За първи път наживо видях г-н Петков на 06.09.2006 г. в Пловдив. Говореше си нещо с г-н Милен Велчев и аз ги подслушвах тайно. Бях дошъл на празника на Съединението, за да видя Президента. Причината е, че когато бях малък, дядо гледаше мен и новините заедно… Така раснах и станах политически образован ☺ (това ми го подсказа кака).
Сигурно много често съм чувал името на Георги Първанов. Когато на кръщенката ми попът ме питал как се казвам, аз съм казал „Гоги Пъванов”. Помня само, че ми се смяха, а мен ме беше яд и не разбирах нищо. Всъщност малко помня от този ден.
По тази причина исках да видя президента Първанов. Облякох се официално и отидохме с мама на празника на Съединението. Пуснаха ни до официалните лица, защото тя все си говореше с някого и накрая просто останахме в специалния сектор. Попита ме дали познавам мъжете до нас. Не ги познавах – нито бяха от нашето училище, нито живееха наблизо. Обясни ми кои са и даже си поисках автографи. Те и двамата ми харесаха, шегуваха се и ми се разписаха в бележника.
Не мога да разбера какво му е на министър Петков, че му искат оставката. Една баба дори го похвали, че бил отслабнал и се разхубавил. Неговият подпис е „5 – ков”. Той може да е само за автографи, а не за официални документи. Не знам точно, ама такива подобни упражнения правих в училище – пишем цифри и образуваме думи.
Тези дни вкъщи все едно дъждът и тъмнината са влезли през прозореца. Мама от 8-9 години събира парички, ние също даваме нашите, за да си купим къща. Тя ми обеща да имам стая в нея, както и да има къде да си ритам мач. Баба и дядо ни помогнаха и дадоха още малко пари. Накрая на село от кооперацията председателят казал, че се продават сгради. Ходихме да видим една къща. Тя нямаше нито прозорци, нито врати, но мама каза, че вече си я представя завършена. Хареса `и, казали на дядо да се дадат парите и после на знам какво е станало. Мина доста време, но една вечер чух дядо и мама да си говорят. После мама спря да ходи на работа. Преди няколко дни ни каза да седнем с кака и обяви, че няма да имаме къща. Обеща ни да се бори за мечтата си, за моята стая, за мача, за нас… Каза, че няма какво да ни даде и все едно не е живяла никога… Сигурно ще я изгонят и от работа, защото остана вкъщи, нищо че знае много и е учила много. Няма да имаме никакви пари. Кака иска да учи в чужбина, но обича България, обещала ми е да не остава там. Сега и двете изглеждат много променени. Затова искам да предложа нещо на държавата. Искам г-н Румен Петков да дойде у нас и да ни помогне, ако тя не може. Да си носи някаква пушка, да сложим всичко обратно по местата и да си имаме къща. Мама щеше да работи пак до късно и по честен начин, с много труд да печели, за да оправи къщата и там да си ходим през лятото и през почивните дни.
Идва Гергьовден. Вкъщи сме трима именници. Искам този подарък за всички ни – СПРАВЕДЛИВОСТ И КЪЩА.
Накрая държавата ще се успокои. Чух, че министърът имал връзка с мафиоти. Да дойдат и те да помогнат. Така г-н Петков ще се забърка в скандал, че е дошъл с пушка да ми помага. Той няма да казва, че е за справедливост. Затова трябва да подаде оставка и да си отиде. Може и да се пенсионира. Разбрах, че полицаите и военните го правят по-рано. Тогава ще идва с мафиотите при нас в новата къща. Мама прави хубави торти, ще си пият кафето и всички ще са ДОВОЛНИ.
Държавата ще се успокои, моето семейство също.
Обаче се питам кой ще седне на стола на министъра после? Ами, ако със стола се случи същото като с нашата къща – ако някой го отмъкне или продаде на друг, без да има това право?
Георги Ставрев 8 г., от Пловдив 06.04.2008 г

Остваката е единственото нещо, което нашите министри не могат да направят. Всичко друго им иде отръки.

У нас, когато ситуацията е СЕПУКО, те си правят СЕКУРО.
/местят го от единият крачол в другият/