Небесний свод разгъва модър лист,
по който никой нищо не е писал,
и устремява своя глед лъчист
далеко в небесата ведра мисъл.
Николай Лилиев
Над твоя дом спокойствие
Над твоя дом спокойствие. Плете
приветна песен волна чучулига;
и ти си пак безгрижното дете,
което срича първата си книга.Небесний свод разгъва модър лист,
по който никой нищо не е писал,
и устремява своя глед лъчист
далеко в небесата ведра мисъл.Възкръсва слънцето: премъдър бог
поглежда от чертози вековечни
и в светла тишина хлади поток
на твоя свят пътеките безпечни.Ти имаш пак простори без предел
и царска власт, безбрежна, неотменна.
в душата си долавяш смътна цел:
да завладееш цялата вселена.Да прекосиш рътлини и моря
и стигнеш да последната граница,
там, гдето сред вечерната заря
заспива своя златен сън Жар-птица.Ти виждаш как здрачените ръце
на детството зоват и те увличат
и ти забравяш, сирото сърце,
че днес не съм дете, което срича.Николай Лилиев
5 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Све на 16.06.2008г. в 21:19ч.
Красиво.Благодаря:)
nickname778 на 16.06.2008г. в 21:54ч.
И снимката е страхотна и стихчето и особено избрания от теб абзац въздействат. Благодаря и от мен.
П.С. Тъкмо щях да те попитам защо вече няма неделна поезия…. липсват ми и 99 ways to die
nickname778 на 16.06.2008г. в 22:22ч.
П.С.С. Липсва ми и “ Мелодия на годината“, ма май не можеш да ми помогнеш :)
mimety на 17.06.2008г. в 20:17ч.
Вируса,навлязъл в твоя блог.
Постинг Пейо на 23.06.2008г. в 19:56ч.
* * *
Какво като ми обещават свобода,
пътища, посоки
а лятото-слънцето,деня, нощта…
Не мога да летя.
Очите нямат блясък,
душата -натежава
в скръб попива кървави сълзи
щом, единсвен,не го обича
(в това намира смисъл).