трънки и блогинки

Щастието на професора

Написано на: 01.02.2008 · 16 коментара

Имало едно време един професор, който искал да има кола. Но времето било 60-те години, когато не било достатъчно само да можеш да я платиш, но и трябвало да имаш право да купиш кола. Професорът имал пари, но право имал негов познат, на когото пък парите не достигали. Постъпили рационално и купили заедно колата. Професорът бил немски възпитаник – изключително изряден и акуратен и описали точно как ще се ползва колата. Щели да се редуват – едната седмица единият, на следващата – другия. Договорката била детайлна и обхващала всички случаи на ползване, както и действията и разходите по поддръжката. От самото начало съществувала яснота кой ще сменя маслото, кога ще бъдат сменени гумите, компенсации за ползване на колата извън полагаемия период, което правело професора спокоен и доволен от придобивката.

Професорът бил и влюбен. Но влюбен в омъжена жена. След като ѝ разкрил чувствата си, тя му споделила, че също била влюбена в него. Жената, обаче, имала силни чувства и към съпруга си, когото не желаела нарани или да напусне. Ролята на любовник и нуждата да се крие въобще не отивали на човек с общественото положение на професора, който бил и немски възпитаник, научен да гледа аналитично и лице в лице всеки проблем.

Воден от този мироглед, една вечер професорът посетил дома на жената и се срещнал със съпруга ѝ. Съпругът се оказал разумен мъж, усещащ промяната в чувствата на жена си, но също като нея не желаел да прекрати брака си. В проведеният разговор изяснили положението и с оглед защита интересите на всички страни стигнали до решение – една седмица жената щяла да бъде със съпруга си, а следващата щяла да прекарва с професора. Отново споразумението било подробно и регламентирало поведението по значимите за всеки теми – празници, почивки и всякакви други хипотези.

Заживял така професора и се радвал на реда и спокойствието, които рационалния подход към житейските проблеми бил донесъл. Само понякога, пред близки приятели, когато разговорите се отдалечавали в търсене на философски дефиници за Смисъла и Щастието, професорът в споменавал с усмивка, че щастието за него е седмицата, в която жената и колата са при него.

Категория: истории

16 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Георги на 01.02.2008г. в 18:30ч.

    Съпругът е outsource-нал част от работата си :)

  • razmisli на 01.02.2008г. в 21:22ч.

    Това не може да свърши тук. Дай някаква завръзка, нещо, което да хвърли нещата извън начертаното :) Кой как би реагирал при такъв случай. Иначе умираме от любопитство.

  • Kiro на 01.02.2008г. в 21:38ч.

    Абе немеца си е немец :)

  • Illa Petrova на 01.02.2008г. в 22:02ч.

    Пейо, къде тук е рационалното? Знам си, че съм тъпа и се нуждая от повече разяснения. Щото иначе ще заподозра сексизъм: жена=кола (или каквато и да е неодушевеност)
    Ако и аз проявя съответния сексизъм: какъв е келепирът на тая дама да пере гащи и чорапи на двама вместо на един? Сори за вулгарността! Ако игнорирам тази вулгарност, ще се върнем на първия въпрос за алтернативата между женската глупост и сексизма (алтернатива ли е?)
    Впрочем, трябва ли да обяснявам? ;)

  • Св. на 02.02.2008г. в 00:03ч.

    Разказът е добър, защото рационалната история завършва с деликатен романтизъм. Разказите като литературна форма се осъществяват именно в такива противоречия.
    Защо тези подозрения в сексизъм?? Не го виждам, но дори такова да беше отношението на професора, функцията на литературните герои не е да бъдат примери за подражание. Трябва ли да се възмутим на „Престъпление и наказание,“ защото поведението на главния герой е морално укоримо?

  • златката на 02.02.2008г. в 08:40ч.

    ужасно…жената като колата,обичам я една седмица,другата не ми пука….тъп професор,лошо мери щастието :р

  • Alex Zvezdev на 02.02.2008г. в 10:56ч.

    Яко – много се накефих!!! Мерси за споделянето… ще го споделя и аз с благодарности! :)

  • Yassen на 02.02.2008г. в 13:42ч.

    Страхотна история.

    Искрени поздрави!

  • И.Е. Станков на 02.02.2008г. в 16:53ч.

    Не е лесно да си немски възпитаник…

  • Grimm на 02.02.2008г. в 19:57ч.

    А гевреците как вписват в картинката?

  • pp на 02.02.2008г. в 21:19ч.

    плоско

  • Постинг Пейо на 02.02.2008г. в 21:27ч.

    Историята я знам по друг начин-така:
    Времето е 200хг.Парите пак недостигат, разходите растат
    и никой не говори за любов.Въпросната „омъжена“ вярвала в
    любовта от пръв поглед.Решила-ще смени мъжа/била за
    законосъобразност, не искала и да чуе за любовник/.
    Имала кого да обича-и то двама.
    Първо се влюбила в единия-писала писма, разкривала чувства-
    нищо,ледена стена.
    После -направил и впечатление втория.Пак…писма, разкрити чувства, неговият стил в култ.Но тук историята е „хазарт“.
    А и мъжът и се заинатил.“И къде е въпросният?Нито съм чувал за такъв,нито съм го виждал, нещо май откачаш.Догодина
    на свобода.Ще те видим, ти стотинка не можеш да изкараш за
    портмонето си & мъж в леглото ли?“
    Още няма развръзка/омъжената е Козирог.

  • пейо на 02.02.2008г. в 22:02ч.

    @ Illa Petrova
    Илла, забавно ми е, че имаш нужда да започнеш подозрение в сексизъм с „Знам си, че съм тъпа“, което е класически сексистки стереотип, и след това да опишеш жената, чрез на ролята на перачка.

    А иначе оспорване на твърдение, че нещо е рационално е добре да започне с аргументи, а не с възклицания :-)

  • por4e2 на 03.02.2008г. в 00:52ч.

    Е те нямат ли деца? Ако имаха щях да кажа – от курва майка не става, щото така историята е непълно нагласена и всеки знае, дори и дете като мен, че жената ще бие шута на мъжа си, предвид създалите се обстоятелства.
    Щастието е няква дума измислена, за да не изглежда всичко толкова гадно и точно като са ви казали какво е щастие и какво не…колко предвидимо и странно, не мислите ли, г-да блогъри?

  • Жоро на 03.02.2008г. в 21:50ч.

    Не разбрах извода. И жената и колата носят щастие, но всеки един малък проблем в ежедневието ме кара да забравям че имам хубава жена и нова кола. Има ли нужда човек от тези неща за да бъде щастлив, или просто когато нищо друго не му е наред си казва „поне имам кола и жена“? Жената е прекрасно живо същество, което те подкрепя, разбира и те прави по-добър, а колата е красиво оформен скъп куп желязо. Попадат ли в една категория, както в тази притча?

    Леко е плоска и фантасмагорийна историята, и подлежи на прекалено много тълкувания, поне според мен.

  • k'vo ti puka на 05.02.2008г. в 20:13ч.

    Това само доказва, че за да работиш в сферата на образованието не е нужно да си интелигентен и свястен човек, просто е нужно да си работлив и упорит.