трънки и блогинки

Първи неща

Написано на: 11.09.2007 · 7 коментара

Първата програма
Моята първа програма беше за организиране на игра-пирамида, на каквито имаше рязък бум в началото на 90-те. По-големите трябва да ги помните – купуваш един талон и трябва да продадеш късчетата му на още пет човека, всеки от които трябва да ги продаде на още по пет, а ти получаваш и част от приходите на твоите клиенти и така в прогресия докато накараш и последния китаец ти плаща. Беше безумно време – ще се радвам да разкажете и ваши спомени. По това време разбирането за прогресията ми беше чуждо, но имах непоколебимата вяра, че щом нещо се управлява от софтуер, то задължително ще успее. А това означаваше, че ще бъда мнооого богат! Идеята дойде от подочут разговор на група програмисти, които замисляха пускането на такава игра. Аз предприемчиво взех инициативата и казах, че ще я напрограмирам, а те дори не ми се изсмяха. Може да съм бил на около 12 години, но бях висок за възрастта си.

На следващия ден се бях позиционирал на компютър, пуснаха ми средата за програмиране (TP!) и аз, който досега бях единствено преписвал програми от книги и списания, упражнявах силата на волята си, за да накрам комютъра да свърши работата. Той не поддаде. Не можах да намеря и от кое меню се написва нужната ми програма и заключих, че средата е тъпа. Отидох да се оплача, а в отговор ми дадоха книга за програмиране на pascal, която само потвърди убеждението ми, че средата е адски тъпа. Но тъй като трябваше да ставам богат, а и първите упражнения бяха лесни след първите глави имах ново самочувствие и добих увереност и ясен план как ще стане работата. Ако трябва да обясня гениалната си идея на програмата, то трябва да я оприлича на калкулатор за душевно болни. Първата променлива носеше моето име и основния процес беше как всички други ми дават пари. Вход, добавяне на пари и показване колко пари имам. Не я докарах до четвъртото ниво, защото на трето ми показваше такава сума, че се отдавах на мечтания какво ще ги правя толкова много. Използването на масиви беше ненужно усложнение, а разбирането какво е цикъл го оставих на теоретиците.

Резултатът на двудневния неуморен труд вече можеше да се компилира и аз с безумен поглед обяснявах на баба ми концепцията на процеса, а пък тя ми забрани да ползвам компютъра и ме изгони навън. Но аз бях вече готов и горд занесох дискетата с творбата си (кодът приличаше на бял стих), на същите хора в изчислителния център, за да могат да доработят и шлайфат произведението ми. Явно са били много добри хора, защото намериха сили и да ме похвалят преди да ме отпратят усмихвайки се неразбираемо за мен. Отне им още няколко седмици да я „довършат“, а със спечеленото от тази игра купихме килим за моята стая, към който килим още питая специално отношение.

Първата похвала
Първата ми вписана официална похвала в училище, беше за това, че мога сам да връзвам връзките на обувките. Можех да чета, да смятам, но връзването явно ми е било под нивото. Учителките забелязаха как все карам други деца да ми връзват връзките, явно го намериха за несправедливо и заръчаха на нашите да ме научат. Аз не разбрах какво толкова лошо има в това някой друг да ти връзва обувките, защото точно това стана повод да се запозная с сприятеля с най-добрия ми приятел от ученическите години.

Първата заплата
Пак в началните години на капитализма се хванах и на първата си лятна работа. Неясно защо гордо обяснявах, че съм хамалин, докато бях складов работник в един склад на „Търговиите“ на Брезовско шосе в Пловдив. Там се докоснах до „бизнеса“ и се вдъхнових за да влеза в Тъговската гимназия няколко години по-късно. А почти цялата първата заплата за началните седмици отиде, за да купя кутии сладолед, за да почерпя всички роднини и да се покажа като мъж. Като платих първо се чувствах прецакан, но в последствие осъзнах, че е неизмеримо по-хубаво да имаш толкова хора да почерпиш.

Категория: истории

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Mikael на 11.09.2007г. в 13:01ч.

    А на русском это можно где-нибудь почитать?

  • ал_шопов на 11.09.2007г. в 13:30ч.

    Преценка и преосмисляне, а?

    Ехххх….

    Живот

  • LeeAnn на 11.09.2007г. в 13:32ч.

    Много симпатични първи неща си изброил. Но само толкова ли?
    Ето една идея за още първи неща за описване: http://www.leeneeann.info/blog/?p=94

  • petya на 11.09.2007г. в 13:56ч.

    бате, хайде сега да напишеш и за първата целувка, първата любов, първия секс. сигурна съм, че не съм единствената разочарована, че още не си ги включил в този пост. :P

  • пейо на 11.09.2007г. в 14:37ч.

    @ LeeAnn и petya
    Само секс ви е в главата. Жени!

  • Michel на 11.09.2007г. в 21:51ч.

    Много ме разсмя с тез истории, особено за първата програма беше много яко :)))

    Cheers:)

    PS Искаме още! :-)

  • lyd на 12.09.2007г. в 00:21ч.

    първа програма!!!