трънки и блогинки

Kader Arif, докладчикът на ЕС за ACTA е предал своя доклад и подал оставка от длъжността, която заема като прави следното изявление относно процеса по водене на преговорите и придвижването за ратификация на този международен договор:

Искам да отрека по най-силния възможен начин целия процес, който доведе до подписването на това споразумение: без включване на организациите на гражданското общество, липсата на прозрачност от самото начало на преговорите, многократно отлагане на подписването на текста, без да бъде предоставено обяснение и изключване на исканията на Европейския парламент, които бяха изразени на няколко пъти в зала.

Като докладчик на този текст, съм изправен пред невиждани преди маневри от „дясното крило“ на този парламент, които включиха темата в дневния ред, преди обществото да може да формира мнение, като по този начин лишиха парламента от правото на дебат и отнеха възможността за представяне на основателните искания на гражданите.

Всеки знае, че споразумението ACTA е проблематично, по отношение на въздействието му върху гражданските свободи, на начина, по който вменява отговорност доставчиците на интернет достъп, възможностите за производство на генерични лекарства или минималната защита, която дава на нашите географски означения.

Това споразумение може да има значителни последици върху живота на нашите граждани, и въпреки това се прави всичко възможно за отнемане на възможността Европейския парламент да се произнесе по този въпрос. Ето защо днес, с предаването на този доклад, за който съм отговорен, искам да сигнализирам и да насоча общественото мнение към тази неприемлива ситуация. Аз няма да взема участие в този маскарад.

Напомням, че ACTA е международен договор, а на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Има много начини за номериране на версиите на програмите. Общото е, че едно число се увеличава, но разликата между новата и старата версия рядко носи числов смисъл, а по-скоро маркира етапа в развитието на продукта.

По този повод професор Edsger Dijkstra твърди, че 1.0 трябва да е финалната версия, от която програмата не трябва да може да става по-добра. Заради подобни твърдения той е упрекван от мнозина в академичен утопизъм. Аз бих бил убеден от доводите на напатилите практици, ако не беше гениалния твърдоглавец  D.J. Bernstein, чийто основни продукти qmail и djbdns са няколко минорни версии над 1.0, само заради още по-гениалната упоритост на хора като Георги Гунински да му натрият носа. Друг академичен гигант Donald Knuth прегръща безкрайната незавършеност на софтуера и избира конвенцията да добавя още една цифра от числата pi или е, за да означава новата версия на програмните пакети ТеX и Metafont.

На този фон се замислих как аз бих изразил етапа на развитие на програмка или документ. В традиционната Unix философия едно нещо трябва да върши само едно нещо, но пък да го върши добре. Воден от подобни мисли, стигнах до следните философски изисквания за промяната на номера:

1. Версията никога не трябва да достига 1.0, а само да клони към него. Съвършенството не е достижимо, може само да се стремим към него. Аз не съм Дийкстра или djb, за да си въобразявам, че мога да направя нещо перфектно.
2. Нарастването на номера трябва да отразява подхода от общото към конкретното и разбирането, че последващите малки по обем подобрения и оптимизации отнемат равно усилие с първоначалното създаване на общата груба функционалност на първия работещ прототип. Казано по друг начин – усилието да стигнеш от версия 0.5 до версия 0.6 е равно, примерно, на усилието да стигнеш от 0.95 до 0.96. Нямам отговор каква е тази функция и какви стойности трябва да е достигнала след определен брой итерации.
3. Версията трябва да не преминава float point точността на нормален човек. Т.е. трябва да използва разумно малък брой цифри, за да не се затрудни сравнението и възприемането ѝ като нова.

Съзнавам че изискванията са неясни най-вече по отношение на т.2 и затова ще се опитам да дам няколко познати примера. Подобни ситуации са Ахил и костенурката, състезанието на Червената кралица от Алиса или отношението на Парето. Най-лесно ми е да илюстрирам идеята с графиката на функцията 1-1/х, но не мисля, че тя най-добре отразява усещането ми:

Може ли някой, който разбира по-добре математика, да опита да изкаже с функция ситуацията, която се опитвам да опиша?

Днес Европейската комисия публикува предложение за промени в режима на защита на личните данни, с които си поставя следните:

Цели

1. да подобри защитата на личната неприкосновеност и
2. насърчи развитието на онлайн услугите, чрез повишаване на доверието в тях (и цената за предоставянето им).

Средства

Инструмент за постигане на целите е Регламент с директно приложение, който ще:

1. унифицира правата и задълженията по отношение на потребителите и обработващите лични данни,
2. увеличи правомощията по органите за защита на личните данни да контролират и санкционират, както и да
3. гарантира защита при „износа“ на данни от Съюза.

Права

Предложената регулация се гордее със защитата, която ще даде на потребителя, но за мен този „прогрес“ само показва безобразното настоящо състояние, което има нужда от изрично формулиране и налагане на следните права и задължения:

1. Правото да бъдеш забравен – бутон за изтриване, който върши това, което пише на него;
2. Уведомяване за пробивите в сигурността – законово задължение да кажеш „опа, сори“;
3. Възможност всеки да получи данните за него – нечуваното право да получиш нещо свое;
4. Правото да си информиран за данните, които са събрани за теб – защото никога няма да се сетят да са честни с потребителите си;
5. Повишаване изискванията към средствата за защита и насърчаване ползването на технически средства за защита (PET) – правната норма заменя липсващата вътрешна потребност.

Не ме разбирайте грешно – изцяло съм съгласен с мотивите и подкрепям формулираните цели на предложенията. ЕС е едно от малкото места в света, където личната неприкосновеност се зачита и пази и се надявам бъдещият Регламент да даде още едно основание на всички нас да осмислим значението на личното пространство в това време на „споделяне“.

Радан Кънев с надежда пише за опозиционните тези в речта на Плевнелиев, но аз не разбирам защо точно зам-председател на ДСБ изразява доволство. С Плевнелиев Борисов създава собствената си алтернатива и другата опозиция става излишна. Това са уроците на другаря Живков в най-чиста форма.

Докато властта е единна, в Партията не само може, но и трябва да има „идейни течения“, „дискусионни клубове“, „центрове“, „крила“, „кръжоци“ и всичко което ще позволи на Партията да се разширява, чисти и променя. Така се управлява 35 години. Aко разчиташ само на PR и авторитарна воля ще се изтощиш до следващите избори.

Тази „опозиция“ на ГЕРБ ще привлече, погълне и в крайна сметка унищожи „автентичните“ десни. Традиционните поддръжници на ДСБ и СДС са „гладни“ и изтощени от постоянната им маргинализация, а ГЕРБ ще им даде това, което ДСБ и СДС отказват – да се променят, за да останат адекватни. Костов беше добър за България, но за България преди 15 години. Днес е друго, а „сините“… още паметници бутат, руски агенти разкриват или както се разказва във вица – войната свършила преди 20 години, а те още влакове взривяват.

Законопроектите SOPA и PIPA не са проблем, който се отнася единствено до САЩ. Ако се приемат, тези законопроекти ще окажат пряко влияние и върху вас, поради следните причини:

1. Разпоредбите ще имат приложение и извън територията и юрисдикцията на САЩ. Както се казва във стария виц – САЩ се противопостявят на намеса във вътрешните им работи по цял свят. Да, може да ви се струва нагло, но те не само твърдят, че имат „in rem“ юрисдикция, но и могат да я наложат, защото на практика контролират Интернет.
2. Имената и номерата (домейните и IP адресите)  в Интернет се контролират изцяло или предимно от организации, които се подчиняват на САЩ. Ако считате, че „притежавате“ домейн или адрес и може да се разпореждате с него – грешите. Той ви е даден за временно и условно ползване от организация, която ще трябва да се съобрази с каквото и да е законно в тази държава.
3. Дори и да не притежавате сайт, който може да бъде засегнат, то вие ежедневно ползвате софтуерни продукти и достъпвате информационни ресурси, които може да станат обект на превратно използване на правомощия, дадени от тези закони.
4. Заплахата да бъдете засегнати не е нещо бъдещо и абстрактно. Ние и в момента сме изолирани от световната култура и на практика натикани в културно гето, заради агресивния подход за защита на интелектуалната собственост на чужди компании. Колкото и да се противопоставяме и заобикаляме на ограниченията, наложени от еничарската политика на нашето правителство, то този закон ще даде допълнитени инструменти за ограничаване на основното ни право за достъп до информация и културните достижения на съвремието. Или за да го кажа по-ясно – представете си свят, който ще може само телевизия да гледате.

Когато това се случи и ви спрат не само „културните достижения“ и полезните приложения на Интернет, но порното, музиката и сериалите ще имате достатъчно възможност да мрънкате. Сега е по-добре да направите нещо.