Виждате бащата на малкия Захари, който е прехвърлил количката през оградата, за да прави лицеви опори. „Животното“, който се набира с 16-килограмова пудовка на крака, а други скачат на въже или въртят коремни на лоста. На игрището си бият дузпи, делят се отбори за баскетбол, а на масата за тенис… цъкат карти.

Никога не съм харесвал фитнеса под формата на силова работа с тежести. Скучен е, а и ми се струва твърде много насочен към постигане на обем, форма, маса и показност като цяло. За мен е по-разумно човек да може да свърши някаква работа с тялото, отколкото да го разнася на показ и затова са ми по-симпатични  спортуващите някакъв колективен спорт. Но това е само лично мнение, не ми се спори въобще.

Успешен бизнес и интересен социален феномен са аматьорските отбори по футбол.  Ако сте обръщали внимание, за затревените игрища е на практика невъзможно да си запазиш час в нормално време. Организирани са много отбори и отборченца, които играят в лиги и турнири, имат си екипи и треньори и всичко останало им е като истинско, но те заслужават отделно внимание.

Сложно е за обяснение, но пък е лесно за посещение. Още повече, че плащате след спектакъла, само ако ви хареса и колкото ви е харесало. Обикновено играят в салона на „Славянска беседа“, но следващото им представление е на сцената в парка на Военна академия. Водят си Twitter и Facebook, за да се информирате. На мен ми действат много добре и мисля, че и вие си струва да опитате.

Коментарите за инициативата са преди всичко позитивни, а гледам такива са и мненията по блоговете и отзивите в новините. Хубави снимки има в ProvoCad и Дневник. Научих, че целта е улицата да се направи пешеходна поне в почивните дни през летните месеци. Мисля, че идеята може да е удачна за всички, включително и за живеещите и работещи в района. Можело значи да се направи промяна, която да получи преди всичко одобрение. Поздравления за зам-кмета Ангеличкин и всички в общината.

Раковска и Графа

Булевард Руски / Цар Освободител

Съдебната палата

Хотел Славянска беседа

Личното ми мнение е, че „Репортажите“ трябва да са част от задължителните произведения за изучаване в училище и по всякакъв друг начин трябва да бъдат направени достояние на повече хора. Основната причина не е в желанието да плюя и отричам направеното през „комунизма“, а да обърна вниманието върху критичния мироглед на Георги Марков, който би ни бил полезен най-вече за проблемите, които обществото ни изпитва днес.

Бях чувал и чел само двата издадени тома на „Задочни репортажи за България“ и беше изненада да намеря издание, наречено „Нови задочни репортажи за България“. Книгата е от 1991-ва и включва есета, на които не бях попадал и в събраните съчинения на автора. Не прочетох тези есета да са имали по-особена съдба, но съществуването им ме изненада. Може да видите как изглежда корицата и съдържанието на книгата и ако сте почитатели, да ги потърсите:

Обърнете внимание как МВР обосновава виновност въз основа трафичните данни за местоположението на сим карти, които дори не са на обвиняемите, как иска постоянно задържане с цел събиране на доказателства, как се задават въпроси за експертизи и си спомнете дебатите около промените в Закона за електронните съобщения, предложението за специализиран (спешен) съд и очакването съдът да притежава политическата воля на управляващите.

Лайф чойс
Дружеството предлагаше „финансов продукт“, наречен откупваеми доверителни разписки. На притежателите са обещани 8% месечен и 151% годишен дивидент за левовите вложения, а за доларовите – 51% на годишна база. По-късно се появяват и американски доверителни разписки, наричани още „златни сертификати“, лихвата по които е 217% (да не се бъркат с депозитарните разписки за ценни книги, които са различни). Фирмата се рекламира изключително много, като ѝ се доверяват предимно бедни хора и пенсионери. На попиталите какво вложение ще върне такава доходност се отговаря, че дружеството инвестира във фундаментални проекти като лекарство срещу СПИН. Броят на засегнатите е толкова голям, че срутването на пирамидата се превръща в сериозен политически въпрос и Майкъл Капустин дълго време успява да използва надеждите на измамените да си получат парите, за да избегне арестуването си.

МММ
Оригиналната схема е руска и бе рухнала поне година преди да стъпи в България със същото име. Въпреки че бяха давали и по новините протестите на тълпите измамени от МММ в Русия, мнозина се включиха в търговията с уникалната лилава хартия. Лилавата хартия не беше ценна книга, не се търгуваше на борса, но си имаше цена. Цената се определяше два пъти седмично от самата компания МММ, методът откровено се наричаше самокотировка, и разбира се цената неизменно се покачваше. Бяха закупени рекламни карета във вестниците, имаше клипове по радиото в които се обявяваха не само предишната и настоящата цена, но и прогнозната цена за следващата седмица. Помня имаше хора, които продаваха коли и залагаха апартаменти, за да могат да се сдобият с това лилаво нещо. Още помня рекламната им песничка „Даваш левче, взимаш две. Пълниш празно портмоне“. Много народ се хвана, други, с ясна идея какво ще се случи, успяха да използват началото за да спечелят. Нямам ясен спомен, но мисля, че тях данъчните успяха да ги спрат и поне нямаше изцяло загубени пари.

„Класическа“ пирамида
Нещо много подобно на т.нар. мулти-левъл маркетинг, но с разликата, че няма реална продажба на стока. При пирамидите долните нива плащат на по-горните и се стремят да се придвижат нагоре създават ниво под себе си, което да им плаща. Спомням си за много такива „игри“, които се отличаваха единствено по сумата. Примерно купуваш талон за 10 лева и трябва да продадеш други такива талони за по 10 лева на 10 човека, като се задължаваш да пращаш части от получената сума на хората, от които ти си купил своите талони. В WikiPedia e обяснено по-добре. Привидно всички имат стимули като твоя, но проблемът е че хората свършват, защото броя им се увеличава в експоненциална прогресия. Печелят само създателите на пирамидата, които са на най-горния етаж. Без значение, че математическата невъзможност на схемата да бъде печеливша за всеки бе ясно обяснена, хората още дълго време продължиха да участват в пирамидалните игри с надеждата да прецакат близките си.

Клубна схема
Всеки вярва, че с нищо не е по-лош от хората с пари и иска да му бъде открита тайната на парите и богатството. Тайната е нещо което се съдържа в добре крита древна книга, която само ти можеш да закупиш. При друг вариант тайната е във възможността да вложиш парите си във високодоходно и безрисково начинание. Измаменият е поканен в ексклузивен клуб, затрупан е с презентации, графики, проспекти, но най-важно – заобиколен е от видимо богати хора, които желаят да го направят един от тях. Театърът би научил много от такива пирамиди, които още съществуват.

Липсата на регулация на финансовите пазари правеше пирамидалните схеми незабранени, но възможни ги правят единствено мързела и алчността на участниците. Във времена на кризи и отчаяние, критичното мислене изчезва и хората стават много по-склонни да вярват в свръхестествено решение. Сигурен съм, че и сега около нас има такива схеми, но са вече много по-сложни и прикрити. Ако се сещате за някоя подобна настояща или минала схема, ще ми е интересно да я чуя.

Но разбраха скоро
всички умни хора,
че старите доспехи
сменят нови дрехи.

Да, това е вкусът на времето.