението към това е много сериозно. Има много хора, които искат да защитят родината. Някои от тях не са подходящи за участие в преки военни действия, но могат да станат шофьори.

Джида: Нашата функция е да отидем в тези градове и да въведем и да поддържаме реда. Нашата задача основно е да работим с населението.

- Имам чувството, че на милицията не се гледа с добро око?

Йог: Така беше, защото милицията беше корумпирана, а сега когато всичко това започна, полицията лека полека се прочиства и в нея влизат доброволци. И да, отношението на хората е все още негативно, но това трябва да променим.

Продължете →

→ 6 коментара Дата: 21.11.2014    Категория: всякакви

Ама да бяхте се поизмили, поне

Няколко усещания за днес и изминалите години, през думи от стиховете на Константин Павлов:

Днес си спомняме за Някога преди 25 години. „Някога“ e най-красивата дума:

Някога – означава минало!
Някога – означава бъдеще!
И – никога настояще!
Никога!(Настоящето – най-вулгарният миг в триединството!).

От: Най-красивата дума

Усещането от разказите за изминалите години, за истотиите за Предхода и за промените са точно като от възклицанието на поета:

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.

От: Елегичен оптимизъм

Елегичен, да, но все пак оптимизъм. Понякога погнусата, умората и отвращението взимат връх и ми се иска да злобно повторя:

Ама да бяхте се поизмили, поне.
Изобщо, формално поне.

От: Новото време на старовремците

В най-слабите ми моменти, усещам, че част от гнусотията е и в мен и аз съм част от гнусотията, която не мога да понасям. Нещо като

Кукувицата на сталинизма
снася яйцата си
в най-демократичните гнезда.
Ние –
дребните социалистически врабчета –
мътим!
(Мътим.
Мътим.)
Мътим кукувичите яйца.
(О, непосилна майчинска любов.)
Размножаваме.
Възхваляваме. –
Инстинкт на родител.
(С подменено дете.)

От: Прозрение на врабче

Но „Някога“ не е сега. Настоящето е вулгарно реално. Константин Павлов го оприличава на танцът на хищника, който

естетизира убийството.
Оневинява акта.
И, заедно с това –
сякаш прощава на жертвата;
внушава ѝ, че точно тя
е предизвикала ненужното убийство.

Но това са само усещания, нека да не ви подвеждат. Или както значително по-добре е казано:

П.П.
Всичко това е само описание,
от което не произтича поука
или каквото и да е там.
Затова: НЯМА ЗАГЛАВИЕ –
би могло (заглавието) да ви подведе
към ненужен размисъл
и прекалени чувства.

От: Няма заглавие

Четете целите стихотворения, ще си намерите много повече за вас.

→ 2 коментара Дата: 09.11.2014    Категория: всякакви