трънки и блогинки

Повече от: Grimm

Написано на: 05.02.2008 · 6 коментара

Голяма част от съдържанието на този блог се формира от коментарите. Има много хора, които познавам само като имена към оставени коментари и съм си формирал представа за тях само чрез написаното от тях в отговор на мой текст. Днес ще обърнем това положение и водещото съдържание ще е създадено от един от хората, чийто реакции винаги са ми били интересни – Grimm. Определя се като „свободен програмист, урбанист и еколог“, от скоро асоциира името си с ndomo.de, и идеята всъщност беше негова. Това е всичко, което знам за него. Следват три негови текста, чрез който, може би, вие и аз ще получим малко по-добра идея що за човек е той.

Очите на жена ми
са прекрасни. Като две дълбоки езера са. Не мога да плувам там. Винаги се давя. Потъвам и вече нищо няма значение. Там няма каймани, няма Старозагорски гари и сини безвремия. Има само днес. И може би неродените ни деца (плагиатствам). Обичам да потъвам там. Има нещо на дъното което ме влече. Така както Петък, 13-ти привлича самоубийците или Емпайър Стейтс търсачите на силни усещания. Времето спира. Вече няма вселена. Има само едно особено чувство, че ти си този. Който. Понякога се гмуркам много дълбоко и търся удавници на дъното. Дъното е много светло. Цялото е обляно в светлина и има много врати. Всички са заключени. Винаги пробвам колкото може повече, но никога не успявам да отворя някоя. Мисля че само една може да се отвори. Все още я търся. Някакви хора в бели дрехи ми се усмихват и ме милват по рамото. Амигос. Сънувам бели пустинни плажове. Километри пустота. А гигантските костенурки все още плуват блаженно. Гмурвам се сред тях. Всичко е зелено и прекрасно.
Внезапно се връщам обратно. Тя е до мен. Диша равномерно и беззвучно.

Искам да я целуна. Но повече искам да я намеря. Искам да се удавя в нея.

* * *

Ако можех да рисувам, бих нарисувал едно драконче. Върху тялото на любимата ми. Ще започна от пъпчето. Там ще е едното оченце на дракончето. Муцунката нежно е полегнала на корема. Драконовата гушка е любовно извита. Огнедишащите ноздри сочат надолу – там където започват и свършват мечтите. Към това, което хората без въображение наричат венерин хълм. А аз не съм добър писател за да го нарека. Гръбчето на дракончето е изящно. Вие се между думите. Търси светлина, прелива от живот. Под гладката му кожа се гонят мускули. Препускат жребци, никога непогалвани от човешка ръка. Познаващи единствено щастието да си едно със свободата. Ноктите са обхванали гърдите. Стиснали са леко, много леко. Точно на границата между болката и удоволствието. Граница без визи. Опашката грациозно милва шията. Един, два, три пъти. Някъде на тила може да се види крайчето ѝ. Малко, остро. Като перките на малка рибка. Дракончето се крие в косите на любимата ми. Увива се около корените. Катери се по крайчетата и се разстила на слънцето. Когато се опитам да
го помилвам, винаги се плъзга надолу. А едната му лапичка винаги е на колянцето и. Затова искам да го нарисувам.
Но не съм художник.

* * *

Яхта.
Мистър Смит стои до басейна. Държи чаша скъпо шампанско в лявата си ръка. Не е левичар, прави се на интересен. Облечен е в стил ’ранните 60’, което приятно контрастира с небрежната елегантност на останалите. Купона е милиардерски. Басейна е пълен с още по-скъпо шампанско и голи гърли. Липсва само професор Поповски. Мистър Смит се усмихва чаровно. Горните му зъби чаровнo блестят. Няма как да не блестят, покрити са с малки шлифовани диаманти. На вратовтръзката , тип ’гръдна жаба’ има платинена игла с огромен диамант. Мистър Смит е най-богатия тук. Може да си позволи да се прави на беден. Това което не знае, е че в момента жена му се чука с двама латиноамериканци на долната палуба. По всичко личи, че трета персона(определено грата) ще се включи в празника. Празник на душата и ръката на киризещите матроси.

Горната палуба постепенно се пълни с народ. Впечатление прави слаб младеж поздравяващ приятелката си, която сега пристига. Приятелката носи само прилепнала черна рокличка и нищо отдолу. Младежът се навежда и се впива в нейната женственост. Ян и Ин, какво да правиш. Начало и край. Няма начин. Красиви момичета в евино облекло циркулират с табли
наоколо. На таблите има старателно подредени магистралки. И 500 доларови банкноти до тях. Малка групичка мъже се е скупчила в един ъгъл. В центъра има стол. На него е седнала млада жена с високо вдигнати крака. Двама услужливо са хванали по един крак. Младата дама е гола. В момента тя точно вади от себе си перли – млаки топчета нанизани на здрав конец и напъхани където трябва. Тълпичката гледа със затаен дъх. На долната палуба госпожа Смит получава първия оргазъм.

На мостика излиза Капитана. Поздравява всички и им желае приятен воаяж. Облечен е в лъсната офицерска униформа. Еполетите блестят. Но от кръста надолу няма нищо. Докато говори червенокоса девойка му говори на френски. Речта приключва с аплодисменти. Всички топчета са извадени. Купона може да започне. Група малди хора се забавляват като
един от тях бива душен почти до смърт. Секунди преди да пукне, хватката се отпуска. Резултатът е мощна ерекция и еякулация. Който метне най-далеч печели. Ако улучи лицето на някоя от гърлите в басейна, печели допълнителни точки.

Но да се върнем към Мистър Смит. Той има цел. Търси Мистър Андерсън. Единадесетата чаша шампанско не му пречи да мисли. Преди месец Мистър Смит си направи чернодробна трансплантация. И сега почва наново. Като изпуши пак дроба, пак ще си направи операция. На пода до него има огромна чиния пълна с червен хайвер. Едра котка лакомо набива. Мистър Смит я гледа влюбено. ’Почти се привързах към Силвестър. Мъчно ще ми е когато го убия.’ От това, че ще му е мъчно, му става още по-хубаво и той се изпразва в слиповетe Долче и Габана за 200 долара. Долче и Габана са щастливи. Още по щастлива е госпожа Смит и компания. Тийнейджъра-лигльо Джъстин Тимбърлейк се опитва да се присламчи към купона. Отказва се като вижда грамадния член на кучето пазач Лора (пак шега на Капитана).

Но най-странната птице безспорно е мъж на средна възраст, облечен. Едната му обувка е позлатена, другата е обикновена гуменка. Представя се като пряк потомък на Гай Юлий Цезар и пуши много. Десният му джоб е пробит, така може да мастурбира незабелязано и ефектно. Това и прави откакто е тук. Без съмнение е Мистър Андерсън. По левият му ревер има
следи от повръщано. Риба тон и салата с майонеза. Никакви трюфели с бял сос, никакво вино Изба Ротшилд 1976. Мистър Смит е вече сигурен, но много пиян за да предприеме каквото и да е. Госпожа Смит е вече като тиква – пълна със семе. Край яхтата лениво се шляе акула – малка, тигрова. Има нещо съмнително в цялата работа.

Аз мисля, че е в диамантите на Мистър Смит. Не могат да се диамантизират зъби.

* * *

Някой друг който да иска да каже нещо?

Категория: истории

6 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • златката на 05.02.2008г. в 11:55ч.

    мммм
    крехката ми душевност е силно разбрицана след прочетеното…сложете някъде етикетче че е забранено за блондинки :))

  • Таня на 05.02.2008г. в 13:28ч.

    По-добрите художници са тези, които рисуват с думи, защото така се получават хиляди картини в главите на читателите им за разлика от едната единствена, нарисувана с четка. Много ми хареса – поздравления :-)

  • Прасета в космоса на 05.02.2008г. в 18:25ч.

    grimm получава титлата Заслужил Онанист.

  • Постинг Пейо на 05.02.2008г. в 18:58ч.

  • k'vo ti puka на 05.02.2008г. в 20:17ч.

    Изкуството се натрупва експоненциално. Доказано е и с практически експерименти.

  • Постинг Пейо на 07.02.2008г. в 18:41ч.

    Верижна “ ре ак…..ция“

    – На градус съм-36*37*,
    но мога да поема още.
    Бройкам те-n дни/нощи.
    Ще го д….!
    -Погледът ми шари
    по хоризонтала по вертикала-
    „капацитет има, мощен е
    и добре стои в триизмерното пространство-
    трябва да го вдигна…….рейтинга HR“,
    ..а…преди или след като ме ч….?