трънки и блогинки

nullify my life

Написано на: 23.09.2013 · 5 коментара

Любимата ми песен на The Doors се оказа на The Velvet Underground, но от това не ги заобичах по-малко. Античния театър, обаче, го заградиха за да му взимат билети и от това ми стана доста по-малко любим. Преди, когато беше отворен, никой толкова не се буташе да ходи и само влюбените и декласираните елементи се събираха там, за да са далеч от всички.

Седя си аз през една безвременна пловдивска вечер с гамените и наркоманите на топлите камъни на Античния и ги слушам как си говорят и дрънкат на китари. Филмът за Doors беше минал по кината, след което се беше изгледал безброй пъти на видео. Касетката със саундтрака се записваше и презаписваше и беше време да се разбере за какво се пее. Че ще е яко беше безспорно, но трябваше да се знае какво е точно. И с един магнетофон, тетрадка и наличните познания по английски на околните се правеше това, което в английската наричаха „listening comprehension“. Вадене на думичките на песента. Най-любопитна беше Heroin. Не е като да е някакво лепило, с хероина ставаш като във филма.

Лу Рийд пее бавно, те слушат песента, съгласяват се какво са чули, превеждат и пишат в тетрадка. Почва яко: „try for the kingdom, if I can“ – много ясно, че за царството! „When I’m rushing on my run / And I feel just like Jesus’ son“ – ааа, дава сила, яко! Животът е пред нас, вече нищо няма да е като преди, можем всичко! Тя и песента така продължава:“I have made the big decision“. Всички са надъхани вече за решението и то идва: „I’m gonna try to нещо си my life“. Ще опиташ нещо, добре, ама каквo това нещо, каква е тази дума, която идва след това?

Никой не я знае тази дума, никой не може да я чуе. По-нататък се пее как човека иска да е пират, да плава през моретата някъде, където да е свободен и текста се наглася. Страницата в тетрадката се запълва, но само тези думички след голямото решение за живота не са ясни. Идва тогава един шмульо, който и зимата си ходеше с шушлека с емблемата на английската гимназия и му дават на него да го чуе каква е тази дума, която всички я пропускат. Слуша той внимателно и казва, че тази дума е „nullify“ и означава нулирам, зачерквам, заличавам. Текстът бил:
I have made the big decision
I’m gonna try to nullify my life

Никой не се съгласи с него. Нямало никакъв смисъл. Heroin е една безкрайно яка песен, която се пее колко е яко, колко велик ставаш, как можеш всичко и как ще си свободен да покориш света. Напълно е невъзможно толкова яка песен да пее за някакво заличаване на живот. Самият израз не беше понятен.

Малко настрани стоеше Станислав. Дете на разведени родители, чест посетител на детска педагогическа стая, джобеше малките за стотинки, а после и за някакви кражби го бяха хванали, на него не му беше много интересна музиката. Просто си стоеше там, защото и другите бяха подобни, а и никой не му казваше какво трябва да бъде или да прави. Въобще не го интересуваше спора, но когато чу обясненията, че Лу Рийд пее как ще си премахне миналото се заслуша с интерес.

Може би трябва да знаете повече, за да разберете по-добре спорещите. Повечето бяха в гимназията, беше началото на деведесетте. Слушаше се рок, метъл и всякаква музика, която даваше сила и живот. Имаше толкова много надежда във въздуха! Наоколо всичко се променяше, Демокрацията беше тук, хората се бореха как да стане по-добре и то всичко щеше да стане по-добре и беше напълно невъзможно да се пее за каквото и да е заличаване, когато всичко хубаво само предстоеше.

Само Станислав го чу, разбра и го поиска. Само той разбра песента и беше един от първите, които изчезна нанякъде. Воев вече го е бил написал по неговия си начин, но тогава ние не искахме и не искахме да го чуем:

Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.

Категория: истории

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • И.Е. Станков на 24.09.2013г. в 00:55ч.

    Хареса ми много.
    Стилът малко напомня „let the old man tell you a story“, перфекциониран от ДИ в „Сега“.

  • Деси Хаак на 25.09.2013г. в 00:09ч.

    Безвременна е била таз вечер, Пе. Наистина.

  • stanio на 25.09.2013г. в 18:39ч.

    wow, Пейо!

    Страшна работа, драги зрители: актуално, историческо, критично, художествено.

  • Бисер на 27.09.2013г. в 12:12ч.

    Трябва да пишеш повече, човек.

  • Галина на 28.09.2013г. в 15:19ч.

    Нека е по-широк цитатът. В контекста на вечните оядени чичовци:

    Ръцете си подайте всички!
    Коленичили, прави, вървящи,
    плачещи, истински, летящи.
    Всички заедно да направим
    един Голям,
    който да влезе в културния храм.

    И така, хванали заедно ръцете си,
    започваме да вием като стадо хиени,
    които останаха:
    Винаги!
    Винаги!
    Винаги!
    Завинаги с празни кореми,
    чуваш ли ни, Създателю?
    Ние сме завинаги нова генерация
    със кървящи от мъка и болка очи.
    Знаем, че за нас няма компенсация
    и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни.

    Тук и на английски, за онези от гимназията:

    https://www.facebook.com/editnote.php?draft&note_id=10151592841843351&id=526302604

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка