трънки и блогинки

В 30 думи или по-малко: „Вашата героична смърт“

Написано на: 30.01.2008 · 15 коментара

Обичам късите форми. Истории в шест думи, мъдрост в седем, sms-и или дори цели къси разкази.

И защото на хората, които нямат свой блог, все по-често се гледа като на обществено безполезни, реших да комбинирам къса форма с оползотворяването седмина не-блогъри, чрез друг любим жанр „умен отговор на тъп въпрос“. Темата е „Вашата героична смърт“, а описанието трябва е с до 30 думи. Тъй като не-блогърите пишат не само в интернет, мини-разказчетата да са написани на ръка. Ето и резултатите с опити за транскрибция, придружени от снимка на оригиналния текст:

Жанет Йовчева оригинал

Този, който ме обичаше ми каза да се кача. Беше много високо. Задъхах се. Трудно ще умра. Другия, който обичах ме чакаше долу. Някъде там при качването или спускането — умрях.

Весо Песа оригинал (горе)

Дебнехме се толкова време. Стоя пред огледалото, за да не ме изненада в гръб. Накрая ще ме спипа, докато спя. Ако внимавам, може и да ми се размине. Оставам оптимист.

Гйоц оригинал (долу)

Умрях в името на кулинарното изкуство, защото съм пиле

Антони Райжеков оригинал

Райжеков умира в 30 думи
Студ. Без Ръкавици. Декламира стихове от Жак Превер. Улица. Канче със стотинки. Гладен. Много гладен. Скимти Жак Превер. Спи. Гърчи се. Пада стотинка. Две. Гърчовете спират. Студ. Без Ръкавици. Минава човек – вика: „Артист“.

Мартин Микуш оригинал

Нямаше как да се случи между днес и краят имаше нещо. Между обич и смърт всъщност. Беше друго. Нямаше как да не се случи те двамата празнуваха настъпването на тогава. 2012 2012

Умираща Могилска оригинал

Карам кола в София. Ям пържоли на среща на вегетарианци. Пия кафе. Пуша. Прибирам се сама нощем. Въпреки лекарите умирам здрава, в леглото си. На 90 годишна възраст.

Изходящ форцепс оригинал (тук се наложи да редуцирам, за да влезем в 30 думи, като добавеното удебелено)

Много като мене вече плакаха!
Ски в Банско. Горе на Тодорка Бат’Бойко се учи да кара. Малките д Дечицата са разчистени с голем снегорин. На вВсеки стълб покрай влека е инсталиран по един квадратоглав мислител. Бат’Бойко завива наляво – квадратоглавите се обръщат наляво; Бат’Бойко надясно – квадратоглавите надясно. Шусвам се към Бат’Бойко: и с нежен апломб го бутвам с щекичката по рамото „Искаш ли да те науча на рало?!“ е последното, което изричам. На мястото на смърта ми – бял сСняг, и кръв – мартеничкапод формата на Пижо и Пенда!

Ако намирате упражнението за забавно, ще се радвам на участието ви, както и на корекции по транскрибирането, ако имате такива.

Категория: истории · проекти

15 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Георги на 30.01.2008г. в 13:45ч.

    Не дърпайте дявола за опашката :)

  • Д.Василев на 30.01.2008г. в 13:47ч.

    Моят принос в разчитането на Мартин Микуш:
    „Нямаше тук да се случи. Между днес и краят имаше нещо между обич и смърт. Всъщност беше друго. Нямаше да не се случи. Те двамата празнуваха настъпв……“
    Финалът ми е неясен.

  • Deni на 30.01.2008г. в 19:37ч.

    „настъпването на 2012 година“ са празнували според мен на финала на Микуш, ама пак знае ли човек.

  • кажи ми, да ти кажа на 30.01.2008г. в 21:49ч.

    Лесно ѝ беше да заблуди другите – върши рутината, периодични усмивки, понякога срещи, но отвътре беше мъртва, а героизмът беше да не направи това реалност.

  • данчо на 30.01.2008г. в 22:15ч.

    Опашка. В единия ѝ край аз. На другия ѝ край – Дявол. Е колко да е дявол – сиромах човек. Ама жив дявол. Аз – ддръъъп… Фют! – той. Иванов, отговарям, и на мен ми е приятно! Е колко да ми е приятно, от куртоазия така – и аз съм гявол… Гявол, гявол – оказа се – мъртъв. Дяволска излезе пустата опашка, свинска аз я мислех.

  • sifon4o на 30.01.2008г. в 23:58ч.

    „Нямаше как да се случи между днес и краят имаше нещо. Между обич и смърт всъщност. Беше друго. Нямаше как да не се случи те двамата празнуваха настъпването на тогава. 2012 2012“
    Такава е моята версия за написаното от Микуш.

  • vladie на 31.01.2008г. в 10:49ч.

    и една политически и сензационно актуална: „колесникът ни не се прибра. случи се най-лошото. последното, което видяхме, бяха прозрачни води, нагорещен пясък (по дяволите, бях си забравил банските), гарниран с чадърчета за мартини.“

    но моето бледнее с материала на 24 гафа – нещо като „как вицето не стана президент. късмет попречи на генерал марин да стане президент“. автор е любимецът ни зам.глав.ред. зумбулев ;; и той е бил от щастливите оцеляли.

  • Lemon на 31.01.2008г. в 15:20ч.

    Правеше се на важна с едни мноооого високи обувки и докато прецапваше набързо двора на църквата, за да отиде да му ги покаже – на съседната улица, пързулна се и тъй.

  • Яна на 31.01.2008г. в 17:26ч.

    Тишина…
    Писък.
    Задъхана, пюре, лъжица, памперс, кафяво, памперс, струйка, памперс… сухо. Мляко, пищят деца, коли на тротоара, притичвам с количката, стълби, пак стълби, тежи, писък, пюре, мляко, памперс, „МАММА!“, писък, гукане, тишина…

  • k'vo ti puka на 01.02.2008г. в 02:03ч.

    Абе по едно време в София имаше цяла дълга седмица(или повече беше) на модернистичното изкуство. Изкуството стърчеше от всеки контейнер, суходолци не щяха да отворят галерията. Обичам, когато хората творят. Особено когато е трескаво и с очакване за оценка.
    …нямам блог та рекох да допринеса за обществото…

  • Grimm на 01.02.2008г. в 11:06ч.

    Смъртта настъпва бавно и мързеливо. Отегчено.
    Ден след ден, година след година.
    Още имам време да я направя героична.

  • Grimm на 01.02.2008г. в 14:56ч.

    Пейо, този ти пост ме наведе на една мисъл – по-скоро предложение.
    Има доста хора, които по различни причини – липса на време, ресурси или желание – нямат собствени блогове, но пишат с удоволствие и биха писали от време на време за нещо си. Обществено безполезните :).
    Защо по-известните блогъри не си направите една секция в блога – нещо като ‘кукувичарник’, където кукувичките без блогове да снасят понякога – когато им дойде музата? С или без определена тема.

  • Св. на 02.02.2008г. в 00:20ч.

    Валякът приближаваше неумолимо. Взирах се в небето, докато асфалтът не го закри. Край на летните ремонти! Морето е на три часа от София! За всички останали. Вградена в автомагистрала “Тракия.”

  • Martin I Микуш на 25.02.2008г. в 19:54ч.

    1 Аз не проповядвам апокалипсис
    2. Всичко е любоф
    3. Не можеш да избягаш
    4. Не можеш да излезеш наравно
    5. не можеш да спечелиш
    6. Всички времеви обелки са възможни за рециклиране
    7. опитите за опорвергаване на т. 3, 4 и 5 са причина за много злини – време е да спрем и погледнем небето.
    8. капката мастило в чаша вода е подредбата.
    9. на пети перон – нищо ново.

  • егасимус на 27.02.2008г. в 20:17ч.

    0. шутът разкрива нова страна:
    4. смачкан в ядрото на атома;
    1. нервни струни възбуждат болката, но;
    3. не дробовете, гърлото жадува въздух;
    2. очите населват тъмата с чертежите на сътворение, не успяло да…