трънки и блогинки

„Люде на които не им се отваря парашута“

Написано на: 26.05.2008 · 7 коментара

Случи се да прочета „Люде на които не им се отваря парашута“ на Алекс Букарски, докато си бях в Пловдив. Книгата е 200 страници, едър шрифт и много диалози, така че не иска много време, но пък носи много удоволствие. В Пловдив сега е пролет към лято, вече е топло, жените са прекрасни и са показали на слънцето гърбове, рамена, гърди, крака и докато вечерта четях за мечтанията на героите на Букарски съвсем още по-добре ги разбирах какво им е ставало в главите.

В София живея на място, където околните се отнасят сериозно към живота. Усещането ми е, че живущите около мен в София са подредени, съвестни, отговорни, работят, стараят се и най-вече градят Бъдеще. От стаята ми в Пловдив се виждат само полу-работещи предприятия, а на пейките на съседните блокове са пенсионираните и съкратени военни, които се събират да пият още сутрин по хладно, играят карти по цял ден, и по потник и джапанки вършат всякакви безделия и безумия, които мога да видя описани и в книгата.

В София щях да се смея по един начин, четейки малко по малко, между задачи, които неотложно трябва да свърша, а в Пловдив се смях съвсем по друг на героите, чийто аналози мога да видя през терасата. Героите на Букарски сме ги виждали всички: безпарични, безработни, безхаберни, безпътни, алкохолици, наркомани, пропаднали, нереализирали се, бивши някои, настоящи никои, които си прекарват времето много по-интересно, но и по-искрено от въобразяващите си, че водят смислен, подреден и целеустремен живот, пълен с жертви и ограничения, по пътя към Щастието.

Горните редове ги написах вчера, преди отпътувам за София. Беше ми спокойно и весело, и си мислех, че ще мога да довърша мислите с подобни „Пловдив-София“ аналогии и носталгии. Да, но снощи се видях с приятел, после трябваше да свърша нещо спешно, тази сутрин пак станах с по-приоритетни неща, а сега съм на работа с много неотложни неща и се усещам, че каквото е било усещането ми вчера сега го няма. Ако прочетете и вие книгата „Люде на които не им се отваря парашута“ и можете да ми припомните какво ми е било вчера.

Категория: за четене

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Комитата на 26.05.2008г. в 11:05ч.

    Колко интересно! Между другото, планирал съм и едно ходене до Пловдив с Алекс, който в известен смисъл е близък по дух до неговия роден град ;-)

  • lyd на 26.05.2008г. в 11:14ч.

    Да, в провинцията е по-лесно да се чувстваш добре в настоящето, понеже ти остава повече време за това (относително). Ето защо предпочитам да живея в провинцията.

    В същото време, обаче, се опитвам да градя бъдеще, заобиколена от хора, на които не им се е отворил парашута.

    Да градиш бъдеще в тази среда е толкова трудно, колкото и да се наслаждаваш на мига в сериозната среда. Продължавам да вярвам, обаче, че и двете са възможни :)

    Хубаво е, че малко или много живееш и в двете среди, та прескачането ти напомня за това-онова. Мисля, че истински проблем имат хората, които познават една единствена среда.

    Лека и сериозна седмица :)

  • zlatkata на 26.05.2008г. в 11:57ч.

    :) познато ми прозвуча
    и ми стана тъжно че не остава време да се изхиля на кирливите потници и джапанките с мръсни крака и кир между пръстите.. :)
    и я по-горе главата,няма ся да се убием че ни е лудо и напрегнато и забързано и безсмислено…все някога ще ни писне и ще го подкараме и ние лежерно..надявам се :)

  • mindbolt на 26.05.2008г. в 15:53ч.

    В Пловдив обикновеният човечец-сеирджия снима коне покрай катранената махала, минава по стария град за 15 минути и яде гнусните дюнери по центъра. После коментира относно видяното. В Пловдив има много от герите на Букарски, наистина (книгата се изчита по-бързо от публикация на Longanlon). От пенсионираните военни, до професионалните просяци, слизащи всяка сутрин от пещерският влак.

    Вътрефирмен послеслов: Нема да по*бавам наоколо! :)

  • Борис на 27.05.2008г. в 17:46ч.

    Интересно написано) Как всегда приятно читать Ваши посты)

  • Све на 27.05.2008г. в 23:17ч.

    Ех…горните редове ме накараха да си представя един лежерен, напечен от майското слънце пловдивски следобед. Колко хубаво :)

  • Биляна на 28.05.2008г. в 13:08ч.

    Аз пък в резултат си купих книжката :) Никак не съжалявам :)