Мотел „Монтерей“. Миндер. Министър. Майор. Младо миньонче — Маги. Манафин. Магнитофон, микрофон.

Министър манафину морно мърмори:
— Мушкай мощно масивен мамул междумускулно!
Манафинът:
— Министре! Маясъл!
— Мушкай, мушкай!
Манафинът мърда могъщи мъде. Министърът мърка. Майорът мазно мига — Маги, младата минетчийка! Мадамата му мига мило. Министърът, мрачно:
— Майоре! Марш, мършо миризлива, мигом, моментално!
Майорът марширува, мрънкайки:
— Мамка му министърска!
Министърът:
— Маги, мацко! Мляскай мойта мръвка! Милвай, милвай многократно… М-м-м! Месомелачка! Машалла! Манафино, мушкай! — Миньончето мляска мераклийски министърския мамул. Манафинът мушка.
Министърът мучи:
— Мда-а-а-а, муах, муах, муах!

…

Минава месец. МВР.
Младата Маги млати министърската мутра:
— Муфтаджия! Мърльо! Магаре! Мухльо! Мерзавец!
Майорът, мръснишки:
— Министре! Минавка!
Министърът мълчи, мисли. Мобифона!
— Маджо, миличък! Метнаха ме! Махат ме! Мъка, мъка! Майко, мила мале, мра! Маджо, миличък!
Маджо мълчи многозначително.
— Маджо! Мангизите ми!
Мълчание. Министърът мъченически мята милиционерския мундир. Мат!

Оставката на министъра
Размисли по пролетно време.
Как го стягаше вратовръзката, толкова години, а не можа да свикне. Разхлаби я и погледна навън – слънцето грее, кестените наболи. Умили се някак, очите му се насълзиха.
„Ех, едно време на село – живот си живеех. Че бой ядях– ядях, баба (партизанска кръв), човек строг, но справедлив, ох. Пък дедо – душичка и него побийваше, ама с всичко се свиква. В хоремага все намазвах по некоя глътка, а после тичам по говедата – свобода ей! Пък и слънцето по-хубаво грееше и манджата по-вкусна, и лятото по-дълго. Промени се света, ех.
Я го гледай Акълиев – прост като галош, като гнида се загнездил, с топ не мож го мръдна – плъх с плъх. Ама за тая командировка ще се изтрепат, не били ходили в Нудиленд и требва па всички там да развяват байрака. А ядат, ядат, ама и пият. Хърбалиев от една глътка прави главата, а после само глупости говори, излага кабинета. Виж и в пиенето чалъм требва, за това мене питай. Ама се мразят, направо ще се изядат, то и мене – дреме ми на БКП-то. Че са се нагушкали, нагушкали, все не стига. Хора ли са, какво са, с една дума – глад. То и аз съм един чвор, ама ми дреме на БКП-то. Верно сега, не може и вълкът сит и агнето цяло – природни закони са това, не може. Но защо все аз на първа линия, да опирам пешкира, то не че малко дават, но въпросът е принципен. Що не взема да си вдигна чукалата на село, а не да се излагам наляво и надясно в пространството.”
Пролетта върши чудеса, както и бутилка 20-годишно. Извади лист А4 и взе да пише. В този миг телефоньт запя Интернационала. Министърът подскочи, но този път не смачка листа, подписа се, изключи телефона, и пое в неизвестна посока…

Оставката на министъра
Размисли по пролетно време.
Как го стягаше вратовръзката, толкова години, а не можа да свикне. Разхлаби я и погледна навън – слънцето грее, кестените наболи. Умили се някак, очите му се насълзиха.
„Ех, едно време на село – живот си живеех. Че бой ядях– ядях, баба (партизанска кръв), човек строг, но справедлив, ох. Пък дедо – душичка и него побийваше, ама с всичко се свиква. В хоремага все намазвах по некоя глътка, а после тичам по говедата – свобода ей! Пък и слънцето по-хубаво грееше и манджата по-вкусна, и лятото по-дълго. Промени се света, ех.
Я го гледай Акълиев – прост като галош, като гнида се загнездил, с топ не мож го мръдна – плъх с плъх. Ама за тая командировка ще се изтрепат, не били ходили в Нудиленд и требва па всички там да развяват байрака. А ядат, ядат, ама и пият. Хърбалиев от една глътка прави главата, а после само глупости говори, излага кабинета. Виж и в пиенето чалъм требва, за това мене питай. Ама се мразят, направо ще се изядат, то и мене – дреме ми на БКП-то. Че са се нагушкали, нагушкали, все не стига. Хора ли са, какво са, с една дума – глад. То и аз съм един чвор, ама ми дреме на БКП-то. Верно сега, не може и вълкът сит и агнето цяло – природни закони са това, не може. Но защо все аз на първа линия, да опирам пешкира, то не че малко дават, но въпросът е принципен. Що не взема да си вдигна чукалата на село, а не да се излагам наляво и надясно в пространството.”
Пролетта върши чудеса, както и бутилка 20-годишно. Извади лист А4 и взе да пише. В този миг телефоньт запя Интернационала. Министърът подскочи, но този път не смачка листа, подписа се, изключи телефона, и пое в неизвестна посока…