първо, никой няма да седне и да гледа как се разминаваме по коридорите. това не е дори любопитно. ако нещо обаче случайно се случи, защото колкото и да сме се събрали за да обменяме идеи, неща се случват, ще има запис, който може да се провери. и причината е ТОЛКОВА проста. честно казано, хич не ми дреме, че някой може да ме види как ХОДЯ по коридорите или как си стоя на лекция. или как не стоя на лекция. вие не знам какво правите, но очевидно е нещо ДОСТОЙНО ЗА СЛЕДЕНЕ. това е синдрома на индивида параноик, който си мисли, че е толкова интересен, че си заслужава някой да го наблюдава. аре моля ви се, как така всички заживяха в 84та. да, радвам се, че сте прочели нещо и в същото време… УАУ.

ако някой умре в университета и никога не стане ясно защо и как, надявам се да си спомните за този мизерен манипулативен пост. а и лекичко да се самообвините:) никога не трябва да се вярва в безрезервно добрите намерения на хората. а портиерите едва ли биха разпознали и спрели човека с оръжие, така че спрете да се държите като ощипани госпожици и се сетете за голямата картинка.