Днес, гледайки какво се случва в Киев, писах до Комисар Кристалина Георгиева и отговорът ѝ ме накара да напиша долното.
Уважаема Госпожо Георгиева,
Гневен и безсилен пред случващото се, не желая да знам дали вашата работа започва след като трагедията е вече безвъзвратна, а какво сте направили, за да я спрете.
В момента, специализирани силови органи използват автоматично оръжие, за да избиват граждани, които имат политически искания. Вие сте Комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи и избирате да твърдите, че това не ви е работа. Питам ви:
- Колко още човека ще изчакате да бъдат публично застреляни, тайно убити, обявени за изчезнали без вест, пребити и арестувани докато признаете очевидния факт, че тази криза има значими хуманитарни последствия?
- Какъв по-голям провал на политиката на ЕС очаквате, когато жертви са хора, отстояващи желанието си да бъдат граждани на страна от съюза?
- По каква причина тази ситуация не отговаря на разбиранията ви за криза, която изисква реакция?
- Нима не сте съгласна, че международното сътрудничество е най-подходящия начин да се повлияе на страните?
Всъщност, формалната интерпретация на ресора ви няма никакво значение. Не ме интересува и дали, като комисар, сте дълбоко загрижена, притеснена или съчувстваща. Не желая да знам колко остър език използва Комисията, за да осъди случващото се и дали наблюдава събитията с тревожност. Такива чувства могат да имат единствено гражданите. Вие имате средствата и ресурсите на целия Съюз и възможностите за влияние като член на Европейската комисия – вие сте там, за да действате.
Интересува ме какво правите по въпроса във всеки момент, как използвате своите правомощия и възможностите за влияние за решителни действия, за да промените ситуацията. Не желая да чувам вашите оправдания, искам да знам какво сте направили. Бездействието прави вас излишни, а нас покрива със срам.
Съдебни, икономически и дори силови методи на въздействие – разполагате с богати и ефективни възможности. Направете каквото прецените, но действайте!
17 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Събина Панайотова на 20.02.2014г. в 23:42ч.
Водихме с нея абсолютно същия разговор около бенската криза есента, като мисля в прав и текст е казах почти същото – „Не ме интересува и дали, като комисар, сте дълбоко загрижена, притеснена или съчувстваща.“.
Като ѝ скочихме 4-5 човека след ден разговори в Twitter клекна и дойде на посещение в София. Което разбира се не промени нищо. Но да, по-лесно е да се ходи на мисии по далечни точки с нагласено отразяване, нищо че в Европа си ебало майката с извинение.
Боян Юруков на 21.02.2014г. в 00:24ч.
Грешиш по няколко точки – какви правомощия сме дали на ЕС да се занимава с такива неща, какви са лостовете на комисаря и колко е сериозна ситуацията в Киев. Има десетки убити и са на ръба на гражданска война. Дефиницията за „сериозна“ ситуация, която получава това, което Събина нарича „нагласени посещения“, се измерва със Сирия, Хаити, Филипините и конфликтите в Африка. Те имат огромни социални и хуманитарни проблеми. Украйна има политически проблем и един горящ площад. Той може да ги съсипе за следващите няколко поколения, но ако нещо ни е научило историята, външното силово вмешателство не помага много. Какво да направи ЕС? Да влезе с танковете ли? Кои танкове? ЕС имат политически лостове и ги натискат, но те винаги работят бавно. Същото прави и Русия в обратна посока. Разликата е, че ЕС няма карт-бланш да прави почти нищо. Хем не искаме силна централна власт в Брюксел, хем се мръщим, че нищо не правят. Не забравяй, че и ситуацията в Киев не е черно-бяла.
Боян Юруков на 21.02.2014г. в 00:34ч.
Да не говорим, че що се отнася до външните работи ЕС въобще не е съюз. Германия, Франция и Англия си дърпат чергата, а всяка страна се спасява поотделно и после се карат, защо си подливат вода. Каквото и да е силно решение няма начин да не мине през всички членки. В тази връзка не можем да си позволим и вмешателство в Украйна извън санкции и дипломация. Някои може да го нарекат морален пиедестал или извинение за пасивност и да оспорят ефективността му, но точно обратното ни докара до две войни в началото на миналия век.
voxy на 21.02.2014г. в 00:38ч.
Боян ти чуваше ли се какви глупости дрънкаш!? цивилизованият демократичен свят не може да стои безучастно и импотентно при подобни варварски убийства на шайка самозабравили се боклуци, за какви правомощия и врели некипели говориш, този боклук който им е президент има ли правомощия да разстрелва хора?! аре стига вече с тези политпростотии, съвсем са ти изпили мозъка, ситуацията изобщо не е толкова сложна, а повече от ясна
Боян Юруков на 21.02.2014г. в 00:41ч.
Извинявай Събина, цитирах те погрешно – „мисии по далечни точки с нагласено отразяване“. В Европа не си е ебало майката. Просто ни гори малко задния двор. По време на войната в Сърбия си беше ебало майката. В Сирия сега си ебало майката, но е на майната си и като не го усещаме близо, се утешаваме само с шерване във фейса.
И.Е. Станков на 21.02.2014г. в 01:00ч.
Страховито е колко бързо и лесно, базирано на напълно неизяснени обстоятелства, разумни хора са готови да призовават за война.
Горко ѝ на Украйна. Горко ни и на нас европейците.
doni на 21.02.2014г. в 01:20ч.
Каква работа има ЕС в една суверенна държава? Да не би ЕС да е новият САЩ, който да раздава правосъдие и демокрация, където му е изгодно? Стискам палци Янукович да падне, но не знам дали е редно ЕС да се намесва по някакъв начин, освен политически.
Боян Юруков на 21.02.2014г. в 01:21ч.
@voxy – добре, да приемем наивната гледна точка за момент. Какво правим? Влизаме с танковете ли? Колконю украински войници ще имат паро да убият? Или с тактически части да превземат площада, да арестуват всички, военно полоожение в Киев, президента и Радата в затвора и временно правителство на ЕС докато илязат изборите. Или да свалим правителството и да сложим про-европейската опозиция? Какво точно искаш? Докъде теглиш чертата? Лесно е да настояваш за действие без конкретика.
@Станков – съгласен.
Боян Юруков на 21.02.2014г. в 01:24ч.
PS: сори за правописа. На телефон пиша и нюнкам бебе с другата ръка.
георги на 21.02.2014г. в 01:53ч.
украйна има нужда от помощ. хората от площада отправиха апел към международната общност да се „побара“. отдавна спря да е под въпрос дали трябва светът да се меси във „вътрешните“ работи на украйна. нито са вътрешни (русия), нито нещо много позитивно ще се случи без намесата на външни сили.
народът на украйна, особено западна украйна, иска украйна да си играе с европа, не с русия. за тях това символизира шанс за край на корупцията, сенчестите практики, комунизма, и движението назад. държавата отговаря на това с репресии, с ясното съзнание, че съседите (най вече тези от ЕС) ще се насерат три-четири пъти преди да гъкнат, камо ли да се месят. а големите европейски политици всички са толкова чувствителни и внимателни.. в името на добрия тон и кариерата какво са няколко жертви.
@боян: никой няма право да убива никого, а украинските войници не защитават народа си, те следват заповеди, а в армията който не изпълнява заповед го застрелват него. същото, смятам, важи и за беркут. добре е гражданите не само да съзнават, че държавата им принадлежи, а и да го демонстрират и отстояват с борба. и ще направя аналог с българия – за всеки дръзнал да проима топки по въпроса се появява един като теб, да сее съмнения. ако 75 застреляни човека за 3 дни не ти правят впечатление на сериозна ситуация, наистина нямаш разум.
конкретиката е кристална: президентът янукович слиза от поста, не просто за да прекрати насилието, не от достойнство, а заради дълга си – ако очаква от гражданите на държавата си те да се жертват за нея, я руснаците са му опряли оръжие в челото, нека се жертва той самия за благоденствието на народа си.
за жалост непознати концепции по българско.
@и.е.станков – следя протестите от няколко месеца – радикалното крило на протестиращите вече не отговаря на никого. те имаха търпение и провериха доколко са способни лидерите на опозицията. сега са наясно, че с приказки нищо няма да стане. (с танци и прибиране по домовете – също; справка – една малко по-малка балканска страна със същите проблеми)
комфортната зона на кристалина георгиева явно е доста уютна, та да си я напуска. жалко че в големия европейски устав сигурно има 700 правила-извинения, с помощта на които нощем тя спи спокойно.
омерзително, въобще някакви хора да твърдят че властта в украйна може би има някакво право, че ситуацията не била толкова ясна.
Кристалина Георгиева на 21.02.2014г. в 01:59ч.
Уважаеми господин Попов,
Също като Вас следя какво става в Украйна, включително в този късен час, в който отговарям на писмото ви.
Споделям Вашето възмущение и притеснение от това, което се случва – то е ужасно. В моята работа често виждам, че когато започне да се лее кръв е много трудно това да се спре. Особено отвън и със сигурност не чрез употребата на хуманитарни ресурси за политически цели.
Откакто започна ескалацията на напрежението в Украйна – през декември, а през последните дни и денонощно – аз и моят екип правим това, което е в нашите правомощия: поддържаме контакт с Червения кръст, за да сме сигурни, че имат ресурсите и моралната подкрепа, от която се нуждаят в момента, за да помагат на пострадалите в Украйна. Вярвам, че ще се съгласите колко важно е това.
Европейският съюз използва всички инструменти, които има – вероятно сте видели принципната позиция на Съвета на Министрите отпреди няколко часа и решението за санкции. Вероятно сте прочели и за готовността на ЕС да окаже помощ на хуманитарните организации за осигуряване на техните запаси от лекарства и медицинско оборудване за засегнатите от насилието.
Отвращението и гнева срещу бруталното стъпкване на хора, борещи се за демокрация, са част от натиска, който ние, европейците, можем да окажем в тази ситуация. Нека обаче те да бъдат насочени към тези, които са виновни и които носят отговорност за ужаса в Украйна.
С уважение,
Кристалина Георгиева
Стамат Гвоздейчев на 21.02.2014г. в 02:43ч.
Драги Драми и Господари,
Чета вашите коментари с любопитство, но се опасявам, че челото ми трудно ще понесе следващ удър от възмощение. Хайде да се разберем, ако ще говорим смислено и интЕлегентно развира се, че трябва да брулим ябълкови дървета, за да паднат ябълки, а не да гледаме кестените и да се чудим защо това нещо не дава това, което ние искаме. И да поясня, тук в главата на пишещия нема политически, супранационални, международни или комерсиални преференции освен тези към разума и логиката!
Чета вашите коментари и в главата ми е само вица за мутрата, която отишла да си купи кисело мляко от аптеката и когато била информирана за истинското предназначение на обекта, тя хванала и пребила аптекаря и така няколко дни под ред докато аптекаря не заредил кисело мляко. Но уви мутрата се върнала да търси хляб, защото обущарницата имали мляко вече.
Или хайде по-просто: като търсите отговорност, търсете я от хора, които са нагърбени с нея. Както има разделение на властите, така има и на отговорностите. За това намерете Министъра на Външните Работи в тВитър и му писукайте… Уви той май не е на този социален клон. Но ако мислите, че ние сме просто една мънинка държавичка без много силен глас да вика на международната сцена (макар и да сме преминали през подобни премеждия и да сме единствени в ЕС, които може би може да бъдем взети като пример), то хайде да се обърнем към Европейската Комисия. Имате избор изможду много Комисари, които могат да предпиемат мерки доста преди хуманитарните, защото наистина, тук ще се съглася, те са за след като политическите думи, потайни заплахи, начумерени вежди и изчезнали дипломати не са постигнали нищо. Но хайде да вземем даденото на гладуващите хора от Африканските режими и народите, които в този миг преживяват масови геноциди, от които дори едни Германци биха отстъпили крачка назад в отвращение (Централна Африканска Република е само една, която ми идва сега така на ума). Вземаме и ги даваме на (и възхищения за това) братята Украинци, които са организирани до толкова, че да имат столове, които да предлагат безплатна храна, споделят одеала и способи от първа необходимост. Дадено… И в момента, в който останалите 27 Държави Членки видят това не мислите ли, че „нашия комисар“ няма да е на тази позиция за дълго.
И искам да приключа с това: „Нашия комисар“ не е наш. Той е толкова наш, колкото на Ханс от малкото Австрийско селце, Линде от Амстердам, Бенедикт от Великобритания и Фелипе от Испания. Комисията е за всички и на всички. Това е институция, която не е и не трябва да е обвързана с нито една националност, защото всеки Комисар трябва да мисли точно толкова за „Аз съм Българче“, колкото и за всички останали 500 милиона Европейчета. Така че хайде сега си хващаме химикалчетата и клавиатурките и почваме да пишем на този, който трябва да действа сега, а не на този, който, ако се наложи да действа, то работите са затънали в такива ями, че въже и фенерче няма да помогне.
Надявам се никой да не се хване за сламките в това (признавам дълго) писъмце, а да види цялата бала.
С много обич и надежда за висчки.
Винаги ваш,
Стамат
shro на 21.02.2014г. в 09:03ч.
Правилният въпрос, господа, е: Какво направи ЕС, за да започне случващото се в Украйна?
Един от възможните отговори е: Изпрати свои представители да се месят във вътрешните работи на една суверенна страна, да агитират на площада срещу законно избрано правителство – грозна постъпка, престъпваща каноните на дипломацията, която ме кара да се срамувам, че съм гражданин на тази геополитическа структура.
Спестете ми, моля, цялата пропаганда за нагласените избори и мирните протестиращи – за щастие има достатъчно информация извън парадигмата на капсулирания информационен поток, предназначен за България, за да види всеки една различна картина от тази, която ни пробутват.
Поразен съм колко икономически и политически неграмотни хора държат да заявят публично подкрепата си за официалния дискурс и дори призовават за радикализация. Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!
Michel на 21.02.2014г. в 14:51ч.
Тези евробюрократи май освен да мерят дължината на краставиците и да забраняват крушките с нажежаема жичка, не съм сигурен че стават за нещо друго. :(
Украина тъне в кръв вече месеци наред, у нас мафията е превзела държавата вече съвсем явно – и EU бюрократите мълчат гузно само или пишат безсмислени документи…. Срам!
Защо изобщо трябваше да се стига до проливането на толкова много кръв в Украина?! Там кризата е от месеци вече, и Европейската Комисия какво направи? Нищо! :((((
Димитър Стефанов на 21.02.2014г. в 15:21ч.
Ситуацията е „сърби, боли, драго ми е“.
Политиците, които ръководят ЕС, трябва да балансират между желанието им да присъединят Украйна към ЕС и необходимостта от руските ресурси…
Това е причината, поради която почти нищо не правят за да помогнат на Украйна…
Рахо на 21.02.2014г. в 21:52ч.
Това което става в Украйна е чиста намеса във вътрешните работи на суверенна държава!!И колкото полския демагог пали свещи за „бог да прости“толкова повече лоши неща ще се случват на Украинците-със съжаление го казвам!!!Там са заплетени толкоз политически и икономически проблеми,та някой се интересува от народа ли!!??А пък какво зависи от криСталинка??
ще и вдигнат заплатата,щото много нерви изхаби жената да ни обяснява колко не сме в час!!
Иван Николов на 27.02.2014г. в 09:26ч.
Ето нещо, с което бих се включил в разговора:
http://avtorski.pogled.info/article/52499/Koi-pokani-snaiperistite