Кога печална есен наближава
и жълт листец по вятра полети,
в оставена от птичките дъбрава,
дете, обичаш ли да ходиш ти?Обичаш ли под дъбове вековни,
по дни унесена във самота,
Да гледаш как едва пълзи мъглата
по чуките на Стара планина,
да плачеш над треватите и цветята,
попарени от ранната слана?Девойко, ако в сладкото безумие
на есен теб по-мил е тоя свят,
ела по губещи се татък друми:
ний ще вървиме мълком – и без думи
сърцата наши ще се разберат.Кирил Христов
5 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Мира на 28.10.2007г. в 20:45ч.
Ееее, Кирил Христов! Страхотно! Много ти благодаря – с тая картинка и стихче you made my day! :-) :-)
Све на 28.10.2007г. в 21:40ч.
Как хубаво си го заринал из жълтите листа. Сега и на мен ми се доходи да пошумоля из листака. И стихотворението е хубавко, както винаги :)
Фифи на 16.11.2007г. в 18:02ч.
опалянка, това мече го познавам… преди една-две години го срещнах под ръка със стопанинът си в борисова градина … Винаги съм искала да видя снимките… само 2 години ми отне! :)
dimit1r на 06.04.2010г. в 20:09ч.
а каде мога да намеря песента ще съм ви благодарен ако може да ми помогнете
ivan на 30.09.2013г. в 13:36ч.
моля да ми кажете от къде мога да си изтегля песента или поне да я слушам! Благодаря ви предварително! :)