Литературен конкурс: „Оставката на министъра“ 2

Написано на: 29.03.2008 · 178 коментара

Нещата с конкурса потръгнаха неочаквано добре. Вече има награден фонд от 1320 лева, което е повече от прилично и основна цел в момента е участието на максимално количество автори. Задачата е да сравните възможностите на въображението с поднасяното от действителността, което, признавам, е трудно, но надявам се постижимо. Моля, не забравяйте – целта е събитията да са от такъв характер, че министъра сам да осъзнае, че трябва да си подаде оставката. Трудно е, да.

Няколко човека предложиха срока за изпращане на разкази да се увеличи. С надеждата това да допринесе за качеството и количеството на предложенията, мисля че допълнителни пет дни са добър компромис с възможността нещата да се проточат и забравят като поводите за оставка. Новият краен срок е 10:00 на 08 Април.

Прави ми впечатление, че почти всички пишат за министър, който прилича на настоящия ни министър на вътрешните работи и това ограничава ненужно обхвата. Ако се върнете не толкова назад във времето, може да почерпите вдъхновение примерно от поведението на Д. Вълчев по време на учителската стачка, реакцията на Е. Масларова на показаното за състоянието в домовете за изоставени деца, постоянството на Н. Василев в продажбата на обществения интерес чрез държавните поръчки за администрацията, незаинтересоваността на Е. Етем към жертвите на бедствия, закрилянето на злоупотреби и федодалното поведение на земеделския министър и всички други членове на кабинета.

Ето текстовете, изпратени за участие в конкурса досега:

Нови от неделя (30.03)

Нови от понеделник (31.03)

Нови от вторник (01.04)

Нови от сряда (02.04)

Нови от четвъртък (03.04)

Нови от петък (04.04)

Нови от понеделник (07.04)

Нови от вторник (08.04)

КРАЙ

Възможно е да съм пропуснал някой. Моля, ако забележите, че липсва някой, да ми кажете, за да мога да се поправя. Авторите, може да изпращат и подобрени версии в срока на конкурса.

Моля, изказвайте вашите мнения и предпочитания за авторите. Най-добре ще е ако вместо да критикувате се опитате да докажете, че може да се справите по-добре. После ще може да се хвалите и че сте забогатели от интернет. Ако аз трябва да изкажа мнението си за доста песимистичните на моменти разкази, бих ползвал думите на Лорд Вейдър: „I find your lack of faith Disturbing“.

Категория: проекти

178 коментара ↓

Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 22:52ч.

Толкова много награди са мои.
Дори и от шибан блог.
Мога да пея,но ме забихте.
Аз съм Мария Илиева.
cx на 10.04.2008г. в 22:53ч.

И такива хора гласуват и карат автомобили…

После да не се чудите що и министрите ни са такива ;)

Между другото – хахахахахахахахаха, LOL! :D
Атанас Илиев на 10.04.2008г. в 22:54ч.

Ето това не трябваше да се случва! С тези препирни и заяждания най-много, някой да обяви конкурс за разказ на тема „Какво трябва да направиш за да спечелиш конкурса на Пейо“
Краси на 10.04.2008г. в 23:05ч.

Лабилната психика на Мария Илиева най-накрая си пролича в пълния и блясък… Демек превъртя тотално :-)

Спри се бе, момиче!! Как може да си толкова… толкова… НЕ-УМНА? Хората се опитваха да те предупредят няколко пъти, ама то твоя реотан не загря, да му се не види! Едно, че си смешна, ама и загрозяваш идеята на конкурса. Да не беше раздбрала за него… 100 пъти по-добре щеше да ни е на всички…

Сега да те изтрият от списъка с участниците, да ти изтрият коментарите, да ти сложат забрана за писане и света ще стане малко по-добро място…
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:06ч.

Наско Илиев,аз не желая да спечеля конкурса на Пейо.
Искам да спечелиш ти,защото ти си моя фаворит.Обвиниха ме -уффф Мария еди си коя Илиева,мама му стара.Прочете ли форума-всички ме оплюха, а аз съм едно малко създание а ме изкараха дявола.
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:08ч.

Аз съм Юда-искат да ме елиминират.
Искат

Лабилната психика на Мария Илиева най-накрая си пролича в пълния и блясък… Демек превъртя тотално :-)

Спри се бе, момиче!! Как може да си толкова… толкова… НЕ-УМНА? Хората се опитваха да те предупредят няколко пъти, ама то твоя реотан не загря, да му се не види! Едно, че си смешна, ама и загрозяваш идеята на конкурса. Да не беше раздбрала за него… 100 пъти по-добре щеше да ни е на всички…

Сега да те изтрият от списъка с участниците, да ти изтрият коментарите, да ти сложат забрана за писане и света ще стане малко по-добро място…
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:17ч.

Не съм лабилна,Краси.
Аз съм едно способно момиче.Спечелих конкурс.Ще спечеля и други,не е важно дали са литературни-аз съм художник.
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:21ч.

Не ме интересува дали ще ме елиминират.Дори и да ме изтрият аз съм Мария Илиева.
Не желая да ме изтрият от списъка.
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:26ч.

Искате ли да видите мои творби?
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:33ч.

Краси
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:33ч.

Не съм смешна,моля.
Мария Илиева на 10.04.2008г. в 23:53ч.

не мога да ги прекача сега,ама ви разказах играта.-смешници и смешнички.
Xpucu на 11.04.2008г. в 00:14ч.

Мария, това НЕ Е ФОРУМ. Това Е ЛИЧНИЯ САЙТ НА ПЕЙО! Усети се най-накрая за тази подробност и се въздържай от използване на формата за коментари, моля!
Мария Илиева на 11.04.2008г. в 04:40ч.

Сори.Простете ми.
пейо на 11.04.2008г. в 06:52ч.

Трябва да се знае от всички, че коментиралият като Румен и като Мария Илиева са един и същи човек.

Няма да трия или спирам коментари, защото вреда от това поведение може да има само горният човек.

След малко ще публикувам процедурата, по която конкурсът ще се развие.
vivian на 11.04.2008г. в 12:27ч.

Може ли да участвам все още и ако да, къде да публикувам?
Ангел Грънчаров на 11.04.2008г. в 12:32ч.

Интересно е да се види процедурата, тук ли ще е, или къде? Щото не я виждам къде е, може и да не мога да я намеря, пък тя да е излязла?!
vivian на 11.04.2008г. в 13:39ч.

Закъснях, ако ме включите – добре. Ако не – пак добре. Не знам дали трябва то

Оставката на министъра
Размисли по пролетно време.
Как го стягаше вратовръзката, толкова години, а не можа да свикне. Разхлаби я и погледна навън – слънцето грее, кестените наболи. Умили се някак, очите му се насълзиха.
„Ех, едно време на село – живот си живеех. Че бой ядях– ядях, баба (партизанска кръв), човек строг, но справедлив, ох. Пък дедо – душичка и него побийваше, ама с всичко се свиква. В хоремага все намазвах по некоя глътка, а после тичам по говедата – свобода ей! Пък и слънцето по-хубаво грееше и манджата по-вкусна, и лятото по-дълго. Промени се света, ех.
Я го гледай Акълиев – прост като галош, като гнида се загнездил, с топ не мож го мръдна – плъх с плъх. Ама за тая командировка ще се изтрепат, не били ходили в Нудиленд и требва па всички там да развяват байрака. А ядат, ядат, ама и пият. Хърбалиев от една глътка прави главата, а после само глупости говори, излага кабинета. Виж и в пиенето чалъм требва, за това мене питай. Ама се мразят, направо ще се изядат, то и мене – дреме ми на БКП-то. Че са се нагушкали, нагушкали, все не стига. Хора ли са, какво са, с една дума – глад. То и аз съм един чвор, ама ми дреме на БКП-то. Верно сега, не може и вълкът сит и агнето цяло – природни закони са това, не може. Но защо все аз на първа линия, да опирам пешкира, то не че малко дават, но въпросът е принципен. Що не взема да си вдигна чукалата на село, а не да се излагам наляво и надясно в пространството.”
Пролетта върши чудеса, както и бутилка 20-годишно. Извади лист А4 и взе да пише. В този миг телефоньт запя Интернационала. Министърът подскочи, но този път не смачка листа, подписа се, изключи телефона, и пое в неизвестна посока…
vivian на 11.04.2008г. в 13:40ч.

Закъснях, ако ме включите – добре. Ако не – пак добре. Не знам дали трябва точно тук да публикувам. Едва вчера влязох в сайта.

Оставката на министъра
Размисли по пролетно време.
Как го стягаше вратовръзката, толкова години, а не можа да свикне. Разхлаби я и погледна навън – слънцето грее, кестените наболи. Умили се някак, очите му се насълзиха.
„Ех, едно време на село – живот си живеех. Че бой ядях– ядях, баба (партизанска кръв), човек строг, но справедлив, ох. Пък дедо – душичка и него побийваше, ама с всичко се свиква. В хоремага все намазвах по некоя глътка, а после тичам по говедата – свобода ей! Пък и слънцето по-хубаво грееше и манджата по-вкусна, и лятото по-дълго. Промени се света, ех.
Я го гледай Акълиев – прост като галош, като гнида се загнездил, с топ не мож го мръдна – плъх с плъх. Ама за тая командировка ще се изтрепат, не били ходили в Нудиленд и требва па всички там да развяват байрака. А ядат, ядат, ама и пият. Хърбалиев от една глътка прави главата, а после само глупости говори, излага кабинета. Виж и в пиенето чалъм требва, за това мене питай. Ама се мразят, направо ще се изядат, то и мене – дреме ми на БКП-то. Че са се нагушкали, нагушкали, все не стига. Хора ли са, какво са, с една дума – глад. То и аз съм един чвор, ама ми дреме на БКП-то. Верно сега, не може и вълкът сит и агнето цяло – природни закони са това, не може. Но защо все аз на първа линия, да опирам пешкира, то не че малко дават, но въпросът е принципен. Що не взема да си вдигна чукалата на село, а не да се излагам наляво и надясно в пространството.”
Пролетта върши чудеса, както и бутилка 20-годишно. Извади лист А4 и взе да пише. В този миг телефоньт запя Интернационала. Министърът подскочи, но този път не смачка листа, подписа се, изключи телефона, и пое в неизвестна посока…
Маркуча на 16.04.2008г. в 12:27ч.

Някак си съм пропуснал събитието… Anyway, втори update на Мунчо и Михаил (извън конкурса):

Мотел „Монтерей“. Миндер. Министър. Майор. Младо миньонче — Маги. Манафин. Магнитофон, микрофон.

Министър манафину морно мърмори:
— Мушкай мощно масивен мамул междумускулно!
Манафинът:
— Министре! Маясъл!
— Мушкай, мушкай!
Манафинът мърда могъщи мъде. Министърът мърка. Майорът мазно мига — Маги, младата минетчийка! Мадамата му мига мило. Министърът, мрачно:
— Майоре! Марш, мършо миризлива, мигом, моментално!
Майорът марширува, мрънкайки:
— Мамка му министърска!
Министърът:
— Маги, мацко! Мляскай мойта мръвка! Милвай, милвай многократно… М-м-м! Месомелачка! Машалла! Манафино, мушкай! — Миньончето мляска мераклийски министърския мамул. Манафинът мушка.
Министърът мучи:
— Мда-а-а-а, муах, муах, муах!

…

Минава месец. МВР.
Младата Маги млати министърската мутра:
— Муфтаджия! Мърльо! Магаре! Мухльо! Мерзавец!
Майорът, мръснишки:
— Министре! Минавка!
Министърът мълчи, мисли. Мобифона!
— Маджо, миличък! Метнаха ме! Махат ме! Мъка, мъка! Майко, мила мале, мра! Маджо, миличък!
Маджо мълчи многозначително.
— Маджо! Мангизите ми!
Мълчание. Министърът мъченически мята милиционерския мундир. Мат!
Anonymous на 11.07.2008г. в 14:00ч.

Цитат: „Моля, не забравяйте — целта е събитията да са от такъв характер, че министъра сам да осъзнае, че трябва да си подаде оставката.“ – за да стане това, необходимо е министъра да може да чете и да осъзнае прочетеното! Но в такъв случай той ще има достатъчно интелект, за да няма нужда да се иска оставката му! Въобще – омагьосан кръг!!
skydsl на 15.10.2008г. в 10:38ч.

Интересно было прочесть вашу статью спасибо за интересны материал
Nikolai на 04.01.2009г. в 20:15ч.

Тази тема много ми хареса и ще ви кажа точно какжо тррябва да се направи .Освен да гушне букета друг начин няма според мене .
Володя на 14.09.2009г. в 23:23ч.

Вот как надо!
Маша на 15.09.2009г. в 04:58ч.

Вам виднее.
Проказница на 16.09.2009г. в 19:07ч.

Спасибочки) Очень помогли =-*
Даша на 09.11.2009г. в 11:36ч.

можно cделать маленький сборник
FakE OaklEy FrOgSkinS на 18.05.2013г. в 10:42ч.

Литературен конкурс: „Оставката на министъра„ 2 | трънки и блогинки FakE OaklEy FrOgSkinS http://www.undp.org.ph/jobs/Oakley-Frogskins.php

трънки и блогинки