трънки и блогинки

Цената на „държавния или обществен интерес“

Написано на: 30.03.2015 · 2 коментара

По повод продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев за едно евро, се заговори за връщане правото на прокуратурата да иска разваляне на сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес.  На пръв поглед това може да звучи справедливо, но аз считам промяната на закони заради частен случай и въвеждането на невъзможни за точна интерпретация критерии като „държавния или обществен интерес“, не само за безпринципно, но и много рисково. За да не се отдавам на абстрактни разсъждения по принцип, искам да разкажа за една от от най-скъпите илюстрации на опасенията ми – делото за национализацията на петролната компания Юкос от руската държава.
Делото Юкос срещу Русия, освен че е забележителен спектакъл за десетки милиарди, е изключително важно заради акцентирането на значението, което се отдава на думите на представляващите държавата. Резюмирам сърцевината на решението:

  1. Основание за национализация. Руската федерация е национализирала Юкос, обосновавайки се с укриване на данъци.
  2. Размер на иска. Ищците искат 114 милиарда ($114 174 000 000), като компенсация за стойността на активите и пропуснатите приходи.
  3. Преценка на обстоятелствата по делото:
    1. Арбитрите споделят мнението, че дори и да е налице данъчно нарушение, то национализацията не е подходяща и не е пропорционална мярка, спрямо укриването на данъци.
    2. От друга страна, арбитрите проучват данъчната практика в Русия и намират прилаганите от Юкос схеми за намаляване на данъчните задължения за „законни, но съмнителни“.
  4. Вината. Арбитрите единодушно решават, че национализацията е незаконна. Основание за решението им са намеренията зад действията и отношението на ръководителите на руската държава, за които си правят ясен извод от изказванията на Владимир Путин, че:
    1. национализацията на Юкос е защита на държавните търговски интереси («защита государственных коммерческих интересов»);
    2. на квалификацията, че приватизацията на компанията е била престъпна, и
    3. описанието, че използвайки напълно законни механизми руската държава е се е погрижила за своите интереси.
  5. Определяне на обезщетението. Назначеният от арбитрите оценител посочва, че стойността на активите и пропуснатите приходи е $66 милиарда.  Отчитайки преценката на обстоятелствата по делото и заключението относно намеренията на ръководената от Путин администрация, арбитрите разделят отговорността между Русия и Юкос на 75:25. По този начин се стига до осъдителното решение Русия да плати $50 милиарда на акционерите на Юкос.

Толкова. Русия може да е действала напълно в рамките на процедурите и законите, но когато действащите лица контролират изпълнителната и законодателната власт и сами си създават законите, намеренията са това, което има значение.

В контекста на разказа за Юкос, искам да се върна към актуалните събития и да ви обърна внимание върху думите на Бойко Борисов по отношение на продажбата на БТК, Дунарит и другите останки от империята на Цветан Василев:

  1. Квалифицира придобиването на БТК като: „разбойническата приватизация“;
  2. Признава, че той няма възможност да действа: „Фактически, инструментариумът на държавата да запази собствеността и това, което трябва да направи в момента. Така са направени законите, че няма тези права.“, но иска да окаже влияние като промени това:
  3. „Става въпрос за промени в ГПК и НПК, които да върнат правото на прокуратурата да завежда отделно дело срещу сделки, които са в ущърб на държавния или обществен интерес“, е заявил пред „Медиапул“ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ).
Сравнете тези изказвания с изказванията, въз основа на които взима решенията арбитража по делото Юкос. За мен аналогиите са очевидни. Но Бойко Борисов далеч не е единственият, който е престъпно невнимателен какво говори. Ето още няколко примера за такива изказвания, които може скоро да ни струват скъпо:
  1. Иван Искров (все още управител на БНБ), който заяви, как ще бъде разделена КТБ, чрез приет нарочен закон с патетичното си изказване: „Оттук нататък на ход са политиците!„. С това той основание за вземане на инвестиционно решение не само от вложителите кредитополучателите на банката, но и тези, които бяха закупили облигации от контролираните от тях дружества.
  2. Пламен Орешарски, който на практика призна иска на Росатом за АЕЦ „Белене“, като го определи като такъв „който с голяма степен на достоверност ще бъде спечелен“.
  3. За мен най-престъпно безразсъдни бяха изказванията и действията на Драгомир Стойнев, в качеството на министър на енергетиката и принципал на БЕХ,  насочи „независимия“ регулатор ДКЕВР да понижи цената на тока; взе страна в защита на държавната НЕК срещу електро-разпределителните дружества; подкрепи предложеният от Атака 20% данък върху зелената енергия и когато заговори за „национализацията на електроразпределителните дружества“.

В момента тече арбитраж за АЕЦ „Белене“, срещу действията на Стойнев също бяха заведени дела, и тепърва ще се развиват съдебни саги по последиците от фалита на КТБ. Заради делата и конкретно заради думите им всички горепосочени „държавници“ са за съд, пред който се надявам да се изправят възможно най-скоро. Но настрани от това изводът, е че безпринципността и използването на държавната власт за конюнктурни интереси в крайна сметка излиза скъпо. В крайна сметка „държавния или обществен интерес“ е в стабилна и предвидима държава, която е инфраструктура за гражданите си, а не властващ над гражданите субект.

Категория: всякакви

2 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Росица Гецова на 15.03.2016г. в 10:08ч.

    На същото мнение съм за АЕЦ Белене не може една шепа политици да решават бъдещето на целия народ.

  • Риболовни такъми на 28.05.2016г. в 22:47ч.

    Би трябвало да е дълг на всеки достоен политик да пази интересите на държавата и народа си,руснаците знаят как се пази интерес.