трънки и блогинки

Радой Ралин – „Безглаголно стихотворение“

Написано на: 08.08.2008 · 24 коментара

От Радой Ралин помня единствено как се закачаше с ученички и студентки в тролея. Никога не съм го чел систематично и въпреки, че схващам само най-очевидните му неща, не мога да отрека, че е много добър:

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Категория: за четене

24 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • gregory на 08.08.2008г. в 11:32ч.

    Първите четири строфи на „Безглаголно стихотворение“ на Радой Ралин са преписани почти дословно от стихотворението „Обикновена история“, чийто автор е известният поет-сатирик Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски. Ето и самото стихотворение:

    ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

    Градина. Пролет. Май. Цветя.
    Скамейка. Шепот сладък.
    И сред цветята – той и тя,.
    Любов и т. н.

    Поле Природа. Красота.
    Река – гора оттатък.
    Пробуда. Сбъдната мечта,.
    Възторг и т. н.

    Годеж. Венчило. Поп и брак.
    Момент – безумно кратък!
    А после – скука, проза, мрак,
    деца и т. н.

    Курорт. Море. Приятел. Смях.
    Простор – вълни оттатък.
    Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.
    Рога и т. н.

    Фома Фомич

    Това е псевдоним на Тома Измирлиев, а стихотворението е отпечатано във в. „Утринна хасковска поща“ на 10.VІ.1928 г., когато Радой Ралин е бил е бил едва тригодишен.

    За справка:
    Тома Измирлиев, Краен елемент, С. 1975, с. 62 и бележка на стр. 451.

  • gregory на 08.08.2008г. в 11:39ч.

    Коментарът ми е копиран от коментар, който стои под други постинги, посветени на това стихотворение. Преди години аз открих първо стихотворението на Тома Измирлиев и много бях изненадан по-късно от стихотворението на Радой Ралин. Сатирата на Тома Измирлиев не заслужава да бъде забравяна, а работата на Радой Ралин върху стихотворението също е много добра.

  • пейо на 08.08.2008г. в 11:42ч.

    Не го знаех това, благодаря!

  • k'vo ti puka на 08.08.2008г. в 11:45ч.

    Да знам кой точно е създал това при положение, че и двата автора са мъртви и не се тупат в гърдите мощно заради въпросната творба е като да ми пука за DRM.
    Пейо, добро попадение, не знам отде си го изкопал, но тука всички колеги го оцениха. Някои от тях даже още се вълнуват.

  • Комитата на 08.08.2008г. в 14:38ч.

    Не е имало криейтив комънс по времето на двамата поети. А колко хубаво щеше да бъде ако е имало!

  • Дончо на 08.08.2008г. в 14:53ч.

    И двамата са били Големи! Грегори, благодаря ти, че ме просветли за едно от най-любимите ми стихотворения. Хубаво е да се знае!

  • tanyata на 12.08.2008г. в 14:24ч.

    нещо подобно на това, предполагам ? (SMTH Like That, probably?)
    http://www.vbox7.com/play:cb270492

  • Anonymous на 19.10.2008г. в 21:57ч.

    много много ми хареса просто е чудесно

  • Anonymous на 19.10.2008г. в 21:58ч.

    и вьсхитително е

  • Anonymous на 21.10.2008г. в 22:02ч.

    супер

  • Anonymous на 24.03.2009г. в 17:23ч.

    да

  • тодорка на 22.07.2010г. в 07:03ч.

    чудеснооооо, велики поети имахме!!!!

  • abe ko ti dreme на 21.10.2010г. в 19:56ч.

    абе ко ти дреме нали не се спукват от бои на болевард
    (Не гарантирам за отвудното)

  • Anonymous на 01.12.2010г. в 20:53ч.

    Стихотворението не е написано от Радой Ралин

  • Anonymous на 03.05.2011г. в 22:39ч.

    Точна така, не е от Радой Ралин – твърде е посредствено за него, най-малкото. Приписва му се.

  • ЧМП на 06.09.2012г. в 18:55ч.

    В далечните 80 години на миналият век това БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ се разнасяше преписано на ръка или отпечатано на машина, и беше леко забранено защото противиречеше на Комунистическият морал. и тогава се спрягаше че е от Радий ралин, но той си е бил винаги дисидент

  • Всички сте луди!!! на 18.10.2012г. в 16:46ч.

    Всички сте луди! К’во сте се заели да оплювате стихчето. Добре, копирано е. Е, и?
    Или все трябва да казваме истината. Я първо спрете да лъжете, а после разкривайте чужди лъжи!!!

  • Иван Бакалов на 11.01.2013г. в 12:52ч.

    Това стихотворение не е на Радой Ралин, както се казва по-горе. То е заимствано, пародия по Фома Фомич, а авторът е поета Ламар. Написано е края на 60-те години, не е публикувано, разпространявано е с преписи.

  • Миланов на 18.01.2013г. в 17:46ч.

    Радвам се, че има и последователи…..

    ГерберЛандиЯ

    Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
    Банско. Писти. Интерес.
    Дюни. Бонуси. Кумец.
    Референдум. Ток. АЕЦ.

    Колорадо. Аспен. Гаф.
    Изявление. Масраф.
    Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
    Литургия. Храм. Възход.

    Дянков. Доходи. Числа.
    Приходи. Бюджет. Тесла.
    Босфор. TB. Листопад.
    Рейтинг. Медии. Диктат.

    Мечки. Рожен. Стадион.
    Мач. Победа. Шампион.
    Тигри. Футбол. Еърбъс.
    Перник. Мъка. Земетръс.

    Криза. Майчински. Позор.
    Цаца. Избор. Прокурор.
    Гаф. Принуда. Прецедент.
    Клетва. Хумор. Президент.

    Инфраструктура. Тръба.
    Газ. Печалба. Веселба.
    Път. Обама. Интервю.
    Слава. Блясък. Дежа вю.

    Урни. Битка. Мат`риал.
    Яне. Марешки. Парцал.
    Лято. Избори. Сефте.
    Бюлетина. Ром. Кюфте.

  • Надя Измирлиева на 03.03.2013г. в 16:40ч.

    В отговор на @gregory
    Така е, Тома Измирлиев пише Безглаголно стихотворение, което е отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г

    БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

    Градина, пролет, май, цветя,
    Скамейка, шепот сладък,
    А сред цветята: той и тя-
    Любов, и тъй нататък…

    И пак природа, красота,
    Река, гора оттатък.
    Пробуда, сбъдната мечта,
    Възторг и тъй нататък…

    Годеж, венчило, поп и брак,
    Момент, безумно кратък…
    А после проза, скука, мрак
    Деца, и тъй нататък…

    Курорт, море, приятен смях.
    Простор-вълни оттатък.
    Възбуда, трепет, сладост, грях
    Рога, и тъй нататък…

    Полуда, нежност, сълзи, плач,
    Плесник и писък кратък.
    Багаж, дете, билет, носач
    Развод и тъй нататък…

    Началник, път, кола, пари
    И нощи без остатък
    Кафе, квартира, ключ, жени
    Легло и тъй нататък…

    Бастун, приют, креват, юрган
    И разум във зачатък
    Цокало, снимки, нощен блян
    Тегло и тъй нататък…

    Камбана и кучина пръст
    И ямата оттатък…
    Лопата, кирка, поп и кръст
    Ковчег и…без нататък.

    …..

    Хайку по български !
    Браво на Ралин,
    Браво и на Ясен Ведрин (Стефан Главчев), който в „България без думи“ прекрасно се справя с този труден начин на писане!

    Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
    Банско. Писти. Интерес.
    Дюни. Бонуси. Кумец.
    Референдум. Ток. АЕЦ.

    Колорадо. Аспен. Гаф.
    Изявление. Масраф.
    Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
    Литургия. Храм. Възход.

    Дянков. Доходи. Числа.
    Приходи. Бюджет. Тесла.
    Босфор. TB. Листопад.
    Рейтинг. Медии. Диктат.

    Мечки. Рожен. Стадион.
    Мач. Победа. Шампион.
    Тигри. Футбол. Еърбъс.
    Перник. Мъка. Земетръс.

    Криза. Майчински. Позор.
    Цаца. Избор. Прокурор.
    Гаф. Принуда. Прецедент.
    Клетва. Хумор. Президент.

    Инфраструктура. Тръба.
    Газ. Печалба. Веселба.
    Път. Обама. Интервю.
    Слава. Блясък. Дежа вю.

    Урни. Битка. Мат’риал.
    Яне. Марешки. Парцал.
    Лято. Избори. Сефте.
    Бюлетина. Ром. Кюфте.

    Докато има такива Българи и нас ще ни има!
    Честит национален празник!

  • Надя Измирлиева на 03.03.2013г. в 16:41ч.

    В отговор на @gregory
    Така е, Тома Измирлиев пише Безглаголно стихотворение, което е отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г

    БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

    Градина, пролет, май, цветя,
    Скамейка, шепот сладък,
    А сред цветята: той и тя-
    Любов, и тъй нататък…

    И пак природа, красота,
    Река, гора оттатък.
    Пробуда, сбъдната мечта,
    Възторг и тъй нататък…

    Годеж, венчило, поп и брак,
    Момент, безумно кратък…
    А после проза, скука, мрак
    Деца, и тъй нататък…

    Курорт, море, приятен смях.
    Простор-вълни оттатък.
    Възбуда, трепет, сладост, грях
    Рога, и тъй нататък…

    Полуда, нежност, сълзи, плач,
    Плесник и писък кратък.
    Багаж, дете, билет, носач
    Развод и тъй нататък…

    Началник, път, кола, пари
    И нощи без остатък
    Кафе, квартира, ключ, жени
    Легло и тъй нататък…

    Бастун, приют, креват, юрган
    И разум във зачатък
    Цокало, снимки, нощен блян
    Тегло и тъй нататък…

    Камбана и кучина пръст
    И ямата оттатък…
    Лопата, кирка, поп и кръст
    Ковчег и…без нататък.

    …..

    Хайку по български !
    Браво на Ралин,
    Браво и на Ясен Ведрин (Стефан Главчев), който в „България без думи“ прекрасно се справя с този труден начин на писане!

    Докато има такива Българи и нас ще ни има!
    Честит национален празник!

  • Стефукс на 27.05.2013г. в 11:31ч.

    В творчеството на РАДОЙ РАЛИН,е па, такова стихотворение- /БЕЗГЛАГОЛНО/ Н Е М А !!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    „Свободата на може да вирее в тясната саксия на невежеството“
    Така го е казал Радой. Част от стратегията на ДС за подронване на авторитета на набелязаните от нея обекти е пускане на слухове. В случая става въпрос за същото!!! БЕЗГЛАГОЛНОТО стихотворение е приписвано на РАДОЙ РАЛИН от агентите на ДС. То не съществува в нито една негова книга и както се вижда не съдържа нищо антикомунистическо, поради което да бъде спряно. ако беше на Радой. Не бъдете наивни а прочетете новата книга – „РАДОЙ – смутителят на реда и тоягата на властта“ с автори Таня Стоянова и Стефан Стоянов /изд ИЗТОК-ЗАПАД/

  • Иван Иванов на 20.05.2014г. в 22:46ч.

    Твори, твори, народе мой, но не преписвай всичко на Радой

  • Бунтар на 01.06.2014г. в 23:54ч.

    Вие не сте нормални,ако смятате че второто стихотворение е много хубаво или въобще се води за стихотворение.Да събереш няколко съществителни от своето ежедневие и те да се римуват със сигурност не е поезия!За разлика от него „безглаголно стихотворение“ което се приписва на Ралин или е на Измирлиев (този въпрос няма да го обсъждам сега),въпреки че е „безглаголно“ в самото стихотворение се усеща действието,което автора разказва.Преминаването на живота от една фаза в друга е смисъла на стихотворението и около тази тема се върти то-
    Началник, път, кола, пари
    И нощи без остатък
    Кафе, квартира, ключ, жени
    Легло и тъй нататък…
    В този стих например автора е вградил случващото се на един самотен мъж загубил жена си след развод.Показва какъв е неговият живот-той няма нищо друго което да го крепи освен неговата работа,“началник“,“квартира“,“жени“(което предполагам трябва да сложим и определението „леки“ когато го интерпретираме).
    Моля кажете ми какъв е смисълът във второто стихотворение тъй като аз нямам нюх за тея работи и не намирам основната тема в следните стихове-
    Криза. Майчински. Позор.
    Цаца. Избор. Прокурор.
    Гаф. Принуда. Прецедент.
    Клетва. Хумор. Президент.
    За какво си е мислил автора когато е писал тези стихове.Наистина се надявам да не е било:“хората са тъпи и каквото и да съчиня,без да има скрит смисъл,облечен в поетични слова,те ще го харесат и няма да забележат некадърността ми.“Наистина се надявам да не е така!!!

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка