Президентът вчера предложи референдум за мажоритарен елемент при изборите за народно събрание. Считам, че всякакъв мажоритарен избор на народни представители ще е вредна грешка за България, която ще има за ефект редица негативни последици.
Мажоритарните избори имат за ефект разделение на победители и губещи – малко победители и повече губещи. Вие, които бихте прочели този текст, е най-вероятно да сте от вечно губещите мажоритарни избори и този пост е опит да обясня защо.
Основни характеристики на мажоритарната система са загуба на гласове и липсата на представителност.
1. Загуба на гласове
Най-характерната черта на мажоритарната избирателна система е огромната загуба на гласове. „Загуба“ означава, че подадения глас не влияе на политическото представителство, никой кандидат не го получава, няма смисъл от него, избирателят не е чут.
Когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, които не е голям остатъкът гласове няма значение. Тъй като във всеки мажоритарен избирателен район победителят може да е само един, гласовете подадени за всички останали кандидати се губят. Загубата може да достигне до 50%-1 от подадените гласове при мажоритарна система с абсолютно мнозинство (печели този който има повече от половината подадени) или до загуба на повечето подадени гласове при избори в един тур, където избран е получилият най-много гласове (относителното мнозинство). Често срещано е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна, но накрая да получи значително по-малък брой мандати.
2. Липса на представителност
Мажоритарната система наказва малките партии, тя игнорира малцинствата, екстремумите, а и всякакви опити за новост и промяна. От всеки, който се е оказал част от обществено и съответно политическо малцинство се очаква да мълчи непредставен следващите четири или пет години. За страните със силен мажоритарен елемент (САЩ, Великобритания) е характерна доминацията и съответно ротацията на две партии, като нови субекти проникват изключително трудно. Обратно на това, в страните със силна пропорционална система (Холандия, България) основните участници в политическия живот са около и над четири. Това може да е добро време да напомня и Чл.11(1) от Конституцията, който казва, че „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.“
Негативни последици
Основните характеристики на мажоритарното гласуване водят до следните негативни последици, които в нашия случай считам, че биха придобили особено грозни форми:
1. Концентрация При мажоритарната система има стабилно, най-често еднопартийно, управление, което води до власт, която е непоклатима до следващите избори. Концентрацията на власт се възприема, от някои, като предимство на тази система, защото победилият може да реализира каквито политики реши, без да се съобразява с останалите. Ако желаете да си спестите изслушването на различно мислещите, излишни усилия по отчитане интересите на други групи, да избегнете нуждата от компромис и разбирателство с другите политически субекти – това е вашата система.
2. Брутализация Мажоритарните избори са игри с нулев сбор („zero sum“), при които залогът е всичко или нищо. Най-бруталният печели, защото победителят взима всичко, а победителите, знаем, не ги съдят. Слабостта е равна на загуба и всякаква, почтеност, възпитание, сдържаност, мекота или опит за цивилизовано поведение се наказват. Това води до ожесточена изборна кампания, в които основна цел е гражданско унищожаване на противника по всякакви начини. Ако считате, че сте виждали мръсни кампании, помислете какво ще е ако имате мажоритарен кандидат, който трябва да бъде очернен.
3. Медийна доминация Където медиите, чрез възможностите за изграждане на поляризиран образ, влияят на политическия резултат, то медийната власт има пряк интерес да се преобразува в политическа. За общество, което тепърва осъзнава проблема от издигането и унищожаването на политици от медии, мажоритарния елемент единствено насърчава използването на медии за изграждане и унищожаване на политически лица, чрез най-характерното за тях емоционално преопростяване.
4. Контролиран вот Нуждата от само един глас в повече е и директен стимул за купуване на гласове и контролиране на вота по всевъзможни начини.
5. Олигархия Ако добре финансиран и организиран елит (да го наречем „олигархия“), желае да установи максимален контрол с най-ефективни усилия, то липсата на пропорционално представителство обслужва отлично неговите интереси. Намаляването на субектите в политическия живот, води до по-лесно договаряне между малцината спечелили, а всякаква такава договорка винаги е в ущърб и за сметка на непредставените, които не са на масата.
6. Безконтролност В държави където „напредъкът остава крехък“ концентрацията на власт, предоставена от мажоритарна система, е добра изолация от ефекта на механизмите за опозиционен контрол и обществена отчетност. Мнозинството на загубилите е лишено не само от участие в механизмите на властта, но заедно с това губи и финансиране, достъп до медии и обществена видимост.
7. Примитивизъм Мажоритарното гласуване обикновено става по белег, който е „най-малко общо кратно“ за голяма група от хора. Най-примитивната обща характеристика има най-голямо значение. Такива са обединения по етническа принадлежност (ДПС), авторитарни харизматици (ГЕРБ), националистически или популистки лозунги (Волен Сидеров беше втори на мажоритарните президентски избори) или социален консерватизъм (БСП).
8. Парцелиране В един мажоритарен район има само един победител. Това води до голямо значение на определяне границите на района. Районирането е „административна функция“ – определя се от този, който има изпълнителната власт. Тези, които знаят от коя секция колко гласа да чакат, могат да са креативни с определянето границите на района. Дисциплината „избирателна география“ води до създаване на избирателни крепости, които трайно подкрепят една сила и изолират останалите от участие.
9. Обезсмисляне В общество, където има деклариран консенсус, че трябва да се насърчи участието в избори, изглежда контра-продуктивно да се ползва система, която създава предпоставка за създаване на убеждение, че разходката на гласоподавателя е нямала никакъв смисъл.
Обобщение
Казано накратко, пропорционалната система има за цел максимално количество избиратели да бъдат политически представени, всяко малцинство да може да вземе участие в политическия живот, всеки глас да бъде чут. Мажоритарната избирателна система, от друга страна, концентрира политическата власт в ръцете на най-монолитната обществена група, която може да се организира за политическо представителство, и има за резултат създаването на „избрана диктатура“, която може да налага волята си без нужда от съобразяване с други политически субекти.
25 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Ангел Спасов на 30.01.2014г. в 11:38ч.
Пейо, има разлика между „избори с мажоритарен елемент“ и изцяло „мажоритарни избори“. Така написана, статията внушава, че съществува само второто.
Изборите могат да бъдат смесени, адресирайки недостатъците, които си изброил горе.
Michel на 30.01.2014г. в 12:07ч.
А какво мислиш за австралийската избирателна система? „You can’t waste your vote.“ ?
http://www.chickennation.com/2013/08/18/you-cant-waste-your-vote/
На мен доста ми допада като модел. (Примерно, на изборите давам гласа си за 1) сините и 2) зелените. Сините не успяват да прескочат границата от Хикс процента и не попадат в парламента. Тогава моят глас се брои като даден за зелените. Хитро, нали?)
Димитър Мирчев на 30.01.2014г. в 12:12ч.
Най-добрата изборна система е Mixed-Member proportional system, но подобрена с алтернативен вот, т.е. да си пишеш първо, второ и т.н. желания.
Чистат мажоритарна система е супер анти-демократична.
Ванчо на 30.01.2014г. в 12:48ч.
Да се мисли че има една най-добра избирателна система, независимо от контекста, е напълно погрешно. Най-добрата избирателна система е системата, най-добре съответстваща на културата (вярвания, обичаи, право) на съответния народ. Или както го е казал културният изследовател Михаил Минков: “ … онова, което американците описват и препоръчват, често е вярно и препоръчително само в Америка“.
За съжаление мотивацията на един президент или обикновен политик при предлагането на промени е конюнктурна (желание за използване на политическите дадености), а не почива на познаване на културните дадености.
Николай на 30.01.2014г. в 13:39ч.
Доста необедително като цяло и на моменти дори глуповато. Не видях твърдения с доводи, а просто мнение. Повечето негативизми описани са в сила и за сегашното положение … купуването на гласове, използването на медиите за личностно очерняне, купуване на депутати.
Защо няма описани положителни страни на този тип избиране? И защо трябва да има събирателност на гласовете?
Друг Николай на 30.01.2014г. в 13:47ч.
Напротив, съименнико, много Обедително.
Подкрепям позицията на автора !
Димитър Мирчев на 30.01.2014г. в 14:20ч.
„Защо няма описани положителни страни на този тип избиране? “
Защото няма :)
Но пък има отрицателни страни неупомоенати горе, като например Gerrymandering или как избирателните райони ще заприличат на картинките на психолозите, където трябва да познеам какво има нарисувано, защото бюрократа, назначен от правилната партия, е решил районите да изглеждат така, че да прецакат политическите опоненти.
Пропорционалността Е задължителна.
виктор хари на 30.01.2014г. в 14:21ч.
Хората излязоха на улицата, защото не им е достатъчно пропорционална избирателната система и гласа им, подаден за нови лица, отива при стари,
а с мажоритарността се предлага още по – голямо втвърдяване на съществуващата антинародна система.
Разбира се, предложителя е наясно, че хората биха гласували масово ПРОТИВ, което сочи,
че тактиката му е да СЕ ИЗЛЪЖЕ, че партията му (както и повечето) не желае всъщност мажоритарно спечелване последващо погубване на всички останали,
а „ще последва безропотно волята на народа“ и така да спечели масите на своя страна, ПРЕСТРУВАЙКИ СЕ на вълк, който си е сменил кожата !
Насо на 30.01.2014г. в 14:33ч.
Безспорно е важно как ще бъдат избрани депутатите, но според мен по-големият проблем е какво се случва след като бъдат избрани … случва се 4 години безконтролно вилнеене.
Наличието на форма на контрол върху депутатите от избирателите би следало да намали мераците за „номера“ по време на изборите.
loxs на 30.01.2014г. в 14:56ч.
Добър анализ.
Ако на някой му тряпва визуално обяснение на всички тези неща, може да изгледа тази поредица в youtube:
http://www.youtube.com/watch?v=s7tWHJfhiyo
SUUM CUIQUE******* на 30.01.2014г. в 15:47ч.
.до колко може да се оптимира прозрачноста в обществената дейност ?
.какъв би бил постигнатият ефект и каква би била посоката му на развитие ?
–––––––––––––––––––––––––––––
който може да сглоби и да си обясни обективно картинката от отговорите на тези въпроси, ще може да разбере, че ВЕЧЕ даже не си струва времето за обсъждане на „правилната посока“ в пещерата. моделът на големият брат е направен за да покрива поетапно нуждите на обществото според развитието му и това съвсем не означава, че то може да използва или разбира капацитетите на програмата.
изтъкват се много причини за да не се акцентира на ефективното решение на проблема но те всички до една са фалшиви, скроени са според нивото на средностатистическата, избирателна единица. масите биват подчинени на първичните страхове, ограничаващи възможностите на осмисляне и заложени в подсъзнанието – тези страхове, като на диво полуживотно, което не ползва огъня, то още се страхува от него…
Фройд на 30.01.2014г. в 15:48ч.
Видно е че си кадър на партийната школа и се активираш при заплаха и в защита на ръководството на Партията , изпълняваш и дори създаваш опорни точки . Но не можеш да заблудиш хората който могат да мислят и са информирани , и ставаме все повече . Не можеш да заблуждаваш че ,
Мажоритарната избирателна система, не работи за демокрацията . Точно с нея може да се разбие монопола на партиите . Но естествено това е заплаха и ти се активираш , Сигурно Така си храниш децата , но защо да е за сметка на бъдещето на моите деца ? За това ти си вреден за обществото в който живееш ! А всеки вредител заслужава отстраняване ….
Michel на 30.01.2014г. в 15:59ч.
@Пейо:
Ще ми е наистина много интересно да споделиш после мнението си за австралийската система – ако имаш малко време… :)
@so-called-Фройд:
О, пещерен трол, моля прибери се в бърлогата си, да не разсмиваш хората до смърт! :-D
Фройд на 30.01.2014г. в 16:12ч.
! До MICHEL ! Теб бих те разсмял дори няколко пъти , само и само да стигнеш до смърт
[vladi] на 30.01.2014г. в 16:38ч.
Според мен, в основата на успешното представителство (независимо дали пропорционално или мажоритарно) стои (1) добре информираният и (2) активен Гражданин. В България именно той (тя) липсва, затова резултатите са манипулируеми, независимо какъв набор от правила ще се приеме.
Като първа стъпка от информираността: на http://en.wikipedia.org/wiki/Voting_system има много добро описание на различните системи, както и техните плюсове и минуси. Лично на мен, най-много ми допада Пропорционалната система със задължителен преференциален елемент (гражданинът посочва за кое име от партийната листа гласува, включително и да има определен брой точки, например 10, които да може да разпредели между един или повече кандидати от една или повече партии), съчетана с активна регистрация за изчистване на мъртвите души, както и електронен вот, за да се спазят конституционните права на българите в чужбина. Задължително е реалните гласове да се разделят на депутатските места, така че тежестта на мандатите да се изравни, а не един депутат да е избран с (и съответно представява интересите на) 500 гласа, друг – 20 000, и двамата да имат еднаква тежест при взимането на решенията.
Но дори и тази система изисква хората да се интересуват от политическите процеси, иначе ще бъде лесно манипулирана от заинтересованите.
OFF// моля, не хвърляйте храна на животните
фолклора на 30.01.2014г. в 16:44ч.
мажоритарно е ако жена ритне мажо си, а ако и той я ритне е вече порпорционално
Бай на 30.01.2014г. в 16:52ч.
Делян Пеевски дали щеше да е депутат, ако беше мажоритарен кандидат?
Michel на 30.01.2014г. в 16:55ч.
@vladi:
(1) добре информираният и
(2) активен Гражданин
– За съжаление, този Гражданин в България наистина липсва… Ако беше тук (и ако мнозинството от активни Граждани беше налично), нямаше да има нужда от 7 месеца протести срещу марионетка като Орешарски – първо, той изобщо нямаше да е на сцената (представлявайки и подкрепяйки „граждани“ като Пеевски), второ, и да беше, щеше да се оттеглил още в първата седмица от протестите след 14-ти юни 2013. Но това критично мнозинство граждани не е тук… (нека го наречем „малцинство“, всъщност).
И оттам нататък, една или друга избирателна система, надали ще повлияе на нещата, при условие, че Пеевски контролира медиите, и голяма част от сегашните политици…
Все пак, съм съгласен с Пейо, че сегашната система, макар е несъвършена, вероятно е доста по-добра от чисто мажоритарната…
OFF// прав си! :)
Мартин на 30.01.2014г. в 17:21ч.
Аз мисля, че избирателната система в България в момента е кажи-речи най-добрата възможна. Не е в нея проблемът. Тя си има и мажоритарен елемент, при това за местната власт, за която има смисъл.
Евлоги на 30.01.2014г. в 17:39ч.
@Бай Делян Пеевски е депутат при всяко положение. Щом успяха да накарат конституционния съд да стане за смях, то не е проблем да бъде избран мажоритарно във феодализираните избирателни райони на ДПС.
Rayker на 30.01.2014г. в 20:14ч.
Толкова повърхностен анализ с толкова самодоволни елементарни изводи оставя нула място за дискусия!!! Само може да видите как всичките изводи идеално пасват на сегащната пропорционална система, и медийното доминиране на олигархията и невъзможността за сваляне до следващите избори и т.н.
Anonymous на 02.02.2014г. в 03:54ч.
Мисля че някой горе вече беше посочил единия от следните клипове:
CGP Gray – The Problems with First Past the Post Voting Explained
http://www.youtube.com/watch?v=s7tWHJfhiyo
CGP Gray – Mixed-Member Proportional Representation Explained
http://www.youtube.com/watch?v=QT0I-sdoSXU
Моят първи избор е пропорционалната система с преференция, но условието е да има нулев праг на преференцията. (Идеално би било ако избирателя може сам да пренареди листата.).
Вторият ми избор е MMPR, която се ползва в Германия и Нова Зеландия. Тази система поне е изпробвана и дава добри резултати.
Срещу смесените системи съм чувал да се постановява, че те противоречат на конституционното правило „един човек, един вот“, но аз потърсих и не можах да намеря такъв текст в конституцията.
Но дори това да е така, народът като върховен суверен би трябвало да може да променя конституцията. Народното Събрание може да я променя ( с 3/4 вот).
Колкото до останалите две предложения. Не съм ентусиазиран за задължителното гласуване. Категорично съм против всякаква форма на електронно гласуване.
Купения вот стана възможен благодарение на интегрираната бюлетина и двата печата върху нея. Това позволява 100% контрол чрез индианска нишка. Сложете купа с празните бюлетини в тъмната стаичка, едно кошче до него (за грешно попълнените бюлетини). Печат ще се слага преди самото пускане на бюлетината.
Стоян на 04.02.2014г. в 17:51ч.
Ето списък с мажоритарно избраните депутати през 2009 година:
http://novinar.bg/news/mazhoritarno-izbrani-deputati_Mjk4OTs2Nw==.html
Интересно ми е дали ви допадат избраните имена.
Аз на 04.02.2014г. в 18:54ч.
Категорично НЕ СЪМ съгласен. Четох два пъти статията и заключението, което направих за себе си е, че по-голямата част от твърденията не са истина или просто не са аргументирани, което логично прави изводите грешни. Както всичко друго, избирателна система има своите плюсове и минуси, на този свят нищо не е черно или бяло, може би заради това така ме подразни това съсредоточено „оплюване“ на мажоритарната с-ма.
Относно представителността. В НС в момента управлява коалиция, за която са гласували една пета от имащите право на глас. Ако към това количество включим опозиционните (и не чак толкова опозиционните) партии и извадим гласовете, които не са кумулирали 4%, се оказва, че едва около 36% от гласоподавателите имат представителност в НС. Ако оставим на страна математиката, настоящата избирателна с-ма позволява един и същ кандидат да присъства в 2 листи, което за мен е подмяна на вота или тотална липса на представителност.
По-надолу четем, че „загубата на гласуве“ може да достигне 50% -1. За да се стигне до такава ситуация, вероятно авторът допуска, че във всеки избирателен район ще има само по двама кандидат-депутати, което за 31 МИР прави 31 народни представители в НС за цялата страна. И понеже депутатите са 240, това означава, че всеки МИР ще излъчи средно по 8 народни представители, което прави практически невъзможно 50% -1 от гласоподавателите да бъдат непредставени.
Не искам да коментирам двупартийния модел, защото 2-те най-масови партии в момента ме карат само да настръхвам от ужас, но „силната пропорционална с-ма“ у нас роди двупартиен модел с партия балансьор (ДПС), която е участвала в 4 правителства…. останалото сме го дъвкали и предъвквали много пъти.
Бруталността е резултат от липсата на морал в политиката, а не от видa на избирателната система. Същото важи и за медийната доминация. Всички видяхме как едни и същи медии качват и свалят едно и също правителство.
Контролираният вот би намалял само с повишаване на изборната активност, което беше предложено като отделна точка от Плевнелиев.
Олигархията у нас е концентрирана върху корпорацията ДПС и както се оказва определени кръгове от ДПС всъщност управляват държавата, защото в ролята си на партия-балансьор от ДПС зависи мандата на това правителство (и на още три преди него). Никога не съм купувал депутати, но съм сигурен, че за „олигархията“ ще е по-лено да купи 20, а не 120 депутата.
Примитивизъм… За мен това си остана просто дума, попаднала случайно като отделна точка. Нито БСП, нито ДПС не могат да увеличат електората си, който в момента е сведен до твърдите им ядра, които биха гласували за тях ако ще и да измислим чисто нова избирателна с-ма (съдейки по реакциите на тези партии съм прав). Дали мажоритарната с-ма ще помогне на ГЕРБ и АТАКА не знам, но със сигурност ще помогнат на лидерите им, които все още се ползват достатъчен рейтинг, за да влязат в НС.
Мажоритарната система има един основен недостатък, който обаче не беше споменат в статията. Ако в един избирателен район има много силна личност, тя ще привлече от гласовете на по-слабите от същата партия и може да доведе до по-малка представителност въпреки по-големия общ брой гласове. Ще се опитам да го обясня с пример. Ако в един МИР има по 3-ма кандидати от 2 партии, които се борят за 4 места, при разпределение на гласовете 50-10-10 за първата и 15-15-0 за втората, това ще вкара 1 депутат от първата партия с 50%гласове и 2-ма от втората, въпреки че те ще имат общо 30%.
Като заключение искам да кажа, че няма добра или лоша система, също така не е нужно да избираме между пълна мажоритарна или пропорционална система. Изборното законодателство предоставя възможности за адаптирането на всяка система към реалностите в държавата. Лошото е, че всяка система може да бъде опорочена така, че да се запази статуквото (примери колкото щете), това зависи от хората, които пишат и (не)изпълняват законите (сещам се за вица за новия бардак и старите…). И тук стигаме до основния проблем в България – липсата на личности. У нас, след системното унищожаване и прогонване на интелигенцията през последните 70 години, просто няма личности, които да извършат каквато и да било промяна, която да е в интерес на обществото. Не защитавам нито една система, но вярвам, че пропорционалната система, която е подчинена на партийните ръководства е неспособна да създаде личности.
Haskovo на 27.03.2014г. в 14:10ч.
Законопроектът не предлага чиста мажоритарна система. Той не е изработен и на едно чисто механично смесване на мажоритарна и пропорционална избирателна системи, както беше при избора на Велико народно събрание – половината от депутатите да се избират мажоритарно, а другата половина – по пропорционалния принцип.
Страната се разделя на 120 мажоритарни избирателни района. Гласува се само мажоритарно (за личност, а не за листа), като веднага биват избрани 120 депутата. Останалите 120 депутатски места се определят на базата на получените гласове на не спечелилите мандат в тези 120 района. Тези гласове / без гласовете за вече избраните по мажоритарния принцип кандидати / се сумират за цялата страна и пропорционално на получените резултати се разпределят мандатите между самите партии и коалиции за останалите 120 места. Подреждането на самите кандидати в националната партийна листа ще става пак според резултатите им в избирателните окръзи, т.е. ще зависи от вота на избирателите, а не от субективното мнение на партийното ръководство.
В така описаната система, мажоритарният принцип несъмнено е водещ, но е коригиран с модифициран пропорционален избор на половината от депутатите, основан на “ неизползваните “ гласове, т.е. на гласовете на кандидатите, която не са избрани в избирателния окръг. По този начин се избягва най-съществения недостатък на мажоритарната избирателна система: загубата на гласовете подадени за неизбраните кандидати на партии или коалиции.
http://www.greenparty.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=9012%3A2013-06-25-09-52-06&catid=38&Itemid=108&lang=bg