трънки и блогинки

За какво съм благодарен на Ивайло Калфин

Написано на: 13.01.2014 · 10 коментара

Ивайло Калфин, за мен, категорично е най-успешния представител на България в Европейския парламент. Неговите позиции и действия защитиха моите интереси и аз съм му изключително благодарен за направеното по следните теми:

1. ACTA
Ивайло Калфин бе от малкото членове на ЕП, които взеха отношение по темата за ACTA преди да стане видимо огромното недоволство и съпротива. Мотивите ми бяха по-крайни от неговите, но беше изключително подкрепа:

Аз съм против АКТА по две причини:

  1. Първо защото тя вменява на доставчиците на интернет отговорност по съдържанието. Това ще направи интернет много по-трудно достъпен, по-скъп и в ръцете на недемократични правителства може да се превърне в опасно оръжие.

  2. Второ, защото АКТА няма да реши въпросите с интелектуалната собственост. Те се решават по друг начин, включително с промяна на бизнес моделите.

2. Отворени данни
Наблюдавах внимателно работата му, като основен докладчик на Европейският парламент относно измененията в Директива на ЕС за повторна употреба на информацията от обществения сектор и с радост констатирах успехите му в налагането на най-прогресивното разрешение на голяма част от спорните въпроси. Неговата работа положи основата на уредба, която ще осигури опции за отваряне на публичните масиви от информация, което от своя страна ще създаде възможности, от които, се надявам скоро, да може да се възползваме.

3. Мрежова неутралност
Мрежовата неутралност е друга тема на информационното общество, в която са замесени изключително сериозни интереси. Позицията на Калфин:  „… доставчиците на интернет услуги не бива да налагат никакви ограничения, както на трафика и съдържанието, така и на използваните приложения“, защитава моите интереси.

4. Критика на управлението и позиции по болни теми

Това за мен са вододелни въпроси, по които всеки гражданин и особено политик трябва да вземе категорично отношение:

  1. Подслушване и злоупотреба със СРС
  2. Медийна собственост и независимост
  3. Изборът на Пеевски
  4. Поведението на Атака

5. „Други“

Горните четири групи от теми са ми важни и близки. В допълнение ми направи добро впечатление работата му по въпроси като:

  1. Бюджетната рамка за периода  2014-2020;
  2. Усилията за признаването на дипломите в ЕС;
  3. Позицията срещу анти-емигрантстката кампания;
  4. Опитите да се предложи решение за младежката безработица и
  5. Работата по общоевропейска идея за кибер сигурност

По изброените набързо по-горе причини съм благодарен на Ивайло Калфин и той има моето уважение като политик и смея да кажа държавник, макар и никога да не е бил близък до политическите партии, които съм подкрепял.

Въпреки всичко изброено, обаче, не бих подкрепил Ивайло Калфин за преизбиране като член на ЕП, ако с гласа си ще окажа директна или индиректна подкрепа на най-ретроградните леви сили. Искрената ми надежда е да намери форма, под която да мога да гласувам с чиста съвест за него.

Категория: всякакви

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Емил А. Георгиев на 13.01.2014г. в 15:28ч.

    Съгласен с всичко, но с оглед особената роля на Евроизборите като референдум „за“ или „против“ правителството на БСП/ДПС/Атака, в заключението си бих отишъл още по-надалеч.

    Конкретно, не бих подкрепил Калфин, защото се опасявам, че дадените за него гласове ще надуят бройката на онези „за“ правителството на О.

  • пейо на 13.01.2014г. в 15:38ч.

    Опитах се да го кажа ясно и аз: по никакъв начин не бих подкрепил каквото и да е формирование, което директно или индиректно (млади, красиви и никому непознати протежета) може да има за ефект заздравяването на позициите на партиите, които участват в това управление.

  • Michel на 13.01.2014г. в 18:26ч.

    Какво ако този (достоен? възможно е!) човек не само подаде оставка, но и основе своя партия или стане член на друга партия, която може да заслужи доверието на хората?

    Защото за мен е очевидно, че БСП (ДПС+АТАКА и те са ясни…) е най-лошото нещо, което може да се случи на България! Не е ли време за промяна… към по-добро? Няма да намерим нито промяна ако хора като Станишев, Първанов, Местан, Сидеров, Орешарски, Йовчев и още всякаква тям подобна им папл*ч продължава да разграбва държавата ни… с благословията на Пеевски и Ко!

    И хайде, няма ли вече БСП да се разцепи и да даде шанс на България?! ;)

  • Михаел Димитров на 13.01.2014г. в 23:59ч.

    Реформи няма, както няма и партий в България след 1989г.Има реформирани МУТРИ С БЕЛИ ЯКИЧКИ които не те рекетират лично по адрес ,прийома до 97г. а чрез Великото Народно Събрание.И докато ни пускат такива мъгли като,,Само собствениците на автомобили ще могат да ги употребяват“ само господ знае коя централа се предоговаря,как касовите апарати сигурно пак ще се сменят,как хем да свалим лекарствата ама пак да си върви далаверата и тем подобни зулуми.И за какво да съм благодарен не само на Калфин а на всички лазещи и борещи се със зъби и нокти през годините към Власта.Сетих се Благодаря им за за застаряващото поколение със 150.00лв пенсий,че изгониха от държавата всеки който има поне малко акъл и не им се радва на глупостите,че на младото поколение 20-30годишни такова детство и образование им осигуриха че нямат реализация в живота или че превърнаха България в Колония от която все още се изнася а не внася и развива.Жалка история без край.

  • Ангел Спасов на 15.01.2014г. в 23:55ч.

    Рисковани са ласкавите изказвания за съвременни български политици. Поздравления за тази смелост, за обосновката и най-вече за правилното заключение.

    Но близостта на Калфин до мракобесна фигура като Първанов не е единственият проблем. Проверка за автентичност на принципен човек е, когато е последователен „във“ и „извън“ управлението на държавата.

    Всичките горни примери са „след“ властовия период на Калфин в качеството му на външен министър и заместник министър-председател на едно от най-скандалните правителства. От управленческата му биография не си спомням нито една неудобна негова позиция, която да е от калибъра на горните (а поводи имаше достатъчно).

    Това аз наричам нагаждачество. Все пак признавам, че усилията ми по събиране на доказателства са несъществени в сравнение с твоите. Надявам се Калфин да подведе съвестта ти.

    Поздрави
    Ангел

  • Ангел Спасов на 15.01.2014г. в 23:59ч.

    Последното изречение трябваше да е:

    „Надявам се Калфин да НЕ подведе съвестта ти.“

    Съжалявам за недоразумението.

  • Иван на 16.01.2014г. в 18:43ч.

    Въобще не съм почитател на лявата политика, или по-точно такава която уж БСП води, но съм напълно съгласен за написаното за Ивайло Калфин. Честно казано го предпочитам на някакв пост в държавата, тъй като не смятам че обикновенните българи усещаме много влиянието на избранниците си в европейския парламент.

  • Виктория на 26.01.2014г. в 13:51ч.

    Малко са тези от нас, които могат да оценят макар и малкото, което ЕП прави за нас. Аз лично живея от години в чужбина. Калфин е човек, който е веднъж на хиляда. За съжаление повечето от нас, които говорим на тема ЕС и ЕП си нямаме и на представа от ползите и негативите.

  • Ивайло Калфин на 27.01.2014г. в 19:42ч.

    Благодаря за оценката на работата ми в Европейския парламент. Ценя това, че тя идва от такъв безспорен специалист и човек, чието мнение има значение за мен.
    Политиката е колективно дело. Трудно е да се намери екип, който харесва на всички. Не зная какво се има предвид под „най-ретроградните леви сили“. Но мога да кажа едно, че с хората, с които сме тръгнали заедно, имам обща цел, което не означава, че нямам и различия.

  • stanio на 20.02.2014г. в 23:28ч.

    Интересно, пропуснал съм тази публикация а си мислех подобни неща преди няколко дни. Не съм си правил труда да обхвана така цялостно дейността на Ивайло Калкфин. За това, че ти си го свършил, съм благодарен, Пейо.

    Явно ИК е човек, до чието съзнание стигат разумните идеи. Съвсем не е подразбиращо се за много МЕП, които са се затворили зад ризници от лобистки „аргументи“, та не може да се говори с тях.

    Звучим оптимистично, но като се сетя за АБВ-та, БСП-та и други абревиатури, лошо ми става, че пак трябва да избирам между много лошо и малко по-малко лошо, всички закичили се с разни „леви“ и „десни“ етикети без съдържание. Политическа меланхолия.