трънки и блогинки

Моменти на чай

Написано на: 26.03.2008 · 11 коментара

Хубаво е да се пие чай и причините за това са безброй. Има, обаче, моменти, когато чаят сам по себе си е част от удоволствието на момента и примери за такива мои моменти искам да ви дам.

След тичане в планината. Хубаво е да се тича по земя, сред борова гора. Да се надишаш, да си отвориш дробовете и когато се прибереш да те чака топъл планински чай с мед.

Неделничен чай. Когато с бавното изпълнение на ритуала по приготвянето на чая, показваш на някой че ти е спокойно с него и че ти дава удоволствие да споделяш моментите си на покой с него.

Сутрешен чай. Ако някой не иска да се отделя от завивките, където всичко е толкова хубаво, може би чаша чай, приготвена както той я обича и донесена в леглото, ще го накарат да се надигне и така ще послужи за преход към един по-щастлив ден.

Чай на закуска. Закуската дава сила за целия ден, а чаят ще даде нужната енергия и бодрост. Любимата ми обилната, бавна и тежка английска закуска с яйца, препечени филийки и наденици е немислима без голяма чаша силен черен чай.

Успокояващ чай. Когато близък дойде разтревожен, натъжен, наскърбен и имащ нужда от приятел е добре да помълчите малко заедно докато се приготвя чая. След като отпиете първите глътки и усетите неговия вкус и аромат проблемите вече не са това, което са били.

Недопитият чай. Приятно се изненадвам, когато съм бързал на излизане и при връщането ме чака половин чаша вече студен, но все така ободряващ чай. Умората си отива много по-бързо.

Това са само няколко примера. Може да направите момент по-добър когато подадете чаша чай като приятелски жест, за да ободрите някой, да стоплите ръцете си, да накарате стомаха ви да се почувства малко по-добре или просто, за да се откъснете за малко от ежеднедневието.

Категория: чай

11 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Таня на 26.03.2008г. в 09:30ч.

    Пейо, тази твоя страст към чая ми навява съвсем естествено въпроса: да не би да си бил в някой предишен живот японец?

    Доскоро не обичах да пия чай, но сега лека полека започнах и то най-вече защото двама близки, започнаха много да ми хвалят чая като напитка и аз реших да пробвам, какво пък толкова.
    Установих, че наистина мога и без кафе през деня. Пия чайчета разни и се чувствам добре. Така че разбрах хвалебствията им.

    Не съм стигнала до момента с ритуала по приготвянето на чая, като нещо повече от простото варене на треви и листа. Но съм запомнила от „Шогун“ на Дж. Клавел описанието на чайна церемония и значението, което има всеки дребен детайл и сълзата в листенце от чай, което невероятно много ме впечатли.

    Но най-любимото ми е, пиенето на чай след физическо натоварване. Мсля, че го пробвах веднъж под влияние на твои писания – че те хваля де :-)
    И аз се научих да обичам тичането, но го правя предимно в зала. Никога не съм тичала в парка, но преди като ходех на работа с колелото и минавах рано сутрин през Борисовата градина, усещането за свежест след прашните булеварди е много жизнеутвърждаващо. Сега съм намислила да опитам и тичане там и се надявам да си реализирам идеята :-)

    Поздрави и лек ден с много усмивки и чай :-)

  • Ани на 26.03.2008г. в 12:06ч.

    :-) Хей, чудесен пост. И ние обожаваме чая, у дома винаги има най-малко 10-15 вида.

    Чаят е удоволствие, полезен и приятен.
    Жалко, че мнозина смятат, че чай се пие само когато си болен…

  • Michel на 26.03.2008г. в 12:17ч.

    Страхотен пост за чая!!! Кратък, поетичен, точен и чудесен! :-)

    Има чай за всеки момент, с една дума, съвсем прав си. Чай с приятели, чай за ободряване, чай за утешаване, чай като ритуал в събота или неделя, приятен и спокоен… :-)

    Само да вметна, че и неделното кафе с мляко и кафява захар може да бъде ритуал, много приятен при това:) Чаят и кафето не се взаимоизключват, съвсем не!

    Иначе аз съм най-голям почитател на ‘Pickwick Green Tea with Lemon’ и на Jacobs Monarch :-)))

  • Alex на 26.03.2008г. в 13:42ч.

    Прекрасно поднесено :-)
    Между другото, като чета горните постове се сещам, че и аз започнах да пия чай (зелен) под твое въздействие. Докато четях блога ти – просто реших да опитам. Е, вече близо три години „опитвам“ :-)
    Благодаря, за което!

  • кольо на 26.03.2008г. в 14:27ч.

    Пейо — чаеният Прометей! :)
    Да е жив и здрав, за което.

  • razmisli на 26.03.2008г. в 15:05ч.

    Има и други:
    Чай когато си взимаш вана
    Чай за стопляне, с джинджифил
    Чай за разходка в парка. Вървиш с металното затворено контейнерче-чаша, разглеждаш цъфналите дръвчета и от време на време поспираш да си пийнеш еликсира :)

  • An на 26.03.2008г. в 16:05ч.

    И аз много обичам чай, някак заложено ми е в гена. ;)

    Но най-неприятният чай е този, който пиеш по принуда, защото си болен, както съм аз в момента. Някак не мога да му се насладя на аромата и вкуса, а чайчето не ми е виновно. :(

  • copland на 26.03.2008г. в 19:56ч.

    Много хубаво си описал тези положителни моменти!

    Чаят е едно истински вълшебство в днешното забързано време.

  • copland на 26.03.2008г. в 20:49ч.

    Замислих се, че всъщност чаят има и друга страна и нахвърлих набързо няколко реда:
    http://copland-sictransit.blogspot.com/2008/03/blog-post_26.html
    Благодаря ти за вдъхновението! М

  • invertedquestionmark на 27.03.2008г. в 00:19ч.

    „Успокояващ чай. Когато близък дойде разтревожен, натъжен, наскърбен и имащ нужда от приятел е добре да помълчите малко заедно докато се приготвя чая. След като отпиете първите глътки и усетите неговия вкус и аромат проблемите вече не са това, което са били.“

    :)))

    Чай, приготвен бавно и спокойно в кухнята в офиса, за да демонстрираш на пиещите кафе колеги, че може да бъде и различно?

  • Све на 31.03.2008г. в 17:08ч.

    Много поетично и добре казано. И ми се допи чай сега…

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка