трънки и блогинки

Грузинското чудо и неговата цена

Написано на: 17.04.2015 · 4 коментара

Една от целите ми при пътуването до Грузия беше да науча повече за Грузинското чудо – реформите при мандата на Михаил Саакашвили. Описано накратко – за около 5-6 години Саакашвили успява да: изкорени корупцията; премахне битовата и улична престъпност; върне доверието на гражданите в полицията; създаде ефективна и прозрачна администрацията; даде тласък на бизнеса и инвестициите; освободи бюджета от останалите от съветско време тежести и неефективности, и да постави началото на икономически възход и обществена трансформация на страната. Конкретни и осезаеми постиженията, видни в  уважението на гражданите към полицията, усещането за икономическо развитие, спазването правилата на движението, модерните постройки, спокойствието по улиците и най-вече в отношението на грузиниците към тяхната държава и институции.

Резултати, които са изключителни не само заради дълбочината на преобразуванията, но и заради и кратките сроковете, в които е постигната такава сериозна трансформация. Дори само заради това, че Саакашвили успява да накара грузинците да спрат да крадат ми беше интересно да го усетя лично, да разбера как става това и да науча за отношението на нормалните хора.

Най-ясно е видно от улиците на столицата. Тбилиси изглежда като столица на модерна държава с древна история. Стъкло и стомана е отличителният стил на Саакашвили. Централната банка, министерството на вътрешните работи, прокуратурата, полицейските управлениядомът на юстицията, градския център – във всичко е видна амбицията и стремежът към модернизация. Домът на юстицията е уникален тип сграда не само заради своето архитектурно присъствие във всеки град, но и заради възможността да получиш бързо и лесно всички административни услуги само с посещението на едно гише. Да, забравих да добавя, че в резултат на административните, данъчни и икономически реформи, Грузия се превръща в една от страните с най-лесни условия за бизнес в света, закономерно привлича огромно количество инвестиции и отбелязва значителни нива на икономически растеж.

Постиженията са видни и като макроикономически показатели и като осезаема реалност по улиците на града. За мен, като чужденец, оценката беше еднозначна и по тази причина ми направиха контрастно впечатление плакатите, с които е облепен цял Тбилиси:

Саакашвили по улиците на Тбилиси

Саакашливи като престъпник, снимки на полицейско насилие. Защо това отношение, защо е обявен за издирване въпреки очевидните постижения? Всичко само политика ли е? Попитах: „По-добре ли стана като се махна Саакашвили? По-добре ли живеете?“. Отговориха ми: „Не живеем по-добре, но живеем по-спокойно.“ От разговорите с грузинците, които срещнах, си съставих идея за цената на тези постижения. Дори и противниците не отричат постигнатото, но дебатът е за цената: „Да, Саакашвили направи много, но на каква цена?“

„Миша“, както свойски наричат Саакашвили, е успял да реформира Грузия, с въвеждането на много близък на авторитарен стил на управление, с цената на мерки често граничещи с насилие, заплащайки огромна социална цена, жертвайки по-малко гъвкавите слоеве на обществото и създавайки обществено разделение и конфликт, който продължава и вече трета година, след като не е на власт. Конфликтът е между поколенията и нагласите. Грузинското обществено мнение е разделено между младите, про-западните, наивните, амбициозните и смелите, тези със сили и бъдеще срещу възрастните, установените, доказалите се в пост-съветските години, наредилите се в сложната обществена структура. Тези, които имат амбиция и нямат опит, срещу тези с горчив опит за оцеляване.

Започнали са от полицията и чиновниците. Те са спрели да крадат по една много проста причина – началниците им не са крали. С идването на власт, реформаторите са променили средата, като буквално са изгонили от полицията и администрацията около 85% от служителите. Тези, които веднъж са взимали подкупи и са правили ежедневни компромиси със задълженията си, не могат да бъдат отучени и поправени. Съгрешили и са вкупом непотребни станали. Дори и когато страната е била практически оставена без пътна полиция е било по-добре от времената, когато единствената функция на катаджиите е била да прибират подкупи от минаващите. Същото е и в криминалната полиция и всички слоеве на администрацията.

Но не е бил само личния пример и политическата воля на екипа на президента и правителството. Грузинското общество е било подложено на интензивен натиск за про-западна модернизация и икономическа либерализация. Натиск включително и чрез използване на полицейско насилие, прокурорска и административна репресия срещу противниците. Мерки, обективно дали резултат, но в резултат породили сериозна съпротива и опозиция. Само си представете какво е отношението на всички, които са били обявени за негодни и ненужни, извадени са от комфортните позиции и оставени без доход.

Характерен пример за не толкова светлата страна на Миша са обществените строежи. Като да е единодушно ясно, че финансирането им е чрез целево и принудително изземане на средства от грузински бизнесмени. Управляващите не са събирали данъци или подкупи, а чрез използване на държавната власт са принуждавали бизнеса да „дарява“ за обществени строежи. Проекти, които често са били преди всичко символно значение. Тези, които са отказвали са получавали данъчни ревизии и прокурорски проверки, докато не им е станело ясно, че тези пари ще ги загубят по един или друг начин. Важно е да се каже, че не твърдят, че Саакашвили или обкръжението му са крали или забогатели в резултат на властта си, но безспорно са намерили интересен начин за финансиране на егото си като държавници. Това е само пример, дребните истории са много и вероятно и вие сте чели и чували подобни.

Грузия е още едно потвърждение, че никой не обича реформаторите, въпреки че няма против да ползва положителните резултати от реформите. Грузинската история от последните години може да е урок за България. Ние като основно да се стремим да не нарушим спокойствието и социалния мир и може би  заплащаме твърде високата цена на пасивността. Преди да замина и да видя сам Грузия и цената на грузинското чудо като да имах по-категорични отговори на тези въпроси.

Категория: всякакви

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Николай на 23.04.2015г. в 02:12ч.

    Този грузински разбор ми беше много интересен. Започнах все по-често и на повече места да забелязвам конфликта между бързо щастие и устойчивост. Сигурно остарявам :-)

  • Todor на 23.04.2015г. в 17:46ч.

    По подобен начин се разви и Сингапур. Явно за закъсали страни няма друг начин за развитие, колкото и да ми се иска;(

    Чудя се, ще стигнем ли някога до там..

  • Калоян на 03.06.2015г. в 15:23ч.

    Те кога ще стигнат до нас …

  • Кирил на 07.07.2016г. в 23:26ч.

    Да, така е. Съгласен съм с Калоян! :(

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка