Празнуваме безумни събития. Колективно щастие трябва да предизвиква факта, че някой е възкръстнал или се е родил, може би, преди две хиляди години. Имаме нарочен ден за труда, жената, екологичното земеделие и дори за безопасния секс. Получаването на заплата, взимането на „едни пари“ или поредната краткосмислена придобивка са по-интимни празници, но честването им не е по-малко интензивно.
Подаръците са хубаво нещо, но носят добро когато вложим или видим вложена в тях мисълта и вниманието към човека. Вещи, така или иначе, имаме предостатъчно. Не мога да намеря повод за радост в официалните празници, както не ми е тъжно и в дните на официален траур. Неработния ден е приятен, но ако сам си го направя. Същото е и с всички останали дни. Празнуването чрез ядене ме прави по-добър към всички, но пък после е тежко.
Днес е Сирни заговезни или Прошка. Това, за мен, е най-смисленият празник, защото ме кара да се чуствам малко по-добре. Чувството ми за вина не е силно развито и имам нужда от повод или напомняне да призная грешките, които съм направил, да опитам да се помиря с хората, които съм наранил и да потърся спокойствие за моментите, когато съм насаме със себе си. Традицията повелява по-младите да целуват ръка на по-възрастните, но предпочитам да мисля не за възрастта, а за „заслугите“ ми към хората, от които имам нужда да искам прошка.
Илойшъс каза, че днес Надежда Захариева не е уместна и Неделната поезия ще бъде това начало на стихотворение на Пейо Панталеев:
Тази вечер някой не се върна.
Тази вечер някой не прости.
Тази вечер някой не прегърна,
не долюби и не се спаси.
Само напомняне за деня и за това, че е добре да посетим домове или да се обадим на близки хора, пък дано те да ни приемат и пожелаят да ни изслушат.
9 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
g на 09.03.2008г. в 13:27ч.
Прошката е глупост. Както и чувството за вина. Те са лоши съветници.
А това за по-възрастните хора… В много случаи, възрастните хора трябва да искат прошка от младите. Заради предразсъдъците и грешките.
Има едно поколение възрастни хора в България в момента…трябва да търсят прошка от младите заради пасивността и малодушието през последните 18 години. заради жълтите и червени бюлетини и продажните души. и още много други груби грешки към идващите поколения.
Мая на 09.03.2008г. в 14:10ч.
Нищо не дава по-голяма свобода и вътрешно изчистване от прошката. Чувството на вина е нещо различно и то обикновено води до саморзаправа със самите себе си. Прошката е акт на самопрощаване (въпреки че в християнството опрощаването се извършва само от Бог), докато чувството на вина е акт на самонаказание. Искането на прошка и прощаването трябва да се извършват без чувство за вина.
А що се отнася до възрастното поколение – това са хората, които са дали живот на нас. Не е в тях проблемът, че младите са пасивни и че не желаят да поемат отговорност за собствения си живот. Защото червените бюлетини са 20% … въпросът е къде са онези 80% непуснати бюлетини.
Но това не е тема за този хубав христиняски празник :)
Милена на 09.03.2008г. в 14:34ч.
Прошката е едно от наи трудните неща които човек може да направи,много е лесно да вземеш решение за даден проблем,лесно е да обвиниш някога за това което смяташ за неправилно,но когато трябва да кажеш на някои „прощавам“ хич не е лесно не е лесно в сарцето си да го направиш и да изчистиш онова чоплещо чувство което е ватре…аз лично искам да простя на някои близки хора, но признавам немога трябва да се преборя сас себе си и тогава…хубаво е да има този ден в които се размисляме и се питаме каде збърках дали съм обидил някого…
Sel на 09.03.2008г. в 21:54ч.
Не съм съгласна с теб за отношението ти към другите празници, но съм съгласна, че Сирни заговезни е един наистина смислен такъв. Аз пъкс съм от хората, които много трудно искат прошка. Много трудно изричам думите „Прости ми“. Като малка не обичах този празник, защото се налагаше да го правя. Сега го обичам именно заради това.
Grimm на 10.03.2008г. в 01:45ч.
Пейо, това което си написал, е то сърце. Личи си. Затова искам веднага да кажа, че мнението ми (по-долу) е обобщено и касае най-вече мен. И тези, които се припознаят. Прошката е нещо лично и не се вписва в никакви празници и класации. Аз лично смятам
когато изтрезнеем
искаме прошка
после отново се напиваме
и така.
g на 10.03.2008г. в 14:59ч.
към Мая: абе стига с това християнство: опиум за вси4ки глупави народи! Има факти и последици! Какво по-ясно от това? Никаква прошка.
Постинг Пейо на 11.03.2008г. в 17:43ч.
* * *
Новата ми играчка/музикална-
хареса ми.
Да е под възглавницата-не става, много е хубава,шушне.
Къде да я сложа, къде да я сложа…
с мен в леглото.
angella_hell на 14.02.2010г. в 11:02ч.
великолепно написано, точно така се чувствам и аз днес, благодаря, че и го написал! най-смисленият празник, разбира се – преди католическия (!) и преди чревоугодния.
Аz на 14.02.2010г. в 18:31ч.
Гърлоугодния, не чревоугодния