Не бих могла да го кажа по-добре. За обществото ни природата се е превърнала в нищо повече от ресурс, от нещо, което служи само за употребяване, извличане на полза.

Спас, аналогията е прибързана, защото гърците никога не са били под ботуша на тоталитарния режим, спуснат от СССР, те винаги са се борили за правата си, а ние освен 500-те години турско робство си имаме и 45 комунистическо. Родителите на бунтуващите се гърци са хората, свалили Хунтата, техните родители са воювали срещу фашизма. Това са хора, които от поколения се борят. Ние сме хора, които с поколения оцеляваме и това се е превърнала във водеща черта на националния ни характер. Най-лесно се оцелява, прекланяйки глава – което само по себе си е грешно схващане, защото така затъваш още и още. Но кой ти да го проумее, освен единиците, а една (или няколко) птичка пролет не прави.

Прочетох пълния преведен вариант на текстовете, споменати от Пейо в „Бай Далай“. Не ме бива във философията, не знам анархистки ли са, екзистенциалистки ли са, сюрреалистки ли са (имаше и един, обявяващ се за такъв), но са човешки. Дълбоко човешки.
Евала на хората, за което.

Също така, не мога да отрека, че с втората част на втория си коментар синтезираш много точно проблемите, за което ти благодаря.