трънки и блогинки

Паметта на вещите

Написано на: 03.09.2007 · 14 коментара

Когато бе изнервена или ядосана до степен да не може да свърши нищо, отваряше стъклената витрина и почистваше прахта от кристалния сервиз. Трябваше да е много внимателна и това ѝ помагаше да се успокои. Оловният кристал е по-плътен, тежък, приляга удобно в ръката и самото докосване до него те прави по-уравновесен. Бавно изваждаше чашата, избързваше я със специална ленена кърпа и внимателно я поставяше на покривката.

Най-много внимание отделяше на двете чаши за вино. Това бяха техните чаши. Замисли се от колко време не ги бяха ползвали. Преди по-често изпиваха заедно една спокойна бутилка вино. Един до друг, загледани във вечерта, почти без да говорят. След като привършеха бутилката, употребяваха изключително внимателно думите и можеха да си кажат всичко.

Постави двете чаши на масата, сложи пръстите си върху поставката и започна леко да ги приплъзва по покривката. Винаги знаеше коя е нейната чаша и коя неговата въпреки, че нямаше видима разлика. Ето тази е мъжката и затова тя се движи по-бавно. Женската се плъзга около него, върти се, приближава и се отдалечава. Най-накрая ръбчетата леко се докосват и звънват, а поставката на женската остава върху мъжката като да се е отпуснала в ръцете му, докато я държи през кръста. Ах!

Остави ги така, усмихна се и отиде да вземе следващите от витрината. Тъкмо посегна да ги вземе, когато чу тихият звук от падането на кристала върху покривката. Мъжката чаша бе изпуснала женската. Беше се отчупило едно сравнително голямо парче и няколко по-малки. Тя го хвана, опита се да нагласи ръбовете въпреки, че знаеше, че няма как да се съберат отново. Държейки парчето в ръка, дълго остана прегърбена над масата, загледана в частиците.

Без да съзнава какво прави, постави парчето кристал в устата си и внимателно го натисна със зъби. Като малка бе изяла много от чашите на родителите си и през цялото време усещаше, че този кристал ще си заслужава. Бавно преглътна, а после отхапа ново парче. След като приключи с женската чаша, трескаво се запъти към шкафа, от където извади парче плътен памучен плат. Зави добре мъжката чаша в него, взе тигана, натисна и завъртя. После размести вързопа и завъртя отново докато чашата в него се прерърна на кристален прах. Тогава бързо прибра останалите чаши и започна да мисли какво да сготви за вечеря. Трябваше да е повече. И по-гъсто.

Категория: истории

14 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Дончо на 04.09.2007г. в 10:15ч.

    Хмм. Или нищо не разбрах, или е твърде рано сутрин, или поетичния ми armor отново е станал Epic.

    Няма ли да умреш, ако хапнеш подобно нещо?

  • vladie на 04.09.2007г. в 10:26ч.

    много див край :-) харесва ми как нормалното и тривиалното стана лудо, ей така, без да има процес на измъчване, терзания и прочувствени мисли. преди имаше един сериал – разкази с неочакван край, е, това е доста по-добро :-)

  • кольо на 04.09.2007г. в 10:31ч.

    „Ах!“ :)
    хубаво, хубаво :)

  • Роберт Иванов на 04.09.2007г. в 10:39ч.

    хубаво :)
    ще трябва да се поровя и из твоя блог ;)

  • Michel на 04.09.2007г. в 10:53ч.

    Откачена история :-)

    (хубава)

    (ама откачена…)

    :-)

    Има ли продължение? ;-)

  • tanya на 04.09.2007г. в 11:06ч.

    Представям си Избел Юпер в ролята…

  • sifon4o на 04.09.2007г. в 11:27ч.

    простичко и хубаво и простичко… хубаво

  • zlatkata на 04.09.2007г. в 12:15ч.

    абе как ще да е хубаво!кой яде стъкло ако не е смахнат?
    ахахахаха
    скоро прочетох един приятен роман- Златният бряг/Нелсън Демил/..напомня ми за него разказа…
    И аз си търся склад за лични вещи.Ако излезе нещо моля споделете гусине:)

  • кольо на 04.09.2007г. в 12:15ч.

    @ Дончо
    не, не се умира;
    справка: генерал Радлов в „Сибирският бръснар“ :))

  • Биляна на 04.09.2007г. в 14:41ч.

    киип райтинг

  • пейо на 04.09.2007г. в 21:23ч.

    Благодаря на всички! :-)
    @Дончо
    Явно като малък не са ти готвили манджа от пясък? Сервира се в кофичка, дава ти се лопатка и „жена ти“ казва да почваш да ядеш, за да не изтине. Ако си хитър, казваш че е безсолно, но само да отложиш неизбежното добавяне на още пясък за засоляване. С тия компютри никакво детство нямахте…

    @ zlatkata
    Ти тук нормални ли си дошла да търсиш!?

  • Sabina на 05.09.2007г. в 00:25ч.

    Пейо интересно ми е каква е причината редовно да пишеш за изживяванията на жени

  • Св. на 05.09.2007г. в 10:02ч.

    „Ах“, а?!
    Браво!

  • пейо на 11.09.2007г. в 11:58ч.

    @ Sabina
    Що за отговор очакваш да получиш на такъв въпрос?! Искрен?