трънки и блогинки

Записки от Грузия

В Грузия настоящето не е равномерно разпределено. В съвсем кратки промеждутъци може да ви се струва, че сте или някъде в бъдещето или в миналото. В Тбилиси може да се изумите както от напредничавостта на нововъведенията, така и от консервативните навици и обичаи. По улиците се разминават сурови, мрачни, патриархални планинци, под ръка забрадени жени с космополити, за които Тбилиси е избор и стил на живот. На метри разстояние са изгнилите дървени къщи на стария Тбилиси и модерните постройки от стъкло и стомана. И земята на Грузия е разнообразна – от снежни планини, през плодородни равнини, морски курорти до пустиня. По някакъв начин тази реклама на танцовия им ансамбъл съчетава гледки и музика, които отразяват тази смес.

PalaceJustice Tbilisi-Overview Old-Tbilisi

Такситата. Грузинците са измислили аналоговия Юбер. Такситата са един от основните начини за предвижване. Тези, които загубят работата или дохода си, слагат по една табела такси и започват да предлагат всякакви услуги. Не се занимават с апарати и бележки – всичко е на пазарлък и според ситуацията.

Таксиджиите са хора, с които развивате динамични отношения. Първо ме сваля, убеждава колко е свестен, как всичко знае, познава всички, как може всичко да покаже, оферира да ме кара навсякъде. После ме закара на майната си, пробва да иска повече пари, заплашва ме, запали колата и си тръгна. След малко се върна да ми се скара как можело така, черпи ме, показа ми къщата на родителите си, където се е родил, разказа си цялата биография, покани ме на сватбата на сина си, а на изпращане се прегръщахме и разменяхме контакти. Някак всичко си беше в реда на нещата.

Аз се считах за късметлия, защото моето такси беше мерцедес. Момент на сюреалистичен дзен беше, когато в Гори, на пряка до родната къща на Сталин, видяхме бежово Бентли с табела за такси. Бентли, бежово, с табела. Шофьорът ми не вярваше да е крадено. Каза, че в последните години се е нагледал на възходи и падения.

Гостоприемство. Грузинското гостоприемство е като традиционното българско гостоприемство, само че наистина. Първата вечер бях седнал да пия вино над Тбилиси и собственичката на заведението ме пита защо съм сам. Покани ме на тяхната маса, където бяха приятелска компания. Седнахме към девет и когато се разделихме към два вече си бяхме разказали всичко. За чукундур като мен, който често се приема за сдържан и студен, това отношение ме стопи.

Вино. Изключителни вина. Заради налагането на санкции от Русия са започнали да експериментират с различни сортове и купажи с цел да си отворят международния пазар. Според мен, им се получава изключително добре. Основния сорт е Saperavi, но отчитайки колко им е разнообразна земята вкусовете на вината са изключително богати и разнообразни. Въпреки че се раздадох да пробвам всичко навсякъе, мога спокойно да заявя, че лошо вино не опитах. Ако имате възможност – опитайте. Очаквам тепърва да се чува за грузинските вина. Ако имате възможност да отидете до Тбилиси – това е мястото.

По улиците. Аз гледам да ям от улици и пазари това,  за което се редят местните. Най-популярно е хачапури – нещо като баница с яйце и всякакви други тестени закуски. По улиците може да засечете и много музика и танци. Грубо казано, песните им са два вида: мъжки тип: „Глей ся какво ще направя“ и женски: „Не може ли вместо това да се гушкаме“Музиката и танците им идват отвътре и са изключително добри. Лично аз много харесвам лезгинка, но грузинския стил е много по-динамичен и пластичен. Казаха ми, че танцувам като даг(естанец) или ингуш(етец) – народи от другата, северната част на Кавказ. Дърво, един вид.

Език. Английски говорят само младите. Лошият руски е ключов, за да може хем да се харесате, хем да се разберете. Ако ви е добър руския, то ще ви заподозрат за руснак, който се представя за украинец, за да не го гледат лошо. Но лошият руски индикира, че хем си някой културно близък, но не си точно руснак. Шегуват се, че Путин като чуе руски може да дойде да ги спасява. След две войни с Русия, не с много весело се шегуват.
Когато знаете езика историите са навсякъде. Научих истории от кой кога какво е крал, как са се гърмяли президентите с базука до посредничество за осигуряване на проектно финансиране. А когато историята е добра дали е истина е на втори план.

Забележителностите. Таксиджиите предлагат най-вече да ви закарат в Мцхета – старата столица и Джвари, манастир над Мцхета, който открива гледка към долината. Близко до Тбилиси е и Уплицихе – стар каменен град. Места, които свидетелстват за древната история на тази земя, но ми се сториха пригодени за обслужване преди всичко на туристопотока. В Мцхета научих най-много истории, когато седнахме на маса с мцхетински пирожки и вино. Гори – родния град на Сталин, ми направи най-силно впечатление със следите от руския обстрел и почитта към Сталин, за които разказаха недоумяващите бежанци от Южна Осетия.

Грузия е много шарена земя. Въпреки че станаха много думи този пост не може да разкаже и малко от това, което предлага. Друго си на живо да се усети.

→ Няма коментари Дата: 17.05.2015    Категория: всякакви

Нам не нужна ета Победа

Преди няколко години, девети май беше ден за ироничен спомен за ритуалите на соца. Девети май, налаган за ден на Европа, беше удобна илюстрация на разкраченото ни положение между опитите за нова европейска самоличност с остатъците от социалистическата психика. Днес, обаче, руското честване на края на втората световна война в Европа, се превръща в повод разграничение от агресивна Русия. Ден, който вместо да обединява народите преодоляли фашизма, служи за разделение между модерната европейска и култура и вгледаната в миналото, милитаристична и все по-авторитарна Русия. „Победата“, днес служи като средство за легитимация на военните престъпления на путинския режим и връщане на страха от война.

„Победата“ като легитимация на агресивната политика. Днешна Русия няма с какво да се гордее в настоящето и се обръща към миналото за опора.  В миналото на победата търсят легитимация на настоящата власт. Използвайки символиката и езика на войната, се стремят да оправдаят настоящата си агресивна външна политика, чрез разделения и квалификации от времето на войната. Етикетирайки противниците си като „фашисти“, разделяйки света на свои и чужди и насаждайки мобилизационен манталитет режима на Путин пресъздава конфликта, за да внушат правотата на анексирането на Крим, военната намеса в Украйна и последователното смазване на вътрешната опозиция. Удобно забравяйки, че това е същата война, която те започват с атака срещу Полша, в съюз с истинските фашисти. Нито ще забравим, нито ще простим, това, което Сталин започна, а Путин се опитва да въстанови:

NeZabudem

Парад в търсене на уважение, чрез страх. Русия демонстрира военна мощ и говори за ядрения си арсенал, за да изисква страхопочитание от свят, който няма за какво друго да я уважава. Организират грандиозни военни паради като вид скъп cosplay за възбуждане на садистично мазохистичната връзка между власт и народ. Възрастни, уж разумни, хора се кичат с медали, връзват „георгиевски“ лентички пъчат се и гордеят с жертвите на предишните поколения, все едно са тяхна заслуга. Сами се лъжат, че достойнството им е равно на мощта на военната им техника. Когато някой желае да изглежда силен става смешен, когато новите им танкове се задавят и спрат или когато БМП не може да се изкачи на тягата си. Пропагандното старание достига наистина епични размери и е изключително благодатно за подигравки. Като странична бележка – никога не съм разбирал гордостта при посочване милионите жертви, които са дали. Изпитвам ужас от система, в която е било по-лесно да умреш геройски, отколкото да живееш човешки.

За авторитарната путинска Русия днес Победата е всичко. Точно като думите от песента: „нам нужна одна победа / одна на всех мы за ценой не постоим“ .  Аз съм щастлив да съм част от Европа и да мога да гледам в бъдещето, вместо да търся самочувствие в миналото на жертви и насилие. Тази победа на мен не ми е нужна. Честит ден на Европа.

Като послепис – моите искрени поздравления и уважения за успелите да преодолеят полицейската и пионерската охрана и да изразят и моето мнение на паметника на съветската армия:

PSAkryv

Още един послепис. По повод военния героизъм и гражданската мизерия се сещам за съветски виц, в който партиен агитатор говори на бабичка:
– Следващата петилетка, бабо, ще произвеждаме по един боен хеликоптер за всяко семейство!
– А за какво ми е хеликоптер?
– Представи си, че в съседната област са пуснали макарони – мяташ се на хеликоптера и литваш да се редиш на опашката!
– А защо боен хеликоптер?
– Еее, продоволствена криза – много ще искат да се наредят.

→ 4 коментара Дата: 09.05.2015    Категория: всякакви

Грузинското чудо и неговата цена

Една от целите ми при пътуването до Грузия беше да науча повече за Грузинското чудо – реформите при мандата на Михаил Саакашвили. Описано накратко – за около 5-6 години Саакашвили успява да: изкорени корупцията; премахне битовата и улична престъпност; върне доверието на гражданите в полицията; създаде ефективна и прозрачна администрацията; даде тласък на бизнеса и инвестициите; освободи бюджета от останалите от съветско време тежести и неефективности, и да постави началото на икономически възход и обществена трансформация на страната. Конкретни и осезаеми постиженията, видни в  уважението на гражданите към полицията, усещането за икономическо развитие, спазването правилата на движението, модерните постройки, спокойствието по улиците и най-вече в отношението на грузиниците към тяхната държава и институции.

Резултати, които са изключителни не само заради дълбочината на преобразуванията, но и заради и кратките сроковете, в които е постигната такава сериозна трансформация. Дори само заради това, че Саакашвили успява да накара грузинците да спрат да крадат ми беше интересно да го усетя лично, да разбера как става това и да науча за отношението на нормалните хора.

Най-ясно е видно от улиците на столицата. Тбилиси изглежда като столица на модерна държава с древна история. Стъкло и стомана е отличителният стил на Саакашвили. Централната банка, министерството на вътрешните работи, прокуратурата, полицейските управлениядомът на юстицията, градския център – във всичко е видна амбицията и стремежът към модернизация. Домът на юстицията е уникален тип сграда не само заради своето архитектурно присъствие във всеки град, но и заради възможността да получиш бързо и лесно всички административни услуги само с посещението на едно гише. Да, забравих да добавя, че в резултат на административните, данъчни и икономически реформи, Грузия се превръща в една от страните с най-лесни условия за бизнес в света, закономерно привлича огромно количество инвестиции и отбелязва значителни нива на икономически растеж.

Постиженията са видни и като макроикономически показатели и като осезаема реалност по улиците на града. За мен, като чужденец, оценката беше еднозначна и по тази причина ми направиха контрастно впечатление плакатите, с които е облепен цял Тбилиси:

Саакашвили по улиците на Тбилиси

Саакашливи като престъпник, снимки на полицейско насилие. Защо това отношение, защо е обявен за издирване въпреки очевидните постижения? Всичко само политика ли е? Попитах: „По-добре ли стана като се махна Саакашвили? По-добре ли живеете?“. Отговориха ми: „Не живеем по-добре, но живеем по-спокойно.“ От разговорите с грузинците, които срещнах, си съставих идея за цената на тези постижения. Дори и противниците не отричат постигнатото, но дебатът е за цената: „Да, Саакашвили направи много, но на каква цена?“

Продължете →

→ 2 коментара Дата: 17.04.2015    Категория: всякакви

Цената на „държавния или обществен интерес“

По повод продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев за едно евро, се заговори за връщане правото на прокуратурата да иска разваляне на сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес.  На пръв поглед това може да звучи справедливо, но аз считам промяната на закони заради частен случай и въвеждането на невъзможни за точна интерпретация критерии като „държавния или обществен интерес“, не само за безпринципно, но и много рисково. За да не се отдавам на абстрактни разсъждения по принцип, искам да разкажа за една от от най-скъпите илюстрации на опасенията ми – делото за национализацията на петролната компания Юкос от руската държава.
Делото Юкос срещу Русия, освен че е забележителен спектакъл за десетки милиарди, е изключително важно заради акцентирането на значението, което се отдава на думите на представляващите държавата. Резюмирам сърцевината на решението:

  1. Основание за национализация. Руската федерация е национализирала Юкос, обосновавайки се с укриване на данъци.
  2. Размер на иска. Ищците искат 114 милиарда ($114 174 000 000), като компенсация за стойността на активите и пропуснатите приходи.
  3. Преценка на обстоятелствата по делото:
    1. Арбитрите споделят мнението, че дори и да е налице данъчно нарушение, то национализацията не е подходяща и не е пропорционална мярка, спрямо укриването на данъци.
    2. От друга страна, арбитрите проучват данъчната практика в Русия и намират прилаганите от Юкос схеми за намаляване на данъчните задължения за „законни, но съмнителни“.
  4. Вината. Арбитрите единодушно решават, че национализацията е незаконна. Основание за решението им са намеренията зад действията и отношението на ръководителите на руската държава, за които си правят ясен извод от изказванията на Владимир Путин, че:
    1. национализацията на Юкос е защита на държавните търговски интереси («защита государственных коммерческих интересов»);
    2. на квалификацията, че приватизацията на компанията е била престъпна, и
    3. описанието, че използвайки напълно законни механизми руската държава е се е погрижила за своите интереси.
  5. Определяне на обезщетението. Назначеният от арбитрите оценител посочва, че стойността на активите и пропуснатите приходи е $66 милиарда.  Отчитайки преценката на обстоятелствата по делото и заключението относно намеренията на ръководената от Путин администрация, арбитрите разделят отговорността между Русия и Юкос на 75:25. По този начин се стига до осъдителното решение Русия да плати $50 милиарда на акционерите на Юкос.

Толкова. Русия може да е действала напълно в рамките на процедурите и законите, но когато действащите лица контролират изпълнителната и законодателната власт и сами си създават законите, намеренията са това, което има значение.

В контекста на разказа за Юкос, искам да се върна към актуалните събития и да ви обърна внимание върху думите на Бойко Борисов по отношение на продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев:

  1. Квалифицира придобиването на БТК като: „разбойническата приватизация“;
  2. Признава, че той няма възможност да действа: „Фактически, инструментариумът на държавата да запази собствеността и това, което трябва да направи в момента. Така са направени законите, че няма тези права.“, но иска да окаже влияние като промени това:
  3. „Става въпрос за промени в ГПК и НПК, които да върнат правото на прокуратурата да завежда отделно дело срещу сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес“, е заявил пред „Медиапул“ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ).
Сравнете тези изказвания с изказванията, въз основа на които взима решенията арбитража по делото Юкос. За мен аналогиите са очевидни. Но Бойко Борисов далеч не е единственият, който е престъпно невнимателен какво говори. Ето още няколко примера за такива изказвания, които може скоро да ни струват скъпо:
  1. Иван Искров (все още управител на БНБ), който заяви, как ще бъде разделена КТБ, чрез приет нарочен закон с патетичното си изказване: „Оттук нататък на ход са политиците!„. С това той основание за вземане на инвестиционно решение не само от вложителите кредитополучателите на банката, но и тези, които бяха закупили облигации от контролираните от тях дружества.
  2. Пламен Орешарски, който на практика призна иска на Росатом за АЕЦ „Белене“, като го определи като такъв „който с голяма степен на достоверност ще бъде спечелен“.
  3. За мен най-престъпно безразсъдни бяха изказванията и действията на Драгомир Стойнев, в качеството на министър на енергетиката и принципал на БЕХ,  насочи „независимия“ регулатор ДКЕВР да понижи цената на тока; взе страна в защита на държавната НЕК срещу електро-разпределителните дружества; подкрепи предложеният от Атака 20% данък върху зелената енергия и когато заговори за „национализацията на електроразпределителните дружества“.

В момента тече арбитраж за АЕЦ „Белене“, срещу действията на Стойнев също бяха заведени дела, и тепърва ще се развиват съдебни саги по последиците от фалита на КТБ. Заради делата и конкретно заради думите им всички горепосочени „държавници“ са за съд, пред който се надявам да се изправят възможно най-скоро. Но настрани от това изводът, е че безпринципността и използването на държавната власт за конюнктурни интереси в крайна сметка излиза скъпо. В крайна сметка „държавния или обществен интерес“ е в стабилна и предвидима държава, която е инфраструктура за гражданите си, а не властващ над гражданите субект.

→ Няма коментари Дата: 30.03.2015    Категория: всякакви

Разговори със зам-командири от „Донбас“

Освен с доброволците „Златни Врата“ се срещнах и с двама от заместник командирите на доброволческия батальон „Донбас“. Заместниците по „Тил“ и „Кадри“ на командира Семён Семенченко – един от най-уважаваните полеви командири, а вече и избран депутат в новия парламент.Emblem_of_the_Donbas_Battalion.svg

Позивната на заместника по „Тил“ е „Капитан“. Юрист по образование, в цивилния живот е военен прокурор. Основния ми интерес към него беше към   формалната, правна, квалификация на ситуацията. За съжаление „Капитан“ не пожела да бъде записван и  по-долу преразказвам по записки и спомени.

„Капитан“, като юрист, определя случващото се в Донецката и Луганска област е „сепаратизъм“, което е вид противодържавна, терористична дейност. Армията не се занимава с терористите и по тази причина и действията се наричат Анти-терористична операция (АТО). Още по-важно, тази квалификация определя водещата роля на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), еквивалент на нашата ДАНС, която ръководи щаба на АТО и влияе и на действията на украинската армия. (Бел. моя: Полицаи ръководят военни, може да си представите част от причините за кашите).

За юристите, точната дума която квалифицира Русия за Украйна е „неприятелска държава“ (недружественное государство). Една от причините Украйна да не иска да назове случващото се „война“, а Русия „агресор“, е опасението това да не премахне и последните формални пречки пред Русия да отвори фронт по продължение на цялата граница. Ръководителите на АТО, считат, че в настоящето състояние могат да контролират ограничената зона на конфликта.

„Капитан“ разказа и официалната позиция за йерархическото положение и предназначение на доброволните батальони. Действията на доброволните батальони се ръководят от щаба на АТО. Тактическите им задачи би трябвало да са свързани с полицейски функции по установяване на гражданската власт на територите, където украинската милиция е дезертирала или е ненадеждна. Този тип задачи са и причина на доброволците да не се предоставя автоматично и тежко оръжие, което би се използвало на първа линия на боя. (Бел. моя: Признава, че така е само на теория. Реалното участие на доброволците се различава значително от това предназначение. Тогава актуалните събития около Иловайск бяха ярък пример.)

Историята на зам. командира по „Кадри“ с позивна  „Щурман“ е свързана с Донецк. Роден е и до началото на конфликта е живял в Донецк. Там се е намирала и неговата съпруга и брат, докато той е воювал, срещу сепаратистите, които са контролирали града. От страх да не го разпознаят и отмъстят на близките му, той е ходил практически постоянно с маска. Към момента на разговора ни, всички негови близки бяха напуснали района на военните действия и не се притесняваше да говори, но когато го попитах за снимка ми даде тази, направена на отвоюван от батальона блокпост край Донецк:

Продължете →

→ 6 коментара Дата: 22.11.2014    Категория: всякакви