трънки и блогинки

Няколко усещания за днес и изминалите години, през думи от стиховете на Константин Павлов:

Днес си спомняме за Някога преди 25 години. „Някога“ e най-красивата дума:

Някога – означава минало!
Някога – означава бъдеще!
И – никога настояще!
Никога!(Настоящето – най-вулгарният миг в триединството!).

От: Най-красивата дума

Усещането от разказите за изминалите години, за истотиите за Предхода и за промените са точно като от възклицанието на поета:

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.

От: Елегичен оптимизъм

Елегичен, да, но все пак оптимизъм. Понякога погнусата, умората и отвращението взимат връх и ми се иска да злобно повторя:

Ама да бяхте се поизмили, поне.
Изобщо, формално поне.

От: Новото време на старовремците

В най-слабите ми моменти, усещам, че част от гнусотията е и в мен и аз съм част от гнусотията, която не мога да понасям. Нещо като

Кукувицата на сталинизма
снася яйцата си
в най-демократичните гнезда.
Ние –
дребните социалистически врабчета –
мътим!
(Мътим.
Мътим.)
Мътим кукувичите яйца.
(О, непосилна майчинска любов.)
Размножаваме.
Възхваляваме. –
Инстинкт на родител.
(С подменено дете.)

От: Прозрение на врабче

Но „Някога“ не е сега. Настоящето е вулгарно реално. Константин Павлов го оприличава на танцът на хищника, който

естетизира убийството.
Оневинява акта.
И, заедно с това –
сякаш прощава на жертвата;
внушава ѝ, че точно тя
е предизвикала ненужното убийство.

Но това са само усещания, нека да не ви подвеждат. Или както значително по-добре е казано:

П.П.
Всичко това е само описание,
от което не произтича поука
или каквото и да е там.
Затова: НЯМА ЗАГЛАВИЕ –
би могло (заглавието) да ви подведе
към ненужен размисъл
и прекалени чувства.

От: Няма заглавие

Четете целите стихотворения, ще си намерите много повече за вас.