трънки и блогинки

Йовко е дописал разказа за пътуването ни, но на мен не ми се пише повече за това къде и как сме били, като че да имат някакво значение конкретните места и времена. На мен ми хареса настроението на пътника и удоволствието от новите гледки и усещания сравнени с дневните проблеми, които са познати на всички. […]

Докато мисля и редя сложни аргументи да обясня, че красотата е в окото на наблюдаващия, истинската радост е споделената радост и усмивката се вижда най-добре в очите на другия, се сетих за това стихотворение на любимия ми Жак Превер: Сутринна закуска Той сипа кафе в своята чаша. После сипа в кафето си мляко, после – захар в […]

Метеорът Като жълта светкавица един портокал прелита през пречките и цопва във кофата. Арестантът сияе, до уши олайнен: – Тя не ме е забравила, тя мисли за мен! Жак Превер Превод: Валери Петров

Мислите ми какво лайно съм, ме подсетиха за това: Моя малка лъвице От теб, малка лъвице, тъй кървяха ми раните, че на, ето ме, хвърлих те на християните. И това, двама знаем го, не само виц е –  прости ми за стореното, моя малка лъвице! Жак Превер Превод: Валери Петров

Последните няколко поста на Йовко ме накараха да се замисля за щастието и аз лично за себе си го видях и в много малки неща около мен, а не като някаква далечна блестяща утопия. Хубав повод за това стихотворение на Жак Превер, което отразява до голяма степен моята лична представа за щастието: Фиеста И чашите […]