трънки и блогинки

Прехода и МВР – 28 Декември 1989

Най-добрите текстове обясняващи Прехода са вече написани, но читателите им са малко. В сборниците на Комисията по досиетата има документи и стенограми, които са по-увлекателни от кой да е сериал и съдържат прозрения, по-ясни от най-добрите анализи. Само трябва да бъдат прочетени.

В опит да ги направя разбираеми за тези, които не помнят, а и за да предизвикам интерес, искам да опитам да ги преразкажа, под формата на пиеска. Въведението е от мен, а всички реплики на действащите лица са реални от стенограмата на заседанието на Колегиума на МВР. Обърнете внимание на датата – заседанието е проведено на 28 Декември 1989 година, когато трябваше сами да определим съдбата си:

Сцена и действащи лица
Действието се развива няколко дни преди настъпването на новата 1990та година, на заседание на Колегиума на МВР – колективен орган, който събира ръководителите на служби в огромното ведомство. Действащи лица:

  • Петър Младенов – нов партиен и държавен глава
  • Ген. Атанас Семерджиев – военен, сложен за ръководител на полицаи (милиция)
  • Ген. Любен Гоцев – бивш медждународен шпионин, под дипломатическо прикритие, назначен заместник на Семерджиев

Въведение
Международна ситуация. В близките страни от „Социалистическия блок“ текат бурни промени. Новините са пълни с улични протести, често с насилствени сблъсъци с органите на реда. Преди няколко дни по главния канал на Българската държавна телевизия са излъчили как партийния и държавен ръководител на съседна Румъния е бил отведен от десантчици, осъден и разстрелян. В продължение на пет минути в най-гледаното време телевизията предава единствено неподвижните трупове на диктатора Чаушеску и неговата съпруга.
В Германия Берлинската стена е била разрушена и гражданите на социалистическата Германска Демократична Република се прегръщат с довчерашнте си идеологически врагове от „капиталистическата“ Федерална Република Германия. Полша, Унгария и Чехословакия бурно отхвърлят досегашното ръководство на комнистическите партии. В опората на всички социалистически държави – Съветския съюз се появяват мощни идейни течения, немислими до преди няколко години, които създават всеобща нестабилност и неувереност.

Ситуация в България. Преди около месец, дългогодишното ръководство на страната е било сменено. По улиците на София и големите градове има ежедневни демострации. Сформира се опозиция. Има силен глас за промени. Властта на Комунистическата партия, която ръководи и контролира България от 45 години, е под въпрос.

Начало
Открива Петър Младенов: Обявява, че Ръководството на Партията (което ръководи и Държавата) е решило да смени досегашния министър на МВР. Представя новия министър ген. Ат.Семерджиев като известен с „привързаност към делото на партията, към делото на марксизма-ленинизма, към делото на социализма“. Първият негов заместник ген. Л.Гоцев е работил във Министерството на външните работи, но е представен на МВР като „професионалист, ваш кадър е“, който „познава целия западен свят и него го познават в този свят“.
„С тези двама другари, които идват във вашия колектив, ние наистина укрепваме положението“. „Времената са бурни, другарки и другари“. „Политбюро, Централният комитет на партията разчитат и в бъдеще ще разчитат на органите на МВР.“. „Както казват руснаците: „Прошу любит и жаловать““

След Петър Младенов, думата взима ген. Атанас Семерджиев
Определя се като най-некомпетентния от всички и апелира за разбиране и съдействие в новата обстановка, в която процесите се развиват изключително стремително. Действат в „нови условия – и политически, и от социална гледна точка, нравствено-психологическа гледна точка“, но въпреки всичко декларира, че „опора в нашата дейност ще бъде политиката, която се провежда под ръководството на Централния комитет на партията, на Политбюро“.
Идват избори, след които обстановката ще е различна, но „Дано да не е доста различна, а до известна степен да бъде различна“. Изразява надежда, че „този оптимизъм се споделя от всички вас, че Българската комунистическа партия ще запази позициите си на водеща сила в страната“, но със сигурност ще има нови сили, които „ще се настанят или ще се наложи да работим с тях и в Държавния съвет“. Продължете →

→ 8 коментара Дата: 08.04.2014    Категория: всякакви

Резюме на решението за допустимостта за забрана на уебсайтове

Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C-314/12.  Съдът реши, че са допустими  съдебни разпореждания към доставчици на интернет, задължаващи ги да забранят достъпа до уебсайт, който „поставя онлайн“ закриляни от авторското право обекти без съгласието на носителите на права. Да, това се случи в деня, в който Турция блокира YouTube, след като преди седмица беше блокирала Twitter.

Съдът го е изказал по тежък за четене начин, който може да намерите по-долу. За яснота, ето опит за прочит и тълкуване във формата на въпроси и отговори:

  1. От кого? Съд и само от съд
  2. С какъв акт? Чрез съдебно разпореждане, издадено в безспорно съдебно производство.
  3. Предпоставки за решението? Правото върху обекта на интелектуална собственост на ищеца, трябва да се провери от националните органи и юрисдикции. Не съд, а от „националните органи и юрисдикции“.
  4. Кой изпълнява решението? Всеки и всички доставчици на достъп до интернет, които са в юрисдикцията на съда.
  5. Кой е засегнат от решението? Ако сте в България или ЕС това важи и за вашия доставчик, и по тази ви засяга и вас.
  6. Какво се забранява? Достъпа, като възможност за ползване на съдържанието.
  7. Какво се блокира? „Уебсайта“. Разбирам го като целия домейн от второ ниво, а не само определен url, който „поставя онлайн“ закриляни обекти без съгласието на носителите на права.
  8. Отнася ли се за торент порталите? Знаете, че торент порталите не дават директен достъп до файловете, те са по-скоро информационни брокери, които съдействат и спомагат за добиването на цялата информация. Решението говори за „уебсайт, който поставя онлайн“ или на английски „website placing“. Производството е по повод дело за уебсайт, който изглежда не е портал, а сам „предоставя на публично разположение“ („website making available to the public“) закриляни обекти. Възможно да е нарочна многозначност, не вярвам да е непрецизен изказ. Избраното словосъчетание не е „хоства“, нито „публикува“, „разпространява“ или „осигурява достъп“, а „поставя онлайн“. Тепърва ще разберем какво означава това „поставяне“.
  9. Как се блокира? Не става ясно. В ЕС практиката е различна – чрез DNS или по IP. Съдът може да разпореди как да се извърши блокирането, а ако не го направи се очаква доставчика да предприеме не просто разумни мерки, а „всички разумни мерки“, което е ясен индикатор за по-висока степен на дължима грижа. Мерките трябва да са по характер такива, че да „предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти“. Ако не ги предприеме – според съдебното решение го очаква глоба.
  10. Къде е границата на тези мерки? Намирам границата за доста неясна: „предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация“. Цялото решение говори систематично за обекти на авторското право, а тук се използва широкото понятие „информацията“. При това – членувано, също и на английски „the information available“. Референция може да е параграф 56 „свободата на информация на потребителите на интернет, чиято защита е осигурена от член 11 от Хартата“. Намирам го за общо и неясно и проблемно.

Горното е моята интерпетация, решението на съда гласи следното:

допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции

Прочетете и мнението на Емо, той е по-ядосан от мен.

→ 6 коментара Дата: 27.03.2014    Категория: всякакви

Речник на пропагандните похвати

Силно впечатление ми направи проектът „Антипропаганда“ за критичен анализ на руските телевизионни новини. Участниците анализират емисиите новини и нагледно посочват и обясняват пропагандтните методи, които се използват във всяко съобщение. Проектът ми допадна не само заради нагледната и методическа агрументация, но най-вече защото много лесно го намирам относим и към българските емисии новини.

Изхождайки от простата истина, че критичното възприемане на информация е едно от най-важните умения. А в среда, където шумът е много, а сигналът – малко, на всеки мислещ човек му се налага да разработва механизми, за пресяване, оценка и възприемане на новините и интерпретациите, които ни се поднасят, считам за полезно да има и на български използвания в горния проект Речник на пропагандните похвати

Речник на пропагандните похвати

Описва основните методи, най-популярни и използвани в съвременните медии:

Анонимен авторитет
Един от най- ефективните методи за влияние е да се позовеш на авторитет. Името на авторитета не се  съобщава.  Това може да бъде направено като се цитират документи, експертни оценки, свидетелски показания и други материали, които са необходими  за по-голяма убедителност. Примери : “ Учени  на основата на дългогодишни изследвания са установили… „, “ Лекарите препоръчват… „, “ Източник от близкото обкръжение на президента, който пожела да остане анонимен, каза… „. Препратки към несъществуващ авторитет придават солидност и тежест в очите на местните жители.

Позоваване на предразсъдъци
Позоваване  на предразсъдъците на масовата аудитория се използва тогава, когато е необходимо да се придаде убедителност на личната гледна точка във връзка с нейната  морална стойност. Също може да се използва и обратен механизъм – опровержение на опозиционна гледна точката  чрез утвърждаване на нейната аморалност.

Атака с любов
Технологията се използва в случаите, когато е необходимо някой да се направи  привърженик на идеологията или социалното движение. След като един човек трябва  да стане част от дадена група, то  другите членове го обграждат с внимание толкова плътно, че той не разполага с възможност да се срещне с предишния си социален кръг. Това може да се изрази под формата на постоянни събрания и разни други дейности, които изцяло заемат свободното време на  новака, без да му се даде възможност да се върне към предишните си позиции.

Афоризми
Прекратяване на дискусиите чрез използване на  твърде опростени фрази или аргументи (например, „Войната е без алтернатива“).

Блестяща бонбонена обвивка
Блестяща бонбонена обвивка изследователите на  ​​пропагандата наричат думи, които положително описват обекта, но нищо не говорят по същество. Такива  характеристики са неопределени, така че те могат да се прилагат към всеки обект и в същото време  не могат да се нарекат фалшиви. Създава се  така нареченият „ефект на Барнъм“ (неясната характеристика не предизвиква съмнение в своята истинност).

Продължете →

→ 10 коментара Дата: 26.03.2014    Категория: всякакви

Новините от Крим като остарели вицове

Старите вицове са лесен и най-вече забавен начин да се разбере същността на историческа епоха, която трябваше да е безвъзвратно отминала. За съжаление, когато гледам новини все по-често се сещам за вицове от времето на СССР и ми е повече страшно, отколкото смешно. За да изкажа отвращението си по-добре, ето опит за описание на актуалните събития в Крим като всяко от долните изречения е виц от времето на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия:

Подлите западни сили искаха да завладеят Крим и да подчинят неговите хора и богатства, но… Русия ги изпревари. Руснаците преминаха границите на Украйна, само защото братската помощ граници не знае. А Руснаците и Украинците са братя, а не приятели, защото приятелите може да ги избираш. По-точно, братска помощ е когато петима се хвърлят да бият един беззащитен, а агресия се нарича, когато един се противопоставя на петима. А войските, те ще останат в Крим, поне докато не намерят кой ги е помолил за помощ.

Украйна е най-неутралната страна – тя няма право да се меси дори във вътрешните си работи. За разлика от Русия, която е готова да се противопостави решително на всяка намеса във вътрешните ѝ работи, където и да е по света. Защото Русия граници няма, Русия граничи с който си иска. Тя се бори за мир, „для весь Мир“. На герба на Русия трябва да има ангелче Амурче, защото и то е като нея – гол, бос, но въоръжен и предлагащ любов и дружба на целия свят под прицел на оръжие. За това, рускоговорящите в Крим, вече стават на крака не на „Интернационала“, а на „Интервенционала“. И ние трябва да сме спокойни – за тези интереси Русия е готова да влезе дори в Европейския съюз, ако трябва и до Брюксел да стигне. Но спокойно – трета световна война няма да има, но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане. За това украинците търсят сигурност в Израел, който считат за най-защитената страна, защото Израел поне добронамерени съседи няма.

Ако ви е смешно, не е много смешно, но пък ако се сещате за още някой виц по повода – разкажете.

→ 6 коментара Дата: 13.03.2014    Категория: всякакви

Дребна случка на украинската граница

Есента скитах из източна Полша. Реших да пресека границата с Украйна и да отида до Лвов, за да разгледам по-добре градовете, които са сърцето на тази част от Европа. Беше мрачна делнична вечер, когато се отзовах на граничен пункт на Полско-Украинската граница, заедно с местни хора, които няй-вероятно бяха трудови мигранти или куфарни търговци. Полските граничари ме изгледаха странно и ме пуснаха да се наредя на опашката, която се насъбра, докато украинските служители обработваха пътниците. Имаше доста хора, които пренасяха всякакви неща през границата и украинските граничари се отнасяха доста свойски, ако не и безцеремонно с потока – командореха ги на висок глас, бъркаха им в багажа, жестикулираха пъдарски. Общо взето – отнасяха се като към хора, които са им ясни и подвластни.

Дойде и моя ред. Давам им паспорта, а те ме гледат странно. Някакъв от България, преметнал една лека чанта през рамо, с дрехи по-скоро удобни, който решил да им минава през границата. Започваме да се питаме. Английски не знаят, руски по-скоро не искат и се мъчим на някаква смес от украински и руски. От къде съм, защо съм и къде съм искал да ходя в Украйна, по каква работа, при кого къде ще отида и къде ще спя. Обяснявам им, че съм безцелен скитник с пари, искам да разгледам Лвов и нямам никаква идея къде ще спя тази вечер, но вярвам, че спокойно ще мога да намеря хотел. То първо не не казвало Лвов, а „Лвъйв“, но най-вече как така просто ще си обикалям. Нетипичен случай. Отвориха чантата и гледат бельо, таблет и учебник на английски и решиха, че трябва да се разпитваме по-подробно, та ми посочиха към близката стаичка да сме побеседвали.

Важен детайл е и аз не се отнасях с дълбоко уважение към униформените. По-това време вече бяхме на протести над четири месеца и като видех полицай ми идваше да викам „Оставка“, а не да се държа законопослушно. Украинците въобще не бяха наясно с този исторически контекст и двамата близкостоящи граничари с известно учудване си държаха автоматите, като гледаха как този „хлопец“ се отваря на служителя. Като взеха да ме канят в стаичката, аз се притесних, защото беше сравнително късно, май бях хванал последния транспорт и тъй като не изглеждаше, че групата ще седи да ме чака, имаше шанс да си остана на Полско-Украинската граница, което за мен си е около по средата на нищото.

Започнахме да се обясняваме, те станаха доста по-настоятелни, ако не и нервни и аз добих ясна визия как ще си отседя на границата. След още няколко реплики стана ясно, че те са решени да бранят майка Украйна от всякакви съмнителни елементи, а аз ще изпадна в ситуация да доказвам, че не искам да правя каквото и да е лошо. Питах ги дали мога да се върна, те не отрекоха, събрах си багажа и се затичах към полската страна, където имаше автобус, които можеше да ме върне до Люблин. Като подавах паспорта на полските граничари, казах „идиотьи“ с жест към украинците, а те се разсмяха и ме пуснаха да тичам след автобуса.

Дребна глупава случка, която може да се приеме по-скоро като битова неуредица, за човек, който е свикнал само да размахва личната си карта и въобще да не обръща внимание на охраната и отбраната по вътрешните граници на ЕС. Украинските граничари с тяхното авторитарно и защитно поведение ме върнаха в периода, когато чужденеца беше враг, който е дошъл да краде и вреди и Отечеството следва да бъде защитено от него. Отношението им към своите, пък, беше още по-лошо – те бяха изцяло под техния контрол, можеха да бъдат тарашени и унижавани.

Спомняйки си за тази случка, искрено се зарадвах, когато прочетох следното:

PLUAborder

Можех да си представя чудесно цялата ситуация и се зарадвах, че тези хора, мнозина от които бедни и смачкани от живота, са намерили волята да се противопоставят на този анахронизъм. Защото промяната само започва на площадите, но се извършва чрез милионите дребните ежедневни постъпки, с които ние бавно и системно трябва да се движим напред. Прогресът е дело бавно, изтощително и ежедневно и друга поука от тази дребна случка нямам.

→ Един коментар Дата: 27.02.2014    Категория: истории