трънки и блогинки

Мимо белого яблока луны, Мимо красного яблока заката Облака из неведомой страны К нам спешат и опять бегут куда-то.

Небесний свод разгъва модър лист, по който никой нищо не е писал, и устремява своя глед лъчист далеко в небесата ведра мисъл. Николай Лилиев

Всички, които бяха така учтиви да попитат как е Илойшъс и защо напоследък няма „Неделна поезия“, искам да осведомя, че мечката е добре и се намира в така присъщото ѝ добро разположение на духа. Илойшъс прекарва дните си наблюдавайки безкрайни редици от случайни числа. Атмосферен шум. Шегува се, че няма значение дали числата са в […]

Небесната дъга поема риска да грее винаги, когато си поиска. из „Празник“ на Жак Превер

Празнуваме безумни събития. Колективно щастие трябва да предизвиква факта, че някой е възкръстнал или се е родил, може би, преди две хиляди години. Имаме нарочен ден за труда, жената, екологичното земеделие и дори за безопасния секс. Получаването на заплата, взимането на „едни пари“ или поредната краткосмислена придобивка са по-интимни празници, но честването им не е […]