трънки и блогинки

Алкохолно творчество

Написано на: 09.06.2008 · 2 коментара

Вече е твърде топло и навън е твърде хубаво дори, за се стои вкъщи. Не е само времето, което предразполага към забавления, които включват алкохолно творчество и опошляване на всичко светло и мило.
В последните няколко дни музата на Кольо достигна неповторими висоти в създаването на просташки версии. Ето само два примера, които имаха щастието да бъдат записани:

По песента „Мария, Мария“:

Мария, Мария

Мойта малка дъщеря
Мария, Мария
пак е толкова пияна
с ракия, с ракия.
Колко мъничка е тя,
а бутилката голяма –
сипва и гаврътва пак
наведнъж тя двеста грама.

За начало тя грижливо
Мария, Мария
се налива с тъмно пиво
Мария, Мария
с всички твърди алкохоли
тя добре се справя вече,
ала чашката, защо ли,
ѝ се вижда тройна вече.

Припев:
Мария, Мария,
днес светът се е събрал
в твоята бутилка
ракия, ракия.
Ти трептиш — нисък ти е градуса.

Пак мезетата реди,

Мария, Мария
чашките си не брои,
с ракия, с ракия.
Със надебелял език
всички думички заваля,
като дърт алкохолик
тя под масата се валя.

По „Тихият пролетен дъжд“:

Небрежно пияният мъж

Небрежно пияният мъж
заспал е под моята стряха,
небрежно пияният мъж
обувките даже не маха.

Небрежно пияният мъж
всичките шахти напълни,

небрежно пияният мъж
кротко в скута си повърна.

С небрежно пияния мъж
дрязги, псувни, олелия
от небрежно пияният мъж
съня си изгубихме ние.

Категория: глупости

2 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Кольо на 09.06.2008г. в 14:58ч.

    Отказ от отговорност:
    Всяка прилика със съществуващи литературни произведения е напълно умишлена. Алкохолът не прощава. Освен това съм много безотговорен.

  • Вени Марковски на 09.06.2008г. в 14:58ч.

    Ех, младост, младост :)

    Има толкова много кавър-версии на български песни, че прсто не знам откъде да започна:

    Например:
    Топъл град, чуден град плисна в миг и отшумя
    как така изведнъж нивата ми опустя?

    Или:
    Не, не си отивай… Ще ми бъде тъжно…
    Не, не си отивай… Ще ми бъде скучно…
    Под мостовете не шумят реки
    В устата няма никакви зъби
    Венците са пустинно тихи
    когато зъбите ги няма…

    Или вместо:
    Нощ във града… => Нож във гърба…

    Или вместо… Но млъкни, сърце.