трънки и блогинки

Идеалният бар

Идеалният бар, според Джордж Оруел, е описан в есето The Moon Under Water от 1946. Идиличен критерий от отминала епоха.

Днес се провежда социологическо проучване за характеристиките на идеалния бар. Намирам резултатите за не окуражаващи и имам нужда да изкажа своето мнение по точките:

  • Bar staff knows regular customers by name – то те баровете са за това.
  • Serves real ale. За мен най-истинския ейл е кафявия малцов ейл. Без хмел, ниско газиран. Най-простата възможна бира. Всеки уважаван бар трябва да има свой house ale.
  • Quizes – само четвъртък вечер, след девет вечерта.
  • Food, Snacks – „Eating is cheating“. Само закуска през уикендите е ок.
  • Live music – не, освен, ако няма отделен салон, където да си шумят.
  • Кучета. Да, кучета трябва да са разрешени, за да можеш вечер да излезеш да изведеш кучето и да отидеш направо в бара. Освен това – възможността да милваш куче е обществено благо.
  • Live Sports – Къде иначе ще гледаш мача? Освен това, спортът е добро начало на разговор. Примерно, винаги може да попитате за правилата на бейзбола.
  • Darts and snooker – да, но някъде в дъното. Също така, никога не вярвайте на ирландци или англичани, които ви казват, че не са добри, защото последно са играли като ученици. Не може да се сравнявате.
  • Leather seats – Мебелите трябва да са като за дебели хора. Да не ти се става.
  • Serves cocktails – Hot Tully вероятно е коктейл, значи може.

Всъщност, идеалният бар съществува, където са хората, с които сте си близки. Също така –  Be True to Your Bar.

→ 3 коментара Дата: 08.08.2017    Категория: всякакви

КТБ и санкциите по закона „Магнитски“

Дневник и Медиапул се позовават и превеждат публикация на The Hill, която съобщава, че Цветан Василев ще използва разширения закон “Магнитски”, за да търси справедливост по случая КТБ. Самият закон е интересен инструмент и се зачетох, за да науча повече.

Основанието е Global Magnitsky Act – нов закон в сила от края на 2016та. Законът допълва предишния Закон Магнитски от 2012. Глобалният “разширен” закон прави принципните основания за налагане на санкциите на Русия приложими и в други случаи.

Още няма практика по разширения закон “Магнитски”. Тръмп е  писал на Конгреса и е поискал да му дават такива случаи. Това отваря ниша за адвокатска и лобистка работа, а ситуацията и материалното състояние на Цветан Василев го правят добър клиент за подобни услуги. Намерил си е човек с връзки, който ще му вземе $300K, за да опитва да постигне резултат (или да вдигне шум). Намесен е и бивш губернатор и старши дипломат, който не се занимава точно с това, но изглежда добре свързан, за да е бизнес ниша и за него.

Няколко въпроса относно как действа закона:

Кой налага санкциите?
Президентът, а не Department of Treasury, както е по първия закон “Магнитски”. Президентът на САЩ решава самостоятелно, по своя преценка, на базата на “достоверни доказателства”. Допълнение: на 08.09.2017 Президентът делегира правомощията си на Secretary of the Treasury и  Secretary of State.

За какво?
Фокусът на закона е да служи като ответна мярка срещу убийства, мъчения или други нарушения на международно признати човешки права. Санкционирането на корупцията и протиправното отнемане на имущество са други цели, които служат на интересите на Цв. Василев.

На кого?
Разпоредбите от закона, в които може лесно да се напаснат профилите на Цацаров и Пеевски са:
Сотир Цацаров:

(3) is a government official, or a senior associate of such an official, that is responsible for, or complicit in, ordering, controlling, or otherwise directing, acts of significant corruption, including the expropriation of private or public assets for personal gain, corruption related to government contracts or the extraction of natural resources, bribery, or the facilitation or transfer of the proceeds of corruption to foreign jurisdictions; or

Делян Пеевски :

(4) has materially assisted, sponsored, or provided financial, material, or technological support for, or goods or services in support of, an activity described in paragraph (3).

Какви могат са санкциите?
Санкциите може са два вида:

  1. Недопускане в САЩ. Неиздаване на виза или отнемане на издадена виза.
  2. Замразяване правата на собственост на активи, които са в САЩ или под контрола на САЩ.

Каква е процедурата?
Президентът трябва да получи искане за налагане на санкции, подкрепено от председателите и заместник-председателите (ranking members) на две комисии (комитета) в Конгреса и още два в Сената на САЩ:

  1. Committee on Banking, Housing, and Urban Affairs и
  2. Committee on Foreign Relations of the Senate;
  3. Committee on Financial Services и
  4. Committee on Foreign Affairs of the House of Representatives .

Председателите и заместник-председателите са от различни партии – т.е. мярката трябва да е консенсусна от политическа гледна точка. Искането трябва да е обосновано с доказателства, като освен фактите, събрани от членовете на тези комитети се допуска и използването на “достоверна информация”, събрана от други държави и неправителствени организации, които се занимават с човешките права (вероятно и по тази причина се намесва организацията на бившия губернатор Бил Ричардсън)

Президентът може да действа само след получаване на такова искане. Не може по своя инициатива. До 120 дни след получаване на искането, Президентът трябва да реши дали и какви санкции да наложи.

Законът предвижда исканията и решенията на Президента да са публични, колкото е възможно. Тази публичност прави процедурата привлекателна за Цв. Василев и от PR гледна точка, което означава, че тепърва ще чуваме за нея.

→ Един коментар Дата: 06.08.2017    Категория: всякакви

Валерий Гергиев в София

До днес не бях виждал опашка за билети във Филхармонията. Сутрин, още преди да отворят касите. Минаващите музиканти гледаха странно и се чудеха какво се случва.

Случва се Валерий Гергиев – диригент и художествен ръководител на Маринския театър от Санкт Петербург. Един от най-добрите диригенти в света, ръководещ може би най-добрия руски симфоничен оркестър. Маринският театър е сред най-качествените експорти на руската култура. Самият Гергиев е работил с водещите симфонични оркестри в света. Преди да поеме изцяло Маринския театър дълги години е водил симфоничните оркестри на Лондон и Ротердам. На мен ми е познат най-вече заради работата над съвременните интерпретации на симфониите на Шостакович, които може да се сравняват с “оригиналите” на Мравински. Такъв концерт е безспорно събитие във музикалния живот на всеки световен град.

Интересното е, че до преди седмица никой не е знаел или очаквал концерт от такава величина. Внезапната поява на такъв афиш из цяла София и то за концерт след няколко дни е пълна изненада. Програмата на зала “България” е изключително богата и концертът е някак вместен за понеделник вечер. Обявен е като откриване Софийските музикални вечери, но няма нищо общо с фестивала – нито като организатори, нито дори е включен в програмата. Организатори са “Форум България-Русия”, до чието име стои герба на Република България, сякаш е тяхно лого (не съвсем в синхрон със Закона за герба). Зала “България” е наета за проявата, билетите се продават (и касовите бележки се издават) от името на Сдружението “Форум България-Русия”, за адрес на чийто офис е посочен ул. “Позитано” 20. Самият Марински театър обявява едва на 17ти Май, че ще има европейско турне, което ще включва София.

Освен безспорните си качества на диригент, Валерий Гергиев е известен и с подкрепата си за Путин. Нивото и качеството на Маринския театър е постигнато с изключително много труд, но и с явната материална подкрепа на настоящите властимащи в Русия. Всяка помощ се връща и за последно Гергиев и оркестъра му бяха във фокуса на световното внимание, когато бяха изсипани за концерт до фронта в (за кратко) отвоюваната Палмира. Солист на този концерт беше Владимир Родулгин – най-богатият музикант в света с над 2 милиарда долара. Злопаметните, като мен, помнят, че Гергиев през 2008ма дирижира и концерт в току окупирания Цхинвали.

Друго любопитно е подборът на произведения. В афиша не са обявени произведенията, които ще бъдат изпълнени. Единствената информация е от анонса на сайта на Маринския театър. Започват със Стравински, следват Дебюси и Прокофиев, а основната част от вечерта ще е за Петата симфония на Чайковски. Лично аз съжалявам, че няма да мога да чуя някоя от симфониите на Шостакович, които ще изпълнят на предишните спирки от турнето. Репертоарът им е изключително богат и ми е интересно да спекулирам как са го подбрали. Дали има причина поради която в София ще свирят Петата на Чайковски, както е направил в Цхинвали? (Любопитна е първата част, която има момент с fff – тройно форте) Дали и в Първата “класическа” симфония на Прокофиев има някакво значение, заради което да са я изпълнили и в концерта в Палмира. Това е само музикалната част от въпросите, на които нямам отговор.

Отчитайки всички фактори, аз имам вътрешна убеденост, че този концерт е нещо повече от подарък за софийската публика. Интуицията ми подсказва, че това може да е жест от влиятелен приятел. На афиша има три имена: Гергиев (диригент), Румен Радев (президент) и Михаил Пандурски, с чието любезно съдействие се осъществява концерта. Естествено, ми е любопитно кой е г-н Пандурски, на когото трябва да сме благодарни за събитие от такъв мащаб? Билети за първи балкон и ложите не се продават и вероятно ще са само с покани. Антрактът на подобно събитие може да е чудесно време за кратък разговор по важна тема. Звукарите твърдят, че около втори ред на първи балкон е най-добрият звук в зала “България”, а симфоничният оркестър може да предразполага. Ще ми е любопитно да споделите, ако знаете повече.

→ 3 коментара Дата: 18.05.2017    Категория: музикааа

Шотландския референдум за независимост

Шотландия не е суверенна държава. Нито Правителството, нито парламента на Шотландия имат право да насрочват референдум за независимост или по какъвто и да е друг въпрос. Правомощията на шотланските институции не произхождат от волята на шотланския народ. Какво и как може да прави Шотландия е определено и ограничени в закон – The Scotland Act, приет от парламента на Великобритания. Дали, кога и при какви условия може да има референдум за независимост на Шотландия – решава единствено парламента на Великобритания. Това е reserved matter.

Предишният референдум през 2014 е в следствие на Единбургското споразумение между правителствата на Шотландия и Великобритания. Споразумението предвиждаше правителството на Великобритания да предложи на парламента на Великобритания да делегира на парламента на Шотландия правото (но не и задължението) да проведе референдум за независимост при спазването на условия и ограничения. Важно е да се подчертае, че това е еднократнно споразумение за тогавашната ситуация, а не закон, който урежда как това става по принцип. Ограниченията са условия, които Великобритания налага относно как (въпрос, рамка) и кога (до края на 2014), такъв референдум може да бъде проведен.

Парламентът на Великобритания прие закон, който реализира това споразумение. Парламентът на Шотландия реши да се възползва от правото и възложи на правителството на Шотландия провеждането на референдум през 2014. Шотландските гласоподаватели гласуваха против независимостта.

Днес, Шотланското правителство предлага да нов референдум за независимост, след като условията на Brexit станат ясни, но преди Великобритания фактически да напусне ЕС. Това е периода на ратификация на евентуалното споразумение между правителството на Великобритания и Европейската комисия от националните парламенти или момента, в който ще стане ясно, че такова споразумение няма да има.

Mоже ли сега да се спази процедура подобна на тази от 2014та? Може, но не трябва. Решението зависи единствено от парламента на Великобритания. Той може да:

  • Не подложи темата на обсъждане.
  • Да не приеме подобен закон, защото вече са гласували против, защото не счита, че има мандат или просто защото така.
  • Да се съгласи, но да посочи дата и други условия, които най-добре устройват правителството на Великобритания – след като Великобритания (включая Шотландия) е напуснала ЕС.

По подобие на Brexit, това е сложен процес, който може да стане и много политически напрегнат. Мисля, че това е коректно описание на правната рамка, предстои да научим как се развива политическото действие.

Comments Off on Шотландския референдум за независимост Дата: 17.03.2017    Категория: всякакви

Осем туита за Brexit по чл. 50

Експеримент с формата. Кратък коментар за ситуацията на Brexit по чл. 50. Всеки булет е до 140 символа – размера на един туит:

  1. Централният въпрос е за чл. 50, определящ реда за  напускане на ЕС. Рядък случай, в който правовия ред, ръководи политическия процес.
  2. Рамката: Само страната желаеща да напусне има право да стартира процеса. Това е излизане, а не изключване. Почне ли, обаче – ЕС води танца.
  3. Решението трява да е взето по „конституционно предвидения ред“. Проблем: UK няма конституция. Не е недвусмислено ясно какъв е този ред.
  4. Още проблем: решението на референдума не е задължително. Препоръчително е. Всичко, което имаме е само мнение, но не и решение за напускане.
  5. Като не е задължително, кой трябва да реши? Премиер, кабинет, долна (и горна) камара и/или парламентите на съставните нации? HRM? Не знаят.
  6. Напускащият трябва да започне процедурата. Това е суверено право на искащ независимост. ЕС иска яснота, но не може да накара UK да действа.
  7. Веднъж почне ли процедурата, ЕС определя срокове и дневен ред. UK губи независимостта да решава какво и кога. Изпада в зависимост.
  8. Ситуацията е UK на Шрьодингер. Типичен случай, когато дадеш прост отговор на сложен въпрос. Няма път за този, който не знае къде отива.

→ 6 коментара Дата: 28.06.2016    Категория: всякакви