трънки и блогинки

Обади се на приятел

Написано на: 22.11.2007 · 21 коментара

Всичко започнало от рождението на малкия Руменчо и желанието на най-добрата приятелка на майка му да нарисува картина, която да стои над легълцето и да осветлява неговите невинни дни. И картина не проста, а платно нарисувано с маслени бои. Купила си госпожицата маслени бои, палитра, четки, платно, статив и книгата „Как да рисуваме с маслени бои за начинаещи“ (последната глава на книгата била „Как да рисуваме като Ван Гог“) и ги поставила в хола си. Книгата изхвърчала зад дивана, платното застанало на статива и се започнал творческия процес. Целта била зайченце, меченце или някакъв друг благовиден хайван, но резултатът приличал на нещо като готическа склуптура на алкохолик в мъгла. Имало проблем и той не бил, че не могла да рисува. Секцията била преместена, книгата – извадена и още в началото пишело, че за да изсъхнат маслените бои е нужно да се разредят с терпентин.

Терпентин, та терпентин. Вън било зима, духа вятър и въобще не било за излизане. Тогава, разбира се, решила да се обади на някой да ѝ донесе терпентин. Обадила се на един приятел – неуспех, после на друг и отново неуспех и така на още няколко без резултат. Някъде в разговорите, обаче, се споменало, че терпентинът и керосинът имат сходен състав и вероятно керосинът също щял да свърши работа. За керосин имала по-добра идея от къде да си набави. Обадила се на приятел в близко поделение и го уведомила, че ѝ трябва керосин. Ми колко, една бутилка някъде, но не можело бутилка и след някъде час се сдобила с цяла туба. Целувка по бузата за приятеля, уверение, че е пич и изпращане, за да не пречи. Бързо отсипала малко керосин в една пластмасова купа, сложила го газовия котлон в кухнята и за да добие нови сили го запалила да си направи кафе. За по-сигурно, запалила и цигара.

След някоко минути си дошъл приятелят на госпожицата. Още от входа подушил странната миризма и се уплашено декларирал, че не е гладен в случай, че тя пак се е опитала да готви. Тя го успокоила и му показала купата до котлона с горящата цигара. Оня прибледнял, после се развикал и керосинът бил пресипан в тубата. Но тъй като и той бил творческа натура с богата асоциативна мисъл скоро му се образувала идейка. Преди няколко дена бил си играл с едно трабантче, паркирано в двора им, което един чичко злостно форсирал и какво щяло да стане, ако…

Какво щяло да стане, ако напълнили резервоара на трабанта с керосин. Преди да бъде напълно изречена, идеята била осъществена и двамата се спотаили на терасата в очакване на „да видим какво ще стане“. След има няма 15-20 минути (мааксимум половин час), в главите им се породило притеснението „ми то да не вземе да стане нещо“. Възможността обади се на приятел веднага била използвана и бил набран нищо неподозиращ тип, когото смятали за умен, защото по цял ден бил пред компютъра. Задава се на този приятел „теоретичния“ въпрос какво става, ако трабант с керосин, такова и в отговор на възклицанието му се разказала цялта история, започвайки от малкия Руменчо мамин-сладък.

Приятелят се наложило експресно да се запознае с чудните свойства на керосина и представил новините като лоши и добри. Лошите новини били, че керосинът е три пъти по-калоричен от нафтата, изгарял със силен пламък и взрив, и затова се ползвал като самолетно гориво. Имало приложена и картинка на горивна камера на изтребител, но се задоволил с констатацията, че не му приличала много на вътрешностите на трабант. В този момент и двамата си представили заглавията „Ал Кайда, Ал Кайда!“ и „Мукавените камикадзета атакуват!“, но тогава дошли добрите новини. Керосинът в течно състояние бил трудно горлив и е много трудно да се взриви. Добрите новини щели да бъдат достатъчни, ако не била усложнената ситуация, защото керосинът на пари от друга страна…

Тогава приятелят се обадил на приятел-инженер и задал „теоретичния“ въпрос. Не получил отговор, но разбрал, че в резервоара на трабанта има освен безин и масло, а вече и още нещо. Тогава се обадил на приятел-физик и му поставил въпроса като задача. Физикът разсъждавал първо общо и теоретично, после му бил натрапен въпроса „Кажи, ще гъмне ли, бе?!“ и той като истински учен отговорил, че зависи от изходните условия. Вече било ясно, че керосинът трябва да се махне и тогава приятелят попитал какво прави приятеля на девойката. Пишел бележка „Моля, не запалвайте колата. Може да е взривоопасна!“, която щял да сложи на чистачките. С контролиран глас, докато си представял оглед и разпознаване на овъглен труп, приятелят я попитал дали е чувала за почеркови експертизи и как си преставя идеята за от 10 до 20 години.

Със спомен от ранните години на промяната бил препоръчан варианта с източване на резервоар с маркуч. Смукваш – скачени съдове и физиката си знае работата по-нататък. Чудно, казала тя и го изпратила да търси маркуч. След десетина минути дошла по-добра идея. Керосинът е по-лек от водата и ако се долеел резвоара с вода, той трябвало да изтече пръв. Е, може чичкото да не може вече да си форсира колата, но животът му щял да е спасен. Физиката е голяма наука! Каква добра идея, казала тя и се отправила надолу по стълбите да я съобщи.

А по средата на стълбите я среща приятеля ѝ с една кисела физиономия. Смукнал бил по-силно и май глътнал керосин, та сега въпроса бил дали е вредно да се пие самолетно гориво. Човекът пред компютъра вече не се учудвал на нищо и автоматично задал въпроса в Google. Нямало резултати. Дори и очакваната google-подсказка „Да не сте пили нафта?“ не се появила. Тогава отново била намерена опора във физизката и той ѝ казал да накара приятеля да застане прав и да си отвори устата. Тя да сипва вода, керосинът е по-лек и след малко трябвало да излезе.

Не че не пробвали, но не се получил номера с водата и тогава дошъл бабиният съвет да си хапне малко хляб момчето, защото той хлябът помагал на всичко. Докато нещастникът се тъпчел, на девойката ѝ дошла идеята да го накара да повърне. Лесно е, убеждавала го, тя го била правила десетки пъти – само си бъркаш в гърлото и се получава. Човекът пред компюътъра, който слушал всички тези събития в реално време по телефона, също бил накаран да го потвърди. Само дето на пиещият керосин не му се получавало и не му се получавало. Тогава девойката, която имала поне 3 см. нокти произнесла решително репликата „А бе, чакай аз да ти бръкна в гърлото…“ при което човекът пред компютъра не издържал, казал „Аз напускам тази болница!“, затворил, изхвърлил си телефона и заживял един по-щастлив живот.

Категория: истории

21 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Nick Angelow на 22.11.2007г. в 08:45ч.

    Интересна история в стил „пернишка трагедия“ се е получила.

    Благодаря.

  • Fenia на 22.11.2007г. в 09:11ч.

    Е, подобна щурава история само на теб може да хрумне! Разсмя ме в ранната утрин… и аз благодаря!;)

  • Магдалина на 22.11.2007г. в 09:30ч.

    Много хубаво :) Развесели ми деня.

  • zeridon на 22.11.2007г. в 09:49ч.

    Ток и жица :)

    ако е реално поне половината от това … http://www.darwinawards.com е за тях

  • Бобсън на 22.11.2007г. в 12:58ч.

    Евала!
    чета и се хиля с глас, за което Благодаря!

  • Неуловима на 22.11.2007г. в 16:57ч.

    В крайна сметка източили ли са керосина от резервоара и какво се случва с чичкото с трабанта? Мъртви и други ранени имало ли е? :)

  • Антония на 22.11.2007г. в 17:15ч.

    Получавам нервни гърчове, когато телефонът ми звънне в един през нощта и отсреща се чуе „А, бе, сестра ми, може ли да погледнеш в Интернет…“ :) За щастие, обикновено става дума за фактологични справки (кога е роден Наско Сираков, на колко километра от София е Мюнхен, ама ако караш през Румъния, има ли дума „листя“ или няма), макар че не липсват и „Ако ме боли гърбът вляво – ще ми мине ли от аулин или да се плаша“. Виж, за керосин още не съм търсила информация. Пропуск, пропуск…

  • Све на 22.11.2007г. в 17:58ч.

    Хихи. Ако аз захвана да пиша книги с приказки, то твоите със сигурност ще са екшъни с примес на кървава семейна драма и известна доза трилър ;)
    „Мукавените камикадзета“ ме утепаха!

  • Боби на 22.11.2007г. в 18:29ч.

    За какво са му на човек врагове…

  • yovko на 22.11.2007г. в 21:21ч.

    Баси, като разпознавам няколко от реалните лица в случката започвам да се притеснявам за останалите ;-)

  • Жени на 23.11.2007г. в 03:32ч.

    хахаха, изключително забавна история, особено за преди сън :о))
    интересно, че се разпознават реални лица – направо да му се прииска на човек да се запознае с тях :о)))

  • D_R_E на 23.11.2007г. в 08:42ч.

    ХА ХАХ АХАХАХ АХАХХХА баси щуротията! Но какво се учудвам, като си те знам… Страхотна тонизираща приказка… но ми идват вредни идеи… отивам да търся „мокавено камикадзе“ – 1 бр. и туба с керосин. Гледайте довечера новините в 20.00ч !!!

  • Комитата на 23.11.2007г. в 18:15ч.

    ама момент, какви реални лица? искаш да кажеш че това има нещо общо с реалността??

  • Dvemp на 23.11.2007г. в 21:52ч.

    Смях се с глас. :) Благодаря.

  • Чефо на 23.11.2007г. в 22:47ч.

    Ако по-често документираше тези битиета, повече щяха да те учат в училище.

  • Димитър Димитров на 24.11.2007г. в 09:32ч.

    Бравос, добре измислено.
    Жалко, че и в реалния живот има доста подобни случаи.

  • Michel на 24.11.2007г. в 10:14ч.

    Страшна история! :-)

    @Yovko: Ай, някои от тези персонажи наитина ли съществуват? И аз почвам да се плаша, ако е така! :-D

  • Ominaeshi на 25.11.2007г. в 03:06ч.

    Пейо, с удоволствие те чета, но това не успях да го дочета…

  • dave на 26.11.2007г. в 16:04ч.

    Попиках се от смех !!!

  • Балончо на 26.11.2007г. в 20:01ч.

    Якоооо

  • Тони Р. на 27.11.2007г. в 01:43ч.

    Култ ;)