трънки и блогинки

Военните клетви в новата българска държава

Написано на: 25.06.2008 · 11 коментара

Проследяването на развитието на една правна норма или дори и на отделна разпоредба във времето може да е изключително интересен източник на познание какви са били и как са се променяли ценностите и целите на обществото.

Военната клетва е ритуал, от който нямам пресни спомени и ми беше любопитно да знам в какво съм се заклел и как то се сравнява с това, в което са клели преди и затова потърсих текстовете на военните клетви в новата българска държава. Думите би трябвало да са подбирани и подреждани много внимателно. Анализ, сравнение и изводи всеки може сам да си направи, ако иска.

Със Закона за носене на военните тегоби от 1897 г се въвежда следния текст:

Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин. Заклех се!

От 1950 г. в Българската народна армия се полага следната клетва:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!

Допълнение: Късно намерих това чудесно изследване, което разказва как се е променял ритуала на клетвата от Освобождението досега. Не е дълго и се чете леко – препоръчвам го на всеки, който темата му е интересна.

Категория: всякакви

11 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Николай на 25.06.2008г. в 15:59ч.

    Странно, аз съм служил пред 1996, но съм се клел по последната…

  • Емин Бей на 25.06.2008г. в 16:40ч.

    Кълна се че „Държавата България не ме обича, а аз съм ебати пича…“ или нещо такова

  • Гонзо на 25.06.2008г. в 17:32ч.

    Това, което ми прави най-голямо впечатление е, че войниците на Негово величество не са се клели да се подчиняват безпрекословно на началниците си. В армията, в която аз служих (1999), принципът на единоначалието беше изкривен, за да позволи на началниците да смазват всячески подчинените си. А знам, че по-рано е било много по-зле.

  • Yassen на 25.06.2008г. в 19:43ч.

    Привет, Пейо!

    Наскоро и аз се клех. Стана работата наум в една невзрачна гадна статичка в някакво военно окръжие, където след 100 кандърми отидох да си взема военната книжка. В нея гордо пише „необучен“.

    Благодаря ти, РБ, благодаря ти за милостта, че отреди да си остана необучен да убивам.

    Като четох клетвата, под която трябваше да се разпиша, малко ме притесни, че трябва безпрекословно(!) да се подчинявам на заповедите на своите командири и (сякаш тия са малко) и началници. Ами ако ми кажат да убия жена с дете?

    Рекох да попитам жената какво ще стане, ако не подпиша. А тя ми рече, че не може (да не подпиша).

    И аз безпрекословно изпълних заповедта на този „командир“. А дори не се бях заклел още.

    Прочее, беше ми смешно, но не се смях…

  • пейо на 26.06.2008г. в 08:45ч.

    Ако темата ви интересува, обърнете внимание на това изследване. Там е разказано по-подробно и интересно.

    Военната служба и убиването е нещо, за което всеки има своето (надявам се, не само емоционално) мнение и винаги ми е било интересно да чета по темата. Ако имате да казвате/разказвате – пишете или пускайте връзки.

  • Постинг Пейо на 29.06.2008г. в 09:29ч.

    Аз* съм

    Обичам,слънцето,
    да ме целува щом
    за поздрав му намигна.
    Обичам звуците
    на пролет щом птиците
    пристигнат.
    Обичам с мирис цветен
    въздухът край мен
    да е наситен.
    Обичам капките
    след дъжд с тяло
    да попивам.
    Обичам със светлосенките
    погледът ми да си поиграе.
    Обичам кожата ми
    крачета боси
    да пощипват.
    Обичам нежността на вятъра
    когато във тревата
    аз заспивам.
    с Теб
    поисках да общувам както с книгите…..
    не се сърди,
    във вярност не ти се вричам,
    а внимание да получавам
    Обичам.
    ……………………………………
    (написано за Пейо,който доказа че е мъж.
    Искрено вярвям да си промени отношението
    към мен т.е.
    Роси

  • пейо на 29.06.2008г. в 11:55ч.

    @ Роси
    нека минем по поща, моля.
    може би да се получи по-добре

  • kanew на 30.06.2008г. в 17:20ч.

    1960 г. Като студент съм мобилизиран за 2 месеца в казармата в Карлово. Някъде по средата на службата положихме клетва. Нищо не си спомням по ритуала и текста на клетвата. Следващият ритуал остава незабравим-ресторант Балкантурист-Карлово, 20 студента и 20 офцера, страхотни салати + карловска анасонлийка + агнешко печено +карловски мискет по корем. Сигурно, за да не направим някоя беля, ни върнаха с рейс до палатките и спане до сутринта.

  • Васко на 30.07.2012г. в 12:50ч.

    „Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!“

    Според мен този текст трябва да се измени, а именно: частта „да дам живота си за нея“ да се измени така – „да накарам враговете да дадат живота си за тяхната родина“

  • krasimir_vankov на 06.11.2015г. в 00:36ч.

    28 години служих честно и почтено бод бойното знаме . Клетвата е написана повече за време на война . Време в което минутите са важни и не достигат за кандърми и убеждения…

  • Тенев на 11.08.2016г. в 07:49ч.

    Предложеният текст след 1950г не е верен.
    Този текст е записан във влезлите в сила Устави на Въоръжените сили от 1977г. До тогава текстът беше „Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Българската Народна Армия, ……“
    Подмяната в текста на БНА с ВС бе предизвикана от това, че много войскови поделения не бяха в състава на БНА и МНО. Като нашите ГВ/в състава на МВР, по-късно и ВВ/, Войските на далекосъобщенията, Войските на Министерство на Транспорта.

    Само тази е разликата, но е добре да се знае.