трънки и блогинки

Разговор с украински доброволци

Написано на: 21.11.2014 · 7 коментара

Днес се навършва една година от началото на украинския Майдан. Започнал като площаден протест, срещу решението на тогавашния президент Янукович да преустанови асоциацията на Украйна с ЕС, Майдана прерасна в площадна война между властта и протестиращите, бе използван като повод Русия да анексира Крим, а след това доведе и до свалянето и бягството от страната на президента, разпадането на управляващата партия. Последва опит за отцепване на Донецка и Луганска област, чрез военен конфликт, в който редовни войски, танкове и артилерия на Русия нахлуха в територията на Украйна и доведоха до сегашното състояние на прострелно примирие, който международната общност всячески се стреми да не нарича с истинското му име – война.

През есента бях в Киев и обикалях, гледах и говорих с хората по улиците на Украинската столица, относно мнението и отношението към това, което се случва. Част от тези разговори записах и сега публикувам, с надежда да са ви интересни. Транскрибцията по-долу е от разговор с трима бойци от доброволния батальон „Златни врата“ – едно от многото формирования, които се образуваха като резултат на желанието на Украинския народ да се противопостави агресията на Русия. Разговаряхме пред сините стени на събора св. София в Киев, а събеседниците ми се представиха с позивните си: Джида, Йог и Пора
Джида, Йог и Пора

– Какво работите в цивилния живот?

Йог: Работя като строител на семейни жилища. А сега съм, така да се каже, участник в съпротивата на Украйна срещу агресията на Русия. Част от батальона „Золотые ворота”.

Пора: В мирния живот бях матрос-спасител. Дойдох на „Майдана”, когато се случи ситуацията с Крим. Опитах се да намеря място, на което ще мога да релизирам своите  възможности и се записах доброволец в Пра́вий се́ктор. После открих тази възможност – батальонът „Золотые ворота”. Сега се занимаваме с подготовка за даване на отпор и прогонване.

Джида: Старши инспектор в батальон „Золотые ворота”, част „патрули и часови”. В мирния живот съм предприемач.

– Вие сте част от националната гвардия?

Пора: Ние сме доброволци. Националната гвардия също са доброволци. Ето, в страната има проблем – убиват мирно население, заграбват територия. И ние станахме, самоорганизирахме се и постъпихме в доброволческия батальон. Сега изниква друг въпрос – хора има, подготвят се, трябва на тях законно да им се даде оръжие, нали? Не може просто така да ги хванеш от улицата, да им дадеш оръжие и да им кажеш „Иди, воювай”. Трябва човек да е минал обучение и да е наясно с правилата и законите. Затова и батальоните са към министерство на вътрешните работи.

– Чии заповеди изпълнявате?

Йог: Има общ щаб, който контролира тактическите действия. Всички желаещи да се запишат в батальоните минават на медицинска комисия и спец проверка. Минаваме тестове, после при психолог, отношението към това е много сериозно. Има много хора, които искат да защитят родината. Някои от тях не са подходящи за участие в преки военни действия, но могат да станат шофьори.

Джида: Нашата функция е да отидем в тези градове и да въведем и да поддържаме реда. Нашата задача основно е да работим с населението.

– Имам чувството, че на милицията не се гледа с добро око?

Йог: Така беше, защото милицията беше корумпирана, а сега когато всичко това започна, полицията лека полека се прочиства и в нея влизат доброволци. И да, отношението на хората е все още негативно, но това трябва да променим.

– Бяхте ли на Майдана?

Йог: Не, аз не бях.

Пора: Участвах, но временно.

– Какво бихте казали вие, какво се случва в Донецк и Луганск сега, какви са вашите отношения с Русия?

Йог: Негативно ми е отношението към Русия. Отрицателно ми е в последно време отношението към Русия.

Пора: Те на нас от много време … (нищо не се разбира) Те искат… увеличиха своите войски/патрули и … в нашата държава. Първо спряха

Те ни тормозят от много време. Увеличиха своите войски. Първо спряха газта, и това всичко започна 2007 – 2008 година (не съм сигурен за точното време).  Пречат на желанието и стремежа ни да станем демократична страна, да установим по-близки отношения с Европа.

Йог: Започна се със санкции за търговията. С газта. И сега, когато ние искаме да се присъединим към Евросъюза, започна открита агресия от страна на Русия. И военна, и искат да унищожат нашия икономически потенциал – металургията, въгледобива. Може да се каже, че лишават украинците от повечето им средства за съществуване.

– Конфликтът ви е временен или…

Йог: Не конфликтът ни не е временен, а продължава вече 300 години. И ми се струва, че все някога трябва да свърши.

– Смятате ли, че това е само временно обостряне на конфликта

Йог: Не, не мисля, че е само временно изостряне. Русия винаги е имала имперски наклонности и се опитва да си присвои всяка от съседните страни. Даже средна Азия, която също е била някога свободна, е станала руска, част от руската империя. Същата е и ситуацията с Грузия. Те се стремяха да се сближат с НАТО и веднага започна агресия към тях през 2008 година.

– Каква дума бихте употребили за отношенията си с Русия

Пора: Моето отношение към Русия е спокойно, защото тя не се състои от завоеватели, грабители, окупатори. Там има и обикновени, мирни хора, които са попаднали в същата ситуация, в която и ние с Янукович. Самовластие, корумпирани чиновници, олигархия, военни, които просто като заложници държат много от мирното население. Има там подкупи, фалшификации, заплахи, насилие. Не бива да казваме, че те ненавиждат Украйна. Както каза и предишния наш боец, действително при тях това продължава повече от 300 години. Ето 70 години Съветски съюз, после Царска Русия, но така или иначе там има хора, които са против този режим. Не можем да кажем, че ненавиждаме цяла Русия. Но тя нарежда своите вътрешни дела така, че се набърква в работата на други страни и това на нас не ни харесва. Може да се проследи – независими сме от 23 години и страната ни не е участвала във война през цялото това време. А Русия е воювала с Чечня, Абхазия, Грузия, Осетия, Приднестровия, Донецко-Луганская – те всичко правят по своите си желания и това е, което на нас не ни харесва.

– Можете ли с една дума да опишете това, което се случва?

Йог: Война.

Пора: Безпорядък в собствената страна. Ние си въведохме ред и искахме да живеем свободно. И това на тях не им хареса.

Джида: Присъединявам се към всичко казано и от себе си добавям това, което ме подтикна към доброволческия батальон „Золотые ворота” – анексията на Крим. Нарушени са всички международни договорености. Украйна се отказа от ядреното оръжие – третата в света страна с мощен ядрен арсенал. Ние се доверихме, повярвахме на подписите на Великобритания, Франция и на Русия в това число. А Русия наруши тези договорености. Ние се разоръжавахме с вяра в порядъчността на страните, подписали договора. Сега се убедихме, че имперските амбиции на Русия надхвърлят здравия разум. В общуването си с мои руски познати се убедих в това, че руските медии изключително силно зомбират населението. Много е трудно да се говори с тях за създадения конфликт. Те считат, че са прави. Действията в Крим се възприемат от тях положително. А това не е някакъв незначителен конфликт. Това е истинска война. Със загуби, с болка, с тъга и за едната и за другата страна. Рано или късно това ще приключи, но наглостта на руските управници няма друго обяснение освен едно – желание да влязат в историята, показвайки не най-добрите си страни.

– Кой е вашият противник? Как го наричате? Опълченци, сепаратисти, терористи?

Джида: Думата „Малорусия”, казана от Путин. Това даде на руското население храна, храна метафорично казано, за целия конфликт. Те започнаха да мислят и възприемат части от Украйна като взети някога от Русия. А в крайна сметка всички исторически източници показват, че територията на Украйна се е разпростирала чак до Воронеж. Но ние не претендираме за тези територии. Когато Хрушчов даде Крим на Украйна, като компенсация Русия получи Белгородска област. А за това те, незнайно защо, изобщо не говорят. Има сведения за жестокости от страна на руското и проруско настроеното население на Донбаската област. Издевателство над пленници, обстрел на мирно население, който приписват на нашия батальон. Фактите обаче потвърждават обратното.

– С кого воювате там – с Русия или с местни бунтовници?

Йог: Тези хора ние наричаме сепаратисти. За нас те са терористи, а формированията им са въоръжени и незаконни.

Пора: Активно се въоръжават, разполагат тежка техника, събират наемници.

– Но какви са те, руски или украински граждани? По кого стреляте?

Пора: Разбираме по кого стреляме само като хванем пленници или по документите на убитите.

Джида: Както разказват нашите другари в батальон „Восток”, в началото имаше много местно население, което се е повело по идеята. Русия ги е въоръжила. После, след първите боеве, местното население намаляло, започнали да идват всякакви ненаши. Чеченци, наемници. Сега при опълченците има много малко от местното население. А новодшлите се държат така, че местното население вече не се радва, че са там.

– От Русия са дошли наемници или редовна войска?

Джида: Приемаме ги като хора, които искат да забогатеят. Има много случаи на мародерства, те нямат и идея защо са тук и за какво им е тази част от Украйна.

Пора: Взимат каквото си искат. Материални ценности, хора, жени, коли.

Йог: Искат да унищожат икономическия потенциал на Донбас. Вижте колко предприятия разрушиха. Ще оставят след себе си гола земя, а защо ѝ е на Русия такава територия не е ясно. Като Абхазия. Сравнете Грузия – как се промени след войната и какво стана с тази част, която се отдели от Русия.

– Каква според вас е стратегическата цел на противника ви за Донбас и Крим

Джида: Да ни отделят от морето.

Йог: Да отрежат на Украйна излаза на Черно море и може би след време да завземат цяла Украйна.

Пора: Да отвлекат вниманието от Майдана в Киев и да ни превърнат от демократична в полицейска държава.

Йог: Да отвлекат вниманието на своето население от вътрешните проблеми на тяхната страна.  Не строят пътища в Сибир, Русия не е газифицирана изцяло и „Вижте какви сме победители”. Искат хората да не мислят за това, че изборите минават със 100% избираемост за Путин.

– И в този смисъл кой е вашият противник? Путин, режимът?

Йог: Путин и руският режим. Народът, в отсъствието на независима преса, разбира се няма да е на друго мнение. Те започват да вярват. Тази политика на пропаганда върви от 2004 година.

– Каква е вашата цел

Йог: Нали разбирате, че аз не съм генерал?

– Да, но сте гражданин.

Йог: Първата цел е да се спре руската агресия до нашите исторически граници – Донбас и Крим.

– Защо никой не говори за Крим? Всички обясняват за Донбас и Крим е като забравен, с такова впечатление оставам

Йог: Сега има по-сериозни проблеми, по-кървави събития, каквито нямаше в Крим. Сега трябва да се решат тези въпроси.

– За какво им е тази земя, какво смятате, че ще я правят?

Пора: Вижте историята, вижте какво се случи с другите страни, с които те воюваха, какво е икономическото положение, какво им обещаваха.

Джида: Русия иска да отхапе хапка, която няма да може да преглътне. Да унищожи инфраструктурата, да направи земята негодна, да повдигне политическия си рейтинг, което в дадения случай не се получи. Както не се получи и с Абхазия, и с Приднестровието, с Грузия. А и за никого не е тайна, че НАТО не приема страни, които имат нерешен конфликт за граници. Затова и се води война, затова има и постоянно настъпление и обстрел.

– А сега каква е ситуацията – война, примирие?

Джида: Това е едностранно примирие. За нас е време на ротация на бойци, които вече са воювали. А за тях е още един шанс да ни нанесат още един удар, да ни отнемат още земя, да разположат още техника.

– Знаете ли какво става сега вътре на тази територия, чия е властта

Пора: Война.

Джида: Донецк и Луганска сега са под контрола на сепаратисти, терористи или както там се наричат. По време на примирие никой не стреля, а те обстрелват нашите позиции и мирни жители.

Пора: Мирното население сега няма какво да прави там. Сега там се води война, има голяма концентрация на оръжия. Може да се каже, че следващите 20 години районът няма да е безопасен за пътувания, защото може да се натъкне човек на мина например. Затова и когато всичко това приключи нашата работа, като подразделение, ще е да въведем ред и да осигурим законност. Да разминираме, да приберем всичко, за да бъде безопасно.

Йог: Ето аз например пътувах с човек, който е избягал от там. Седи си човекът, пие чай. Идват въоръжени хора и го питат: „На кого е тая кола?” „Моя.” „А ти защо не воюваш за нас?” „Вие за кого воювате?” И го пратили да копае окопи. После го пуснали, взели му колата, той прибрал родителите си и заминал. Има много мародери, взимат коли.

– Временната администрация как реагира на това?

Пора: Каква временна администрация, ето ви още една история! Вървят двама наши бойци, жители на Донецк. Спират ги полицаи и на скрийнсейвъра на телефона на единия от тях виждат украинското знаме. И ги водят в полицията. В коридора – много хора лежат, седят. Стояли те няколко часа, а полицаите и им говорели: „Е, вие сте за Украйна. Сега ще ви отведем в Милицията” – А то в този момент се контролираше от сепаратистите. – „Така че, дайте нещо да измислим”. И това е полицията на Донецк! Казали им: „Дайте хиляда и петстотин, за двамата.” Но те успяли да съберат 300 гривни, дали ги на полицаите и онези ги пуснали.

– Какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Джида: Реалистичен вариант – продължаване на конфликта и отвоюване на територията. Оптимистичният вариант е разбира се най-добър за мен. Да се използва най-доброто въоръжение и да се сравнят със земята и двата града. По-евтино ще е да се построят два нови града, отколкото да се възстановят два разрушени. Затова моят оптимистичен вариант е този – да се сравнят със земята и двата града.

– А какво виждате да се случва след 1 година – ако градовете са сравнени със земята?

Джида: Да се възстанови инфраструктурата, промишлеността. Естествено, че няма да стане за 1 година. Може би за 10. И това е възстановяването само на този регион. А за Украйна като цяло ще бъде тежко, но поне ще знаем, че сме отвоювали своята територия, своята земя.

– А след 5 години?

Джида: Ще се стремим към Европа. И да разбием съветската система.

– Какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Пора: Пълно реформиране на съзнанието и въоръжението на батальона, защото Крим го дадохме без бой, не се съпротивлявахме с надеждата, че Русия ще прояви благоразумие. А после се потвърдиха само печални факти. Те се преобличаха в униформата на наши сътрудници – 20 000 руски военни окупираха Крим. Възползваха се от ситуацията. Болшинството военнослужещи бяха привикани в региона, в който са родени. Родил си се в Крим и служиш в Крим. А на 100 или 200 метра от военната част е семейството ти. За какви бойни действия може да става въпрос? Това е моята оптимистична прогноза – адекватен ответ на руската агресия.

А след година това ще бъде тлеещ конфликт, няма да затихне и няма да приключи. Надявам се да не се разшири. Да няма посегателство и на други територии. Затова и ние сме тук. Може да се поставят временни граници между двете враждуващи страни, но на световната карта границите на Украйна ще останат същите.

За след 5 години идеалният вариант е да има юридическо решение на тези проблеми. Украйна не трябва да бъде в руския блок. Това беше грешка на нашите управници и всички виждаме каква е цената на тази грешка. Това е урок и за съседните страни. И е желателно да сме в Европейския съюз и в НАТО.

– А вие, Йог, какво искате да се случи до зимата? Дайте оптимистичен, реалистичен, песимистичен вариант.

Йог: Европейският съюз ще разшири икономическите възможности на страната. А Северноатлантическия алианс ще ни даде възможност да развием инфраструктурата и армията си. За нас щеше да е добре добрият чичо … да каже: „Хайде, идвайте в НАТО!” Знаем, че никой нищо не дава даром. Имаме стимул да се стараем и да действаме. Войната не прощава на глупаците.

Джида: Аз съм на мнението на останалите. Плюс, че трябва и сами да се развиваме, не само да се надяваме на НАТО. Да развиваме свой военен потенциал.

Йог: Искам всичко това да свърши и хората, които са дошли с оръжие в нашата земя, да бъдат подведени под отговорност: защо са дошли, с каква цел. Нашият президент – така чух – е дал амнистия на всички, чиито ръце не са изцапани с кръв. На всеки, който не е нарушил толкова много закона. А тези, които са убивали да си понесат отговорността. А оптимистичният вариант: не знам. Зависи каква муха ухапе Путин. Може още веднъж да разположи техника и жива сила тук под прикритието на мирни граждани. Може да се предаде под тежестта на санкциите, наложени му от останалите страни, под напора на световното осъждане. Но във всеки случай ние сме в бойна готовност, готови да защитаваме нашата страна. А след 5 години ми се иска да имаме стабилна страна в икономически, социален, политически план.

– Имате ли жени, деца?

Пора: Не.

Джида: Три деца и четвърто на път.

Йог: Аз имам жена.

– Каква помощ бихте поискали от нас? България е в ЕС, член е НАТО. Да, ние сме малка страна, една от най-бедните в съюза, но все пак с какво мислите, че можем да ви помогнем?  

Пора: Ембраго за цяла Русия.

Йог: Не пускайте руски туристи в България, нека да почиват в Сочи.

Джида: Имам по-практично искане – ако има хора или организации, които да осигурят отдих и лечение за ранени наши бойци в България. Това е много сериозно. В обсъждането на украинските въпроси вие взимате правилна позиция, активна, не мълчите. Ето вие сте дошли при нас, за да покажете събитията такива, каквито са. Или ако ще идва хуманитарна помощ – дрехи, медикаменти – нека да не е просто за армията. Трябва да се говори директно с командирите на батальоните, защото те знаят какво им е нужно. Ако идва просто за Украйна, тя може изобщо да не стигне до хората, за които е предназначена.

– Принципен въпрос. Официална власт и администрацията говорят на украински, а на мен ми се струва, че в центъра на Киев всички говорят на руски?

Пора: Ние нямаме проблем с езиците. Той е изкуствено създаден.

Йог: Историческите обстоятелствата са се стекли така, че говорим и на руски и на украински. Например майката говори на чист украински, а детето на руски. В детската градина говорят на руски, в училище има часове по руски. Проблемът с руския е измислен от Русия в това вие и сам сте се убедил.

Джида: Аз нямам предпочитания към руски или към украински. Мога свободно да общувам с хората и на двата езика и за мен това не е проблем. Жена ми говори на украински например, а аз ѝ говоря на руски. Нямам неприязън към нито един език. Всеки говори на който език иска. Имаме 300 години руско влияние. Забранявали са ни и книги да издаваме на украински и да се преподава езикът ни в училище. Затова и много често етнически украинци говорят и мислят на руски.

 

Категория: всякакви

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Филип Филипов на 21.11.2014г. в 14:31ч.

    Украинците са народ, който като нас няма да се предаде лесно, но е лъган и продължава да бъде лъган и сега, само че от други хора. Америка се намеси във вътрешните им работи и започна голяма евроатлантическа агитация и процес, в който се сипят хиляди лъжи и обещания за по- добър живот в Евросъюза. Както ни лъгаха и нас…Русия също не е цвете за мирисане, но тази американска пропаганда беше нещото, което преля чашата в очите на мизерстващия украинец, надяващ се за по- добри дни…, но уви!

  • но как всъщност се стигна до там ... на 21.11.2014г. в 15:06ч.

    Изпращал Пейо приятели на гарата, почерпили се порядъчно и не щеш ли се озовал в международния влак ванкувър-владивосток. Когато по-късно изтрезнял, какво да види – град и по средата му мегдан… останалото е описано по-горе.

  • Michel на 22.11.2014г. в 01:22ч.

    Пейо, много интересни разговори сте провели, мерси, че публикува текста! :-)

    Ситуацията в Украйна, Крим и региона засега ще е в такова „остро“ състояние… поне докато властта на Путин не падне, или докато Европейският Съюз не се намеси по-сериозно от досегашния си стил „приказки, приказки, приказки… ама нали газът идва от Русия и хайде да не правим големи проблеми на другарите… така че хайде да не налагаме сериозни санкции и да продължим да се надяваме че нещата сами ще се оправят“…

    (И моля да игнорираш двата коментара по-горе… първият е на спамър, а вторият е просто тъп!)

  • Хаянко на 23.11.2014г. в 01:54ч.

    „Майдана прерасна в площадна война между властта и протестиращите, бе използван като повод Русия да анексира Крим, а след това доведе и до свалянето и бягството от страната на президента, разпадането на управляващата партия.“

    Само аз ли забелязвам тънката, но важна грешка в изреждането на последователността на събитията? Сецесията на Крим дойде след преврата, нали така.
    Нека фактите си останат факти, а пък как ги възприемаме нека си остане лично решение за всеки един от нас.

  • пейо на 24.11.2014г. в 20:49ч.

    @Хаянко
    Вижте датите на „Медала за връщането на Крим“.

  • Басри на 03.12.2014г. в 13:19ч.

    Въпреки цялото това внушение за руска агресия, по същество на везните стоят:
    – От руска страна, постоянен поток на камиони с хуманитарна помощ;
    – От украинска страна, неспирен огън по квартали с цивилно население в Луганск и Донецк

    Най-реална представа за случващото се в Новорусия можем да получим от цивилното население. При всичките репортажи от набези и разрушения, които съм изгледал до момента, не съм чул някой да е споменал, че руската страна е отговорна за атаките.

    Поздрави!

  • газово пожарогасене цена на 12.11.2015г. в 14:18ч.

    Силно се надявам, че всички тези конфликти един ден ще се прекратят и ще заживеем в една наистина мирна и красива земя. Че ще се научим да ценим, живота , който ни е даден и ще се развиваме успешно без подобни военни действия. На кого са нужни така и не мога да си отговоря на този въпрос. Надявам се положението с Русия да се уравновеси и всичко да бъде по старо му или по ново, едно мирно ново начало.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка