трънки и блогинки

Пичовете, които спортуват в дворовете на училищата, винаги са ми били симпатични. Играещи футбол, баскетбол, събрали се около тенис масата, лоста или успоредката, те ми харесват най-вече заради поредното доказателство, че ако има желание, ще се намери и начин за спорт. Снощи в двора на Математическата гимназия имаше достатъчно ентусиасти, правещи вечерна гимнастика:

Виждате бащата на малкия Захари, който е прехвърлил количката през оградата, за да прави лицеви опори. „Животното“, който се набира с 16-килограмова пудовка на крака, а други скачат на въже или въртят коремни на лоста. На игрището си бият дузпи, делят се отбори за баскетбол, а на масата за тенис… цъкат карти.

Никога не съм харесвал фитнеса под формата на силова работа с тежести. Скучен е, а и ми се струва твърде много насочен към постигане на обем, форма, маса и показност като цяло. За мен е по-разумно човек да може да свърши някаква работа с тялото, отколкото да го разнася на показ и затова са ми по-симпатични  спортуващите някакъв колективен спорт. Но това е само лично мнение, не ми се спори въобще.

Успешен бизнес и интересен социален феномен са аматьорските отбори по футбол.  Ако сте обръщали внимание, за затревените игрища е на практика невъзможно да си запазиш час в нормално време. Организирани са много отбори и отборченца, които играят в лиги и турнири, имат си екипи и треньори и всичко останало им е като истинско, но те заслужават отделно внимание.

В събота вечер бяхме на сватба. Една от прекрасните идеи на организацията беше всеки от гостите да напише пожелание към двойката и да го пусне на японски хартиен балон (снимки и информация има в тази статия). Гледката как множество хартиени балони бавно набират височина е впечатляваща и е оказала силно въздействие и върху зрителите на bTV, които са я възприели за НЛО. Начин да остане весел спомен от сватбата на Еми и Ивчо.

Ха Ха Ха Импро е трупа за импровизационен театър, чийто представления ме карат да се смея с глас. Импровизационен театър означава, че нямат сценарий, а се поставят в ситуации, в които импровизират с актьорска игра. Възхитителното е, че са толкова готини, че им се получава смешно, въпреки че нямат предварително подготвени смешки (бил съм няколко пъти, нямат). Нещо като standup comedy, но без отрепетирани шеги. Лъчезарни олигофрени в най-добрия възможен смисъл.

Сложно е за обяснение, но пък е лесно за посещение. Още повече, че плащате след спектакъла, само ако ви хареса и колкото ви е харесало. Обикновено играят в салона на „Славянска беседа“, но следващото им представление е на сцената в парка на Военна академия. Водят си Twitter и Facebook, за да се информирате. На мен ми действат много добре и мисля, че и вие си струва да опитате.

Шишман е една от улиците, по които често минавам по работа и често си намирам работа, за да мина за удоволствие. Днес намерих няколко пъти повод да мина по пешеходния Шишман и ми беше много приятно. Хареса ми как заведенията и магазините се бяха отворили към улицата и изкарали маси навън. Хареса ми, че за разлика от нормален ден, е възможно двама да вървят заедно без постоянно да се бутат и разминават. Джагите и мрежата за федербал също ми харесаха, но ми беше най-приятно да виждам усмихнатите хора.

Коментарите за инициативата са преди всичко позитивни, а гледам такива са и мненията по блоговете и отзивите в новините. Хубави снимки има в ProvoCad и Дневник. Научих, че целта е улицата да се направи пешеходна поне в почивните дни през летните месеци. Мисля, че идеята може да е удачна за всички, включително и за живеещите и работещи в района. Можело значи да се направи промяна, която да получи преди всичко одобрение. Поздравления за зам-кмета Ангеличкин и всички в общината.

„Изгубената България“ е един от сайтовете, където съм прекарвал часове. Особено ми е интересно да гледам снимки на познатите улици и да търся как са се променили днес. По подсказка от Ан, се опитах да заснема отново няколко от любимите ми стари снимки от сайта.

Раковска и Графа

Булевард Руски / Цар Освободител

Съдебната палата

Хотел Славянска беседа