трънки и блогинки

Равен

Написано на: 09.11.2007 · 12 коментара

[12:21:31] Емин Бей: искаш ли да участваш в рубриката – попитахме блогърите
[12:21:47] peio: какъв е въпроса?
[12:21:59] Емин Бей: темата е каква роля играе футбола в живота ви?

На мен ми върви или с жените или с хазарта. И си знам – тръгне ли едното – не пипам другото, защото или ще плача или ще плащам. А, и с руси жени не мога, ама за това по-нататък. А то какво стана – равен.

Мотам се, значи, из нас в Пловдив тази събота и се почесвам по корема. Пускам телевизора и гледам играят Пирин и Левски. Знам, че моите от Манчестър Юнайтед гостуват на Арсенал, ама го нямам тоя канал да ги гледам. Левски им дадоха дузпа, вкараха я и стана ясно накъде отива мача. Тъкмо съжалих, че не мога да гледам английския мач и получавам sms от една мома, че тя го гледа. А тя не може да понася Юнайтед, ама иначе е от ЦСКА. И аз ѝ отговарям с оферта – ако ти викаш за Манчестър, аз ще викам срещу Левски. Смятам, ще приеме сделката и затова почвам да се упражнявам в телекинеза срещу телевизора.

Няма и две минути и телекинезата сработи – Пирин биха прях свободен, топката удари някой по главата и изравниха на Левски. Гол в 88-мата минута! Кашпировски, гледай и се учи! Сините реват с кървави сълзи, аз доволен щото спечелих глас за моите.Тогава ми влиза sms, че тя Манчестър Юнайтед никога не можела да подкрепя. Толкова ги мразела, значи! Ооо, така ли, си викам аз. За какво се напъвах! И решавам, че ще ѝ разваля кефа като пратя още малко вълни до Англия, за да накарам Юнайтед да бият с гол в последните 10 минути. Пратих ги аз вълните и тъкмо тогава ми звънят да излизам на кафе, че и най-добрия чийзкейк съм щял да пробвам. Седим, аз уж внимателно слушам, кимам разбиращо, ама си мисля какво ли става с мача. Не издържах, обадих се и ми казаха че в 83тата минута Юнайтед са вкарали прекрасен гол, но мача не е свършил. За вас не е свършил, викам си. Още ги умея тия неща, си мисля и се отпускам вече да бъда себе си, защото ми е ясно, че с този късмет в мачовете от това кафе нищо няма да излезе та няма нужда да се държа прилично.

Чийзкейка не ставаше и аз него обвинявам за това, че в 92-та минута Арсенал са изравнили. Топката не тупнала въобще зад голлинията, само по въздух минала! Равен, да му се невиди. Равен! Стоя си в шок над опротивелия ми чийзкейк, а по това време момата отсреща си уговаря среща за боулинг в София. Породи ми се план да ползвам транспорта и да се видя с една девойка там. Решението само се взе и както си бях без яке и ключове тръгнахме за София. По пътя решавам и самата девойка да уведомя, че ида, а тя ми отговаря, че искала, но не била в София. А, хубава работа! Иска, но не може – нула на нула. Равен мача.

Наложи се и боулинг да играя. А на боулинга една друга, с която се занасяме. Сложила едно деколте, мята коса и въобще – доста прилично. Само дето тя жени харесва, а мъжете ги понася трудно. Поиграхме, поиграхме, но всичко в гредата! Хвърлям само топките на боулинга, но голове не се отбелязаха. Пак не ме отрязаха грубо. Равен заради усилията.

Търкалям топките аз и гледам, че една от момите нещо се кара с приятеля си. Нещата се напичат и отиват на зле и ме подсещат да се обадя на друга да я видя до къде я докара тя с нейния. Обаждам се, а тя плаче – не знаела дали я обича. Сложна история. Връщам се аз вътре и там нещата отиват на рев. Оня си говорел с друга и тя пък сигурна, че не я обичат. Трета също реве, но не исках да зная тя пък защо. И оказва се, че около мен всички жени реват, а аз не съм виновен за никоя. Нова ми е ситуацията. И автогол не съм си вкарал и промяна в резултата няма. Равен.

Абстрахирах се от всичките емоции и взех боулинга насериозно. Ама там един им говори на топките, бърше ги и се гоним в резултата. Победи ме, ама като кажем, че ми беше за пръв път да играя боулинг, го броим и него за равен.

Какво става още тази вечер не е за разправяне, но в крайна сметка (защото нямах ключове, не че съм заслужил) се оказах да спя в едно легло с жена. Една от ревящите. Обективно сме в едно легло, ама субективно – тя реве и страда и не върви да атакуваш. Още повече, че и руса, а аз с руси немога. Та теглих една майна на тоя дето изравни в
92-рата минута и заспах. Равен отвсякъде.

Та, таква роля играе футбола в живота ми…

Останалите изповеди – блога на Емин Бей

Категория: истории

12 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • oggin на 09.11.2007г. в 09:48ч.

    Късметлия си ти Пейо. Как ми се искаше мен да ме пита за футбола … , а Емин Бей за зимата ми даде да пиша :-(

  • Емин Бей на 09.11.2007г. в 10:18ч.

    Ами, ще я пусна пак поради големия интерес!

  • И.Е. Станков на 09.11.2007г. в 12:53ч.

    Прекрасен разказ.

  • bib на 09.11.2007г. в 12:54ч.

    нямаш равен :)

  • yovko на 09.11.2007г. в 15:17ч.

    Отдавна не бях чел нещо с такова удоволствие ;-)

  • минаващ на 09.11.2007г. в 17:58ч.

    ийвън стивън

  • galia на 09.11.2007г. в 19:28ч.

    Пейо, слагай пълен член. Моля те! Знам, че без грешки не може в блоговете. Но все пак пълният член е легалния минимум.

  • Христо Еринин на 09.11.2007г. в 19:51ч.

    @galia: целия разказ пращи от пълен член, няма нужда.

  • galia на 09.11.2007г. в 20:10ч.

    E да!

    Историята е весела и много пловдивска. Cлед пет години френска гимназия (гимназия казах, Христо Еринин!) в Пловдив…и аз знам нещo за мъжете, приятелките иm i футбола там.

  • Све на 09.11.2007г. в 23:08ч.

    Хех :) Много забавен завършек на хубавия петък ;) Дано има продължение…

  • tanya на 12.11.2007г. в 11:08ч.

    Супер яко – нямям търпение да прочета за русите! Ако не за русите, за умните;)

  • Балончо на 22.11.2007г. в 10:53ч.

    Добре влиза, жалко, че е съвсем равен… мача