трънки и блогинки

17 коментара ↓

• Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

• Любо на 21.10.2007г. в 11:25ч.

  Ако владееш се, когато всички
  треперят, а наричат теб страхлив;
  Ако на своето сърце едничко
  се довериш, но бъдеш предпазлив;
  Ако изчакваш, без да се отчайваш;
  наклеветен – не сееш клевети;
  или намразен – злоба не спотайваш;
  но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

• Alia на 21.10.2007г. в 11:31ч.

  Ето този куплет от Вапцаровото стихотворение :)

  ПРОЩАЛНО
  Никола Вапцаров

  Понякога ще идвам във съня ти
  като нечакан и далечен гост.
  Не ме оставяй ти отвън на пътя,
  вратите не залоствай.

  Илойшъс е очевидно оставен на пътя…

• subliemswine на 21.10.2007г. в 11:38ч.

  „Но аз съм уморен – не капнал от умора, – просто уморен,
  че не отивам никъде, когато съм разкъсван от желанието да пътувам.“

  Леополд Сенгар, из „Защото аз съм уморен“

• sunny на 21.10.2007г. в 13:17ч.

  „Из дълбокия път,
  натоварени, скърцат колите
  и пред тях в ямурлуци
  с равни крачки мъжете вървят.
  Глухо пукат главините,
  на развала пропяват петлите
  и широките хълбоци
  на воловете едри димят.
  И пред тях с тъмноалени бризги
  небето дамгосало,
  ниско слънце трепти
  и залязва зад рида плешив,
  и се чупят в скалите
  лъчите му, тъмни и коси,
  и безшумно се свличат
  с остър блясък по сипея сив.
  …
  В този път няма нивга
  колите да спрат и починат.
  Той върви и се вие
  под копитата, капнал за сън;
  светлина върху него
  там през облак цеди месечината,
  както бледен лихвар
  отброява алтън по алтън.”
  Иван Пейчев

• Дончо на 21.10.2007г. в 14:13ч.

  Неделя…
  до лента от блажна боя
  стоя си на пътя
  …и чакам кола!

• владо на 21.10.2007г. в 17:20ч.

  Самотен бор на върха – страж забравен,
  терзан от буря и горен от жажда,
  аз чух възрадван твоя стон сподавен
  в часа, когато бурята се ражда –
  и върна ли се нявга в праховете
  на силний град и в гмежа сам остана,
  утешно твоят спомен ще ми свети
  и ще успива всяка нова рана.

  Че в свойта горда мъка аз ще зная
  и друга мъка, други стон сподавен,
  пронесен и затихнал сам в безкрая,
  самотен бор на върха – страж забравен!

• Бобсън на 21.10.2007г. в 21:38ч.

  @Любо кажете Моля ви, чий е тоз превод на Киплинг и къде е останалата част от „If“?

• пейо на 21.10.2007г. в 23:41ч.

  Не очаквах толкова и добри предложения. Благодаря!

  Интересно е да ви чета и моля давайте още асоциации, ако имате.

• roc3n на 22.10.2007г. в 11:08ч.

  „…And I loved you when our love was blessed
  and I love you now there’s nothing left
  but sorrow and a sense of overtime
  and I missed you since the place got wrecked
  And I just don’t care what happens next
  looks like freedom but it feels like death
  it’s something in between, I guess
  it’s closing time“

  LEONARD COHEN Closing time
  http://youtube.com/watch?v=hrPEM2qc-j8

  Моля, използвайте кирилица за вашите коментари! :)))

• sifon4o на 22.10.2007г. в 13:32ч.

  С прах в душата и прах по нозете,
  с непоносимото слънце на рамото
  аз съм тръгнал да стигна морето,
  но от години седя върху камъка.

  И в тръбата на зноя заслушан,
  за бездомната моя покъщнина
  дом строя върху старата суша –
  няма отиване, няма завръщане.

  Борис Христов

• bib на 22.10.2007г. в 17:41ч.

  с извинение за известното закъснение:

  ..Виола със стон под гол небосклон
  през октомври ридае
  И тежка печал стоманен кинжал
  в гръдта е…

  или

  Къркан съм и на асфалта си седа
  целия навеян съм с листа
  къркан съм и чакам КАТ
  може би да мъ пудпрът удзад ..

• LeeAnn на 23.10.2007г. в 00:06ч.

  Боса по асфалта вървя си…
  ?

• Мира на 23.10.2007г. в 05:38ч.

  @ Бобсън: преводът е на Стоян Медникаров. Може да се намери онлайн например тук: http://bglog.net/Obrazovanie/11078.
  Моля Пейо да ме извини за офф-топика. :-)

• vlad на 23.10.2007г. в 16:57ч.

  Пък когато взор погледнеш,
  мене, някога по светло,
  времето си ще изгубиш.
  Моето ще е изтекло.
  …

• Hecate на 24.10.2007г. в 03:25ч.

  Седя самотен по средата на града,
  чакам смирено паданенето на нощта
  да ми поднесе своя скромен дар,
  да ме погали нежно с лъч от фар…

  П.С. Съжалявам за садистичното отношение към милия Илойшъс, но отвътре ми дойде.

• Zaphod на 28.10.2007г. в 05:51ч.

  неясни причини….
  безсмислени действия….
  пътят е сив….
  води към нищото….

• Hela на 05.03.2009г. в 18:01ч.

  Виола със стон

  под гол небосклон

  през октомври ридае

  и вяла печал

  невидим кинжал

  в гръдта е.

  И блед, като в сън

  чул тежкия звън

  на часовника в здрача,

  за всичко сега

  си спомням с тъга

  и плача.

  Къде съм дошъл…

  А вятърът зъл

  като лист по земята

  и мен в тоя свят

  напред и назад

  подмята.

  Пол Верлен – Есенна песен