трънки и блогинки

Валерий Гергиев в София

До днес не бях виждал опашка за билети във Филхармонията. Сутрин, още преди да отворят касите. Минаващите музиканти гледаха странно и се чудеха какво се случва.

Случва се Валерий Гергиев – диригент и художествен ръководител на Маринския театър от Санкт Петербург. Един от най-добрите диригенти в света, ръководещ може би най-добрия руски симфоничен оркестър. Маринският театър е сред най-качествените експорти на руската култура. Самият Гергиев е работил с водещите симфонични оркестри в света. Преди да поеме изцяло Маринския театър дълги години е водил симфоничните оркестри на Лондон и Ротердам. На мен ми е познат най-вече заради работата над съвременните интерпретации на симфониите на Шостакович, които може да се сравняват с “оригиналите” на Мравински. Такъв концерт е безспорно събитие във музикалния живот на всеки световен град.

Интересното е, че до преди седмица никой не е знаел или очаквал концерт от такава величина. Внезапната поява на такъв афиш из цяла София и то за концерт след няколко дни е пълна изненада. Програмата на зала “България” е изключително богата и концертът е някак вместен за понеделник вечер. Обявен е като откриване Софийските музикални вечери, но няма нищо общо с фестивала – нито като организатори, нито дори е включен в програмата. Организатори са “Форум България-Русия”, до чието име стои герба на Република България, сякаш е тяхно лого (не съвсем в синхрон със Закона за герба). Зала “България” е наета за проявата, билетите се продават (и касовите бележки се издават) от името на Сдружението “Форум България-Русия”, за адрес на чийто офис е посочен ул. “Позитано” 20. Самият Марински театър обявява едва на 17ти Май, че ще има европейско турне, което ще включва София.

Освен безспорните си качества на диригент, Валерий Гергиев е известен и с подкрепата си за Путин. Нивото и качеството на Маринския театър е постигнато с изключително много труд, но и с явната материална подкрепа на настоящите властимащи в Русия. Всяка помощ се връща и за последно Гергиев и оркестъра му бяха във фокуса на световното внимание, когато бяха изсипани за концерт до фронта в (за кратко) отвоюваната Палмира. Солист на този концерт беше Владимир Родулгин – най-богатият музикант в света с над 2 милиарда долара. Злопаметните, като мен, помнят, че Гергиев през 2008ма дирижира и концерт в току окупирания Цхинвали.

Друго любопитно е подборът на произведения. В афиша не са обявени произведенията, които ще бъдат изпълнени. Единствената информация е от анонса на сайта на Маринския театър. Започват със Стравински, следват Дебюси и Прокофиев, а основната част от вечерта ще е за Петата симфония на Чайковски. Лично аз съжалявам, че няма да мога да чуя някоя от симфониите на Шостакович, които ще изпълнят на предишните спирки от турнето. Репертоарът им е изключително богат и ми е интересно да спекулирам как са го подбрали. Дали има причина поради която в София ще свирят Петата на Чайковски, както е направил в Цхинвали? (Любопитна е първата част, която има момент с fff – тройно форте) Дали и в Първата “класическа” симфония на Прокофиев има някакво значение, заради което да са я изпълнили и в концерта в Палмира. Това е само музикалната част от въпросите, на които нямам отговор.

Отчитайки всички фактори, аз имам вътрешна убеденост, че този концерт е нещо повече от подарък за софийската публика. Интуицията ми подсказва, че това може да е жест от влиятелен приятел. На афиша има три имена: Гергиев (диригент), Румен Радев (президент) и Михаил Пандурски, с чието любезно съдействие се осъществява концерта. Естествено, ми е любопитно кой е г-н Пандурски, на когото трябва да сме благодарни за събитие от такъв мащаб? Билети за първи балкон и ложите не се продават и вероятно ще са само с покани. Антрактът на подобно събитие може да е чудесно време за кратък разговор по важна тема. Звукарите твърдят, че около втори ред на първи балкон е най-добрият звук в зала “България”, а симфоничният оркестър може да предразполага. Ще ми е любопитно да споделите, ако знаете повече.

→ 3 коментара Дата: 18.05.2017    Категория: музикааа

Шотландския референдум за независимост

Шотландия не е суверенна държава. Нито Правителството, нито парламента на Шотландия имат право да насрочват референдум за независимост или по какъвто и да е друг въпрос. Правомощията на шотланските институции не произхождат от волята на шотланския народ. Какво и как може да прави Шотландия е определено и ограничени в закон – The Scotland Act, приет от парламента на Великобритания. Дали, кога и при какви условия може да има референдум за независимост на Шотландия – решава единствено парламента на Великобритания. Това е reserved matter.

Предишният референдум през 2014 е в следствие на Единбургското споразумение между правителствата на Шотландия и Великобритания. Споразумението предвиждаше правителството на Великобритания да предложи на парламента на Великобритания да делегира на парламента на Шотландия правото (но не и задължението) да проведе референдум за независимост при спазването на условия и ограничения. Важно е да се подчертае, че това е еднократнно споразумение за тогавашната ситуация, а не закон, който урежда как това става по принцип. Ограниченията са условия, които Великобритания налага относно как (въпрос, рамка) и кога (до края на 2014), такъв референдум може да бъде проведен.

Парламентът на Великобритания прие закон, който реализира това споразумение. Парламентът на Шотландия реши да се възползва от правото и възложи на правителството на Шотландия провеждането на референдум през 2014. Шотландските гласоподаватели гласуваха против независимостта.

Днес, Шотланското правителство предлага да нов референдум за независимост, след като условията на Brexit станат ясни, но преди Великобритания фактически да напусне ЕС. Това е периода на ратификация на евентуалното споразумение между правителството на Великобритания и Европейската комисия от националните парламенти или момента, в който ще стане ясно, че такова споразумение няма да има.

Mоже ли сега да се спази процедура подобна на тази от 2014та? Може, но не трябва. Решението зависи единствено от парламента на Великобритания. Той може да:

  • Не подложи темата на обсъждане.
  • Да не приеме подобен закон, защото вече са гласували против, защото не счита, че има мандат или просто защото така.
  • Да се съгласи, но да посочи дата и други условия, които най-добре устройват правителството на Великобритания – след като Великобритания (включая Шотландия) е напуснала ЕС.

По подобие на Brexit, това е сложен процес, който може да стане и много политически напрегнат. Мисля, че това е коректно описание на правната рамка, предстои да научим как се развива политическото действие.

→ Няма коментари Дата: 17.03.2017    Категория: всякакви

Осем туита за Brexit по чл. 50

Експеримент с формата. Кратък коментар за ситуацията на Brexit по чл. 50. Всеки булет е до 140 символа – размера на един туит:

  1. Централният въпрос е за чл. 50, определящ реда за  напускане на ЕС. Рядък случай, в който правовия ред, ръководи политическия процес.
  2. Рамката: Само страната желаеща да напусне има право да стартира процеса. Това е излизане, а не изключване. Почне ли, обаче – ЕС води танца.
  3. Решението трява да е взето по „конституционно предвидения ред“. Проблем: UK няма конституция. Не е недвусмислено ясно какъв е този ред.
  4. Още проблем: решението на референдума не е задължително. Препоръчително е. Всичко, което имаме е само мнение, но не и решение за напускане.
  5. Като не е задължително, кой трябва да реши? Премиер, кабинет, долна (и горна) камара и/или парламентите на съставните нации? HRM? Не знаят.
  6. Напускащият трябва да започне процедурата. Това е суверено право на искащ независимост. ЕС иска яснота, но не може да накара UK да действа.
  7. Веднъж почне ли процедурата, ЕС определя срокове и дневен ред. UK губи независимостта да решава какво и кога. Изпада в зависимост.
  8. Ситуацията е UK на Шрьодингер. Типичен случай, когато дадеш прост отговор на сложен въпрос. Няма път за този, който не знае къде отива.

→ 5 коментара Дата: 28.06.2016    Категория: всякакви

Армения – жертва на победата

Преди да тръгна на път за Армения ми казаха две неща:

1. Там още е съветска власт
2. Хубави хора, ама много крадат

Ако аз трябва да синтезирам впечатленията си, бих казал, че Армения е жертва на победата си.

Армения взима надмощие в конфликта с Азербайджан за Нагорни Карабах. Конфликтът им е завещание от СССР, където се взима решението населеният с арменци ексклав Нагорни Карабах за по-удобно да се администрира от Азербайджан. След разпадането на СССР започва военен конфликт, в който Армения надделява, благодарение и на подкрепата от Русия. Идвайки от Тбилиси минахме по дългия път, защото по границата стрелят по каквото видят и през ден-два погребват по някой. Спорен е не само ексклава, а и завладяната  „зона за сигурност“, която осигурява териториална връзка с Армения. Тази зона е не само населена с азери, а е по-голяма и като територия. Картата дава ясна представа, колко е трудно да се намери приемлив и за двете страни мирен план.

Победата в неприключилата война диктува политиката. И за тях руснаците са освободители, на които се дължи признателност и лоялност. В същото време, освободителите ги поставят в зависимост – освен с военни бази Русия ги поддържа, икономически и логистично. Благодарение на запасите от газ и петрол Азербайджан е доста по-богат, с обновена армия и само чака Армения да отслабне, за да опита да си вземе териториите, които счита за свои. Значението на руското присъствие за запазване на постигнатото, прави невъзможна политическата промяна. От друга страна, политическата подкрепа за Армения, никак не пречи да руснаците продават оръжие и на Азербайджан.

Войната е причина за изолация. Армения граничи с Грузия, Азербайджан, Турция и Иран. С Азербайджан са във война, с турците не се разбират заради въпроса за геноцида и заради войната с азерите, а връзката с Иран е доста икономически ограничена. Единствена сухопътна връзка е Грузия. Пътят от Тбилиси е около шест часа, предимно завои през високопланински плата и гори, където виждаш красиви снежни върхове в облаците, докато не пътя не те заведе до сред облаците. Самият път е много красив, но целият в дупки, но това че крадат го казах в самото начало.

Войната потиска и икономиката. Армения издържа има много армия и много полиция. Изразходва голяма част от бюджета си за задържането на територия, която е изгубила практическото си значение. Запазени са огромните соц. предприятия в добивната промишленост, енергетика и прочутите вина и коняци. Но когато и икономиката се води от съображения за национална сигурност е трудно да има развитие. Армения изнася преди всичко арменци – значителна част от приходите идват от емигрантите. Ереван е нов и красив град, но зад прекрасната фасада от дялан камък лесно се разпознават признаците на бедност. Извън центъра на Ереван и в градове Ванадзор тежкото състояние е невъзможно да се скрие.

Войната определя и как арменците мислят за мястото в историята си. Геноцидът е определящото ги историческо събитие. Всичко свое и най-хубаво са кръстили на връх Арарат, който имат за свой, но се намира във враждебна Турция. Победата в конфликта с Азербайджан е извор на национално самочувствие. От краткото пътуване ми останаха чудесни впечатления от града и хората, но и поуката, че категоричната победата не винаги е най-добрия изход от една война.

→ 2 коментара Дата: 03.04.2016    Категория: всякакви

Записки от Грузия

В Грузия настоящето не е равномерно разпределено. В съвсем кратки промеждутъци може да ви се струва, че сте или някъде в бъдещето или в миналото. В Тбилиси може да се изумите както от напредничавостта на нововъведенията, така и от консервативните навици и обичаи. По улиците се разминават сурови, мрачни, патриархални планинци, под ръка забрадени жени с космополити, за които Тбилиси е избор и стил на живот. На метри разстояние са изгнилите дървени къщи на стария Тбилиси и модерните постройки от стъкло и стомана. И земята на Грузия е разнообразна – от снежни планини, през плодородни равнини, морски курорти до пустиня. По някакъв начин тази реклама на танцовия им ансамбъл съчетава гледки и музика, които отразяват тази смес.

PalaceJustice Tbilisi-Overview Old-Tbilisi

Такситата. Грузинците са измислили аналоговия Юбер. Такситата са един от основните начини за предвижване. Тези, които загубят работата или дохода си, слагат по една табела такси и започват да предлагат всякакви услуги. Не се занимават с апарати и бележки – всичко е на пазарлък и според ситуацията.

Таксиджиите са хора, с които развивате динамични отношения. Първо ме сваля, убеждава колко е свестен, как всичко знае, познава всички, как може всичко да покаже, оферира да ме кара навсякъде. После ме закара на майната си, пробва да иска повече пари, заплашва ме, запали колата и си тръгна. След малко се върна да ми се скара как можело така, черпи ме, показа ми къщата на родителите си, където се е родил, разказа си цялата биография, покани ме на сватбата на сина си, а на изпращане се прегръщахме и разменяхме контакти. Някак всичко си беше в реда на нещата.

Аз се считах за късметлия, защото моето такси беше мерцедес. Момент на сюреалистичен дзен беше, когато в Гори, на пряка до родната къща на Сталин, видяхме бежово Бентли с табела за такси. Бентли, бежово, с табела. Шофьорът ми не вярваше да е крадено. Каза, че в последните години се е нагледал на възходи и падения.

Гостоприемство. Грузинското гостоприемство е като традиционното българско гостоприемство, само че наистина. Първата вечер бях седнал да пия вино над Тбилиси и собственичката на заведението ме пита защо съм сам. Покани ме на тяхната маса, където бяха приятелска компания. Седнахме към девет и когато се разделихме към два вече си бяхме разказали всичко. За чукундур като мен, който често се приема за сдържан и студен, това отношение ме стопи.

Вино. Изключителни вина. Заради налагането на санкции от Русия са започнали да експериментират с различни сортове и купажи с цел да си отворят международния пазар. Според мен, им се получава изключително добре. Основния сорт е Saperavi, но отчитайки колко им е разнообразна земята вкусовете на вината са изключително богати и разнообразни. Въпреки че се раздадох да пробвам всичко навсякъе, мога спокойно да заявя, че лошо вино не опитах. Ако имате възможност – опитайте. Очаквам тепърва да се чува за грузинските вина. Ако имате възможност да отидете до Тбилиси – това е мястото.

По улиците. Аз гледам да ям от улици и пазари това,  за което се редят местните. Най-популярно е хачапури – нещо като баница с яйце и всякакви други тестени закуски. По улиците може да засечете и много музика и танци. Грубо казано, песните им са два вида: мъжки тип: „Глей ся какво ще направя“ и женски: „Не може ли вместо това да се гушкаме“Музиката и танците им идват отвътре и са изключително добри. Лично аз много харесвам лезгинка, но грузинския стил е много по-динамичен и пластичен. Казаха ми, че танцувам като даг(естанец) или ингуш(етец) – народи от другата, северната част на Кавказ. Дърво, един вид.

Език. Английски говорят само младите. Лошият руски е ключов, за да може хем да се харесате, хем да се разберете. Ако ви е добър руския, то ще ви заподозрат за руснак, който се представя за украинец, за да не го гледат лошо. Но лошият руски индикира, че хем си някой културно близък, но не си точно руснак. Шегуват се, че Путин като чуе руски може да дойде да ги спасява. След две войни с Русия, не с много весело се шегуват.
Когато знаете езика историите са навсякъде. Научих истории от кой кога какво е крал, как са се гърмяли президентите с базука до посредничество за осигуряване на проектно финансиране. А когато историята е добра дали е истина е на втори план.

Забележителностите. Таксиджиите предлагат най-вече да ви закарат в Мцхета – старата столица и Джвари, манастир над Мцхета, който открива гледка към долината. Близко до Тбилиси е и Уплицихе – стар каменен град. Места, които свидетелстват за древната история на тази земя, но ми се сториха пригодени за обслужване преди всичко на туристопотока. В Мцхета научих най-много истории, когато седнахме на маса с мцхетински пирожки и вино. Гори – родния град на Сталин, ми направи най-силно впечатление със следите от руския обстрел и почитта към Сталин, за които разказаха недоумяващите бежанци от Южна Осетия.

Грузия е много шарена земя. Въпреки че станаха много думи този пост не може да разкаже и малко от това, което предлага. Друго си на живо да се усети.

→ 8 коментара Дата: 17.05.2015    Категория: всякакви