трънки и блогинки

Мога да се обзаложа, че България няма да има правителство, докато няма яснота за размера и източниците на парите, които ще послужат за обогатяването на участниците в управлението. Целия кастинг, който тричленката на ГЕРБ организира, всички изявления сред срещите са стъпки, насочени за печелене на време и създаване усещане за криза, която изисква (и оправдава) последващи жертви и компромиси, свързани с нови разходи. Предмет на обсъждане на т.нар. „консултации“ са политическите платформи (които и самите преговарящи не познават), общо-теоретични позиции на политическите партии, но никой не говори за важното – за парите. Иначе казано – Бойко, който сам демонстрира, че е едноличен лидер на ГЕРБ, е пратил „жените“ да пълнят ефира с шум, докато той чака да стане време за истинската сделка, относно това откъде ще дойдат парите.

Моето предвиждане е, че правителство ще се сформира чрез сделката относно това колко ще се плати за КТБ и какъв ще е размера на увеличаване на държавния дълг. Още повече, според мен, Народното събрание първо ще вземе решения относно размера на дълга и КТБ и с подкрепата за тези решения ще стане ясна коалицията, която ще управлява страната. Това ще е нещо като своеобразен „първороден грях“ на коалицията, което престъпление ще докаже решимостта им, ще ги поквари и държи заедно.

Настоящата ситуация е характерна с това, че лесните пари свършиха. Също така имаме и предстоящи разходи, дефицити в държавния бюджет и обща криза на приходите, които още повече ще намалят средствата за обогатяване и ще намалят възможностите за бъдеща кариера на участниците в евентуално управление. За да съм по-ясен, ето кратка история на някои от приходоизточниците на паразитната политическа класа:

• „Имотния бум“, когато строителството и спекулациите с недвижими имоти бяха най-лесния начин за бърза печалба. Мнозина участници в местната и държавна власт направиха състояния в резултат на заменки, разпродажба на държавни и общински имоти, приватизация на дружества, собственици на значителни терени, публично-частни партньорства, утвърждаването на АДСИЦ схемите и други действия, които доведоха до застрояването на морето и планините.
• ВЕИ. След спукването на имотния балон на мода дойдоха възобновяемите източници, заради гарантираната си цена за изкупване на енергията от тях. Множество политици се превърнаха в енергийни експерти и пряко или непряко се сдобиха със соларни и ветро паркове, използвайки политическите си контакти за съдействие за включване към електроразпределителната мрежа. Нивите станаха жълти от рапица, Доган взе хонорар като хидро-консултант и задължителните проценти за енергия от ВЕИ бяха бързо достигнати и задминати.
• Европейските проекти станаха актуални веднага след приемането ни в ЕС. За мнозина членството ни се свързва единствено с митичните „европейски пари“ и бездънните фондове. Обкръжението на мнозина политици и много бивши участници в управлението започнаха да се занимават с „евро-проекти“, използвайки контактите си за прокарване на тяхната схема за изписване на европейски пари. Запознати сте с безкрайните скандали за измами, „обезпокоените“ писма на контролиращите органи, санкциите и спирането на плащанията – все знаци за престъпното използване на тази възможност от участници в политическия живот. Особено внимание заслужават земеделските субсидии фонд „Земеделие „, които купиха ролс-ройсове на едрите земевладелци и бетонираха ДПС на власт.
• Енергетиката – консолидацията на държавната енергетика в БЕХ с последващия феноменален успех на политиците да фалират така създадения монопол. Източването на НЕК, чрез постоянно започващото строене на енергийни проекти като АЕЦ Белене, Южен поток, Цанков камък, облигационните заеми на БЕХ, концентрацията на средствата в КТБ. Трагичното положение на енергетиката тепърва ще става ясно, особено като се съчетае с вече започналите дела.

Всички посочени „схеми“ и източници са повече или по-малко изчерпани. Паразитите търсят нови източници на средства, нови източници на жизнени сили, чрез които не просто да монетизират властта, но и да осигурят оцеляването си. Тъй като не се вижда друга схема, подобна на посочените, лесният избор, който имат, е взимането на нов дълг. Ситуацията е още по-сложна от неизпълнението на приходната част на бюждета и следващия дефицит, както и с няколко решения, свързани с огромни средства:

• КТБ – не само осигуряване на липсващия 1,6 милиард във Фонда за гарантиране на депозитите, но и желаното от мнозина пълно възстановяване на депозитите
• Практическия фалит на НЕК, която е в неплатежоспособност
• „Дупката“ в НОИ
• Арбитражните дела заведени заради Белене от Атомекспортстрой и делото на електроразпределителните дружества срещу задържането на парите от НЕК
• Разходите за „Южен поток“ и 7ми блок към Уестингхаус

За запушването на всяка една от тези „дупки“, са нужни средства, които се измерват в милиарди, каквито ние нямаме. Това са проблеми, които са следствие на зависимостта на управлението на икономиката от политическата власт. Ние сме пред поредната тежка криза, защото „политиците“ се държат като паразити, които се хранят от разпределението на финансови потоци, обогатяват се от упражняването на властта и са зависими за оцеляването си от участието в нея.

Проблемът може да бъде отложен чрез вземане на поредица от нови заеми или чрез много тежки решения, които ще унищожат тези, които ще ги вземат. Който политик вземе тези решения, то той няма да може да се занимава повече с политика, защото ефекта им ще бъде усетен години след това. Пример за такава съдба е правителството на Иван Костов, което взе подобни самоубийствени решения да изкара огромни части от икономиката изън обхвата на държавната власт. Разликата е от преди и след Костов е че след 2001ва година икономиката стана значително по-малко зависима от това кой е на власт. Естествения фалит на много държавни предприятия, приватизацията, дерегулацията и намаляването на държавното участие в икономиката ограничиха значително източниците на приходи на политическата класа.

Когато няма сигурност за източниците на приходи, за обогатяване, а алтернативата са тежки реформи, които ще унищожат политическото бъдеще на решаващия,  желанието за управление намалява. По тази причина и Бойко не бърза. Гледайте парите.