трънки и блогинки

Неделна поезия с Илойшъс: Слънцето, което си измислих

Написано на: 09.12.2007 · 7 коментара

Слънцето, което си измислих, се усмихва, седнало до мене.
Любовта, която ме измисли, ми остави няколко смокини.

Истината, дето ни измисли, вае цвете в тъмната градина.
Мисълта, която ще измислим, ще ни скрие от дъжда напролет.

Лошото, което ще забравим, ще поплаква тихичко на двора.
Вчерашният ден, ако забравим, утре ще почуква на стъклото.

Хубавото, ако го запомним – ето ти във ъгъла пиано,
и минава някой и присяда и просвирва няколко акорда,
а отвън се спира костенурка, да послуша и да си отиде.

Маргарит Минков

Категория: неделна поезия

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • mindbolt на 10.12.2007г. в 02:27ч.

    В това мече има нещо психопатско. Плаши ме. И все пак, сигурен ли си че не е прародител на „Мечо“, който бе брутално изнасилен от Боби Турбото преди време?

  • пейо на 10.12.2007г. в 08:44ч.

    Илойшъс плаши хората само с тях самите.

  • zlatkata на 10.12.2007г. в 09:26ч.

    добро утро:)
    аз си избрах понеделника ми да започне с Илойшъс и вече се усмихвам:))
    благодарско:))

  • кольо на 10.12.2007г. в 11:56ч.

    така като гледам, в тая снимка се е събрала цялата мъдрост на Вселената :))

  • Dark на 10.12.2007г. в 13:19ч.

    Прикольный медвед

  • Све на 11.12.2007г. в 00:03ч.

    В това стихотворение има събрано много слънце и много безделни разходки из кривите софийски улички :) Мерси!

  • Ominaeshi на 11.12.2007г. в 11:47ч.

    Ех че красиво!

    Като илюстрация от „Моето семейство и други животни“- сещате се костенурката Ахил…