трънки и блогинки

В изключително силния за Реформаторите 24ти МИР, има много хора, които заслужават уважение: доктор Москов, Гроздан Караджов, Мартин Димитров, Трайчо Трайков, Иво Божков са само някои от тях. Ако може да ги вкараме всичките ще е много добре. В 24ти МИР, втори в листата е и Гроздан Караджов, с когото имах възможност да се срещна и поговоря и по този повод се вгледах по-дълбоко в него. Това, което видях, беше интересно, а и поучително. Считам, че имаме нужда от хора с житейски опит, материално осигурени, с „гръбнак“ в политиката, а и най-вече такива, на които им се занимава с политика, въпреки че могат да си живеят отлично и без да се занимават. Моят глас отива за Реформаторския блок, Йовко е разказал повече за д-р Москов, а с надежда, че повече хора ще им се доверят, искам да ви обърна повече внимание на втория в листата.

Публично известното за Гроздан Караджов е неговото минало и не случайно почвам с него. Там има много за четене. За мен, миналото е доказателство, че той има ресурс не само да свърши това, което е решил, въпреки че е наясно с цената след това. Проследявайки управленската му биография и събитията след излизането от правителството, може да добием идея какво струва промяната.

Като студент е един от основателите на Федерацията на независимите студентски дружества, после е главен секретар на „Отворено общество“. Един от екипа на правителството на Иван Костов, които взривиха кочината и си платиха цената за реформите. През 1997-2001ва е главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, председател на УС на БТК. След това е председател на Фондация „Демокрация“, където става най-вече изестен покрай конфликта с Майкъл Чорни. Любопитен факт е че от всички дела, които са образувани срещу него, той единствено е осъден за клевета. Осъден от Майкъл Чорни и то за твърдението, че той е „негодник“, който „имал проблеми със закона“ (това става около 2004та). Ако сте забравили кой е Чорни – историята му е станала още по-криминална, от колкото беше в началото на 2004. А, да – после трета инстанция отхвърля решението на долната, така че дори и това, което пише във вестниците не е вярно.

След политиката се занимава с бизнес. Там е лесно – отваряме Търговския регистър и виждаме, че има не малко вписвания. Доказал е, че и това може за разлика от много некадърници, които минаха през българската политика. Към момента признава, че няма притеснения относно пенсията си, което бих искал да чуя от повече хора в парламента. Много хора го познават и заради нестопанска дейност.

Повечето от части от биографията ги знаех и преди да се видим, но ми беше интересно да науча подробности, за тези събития. Интересно ми беше да говорим и за историите около БТК, сегашната криза с КТБ, а и мнението му относно личните свободи. Истинския извод от разговора, обаче, е Гроздан Караджов е от хората, с които дори да не сме съгласни, говорим на един език, имаме близка ценностна система. Нещо, което наричам културна близост. Спокойствието, че тези хора защитават и мирогледа, който споделяте. Без да е политик-омайниче, а може би и точно за това, аз бих му се доверил за неприятната ежедневна системна работа за правене на нещата по-добре.

За мотивацията. Имам колега, който го познава по-близко. Когато го попитах за мотивацията на Гроздан, бързият отговор беше, че му е писнало от безобразията, на които се нагледахме в последните години и този яд е съчетан с ясното съзнание, че няма кой друг. После, като се замисли, каза и че му е време. Лесно се съгласихме, че политиката е нещо, което бихме искали да дадем в ръцете на опитни и житейски успели хора. Моят сантимент е продиктуван и от тази мотивация на „писването“. Той е един от не многото сегашни кандидати, които устойчиво бяха по протестите. През повечето време му се чудех как не му е некомфортно да разнася толкова голям фотоапарат, но в други се чувствах добре, че имаше хора като него, в моментите, когато се налагаше да се спори с полицията.

Чувството, че съм непредставено малцинство, беше резултат и от липсата на такива хора в последното НС. Чисто егоистично, искам възможно най-много от тях да влезат в следващото НС и изпълнителната власт, за да може не само да чета новини без безумия, но и за да може някаква част от плановете да са ми свръзани с България. Твърдото ми убеждение, е че към момента имаме нужда от повече десни хора във властта, а Реформаторския блок изглежда най-подходящия избор. Вече на всички трябва да ни е ясно, че няма да стане без работа, така че по-добре да имаме повече такива хора, а и ние да им помагаме. За това ви моля да мислите трезво, когато идете да гласувате, за да след това съдбата ни да зависи от нас.