Пример за невзрачна промяна в правото, която може да се приема като знакова и евентуално да се окаже със голямо значение, за документите, които ежедневно ползваме и създаваме. От блога на проф. Огнянова научих, че от 1 юли 2013 г.
в съответствие с Регламент No 216/2013 само електронното издание на Официален вестник на ЕС ще бъде автентично и ще има правно действие.
Защо считам, че това е важно и какво ми идва като изводи:
1. Електронната форма е по-достоверна. Формата, в която е обективизирана правната нормата, не само има отношение към автентичността, но и законодателя счита електронната форма, придружена с електронен подпис, за по-надеждна от хартията на печатното издание. Тъй като в електронната форма не личи да има процедурата за участие на минимум два органа за полагане на подпис и печат върху акта, ми е любопитно дали няма да се получат повече грешки.
2. Нямаме добър начин за доказване на време. Начинът на публикуване в електронна форма, който поражда правното действие на нормата – по отношение на лицата, във времето и пространството. За влизането в сила е значим момента (деня) на публикуване, се показва техническата слабост на регулацията на електронните документи, при която разполагаме с технически начин да удостоверим цялостта на документа (електронен подпис), но за датата на съществуването му трябва да разчитаме на датата вписана в него. Тоест възможна е последваща подмяна в текста в изданието (и повторно подписване), при запазване на същата вписана дата. За избягване на тази опастност има техническо решение (timestamping), но законодателя, неясно защо, не желае да го възприеме.
3. Публикуването в електронен вид се счита за ненадеждно. Регламентът въвежда промяната в една разпоредба, а с останалите се опитва да създаде правила за устойчивостта на съдържанието в електронна или печатна форма. Освен подразбиращата се ненадеждност на електронната среда за публикуване, това показва сериозните празноти в практиката за устойчиво запазване на електронни документи.