трънки и блогинки

Добрите въпроси, породени от практическа нужда, са най-силния двигател на науката и иновациите. Миналата седмица бях в Израел, от където ми останаха много добри истории, но ми се иска да разкажа точно тези, които се отнасят за практическото приложение и значение на науката и образованието.

Гледката по-долу е от хълм над Хайфа. Планинните в далечината са Голанските възвишения, завладяни от Израел през 1967ма. Отвъд тях, по морето, в ляво е Ливан, направо е Сирия, а в дясно – Йордания. Израел е бил във война с всичките. Индустриалните сгради, на преден план, са петролна рафинерия и газова ТЕЦ, а някъде в ляво долу е и летището на Хайфа. Районът е и сравнително гъсто населен.

Всичко е много близко. Една ракета долита за около 3 секунди, а артилерийските снаряди – по-бързо. Каквото и да уцели ще е човешка и/или екологична катастрофа. От тази гледна точка, лесно може да се разбере защо Израел не би отстъпил от Голанските възвишения, но дори и с тях защитата на тази територия е доста трудна.

Снимал съм от кампуса на Технион – израелския институт за инженерни науки. Технион е едно от най-престижните висши учебни заведения в света, където преподават и трима нобелови лауреати. Университета си има и бомбоубежище, където всички притичват, когато се обяви въздушна тревога. Най-често ракети идват от Газа или Южен Ливан, които са под контрола на Хизбула. Израел никак не кротува и редовно израелски изтребители поразяват цели в Ливан. Двете страни са във война, но разликата между тях, е че на 100км в Ливан няма почти нищо нищо, докато израелската територия е пълноценно използвана. Разликата е в добрата противовъздушна отбрана.

Това е една от добрите истории, които Технион може да разкаже, а и лесно да покаже на посетителите си. Когато установили, че системите Patriot не са оптимални за прихващане на ракети с къс обсег, летящи над населени територии, била започната разработката на системите Iron Dome. Накратко – задачата им била да засекат и унищожат ракети и снаряди, които идват от поне 4км. Скоростите са такива, че човек не може да реагира и системата трябава да действа напълно автоматично. Да засечеш всичко, което лети, е сравнително по-лесно, от това да решиш дали да го свалиш. Точността на радара е такава, че като потенциални цели се засичат и птиците (по желязото в кръвта им, ако съм разбрал правилно). На практика, са създали напълно автоматизирана система, която за части от секундата сама решава дали да унищожи летящ обект. За да се реши такава сложна инженерна и научна задача се изискват много умни, образовани и можещи хора – възпитаниците на Технион са такива. Едната воюваща страна ги има, другата не – те са разликата.

Друга добра история е свързана с нещо доста по-ежедневно – водата. Пак някъде там долу са водохранилищата на прясна вода, които се пълнят от пречистена вода от Средиземно море. Пречистването е енергоемко, бавно и в крайна сметка – скъпо. Изработването на по-добри мембрани филтриращи морска вода е още една задача. Решаването иска съдействие от най-широк кръг хора с познания във фунаменталните и приложни науки – от тези, които се занимават с математическо моделиране на химичния състав на мембраната, през инженери химици и физици, които управляват изработването ѝ, до машинните инженери, които сглобяват цялото решение. Отново – много умни хора работят заедно, за да може кранчето на водата да прави простичкото нещо, което очакваме от него.

А ако се интересувате по какво работят сега в Технион, един от проектите е за създаване на пластмасова (грубо казано) ракета, която няма да може да се засече от никоя от съществуващите радарни системи. Вероятно, пак те ще трябва да измислят решение за този нов проблем.