трънки и блогинки

Истории за храна и любов

Написано на: 19.11.2007 · 15 коментара

Много обичам истории за любов, където храната играе преломна роля. Ето три кратки истории, за да обърнете и вие заслуженото внимание на тази страна на чувствата.

Първа история
Имало един пич. Много умел с жените. Разбирал ги, познавал ги, знаел какво кога да им каже, как да ги докосне и изобщо – малък бог в тесни бели панталони. Възползвал се най-безогледно от уменията си и не му попадала още жена, която не можел да има. Нито пък такава, към която да изпитва нещо. Приятел на приятел в компанията му била тиха и свита девойка, на която често си упражнявал доста неприятното чувство за хумор. Тя само гледала с немигащ поглед и никога нищо не казвала.

Една вечер, в следствие на съчетаването на алкохол и генерална досада от живота, той се озовал в антрето на сивата девойка. Шегувал се, че май му е вечер за благотворителност. Девойката, обаче, се преобразила. Решително му казала да се събуе, дала му едни чехли, сложила го в кресло пред телевизора, тикнала му една бира в ръката и му дала нещо да яде, за да не вечеря гладен. Докато ошеметен гледал телевизия, тя му сготвила нещо набързо и вечерял без да мърда от креслото. После слели мазни устни и се разбрали без думи. На сутринта се събудил влюбен.

Втора история
В тази история и двамата били много устати. Готини, забавни и си прекарвали много добре заедно. Пускали си шегички, намеци, двусмислия и никой не можел да се прежали да направи някаква по-сериозна стъпка. Били на вечеря, на бар, танцували до последно и вече станало ранна утрин, когато от нямане къде да идат се отправили пеша да се изпращат. Вървели бавно и скоро трябвало да се разделят, когато пред тях се явила денонощна кебапчийница. В пристъп на ексцентричност той предложил да си вземат кебапчета в хлебче, а тя поискала само кюфтета без хляб.

Седяли на една пейка, той нагъвал хлебчето, а тя грациозно държала кюфтето с пластмасова виличка. С усилие той преглътнал последната хапка и си пийнал малко вода. Погледнал към зазоряващото се небе и въздъхнал. В този момент рязко му паднало кръвното, отпуснал глава на гърдите ѝ и заплакал, обяснявайки ѝ колко много я харесва и как няма втора като нея. Тя отместила внимателно настрани ръката с нахапаното кюфте, а с другата го помилвала майчински.

Трета история
Много злояда била една мома. Това не обичала, онова не ѝ понасяло, трето просто не можела си представи как го яде – кошмар някакъв. Била обявила, че обича едни сладкиши и те били почти единственото нещо, което изяждала докрай. Един ден един момък купил два сладкиша и пъхнал в единия малка вещ, която била от сантиментално значение за него. Вярвал, че случайността си знае работата и ако тя намери оставеното от него, нямало да има пречки пред тях. Подал ѝ кутийката със сладкишите, тя нещо смрънкала, че не била гладна и не искала сладко точно сега, но той бил по-настоятелен от обикновено. Погледала ги двата еднакви сладкиша, поколебала се, взела единия и почнала бавно да дъвче. После не знам какво станало.

Нали знаете, че ще се зарадвам, ако и вие разкажете случки на тази тема.

Категория: истории

15 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Георги на 19.11.2007г. в 23:27ч.

    В третата история няма happy end :)

  • Антония на 19.11.2007г. в 23:39ч.

    Пак много хубаво си го разказал, Пейо :) Благодаря!

  • ladyvera на 19.11.2007г. в 23:53ч.

    Имало един ерген, който се хранел винаги и само по ресторанти. Дотолкова му било писнало да яде кашкавал пане с шопска салата или пък пилешко вретено с гарнитура от задушени зеленчуци, че жадувал мига когато ще срещне Жената способна да му сготви ароматна домашна гозба с джоджен и лучец.
    Появила се в живота му една мома, правили стрували и не след дълго тоя я поканил на гости. Говорили си, гледали се в очите, пак си говорили и накрая огладняли. Момата се врътнала из кухнята, ама в ергенска квартира намира ли се храна? Не. Само на терасата се търкаляли три-четири покълнали картофа. Обелила ги тя, измила ги и сготвила такава картофена яхния с тях, че момъкът и до ден днешен си спомня този велик момент на кулинарен катарзис в душата си и го разказва със слюнка на уста. После взели, че се взели. ;)

  • Све на 20.11.2007г. в 00:05ч.

    Ох, аз такива приказки не мога да разказвам, но мога да ви кажа как един път ексхумирахме едни сърмички :)Изпод плънката с ориз, имам предвид :)

  • bulletbeast на 20.11.2007г. в 10:15ч.

    хех, втората като за мене е писана

  • hahum на 20.11.2007г. в 10:41ч.

    @ladyvera: за твоята история очаквах друг край:
    че тая яхния така добре нахранила момъка че вече пета година след нея продължава да си яде по ресторанти без да му пука понеже душата му е оше сравнително чиста след картофения катарзис.
    И край 2: че между тях нищо не излязло и сега на момъка му е още по мъчно като ходи на ресторант понеже всеки път като поръчва му се привижда тая непостижима картофена химера.

  • Маркуча на 20.11.2007г. в 11:49ч.

    Наскоро четох някакъв разказ от Джоан Харис на тая тема. Мисля, че се казва „Риба“, а книгата — „Истории оттук-оттам“. Поуката е, че диетите вредят на брака :)

  • Anonymous на 20.11.2007г. в 13:04ч.

    @ladyvera – домашна гозба с джоджен и лучец = боб :)

    1 – На сутринта се събудил влюбен. – а тя каква се събудила? Или и за нея била вечер за благотворителност.

    2 – Кой да се сети, че от кебапчета пада кръвното

    3 – Не е трагичен краят, щом дъвче внимателно

  • zlatkata на 20.11.2007г. в 14:14ч.

    ахахахахахаха
    много забавни истории:))) малко ми се сториха мазни и смърдящи на запържен лук де ама нейсе,посмях се:)) щура работа ееййй Пейо:)) аз пък си представих как припадаш щото си се задавил от сухия хляб :)))
    ахахахахахаха

  • k'vo ti puka на 20.11.2007г. в 20:01ч.

    Бахти, Пейо, тия три истории… Сменяй или дилъра или дрогата, от тая сънуваш кошмари.

  • Лина на 20.11.2007г. в 21:27ч.

    Препоръчвам: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=15959

  • Eneya на 22.11.2007г. в 23:11ч.

    Дето се вика, това изби рибата – „слели мазни устни“… всичко естетическо в мен каза „бля“, но иначе си е съвсем нормален и класически… живот.

  • Св. на 22.11.2007г. в 23:30ч.

    Черешка

    Пристегната гиздаво
    в пъстър костюм
    пристъпяше свежа и лека
    и скоро възви ти
    по прашния друм
    от малката тиха пътека.
    На нас, чужденците,
    със поглед смутен
    по шепа череши подаде.
    И всеки въздъхна,
    от тебе пленен,
    зер бяхме и тримата млади.
    И в мекия прах
    от златисти лъчи
    отмина ти с пъстрата дрешка,
    а ние поглъщахме дълго с очи
    теб – сочна селска черешка.

    Хр. Смирненски

  • Anna на 29.11.2007г. в 14:26ч.

    Докато минавала покрай „арабите“ на попа, видяла едни момчета да нагъват разни неща в студа отпред и ѝ се приискало ужасно да спре. Разтреперана си тръгнала с един хамбургер и картофки с кетчуп и майонеза. Едвам се издържала да се прибере вкъщи. Сложила хамбургера в една красива чиния, картофките в друга, а айрянът изсипала в стъклена чаша. Тогава се прибрал той: „Бебе, пак ядеш боклуци!“ „Арабите не са боклуци!“, отговорила засегната. “ Боклуци и то сташни!“ Погледнала преполовения хамбургер и ѝ се отяло.

  • Блум на 29.11.2007г. в 16:49ч.

    Един човек имал странното свойство да получава точна и акуратна информация през вкусовите си рецептори, по същия нячин по който неговите съграждани разбирали различни неща за живота чрез ушите и очите си. Посредством вкуса на различни гозби, напитки и десерти той научавал за световни катаклизми, нови тенденции в модата и числата от тотото. Понякога, за да не закърнеят останалите му сетива гледал телевизия или четял ежемесечно пристигащите каталози от хипермаркети. До такава степен се усъвършенствал в приемането на информация чрез езика и небцето си, че си наумил да се научи да направи това явление двупосочно. Тоест, започнал да говори чрез храна. Готвил той, готвил, канил всичките си роднини и приятели, пълнил им чушки с послание за любов, въртял сърмички със интересни истории, дори успял да запише едноседмична спортна хроника във тава с крем-карамел. Забавлявал се да имплементира стенограмите от парламентарния контрол във телешко варено и нивото на Дунава в сантиметри в пълнен сом с орехи. Всичко било чудесно до момента в който не разбрал че никой не разбира посланията които той така стрателно записвал в храната. След известно време тази липса на разбиране го накарала с малко тъга да готви все по-малко и в тези малки порции да записва послания и призиви към хората. За да могат те да достигат до максимален брой хора, започнал да работи в голям ресторант в стария Пловдив. Историята е измислена, но дава малко яснота около факта че една вечер когато опитах печен шаран с ориз и подправки ме заслепи мисълта че „Застаряващ меланхоличен от нищонеинтересуващ се нищонеочакващ безпериспективен мъж търси удивителна жена която да го промени тотално“.