трънки и блогинки

На Джулая с Юрая

Написано на: 02.07.2008 · 5 коментара

От много години все искам да отида да посрещна слънцето на морето и все има нещо по-спешно или по-важно, което си заслужава да бъде жертвано за някакво море и хипарска песен. Същото е и тази, година с една разлика. Разликата се казва Стоян Мишинев, който с типична безстрашност и хладнокръвие шофира цяла нощ, за да стигнем до морето.

В понеделник, след работа, вместо отново да се подмотвам държейки чаша на различни места в София, пътувах усмихнат. През Пловдив, покрай Бургас, кратко спиране във Варна и чак до скалите на Камен бряг. На Камен бряг се бяха събрали всякакви хора, които се забавляваха пеейки, пиейки и натискайки се по чукарите. Тази снимка, според мен, илюстрира общото настроение:
July morning

Пристигнахме призори, когато идващото светлината на идващото слънце вече се отразяваше в ясното небе. Диска на слънцето се показа заедно с алармата, която твърдеше, че трябва да ставам, за да се трудя. Не и този път. В този момент на сцената запяха хората от Uriah Heep и всичко си дойде на мястото – на Джулая с Юрая, морето – спокойно, а хората – усмихнати.
July morning

Слънцето се показа, Юрая попяха още малко песни за любов, докато аз разглеждах паметните плочи на скочилите от скалите на Камен бряг. Все млади хора с искрящи погледи и нито една жена сред тях. Погадах какво е накарало тези хора да изминат разстоянието до това отдалечено място, за да сложат край на живота си и поехме наобратно. Отбихме се до Калиакра, изкъпахме се в морето до Златните и тръгнахме назад към „действителността“.

Категория: хубави неща

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ани на 02.07.2008г. в 15:00ч.

    Хубаво е, че си успял да излезеш за малко от въртележката на работните важности-маловажности.

    Но за Камен бряг не си прав. Може да има само паметни плочи на момчета, но познавах лично момиче, което загина там. Уви, не скочи нарочно. Възможно е и момчетата да не са непременно всичките самоубийци.

    Иначе аз не виждам нищо романтично в самоубийството, дори и на морските скали. Тъпо и депресиращо крайно решение.

    Джулая с Юрая…звучи приятно :-)

  • Бря на 02.07.2008г. в 16:14ч.

    Те май смъртните случаи нямат почти нищо общо със събитието. Иначе егати празника! Всъщност локално събитие , с локално стойност – повече медийна раздувка. А иначе всеки с неговите си джула(н)и. Пък и жена с блеснал поглед, по-скоро идва от някъде…, а не отива за никъде….

  • Alex на 02.07.2008г. в 18:54ч.

    Много приятна изненада беше да те видя там, човече. Не очаквах някак си, че мога да срещна човек, който знам от виртуалното пространство и само веднъж съм виждал в Русе на OpenFest.

    Поздрави от Русе!

  • Дончо на 02.07.2008г. в 22:23ч.

    За малко и ние да осъмнем там, с 30-дневно бебе в ръце и един много недоволен, 6 годишен батко.

    Само че с мама решихме да си останем в хотела в Балчик, заради децата най-вече.

    Но въпреки нашето решение посрещнахме изгрева на „джулая“, защото Мартин като ревна в 03:00 и заспа в 05:30, когато слънцето вече беше височко :).

    Жалко, щяхме да се видим!! Ех!

  • пейо на 03.07.2008г. в 00:10ч.

    @Ани
    и е приятно на усещане. сигурен съм, че ти би се почувствала много добре :)

    @ Alex
    аз също бях учуден. явно някои неща имат значение. поздрави и вече от София!

    @ Дончо
    преди малко лежах до отлична 6 годишна жена, която спеше невъзмутимо докато хората (и родителите й) наоколо свиреха на китари и пееха. проблемът е в теб – като имам случай ще те порицая. толкова близо, а толкова далеч си бил

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка