трънки и блогинки

С вчерашните предложения за разрешаване на ситуацията в КТБ, БНБ, правителството и определени народни представители искат да:

•  Отпишат огромно количество кредити, които наричат „лоши“, без пълна информация и без сериозен одит.
•  Възстановят депозити, надвишаващи гарантирания размер от 196 000 лв., в пълен размер и в брой.
•  Спешно да вземат нов дълг на неизвестно какви условия.
•  Замесените да си останат по местата и никой да не понесе никаква отговорност.
•  Всичко това да се случи бързо, непрозрачно и необратимо.

Аз съм против. Те се провалиха и сега идват при всички нас за пари, доверие и помощ. Не, не ги давам и не съм съгласен. Не желая управляващите да изхарчат милиарди и всичко да си остане по старому. Моето съгласие, пари и помощ имат цена. Тъй като за всяко решение ще трябва да платя и аз, ето моите условия и предложения какво трябва да се случи.

Отговорност. Нови хора и нови правила. Искам да знам защо това няма да се случи отново и как съпричастните ще си поднесат отговорността. Това означава промяна на правилата и промяна на хората.

БНБ, Правителството, Народното събрание, Прокуратурата и МВР пасивно позволиха и активно причиниха този проблем. Личностите, които са отговорни за проблема, не може и не трябва да са част от неговото решение. На тези хора не трябва да им се дават два или повече милиарда, за да опитат да запушат дупката, която сами отвориха. На личностите в БНБ и институциите, които позволиха натрупването на твърдяното количество несъбираеми кредити, трябва да им бъде отнето сега и за в бъдеще правото да управляват публични ресурси. Може би, ако след провала на правителството на Виденов на Румен Гечев и Димитър Костов бяха отнети правата да са на ръководни длъжности, може би днес нямаше да сме отново в подобна ситуация. Отново – не трябва да се позволява на виновните  вземат решение за проблема, които сами са създали. Да си вървят – веднага.

Няма причина да бързаме. Това е най-важното в настоящата ситуация. Парите ще дойдат от нас. Няма причина да действаме под стрес и при недостатъчна информация, за да взимаме бързи решения. Това се отнася както за отписването на „лошите кредити“, така и за възстановяването на негарантираната част от влоговете. Тези, които очакват да ги получат ще трябва да се аргументират.Чрез предложените от БНБ законодателни решения ни предлагат да се действа бързо, непрозрачно и необратимо. Този тип взимане на решения, съчетано с липсата на цялостна и точна информация неминуемо ще доведе до не само грешни, но вредни решения.

За отписването на несъбираемите „лоши“ кредити. За 10 дневен одит и при липсващи кредитни досиета е невъзможно да се направи точна оценка на кредитния портфейл на КТБ. Отчитайки и че одитираните годишни отчети посочват значително по-малък процент, трябва да заключим, че точният размер на раздадените кредити, които се предлага да бъдат отписани не може да се определи към този момент. За цялостна и точна оценка на кредитния портфейл на КТБ, за процеса на определяне на „добри“ и „лоши“ кредити ще е необходимо време и участие на хора, които не са били при допускането и причиняването на проблема. Резултатите от тази оценка ще трябва да бъдат публично известни.

За възстановяването на влоговете. Към момента е ясно, че банката е в несъстоятелност, което трябва да задейства механизма на Закона за гарантиране на влоговете. Гаранционният фонд ще даде на вложителите, всичко, което им се дължи по закон. За негарантираната горница, която ще платим всички ние, трябва отделно решение. По тази причина съм против приемането на спешни и необратими закони, взимането на заеми и изсипването на милиарди, без достатъчно подробна и точна информация и без политическо и обществено обсъждане.

Не се оставяйте да ви баламосват с басни за депозити в КТБ на болници и детски градини. Всеки, който е вложил пари в КТБ е бил длъжен да знае, че банката е с нисък кредитен рейтинг, проблемна е заради политическите си зависимости, а и съвсем простото, че високите лихви са свързани с по-висок риск. Всеки, който управлява частни пари трябва да си носи риска, а управляващите публични пари трябва да носят и отговорност. Ако тези вложители искат да си върнат нещо над гарантираното по закон, ще трябва да изчакат решението на тези, които ще им го дадат.

Има и друга страна на проблема. Гарантирането на всички влогове на всяка цена, означава че се позволява на банките да действат като прирамиди, привличайки вложители с нереални за пазарните условия лихви. Това не е хипотетично опасение, а реално се случва пред очите ни. И в момента банката, която спасявахме преди две седмици, рекламира активно условия за кредити и депозити, които надвишават средното за пазара. Надзорът не прави нищо и вероятно счита това за приемливо.

Какво да се прави. По отношение на негарантираната горница над 196 000 лева, в момента се обсъжда единственото възстановяване възможно най-бързо, изцяло и в брой. Не виждам причина това да е така.

В разговор беше предложено негарантираната сума да се възстанови с ДЦК, в което предложение има много логика. С приемането на закон за възстановяване целия размер на влоговете, вложителите фактически ще се признаят за кредитори на държавата за размера на негарантираната част на влоговете си. След като някой ще бъде признат за кредитор (какъвто той не е) държавата ще може да избира и инструмента, с който да се задължи и в последствие да погаси това нововъзникнало задължение. Вместо да взима заем от международните пазари, може би е много по-разумно държавата да издаде облигации, които да бъдат получени от вложителите срещу негарантираната част от депозитите. Допълнително предимство, е че по този начин държавата ще може да определи дължимата лихва, вместо да понася условията, които ще бъдат наложени от пазара.

Облигационния заем е най-простото практично решение, но за постигането на по-широк обществен ефект искам да предложа нещо по-нетипично. Тъй като „добрата“ част от КТБ, ще отиде в „Креди Агрикол“ всички вложители да бъдат направени акционери в бъдещата държавна банка. По този начин бъдещите акционери ще бъдат силно заинтересовани от процеса на оценка на „добрите“ и „лоши“ кредити и няма да допускат отписването на активи, които могат да бъдат осребрени, макар и частично. Акциите са по-добре от нищо и всеки, които иска да си върне част от вложенията ще има шанс да го направи, ако компенсира рисковото си поведение с допълнителни усилия да бъде взето максимално възможното. Това, за мен, е справедливо и за вложителите и за обществото.