Вчера в 16:00ч. стотици хора разпространиха по всичките им достъпни канали неновината за подаването на оставката на Орешарски. След 106 дни безрезултатни протести, съзнателно и нарочно напълно нормални хора ентусиазирано разпространяваха и се радваха на една съзнавана неистина, водени от желанието тя да бъде действителност.
Този акт, който може да е странен за незапознатия наблюдател, за мен завърши историята, която считам за най-доброто аналогично описание на протестите и протестиращите. Началото на тази история е разказана от Райко Байчев в статията му „Хватката на Старшата“. Преписвам целия откъс:
„Станишев смята, че протестират 10 000, но останалите 7 милиона мълчат. Кофти хватка, а? Навярно ви се вие от безсилие. А тая хватка е описана и четена. В „Полет над кукувиче гнездо“ – книга, дето трябва да размахаме по площадите. В оная проклета лудница има всякакви луди. Момчетата на Макмърфи, за които има надежда, шанс и спасение. И още два типа – Хрониците и Острите. Тия дето стоят на един стол, с празен поглед по цял ден, онемели, потънали в мъглата. В един миг се стига до гласуване, понеже момчетата искат да гледат бейзбол. Всички вдигат ръце и вече тръпнат в очакване нещата да станат. Но Старшата казва – вие не сте мнозинство! И сочи към другите, многобройните, дето отдавна са се предали, изгубени, превзети и живеят като зеленчуци. Ей така ви прецакват вас, жадуващите промяна, с номера за Хрониците. Защото истината е, че в тази страна е пълно, препълнено с хора, на които онзи дял в мозъка, който отговаря за социалното и битката за него, отдавна е лоботомиран. И то жестоко, с онази смъртоносна серия от лъжи, даването на надежди и хищното им отнемане, поголовна бедност и унижения, след които човешкото започва да мъждука и гасне – преход. Бъдете сигурни: ако не успеете, вие сте следващите. Сбъднете тези протести. Иначе Старшата ще ви хакне в стола на Хрониците, без да се усетите. Удобно вцепенени, както пееха Пинк Флойд.“
Знаете ли как продължава тази история?
След като им е отказано разрешение да гледат мача, работоспособните луди са пратени да извършват обичайните дейности в сградата. Но когато става време за мача, главният герой, Макмърфи прекъсва работата си, отива пред телевизора, включва го на бейзболния мач. После примъква още един стол пред себе си, сяда и кръстосва крака върху втория стол, обляга се назад и си запалва цигара. Почесва се по корема и се прозява и въздъхва: „Е-ех! Сега ми трябва само една биричка и една мацка.“
Като го вижда как се е настанил и гледа мача, Старшата изключва захранването на телевизора. Макмърфи не помръдва и се държи така, сякаш картината въобще не е угасена и мача си продължава. Седи така, сплел пръсти на тила, опнал крака на стола, а цигарата дими ли, дими изпод ръба на шапката му — гледа телевизия.Старшата почервенява, побеснява и започва да крещи: „Мистър Макмърфи, казах, че по това време на деня вие сте длъжен да работите. Не разбирате ли, че вие сте изпратен в тази болница на лечение. Вие сте под моя… под властта на лекарския персонал. Под властта и контрола…“ Макмърфи не ѝ обръща никакво внимание и продължава да се вълнува от мача, който все едно се излъчва на телевизора пред него. Един по един и другите луди идват и сядат до него. Един по един и те започват да се вълнуват от случващото се на неподвижния сив екран, сякаш бейзболният мач се вижда ясно като бял ден, а Старшата фучи и крещи отзаде им.
В книгата главата завършва така: „Ако в тоя момент влезеше някой и ни видеше как неколцина мъже наблюдаваме празния екран на телевизора, а една петдесетгодишна жена пищи и врещи зад главите ни за дисциплина и ред, щеше да си помисли, че всичките сме луди, колкото си искаме.“
Вчера стотици хора гледаха екраните си, на които чаканата новина липсваше и липсваше, и се радваха и вълнуваха на оставката, която знаеха, че не е подадена, все едно бяха пациенти на лудницата, описана от Кен Киси в „Полет над кукувиче гнездо“.
Някои ще намерят поведението им за тактически уместно и подходящо, други ще го критикуват и осмиват – не ме интересува оценката им. Самият факт, че разумни и дееспособни хора намират като единствена разумна възможност да се държат като психично болни ме смазва. Проклета да е тази власт, която докара граждани до състоянието на луди. Тя няма основание да остане. Оставка, веднага!
17 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Bloodymirova на 28.09.2013г. в 13:27ч.
„Самият факт, че разумни и дееспособни хора намират като единствена разумна възможност да се държат като психично болни ме смазва.“
Нямаше как да се каже по-точно.
Michel на 28.09.2013г. в 13:43ч.
Ох, Пейо, пак си болезнено, прекрасно точен! Респект! :-)
P.S. Откога я чакам тая оставка от това скапано, неработещо, мафиотизирано правителство! 107 дена протести! И… нищо… :(
И.Е. Станков на 28.09.2013г. в 13:44ч.
Когато очевидно класов протест със зъби и нокти се опитва да са самоидентифицира като всичко друго, но не и това което е, можем да говорим за неграмотност в добрия и шизофренност в лошия случай.
„Защото истината е, че в тази страна е пълно, препълнено с хора, на които онзи дял в мозъка, който отговаря за социалното и битката за него, отдавна е лоботомиран.“
Не знам как да нарека това елитарно мнение, оборено напълно от протестите през февруари, но със сигурност споделянето му от „разумните и дееспособни хора“ синтезира причината този конкретен протест ултимативно да е обречен.
И това ме отчайва.
kr_iva на 28.09.2013г. в 13:55ч.
тук влиза и нездравото, граничещо с мания, озъртане за депутати/министри по улиците, в ресторантите, около парламента, в правителствени коли по магистралата.. това не е нормално състояние за водене и правене на политика. затова #оставка
Jenia Georgieva на 28.09.2013г. в 15:34ч.
Хубав текст, но така си го окяпазил накрая!: „и се радваха и вълнуваха на оставката, която знаеха, че не е подадена, все едно бяха пациенти на лудницата, описана от Кен Киси в „Полет над кукувиче гнездо“. Това, описаното в този епизод не е описание на лудост, то е описание на това как човек МОЖЕ да се противопостави и на най-лудата система, в която властта и контрола са абсолютни. Как и най-уязвимите и поставени под унизителен контрол хора, властващите над които не се спират пред никакви методи на манипулация, МОГАТ да се противопоставят! Средствата може да не са много, но имитацията на лудост е едно от най-силните от тях. Той е най-здравото нещо, което правят тези хора – в книгата. Ако не си схванал това, по-добре не пиши, ползвайки се от нея…
Изводът ти, обаче, е правилен! :) Оставка веднага!
Колкото по-драстични са средствата до които ни се налага да прибягваме, толкова по-разобличаващо е това, да – но не за нас, а за управляващите. Просто е показателно, че са досущ като сестра Рейчъл
Jenia Georgieva на 28.09.2013г. в 15:43ч.
„която докара гражданите до състояние ДА СЕ ПРАВЯТ на луди“ – ей такава една малка корекция си слага нещата по местата им.
kr_iva на 28.09.2013г. в 16:12ч.
@И.Е. Станков, не ви познавам, но ще си позволя да коментирам изказването ви само въз основа на написаното от вас. Моля да не го приемате лично, защото не е.
Проблемът на хора като вас, които разчитат подобни мнения като елитарни, може би се крие в интерпретацията ви за елитизъм. Няма да ви губя времето с етимология. Въпреки че, ако се поровите, ще разберете че според теорията в групата на т.нар. елит са концентрирани голяма част от икономическа и политическа власт. Убедена съм, че сте се съгласите, че групата на средностатистическия протестиращ (с цялата условност на този израз) не притежава такава власт. По смисъла на едни други демократични ценности- да, може би. Но не и тук.
Елитизъм е синоним на снобозъм, на усещане за богозизбраност, „ти си нещо повече от човека до теб“. По този повод елитарното поведение е арогантно поведение. Вярно е, че има такива хора и сред протестиращите. Има ги навсякъде. Но отговорност е на тези, които виждат къде е проблемът, да предприемат някакво действие за предотвратяването му.
За мен определението е по- просто. То е някак си обвързано с друга типична за региона черта- а именно липсата на отношение към социалното, на солидарност и уважение към (труда на) другите. „Защо да вдигна този боклук, ако чистачката ще го направи?“ Все неща, които правят човека човек. Затова елитарно би било например да плюя по телевизора какви идиоти са протестиращите и как нищо няма да постигнат, защото вместо да протестират, правят пърформанси. Защо ще си губя времето да обикалям улиците като гламава с някакви „боклуци“, които например гласуват за ГЕРБ, слушат чалга, обули са сандали с чорапи, гледат Комиците и т.н., ако имам усещането, че съм нещо повече от тях, защото не гласувам за ГЕРБ, не слушам чалга, не съм обула сандали с чорапи и не гледам Комиците?
Това е елитарно. Елитарно е да се искаш да се абстрахираш от една огромна група хора, за които знаеш, че копнеят за абсолютно същото като теб, но им е трудно да намерят правилния подход, защото досега никой, включително и те самите, не е вярвал, че гласът им изобщо може да се чуе.
В този смисъл мнението на Райчо Байчев (ако приемем, че и той крачи истерично по улиците) не е елитарно, а напротив. Адекватен анализ, отнасящ се отчасти и до онези, които наричат това мнение елитарно. А това че е „препълнено с хора, на които онзи дял в мозъка, който отговаря за социалното и битката за него, отдавна е лоботомиран“ е факт. Разходете се по улиците и парковете, надникнете в дворовете на хората, излезте сред природата и обърнете внимание на количеството боклук. Това е първият признак.
Не бъркайте нетърпимостта към глупостта и липсата на уважение към средата с елитизъм. Убедена съм, че вие сте от онези хора, които не си хвърлят боклука в дерето.
kr_iva на 28.09.2013г. в 16:32ч.
*Райко Байчев, ама и Райчо му отива
Галина на 28.09.2013г. в 16:49ч.
Прозорливо. Но с фразата „безрезултатни протести“ съм несъгласна. Развитието на умението на хората да се самоорганизират по политическа линия всячески е далеч по-значимият и дългосрочен резултат от получаването на оставка, за да дойде следващия, на когото ще я искаме. Системната промяна, от която се нуждаем е на първо място манталитетно-комуникационна и все по-реална.
Деси Хаак на 28.09.2013г. в 23:41ч.
„Лудите, лудите, те да са живи!“
Деси Хаак на 28.09.2013г. в 23:59ч.
@ И.Е. Станков
Поднасянето на трудносмилаеми твърдения в обобщителен стил не е ползотворен подход. Когато човек има да каже нещо и търси общуване помага да се изразява семпло и ясно.
В този смисъл:
Защо се окачествява протеста като класов и как това му качество е очевидно?
Mit freundliche Grüße
D.Haak
И.Е. Станков на 29.09.2013г. в 13:54ч.
Здравейте, Деси Хаак, kr_iva.
Ще гледам да съм кратък, не искам да узурпирам конкретния пост на Пейо с общи донякъде офтопик дискусии.
Деси, относно класовостта на протеста, мисля че не съм сам. В коментара на kr_iva към мен, тя казва:
„в групата на т.нар. елит са концентрирани голяма част от икономическа и политическа власт. Убедена съм, че сте се съгласите, че групата на средностатистическия протестиращ (с цялата условност на този израз) не притежава такава власт.“
Няма какво да добавя, защото съм напълно съгласен. Протестът, в масовата си експлозивна фаза на първите дни, беше алергична реакция срещу една овластена чрез парите си класа безочливо да прави каквото си иска на гърба на останалите. Оплитането с антикомунистически лозунги, игнорирането на групи от олигархията, които са някак си приемливи и „ние сме различни от февруари, защото не протестираме за цени а ценности“ дойдоха по-късно и обрекоха протеста на бутиковост.
kr_iva, с вас сме на доста близки мнения, но май интерпретираме някои неща различно. Напълно съм съгласен с това: „Елитарно е да се искаш да се абстрахираш от една огромна група хора, за които знаеш, че копнеят за абсолютно същото като теб, но им е трудно да намерят правилния подход, защото досега никой, включително и те самите, не е вярвал, че гласът им изобщо може да се чуе.“ А не смятате ли, че не беше точно това самоубийствения message на един куп от водещите гласове на (това, което е останало сега от) протеста? Не видях никакви конкретни стъпки на донякъде трагикомично самоопределилата се „средна класа“ да интегрира и увлече масите от февруари. Концепцията, че те са протестирали само заради „цени“ е пагубно грешна.
пейо на 29.09.2013г. в 17:44ч.
@И.Е. Станков
kr_iva ти е отговорила изключително внимателно и точно, за което наистина ѝ благодаря. Аз ще бъда по-невнимателен. В коментара ти има две твърдения:
1. „класов“ характер на протеста, като негативна и осъдителна характеристика. Деси те е попитала защо го характеризираш така и аз не считам, че си успял да ѝ отговориш. Също така съм съгласен с Деси, че критиката ти е неясна и абстрактна.
Не знам точно какво влагаш в определението „класов“. Най-близката асоциация ми е марксистката теория за класовото общество и класовата борба и в този смисъл, определението на протеста като класов е повече от неподходящо, то е грешно. Считам, че изпусна шанс да формираш лично непосредствено мнение и разчиташ на втора ръка интерпретации, които неизменно носят личен и политически отпечатък.
Еднословното етикиране като „класов“ е такъв ясен пример на липса на детайлен поглед, който би ти разкрил многообразие и доста противоречия в това, което ти избираш удобно да абстрахираш като „класа“.
2. „елитарност“ на цитирания пасаж. Напълно грешна интерпретация на смисъла на посочения текст. Ако не те познавах, щях да те третирам като чист трол, който отклонява темата с намесването на февруарските протести. Такава референция в текста няма и не виждам причина да я включваш в контекста на темата.
В текста се говори за разделение на активни и безразлични, а не на активни в две различни и/или протовопостоящи си посоки. Проблемът с безразличието, считам, че ти е добре познат и виждам, че сам страдаш от безразличието на другите към теми, които считаш за важни или когато други хора не предприемат поведение, което ти намираш за най-правилно.
Това личи още повече в мненията тип „Защо направихте“ или „Защо не направихте“ – вменяване на задължения на трети лица. Случилото се е случило по този начин и защото ти лично не си го случил иначе. Защо ти не си го направил по-добре?
И.Е. Станков на 29.09.2013г. в 19:35ч.
Пейо,
1. Не разбирам въобще защо интерпретираш етикета ми за (първичния) протест като „негативен или осъдителен“.
С цитатът ми от kr_iva обясних по възможно най-кратък начин защо го гледам като такъв и не виждам защо трябва да се повтарям.
Ти наричаш това определение „повече от неподходящо, то е грешно“. И спираш рязко до тук. Ще се радвам да чуя как ти виждаш нещата, каква е същността на протеста в масовостта си от първите дни?
2. Трите изречения от статията на Байчев преди началото на твоя цитат са „Да не делим протестите, викате. Напротив, да ги делим. Да не делим, означава да си затваряме очите пред очевидни неща.“ Халюцинирам ли?
И по-общо. Напълно си прав, че наблюденията ми над събитията от назначаването на Пеевски до сега, за съжаление, са изцяло странични. Не съм видял и усетил много неща.
Но пък ролята на неволен страничен наблюдател има и своите позитиви, защото погледът отвътре е също изкривен. Как изглежда отвън протеста, погледнат от Плевен, Хасково или Берлин (локацията има ли вече значение?) вие участниците вътре в него няма как да знаете.
На „да го беше направил ти по-добре“ няма какво да отговоря.
пейо на 29.09.2013г. в 21:05ч.
Иво, извинявай, ако съм по-рязък, но наистина, ама наистина много ми е писнало:
1. Първата ми бележка е към определението „класов“. Казах ти, че не го разбирам и ако допусканата от мен интерпретация на смисъла му е вярна, го намирам грешно.
2. Прочети предходния на цитираните от теб изречения параграф. Там се говори може би за сходно на посочваното от теб делене.
Повече – на живо.
Николай Робинзонов на 30.09.2013г. в 11:53ч.
И.Е. Станков,
мниението на Пейо е кристално ясно: съсипваща апатия и беозчлива власт размазват и малкото останал разум. Без жал!
Заядливите ти коментари и „измъкването“ от няколко гафа в последвалата дискусия не правят статията по-малко вярна.
Поздрави
Николай
Розалия петкова на 02.10.2013г. в 10:16ч.
По повод „освобождаването“ на Еми барух и иван бедров ор ДВ:
http://rozaliadp.wordpress.com/2013/10/01/за-абсолютната-власт-и-относителната/