трънки и блогинки

Върнете ни парите ни!

Дядо Крас заедно с великата група Млък! преди около 10 години изпяха песента „Върнете ни парите“, която предлагам за химн на #нямадаплатим.

Нещо се обърка в моята глава или
Всичко пак е сбъркано в нашата страна
Винаги плащаме за чуждите шеги
Винаги плащаме, но с наши пари

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

Грешката е вярна, правилно грешим
Сметката е чужда и няма да платим
Тъпо е да плащаме за чуждите шеги
Сметката е чужда и няма да платим!

ВЪРНЕТЕ НИ ПАРИТЕ!

→ Един коментар Дата: 13.07.2014    Категория: музикааа

Моите условия за КТБ

С вчерашните предложения за разрешаване на ситуацията в КТБ, БНБ, правителството и определени народни представители искат да:

  •  Отпишат огромно количество кредити, които наричат „лоши“, без пълна информация и без сериозен одит.
  •  Възстановят депозити, надвишаващи гарантирания размер от 196 000 лв., в пълен размер и в брой.
  •  Спешно да вземат нов дълг на неизвестно какви условия.
  •  Замесените да си останат по местата и никой да не понесе никаква отговорност.
  •  Всичко това да се случи бързо, непрозрачно и необратимо.

Аз съм против. Те се провалиха и сега идват при всички нас за пари, доверие и помощ. Не, не ги давам и не съм съгласен. Не желая управляващите да изхарчат милиарди и всичко да си остане по старому. Моето съгласие, пари и помощ имат цена. Тъй като за всяко решение ще трябва да платя и аз, ето моите условия и предложения какво трябва да се случи.

Отговорност. Нови хора и нови правила. Искам да знам защо това няма да се случи отново и как съпричастните ще си поднесат отговорността. Това означава промяна на правилата и промяна на хората.

БНБ, Правителството, Народното събрание, Прокуратурата и МВР пасивно позволиха и активно причиниха този проблем. Личностите, които са отговорни за проблема, не може и не трябва да са част от неговото решение. На тези хора не трябва да им се дават два или повече милиарда, за да опитат да запушат дупката, която сами отвориха. На личностите в БНБ и институциите, които позволиха натрупването на твърдяното количество несъбираеми кредити, трябва да им бъде отнето сега и за в бъдеще правото да управляват публични ресурси. Може би, ако след провала на правителството на Виденов на Румен Гечев и Димитър Костов бяха отнети правата да са на ръководни длъжности, може би днес нямаше да сме отново в подобна ситуация. Отново – не трябва да се позволява на виновните  вземат решение за проблема, които сами са създали. Да си вървят – веднага.

Няма причина да бързаме. Това е най-важното в настоящата ситуация. Парите ще дойдат от нас. Няма причина да действаме под стрес и при недостатъчна информация, за да взимаме бързи решения. Това се отнася както за отписването на „лошите кредити“, така и за възстановяването на негарантираната част от влоговете. Тези, които очакват да ги получат ще трябва да се аргументират.Чрез предложените от БНБ законодателни решения ни предлагат да се действа бързо, непрозрачно и необратимо. Този тип взимане на решения, съчетано с липсата на цялостна и точна информация неминуемо ще доведе до не само грешни, но вредни решения. Продължете →

→ 5 коментара Дата: 12.07.2014    Категория: всякакви

За кратката памет и липсата на възмездие

Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.

Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.

Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което  докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.

Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.

А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.

За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.

Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.

Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило.  Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.

→ 4 коментара Дата: 01.07.2014    Категория: всякакви

Кратка история за репутацията

В средата на 90те майката на мутрата Кирил живееше сама в семейния апаратамент на първия етаж в ниска стара кооперация. Не беше ясно с какво точно се занимаваше Кирил, но казваха „има фирма“ и никой не задаваше повече въпроси. По мускулите на охраната и марките на колите, които придружаваха Кирил, когато идваше да вижда майка си, беше ясно, че той не просто има пари, но и е от тези, които трябва да внимаваш да не настроиш срещу себе си. Силните на деня си пазеха репутацията, властвайки с бой и страх и по десетките истории беше ясно, че нито полицията, нито кой да е може да попречи на мутрите да правят каквото си искат. Простичкия закон, че силният е прав и може да мачка всеки друг нещастник, беше болезнено ясен на всеки.

Съседите в кооперацията бяха задействали познатия рефлекс да се прекланят пред силния и майката на Кирил се ползваше с едно специфично уважение. Към нея околните изпитваха смес между страхопочитание от силата на Кирил и завист, че е успял, посещава я често, носи ѝ торби с всякакви неща и по всичко е видно, че се отнася с нея като добър син. Всички бяха наясно, че на някой, който се движи с две коли охрана, не му е чиста работата. Но важното беше, че в тези гладни години Кирил носи пълни торби и когато те треперят от страх и глад, Кирил осигурява на майка си достойнство и спокойствие. Каквито и слухове и истории да се разказваха за Кирил, репутацията му беше на не толкова лош човек, който е успял в трудни времена.

Майката на Кирил беше нормална обикновена жена, за която беше трудно да бъде добре, когато околните са зле. Тя се опитваше по всякакъв начин да запази доброто отношение на съседите от кооперацията. Мъжът ѝ беше починал и след пенсионирането ѝ, съседките бяха нейното общество, с което си прекарваше времето да седят пред блока, да обясняват какво са сготвили, да обсъждат сериали и да си говорят за всякакви ежедневни неща.

Всичко вървеше що-годе добре до сутринта, когато на входната ѝ врата се появи надписа: „МАЙКА НА УБИЕЦ!“. Написан с блажна боя, надписът беше видим за всеки, който влезеше във входа. Съседите от кооперацията и живущите в съседните входове разбраха мигновено за него. На следващия ден се появи човек, който изшкури и пребоядиса вратата, но след ден-два надписа се появи отново. Никой нямаше идея за какво точно убийство става дума, но тръгнаха всякакви предположения и истории – кое от кое по абсурдни. Лично аз не съм сигурен, че е имало каквото и да е убийство, но мога ли да съм сигурен.

От сутринта, когато надписа се появи на вратата ѝ, майката на Кирил се затвори и не говореше с никой. Синът ѝ прати хора, които демонтираха старата дървена врата и я замениха с укрепена стоманена врата, но жената предпочете да стои заключена зад нея. Съседките, седнали на пейката пред блока, напразно търсеха да я видят на балконския бокс, където обикновено готвеше. Вечер прозорците ѝ към улицата не светеха и само по домашните шумове и присветванията през завесите в спалнята ѝ, съседите знаеха, че тя си в вкъщи.

Синът ѝ продължаваше да я посещава, но след първия път вече не идваше толкова показно. Паркираше сам, без охрана. Когато влизаше във входа, избягваше погледите на околните, които шушукаха за него. Дори и да е търсил да насочи гнева си към някой, никой не е смеел да го погледне. След като майка му стоя затворена и не погледна никой няколко месеца, Кирил я взе при себе си.
Не дълго след това на новата стоманена врата на апаратамента на първия етаж в ниската стара кооперация се появи некролога на майката на мутрата Кирил.

→ Няма коментари Дата: 21.06.2014    Категория: истории

МВР и ДАНС искат подслушване в реално време

Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е изпратила писмо, с което иска да получи „пълно техническо решение, с възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване.“

 DATO-ISP-Letter1DATO-ISP-Letter2

Адресати на писмото са „Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги„, което означава не само мобилните и наземните телекоми, но също и доставчиците на интернет. Не знам дали писмото е изпратено и до доставчиците на интернет, но те със сигурност попадат в обхвата на посоченото определение.

Ако писмото е адресирано и до доставчиците на интернет, това означава, че целян обект на „прихващане“ няма да са само разговорите, но и всякаква интеренет комуникация.

Посоченото основание е чл. 304 от Закона за електронните съобщения. Писмото, обаче, пропуска второто изречение на чл. 304, което допуска, че има възможности тези данни да не могат да се предоставят в реално време. Исканата възможност трябва да се осигури за сметка на предприятията и да отговаря на „изискванията на ДАТО за мониторинг център“.

Нещо като кратък коментар:
  1. Ако се питате дали това не създава възможност за всеобщо подслушване – да, това е такава възможност.
  2. Ако се питате дали това е законно – да, има такива тексове в ЗЕС, копирам ги по-долу.
  3. Ако обърнете внимание кога са приети тези текстове и се чудите защо чак сега се иска такава възможност – може да не до сега управляващите да не са били толкова сигурни как ще бъдат приети.
  4. Ако се чудите защо никой не е излязъл на улицата да протестира – забравили сте 14ти Януари 2009. На тази дата тогавашния премиер Сергей Станишев и тогавашния вътрешнен министър Михаил Миков, със съдействието на тогавашния кмет Борисов, изпратиха полицията да смаже протестиращите.
  5. Ако се чудите дали е случайно, че когато същите хора отново са на власт искат практическа реализация на тези така спорни правомощия – не, не мисля, че е.
  6. Ако считате, че е време те да бъдат изхвърлени завинаги от политическия и обществен живот – закъсняваме все повече с всеки изминал ден и това писмо е само още една причина.

Продължете →

→ 6 коментара Дата: 04.06.2014    Категория: всякакви