трънки и блогинки

По повод продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев за едно евро, се заговори за връщане правото на прокуратурата да иска разваляне на сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес.  На пръв поглед това може да звучи справедливо, но аз считам промяната на закони заради частен случай и въвеждането на невъзможни за точна интерпретация критерии като „държавния или обществен интерес“, не само за безпринципно, но и много рисково. За да не се отдавам на абстрактни разсъждения по принцип, искам да разкажа за една от от най-скъпите илюстрации на опасенията ми – делото за национализацията на петролната компания Юкос от руската държава.

Делото Юкос срещу Русия, освен че е забележителен спектакъл за десетки милиарди, е изключително важно заради акцентирането на значението, което се отдава на думите на представляващите държавата. Резюмирам сърцевината на решението:

1. Основание за национализация. Руската федерация е национализирала Юкос, обосновавайки се с укриване на данъци.
2. Размер на иска. Ищците искат 114 милиарда ($114 174 000 000), като компенсация за стойността на активите и пропуснатите приходи.
3. Преценка на обстоятелствата по делото:
   1. Арбитрите споделят мнението, че дори и да е налице данъчно нарушение, то национализацията не е подходяща и не е пропорционална мярка, спрямо укриването на данъци.
   2. От друга страна, арбитрите проучват данъчната практика в Русия и намират прилаганите от Юкос схеми за намаляване на данъчните задължения за „законни, но съмнителни“.
4. Вината. Арбитрите единодушно решават, че национализацията е незаконна. Основание за решението им са намеренията зад действията и отношението на ръководителите на руската държава, за които си правят ясен извод от изказванията на Владимир Путин, че:
   1. национализацията на Юкос е защита на държавните търговски интереси («защита государственных коммерческих интересов»);
   2. на квалификацията, че приватизацията на компанията е била престъпна, и
   3. описанието, че използвайки напълно законни механизми руската държава е се е погрижила за своите интереси.
5. Определяне на обезщетението. Назначеният от арбитрите оценител посочва, че стойността на активите и пропуснатите приходи е $66 милиарда.  Отчитайки преценката на обстоятелствата по делото и заключението относно намеренията на ръководената от Путин администрация, арбитрите разделят отговорността между Русия и Юкос на 75:25. По този начин се стига до осъдителното решение Русия да плати $50 милиарда на акционерите на Юкос.

Толкова. Русия може да е действала напълно в рамките на процедурите и законите, но когато действащите лица контролират изпълнителната и законодателната власт и сами си създават законите, намеренията са това, което има значение.

В контекста на разказа за Юкос, искам да се върна към актуалните събития и да ви обърна внимание върху думите на Бойко Борисов по отношение на продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев:

1. Квалифицира придобиването на БТК като: „разбойническата приватизация“;
2. Признава, че той няма възможност да действа: „Фактически, инструментариумът на държавата да запази собствеността и това, което трябва да направи в момента. Така са направени законите, че няма тези права.“, но иска да окаже влияние като промени това:
3. „Става въпрос за промени в ГПК и НПК, които да върнат правото на прокуратурата да завежда отделно дело срещу сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес“, е заявил пред „Медиапул“ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ).