трънки и блогинки

За цел, която ще напиша някой друг път, ето бележки за играчи на ФК „Цървена Звезда„ Белград, който воден от Люпко Петрович, стана шампион на Европа през 1991:

• Стефан Стоянович – вратарят и капитан на отбора
• Миодраг Белодедичи – румънското либеро, което води отбраната. Преди да стане шампион на Европа със Звезда е носител на КЕШ и със Стяуа Не знам дали има някой футболист, който е станал шампион с два източноевропейски клуба. Спомням си го от мачовете на национала на Румъния и беше наистина стабилен и солиден играч.
• Слободан Марович – сръбски защитник, който продължава кариерата си в скандинавските страни.
• Илия Найдоски – защитник от Македония, който преминава по-късно в Реал Валядолид. Играе известно време и в ЦСКА, където безкомпромисно чисти в тъч.
• Рефик Шабанджович – роден в Черна Гора, по народност босненец. Играе като защитник. След 1991 трансфериран в гръцкия AEK.
• Владимир Югович – много стабилен, много спокоен сръбски полузащитник. След Звезда, играе в Лацио и Ювентус, с който също става шампион на Европа.
  
• Синиша Михайлович – сърбинът с невероятния удар. Още се води като най-добрият изпълнител на статични положения, откъдето е вкарал и почти всичките си голове. „Слободан ударец за Цървену звезду. Оно е позиция за играча со фантасничем яким ударцем… Гол, гол, гол!!!„ . Играл е за Рома и Лацио, но най-запомнящ се е периода му в Сампдория, където става един от най-обичаните футболисти.
• Робърт Просинечки – хърватинът, за който сръбските коментатори казваха, че е „компютарски прецизен„. Русата му глава лесно се виждаше на (почти) цветните телевизори и пасовете наистина бяха забележителни. Като полузащитник организира играта и на Реал Мадрид, а след това има сезон и в Барселона, когато и Стоичков беше там.
• Деян Савичевич – усмихнатият къдрав агресивен полузащитник от Черна гора. Колкото Просинечки е рационален и планиращ, толкова той е емоционален и импровизиращ. Преминава в Милан, където става няколкократен шампион на Италия и отново носител на КЕШ. Не обичам италианския стил на игра, но в годините когато италианските отбори побеждаваха наред той беше футболистът, който най-обичах да гледам.
• Дарко Панчев – македонският голмайстор, който вкара и победната дузпа във финала през 1991. Отбелязва 94 гола от 91 мача за Звезда, но след като преминава в Интер никога не успява да възстанови предишната си слава. Аз не го харесвам и затова твърдя, че е престанало да му върви, защото си е подстригал кечето.
• Драгиша Бинич - сръбски нападател, играл само в шамионския сезон на отбора и отбелязал 14 гола.

Ако и вие имате спомен за отбора или сте ги гледали на живо, когато играха в София, ще ми е интересно да разкажете или допълните.