трънки и блогинки

Разговор с Димо Михайлов

Написано на: 28.10.2004 · 6 коментара

Днес се заприказвахме с Димо Михайлов и накратко прелетяхме над политиката на RIAA да съди IP адреси, използването на логовете като доказателство и някои особености в определянето на стойностите на исковете в България и САЩ. На мен разговора ми беше много интересен и затова предположих, че ще е интересен не само на мен.

И разбира се като става въпрос за правни работи трябва абсолютно да има „дисклеймър“, че това си е разговор и не трябва да му се възлагат повече очаквания отколкото на всеки друг разговор.

Пейо:Здравей, искам да те попитам относно последния ти пост: RIAA граждански или наказателни дела е завела?

Димо: Здрасти. Граждански са – Copyright act-a им разрешава да търсят щети (statutory ili actual damages). Има слухове, че RIAA лобират конгреса да добави и криминални наказания и да оторизира Department of Justice да следи хората. По този начин RIAA няма да трябва да плащат пари на техните адвокати – всичко ще се плаща от данъкоплатците.

Пейо: Да, и в България има подобни опити. Аз имам и един пост по темата. Мисълта ми беше друга. Дали IP-то е някакво доказателство за идентичност?

Димо: IP-то и времето, когато са го засекли са достатъчни, за да се издаде призовка на ISP-то. То ще прегледа техните логове и ще разбере кой точно е човека. Интересно е, че някои ISP-та трият логовете (защото още не е задължително да се пазят) и по този начин потребителите са защитени.

Пейо: Запазването на логовете е отделна, тема но съм сигурен, че във Великобритания има прецедент на оправдателна присъда, заради наличие на злонамерена програма, която е можела да сваля въпросните файлове с детско порно, но там делото беше наказателно.
Искаш да те попитам дали знаеш какво би станало (т.е. дали е ставало), ако ответника си инсталира един троян и каже, че той не е виновен?

Димо: Хм, интересно е това – да обвиниш трояна, че той е свалял файловете, а не ти. Това не ми се струва че ще е успешна защита – в copyright закона няма значение дали копирането е злонамерено или не – щом го правиш, значи си виновен. Това може да окаже влияние когато се определя колко да се плати – може да се отсъди минимален размер на щетите, заради това, че не си действал злонамерено.

Пейо: Да, безспорно има вреда и тя трябва да бъде компенсирана. Но моята теза би била, че трябва да се намери човека, който е троянизирал PC-то и той да бъде гонен. Но ако бях на RIAA щях да кажа, че аз съм хванал тях, а те по реда на регреса да си гонят вирусописачите.
Има и друг, много важен, въпрос, с който аз бих започнал. Логовете не са доказателство! Няма никакъв начин да се гарантира непокътнатостта и истинността на логовете.

Димо: Така е, съгласен съм, но не забравяй, че последните 2-3 поправки на законите за авторското право тук са писани главно от RIAA/MPAA, а широката публика не е имала никакъв достъп до процеса.
За логовете, не знам как е в България, но точно за това говорихме преди 1-2 седмици в час по Evidence – ако хванеш някой от ISP-то, който под клетва да каже, че логовете са автентични, това е достатъчно, за да бъдат доказателство. Ако можеш да докажеш, че са променени, тогава ще ги изхвърлят.

Пейо: Е това последното е абсурд! Това е дума срещу дума. Точно защото и ISP-то не може да докаже, че логовете са автентични и ти не можеш да докажеш, че са подправени.

Димо: Така е, и за това са съдебните заседатели – да отсъдят на кой думата е по-достоверна и на кой да вярва. Някъде трябва да се тегли чертата – ако искаш погледни правило 803(6). Всичко от там идва.

Пейо: А гражданските дела със заседатели ли са?

Димо: Да, с граждански заседатели са. Освен ако и двете страни изрично не кажат, че не искат. Свидетелите се заклеват да казват истината – „to the best of your knowledge“, ако администратора погледне логовете и прецени, че са непокътнати – това е достатъчно.
Другата страна вече може да разпитва колко добре си проверил, колко си сигурен и т.н.т. – и вече съдебните заседатели преценяват дали да ти вярват или не.

Пейо: Т.е. ISP-то е просто свидетел на обвинението? И освен да се осъмнявам в логовете на ISP-то може да дам и логове от моя рутер примерно?

Димо: ISP-то е свидетел на който го извика. Дори и да не искат, можеш да ги задължиш. Разбира се, можеш да дадеш и твоите логове, да ги обясниш и пак съдебните заседатели решават на кой да вярват.

Пейо: Значи пак всичко се свежда до прецедентните решения по сходни дела?

Димо: Да, това е важен фактор. Другото е „the battle of the experts“ – коя страна ще плати повече на по-известен и уважаван експерт да дойде и да даде показания, че фактите както са, са на твоя страна. По-добър експерт обикновенно означава, че съдебните заседатели ще му повярват. Такова е правото тука – жалко, но факт.

Пейо: Освен това имаме и големи разходи по самата защита. Звучи ми като да има място за едно NGO, което да поеме защитата по такива дела.

Димо: Има, аз много уважавам организации като EEF и EPIC, които се опитват да помогнат, ама всичко опира до пари. Може ли една организация, която разчита да дарения, за да плаща на своите адвокати да се бори с една голяма правна фирма, която получава милиони и има ресурсите да наеме почти всеки адвокат или експерт.

Категория: всякакви

6 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Веселин Колев на 29.10.2004г. в 03:10ч.

    Това с експертите е смешно. По идеология адресацията в Интернет е бездоказателствена и относителна. Още повече, използването на един IP адрес от много източници (anycast) е напълно легален технически похват. Системата за маршрутизация също е недостоверна и се крепи на добрата воля. Нищо в Интернет не може да бъде доказано или не може да бъде истинско поради запис в някой журнален файл. Утре ние можем да генерираме журнални файлове, в които да покажем, че RIA разпространява нелегално музика в ущърб на издателите. Никакъв проблем не е да им подложим адресното пространство на anycast тук и да направим невероятно шоу.

    Един журнален файл не може да бъде подписан. Това е теоретично невъзможно като математически модел, оттам е и пректически абсурдно да се реализира еднозначно, защото подписването трябва да обхване целият процес, а не само това, което се подва по файловия сокет в журнала. Да се вярва напълно на един журнал е смешно, а да се осъди някой по един журнал е направо престъпно.

  • Димо Михайлов на 29.10.2004г. в 07:53ч.

    ВК – съгласен съм че журналните файлове не могат 100% да бъдат гарантирани – и малко хора си губят времето да докажат че каквото пише в един файл – това е истината. Проблема (оттам идва и шоуто) е че в американската гражданска съдебна система ти трябва да покажеш на съдебните заседатели че А (твоята позиция) е 51% вероятна. В такъв случай показвайки журналните файлове и повиквайки експерт (системния администратор, например) да каже че файловете са автентични (под клетва) е достатъчно. Другата страна може, ако иска да покаже защо файловете не са истински. И тогава идва до съдебните заседатели – ако те преценят че е 51% вероятно (more likely than not; preponderance of the evidence) файловете да са автентични – правната система е щастлива и твоята позиция А печели.

    В наказателен процес с различно – там доказателството трябва да е 100% и всички съдебни заседатели трябва да са 100% убедени че престъплението е извършено. В такъв случай е много по-трудно да използваш журнални файлове за да докажеш вина. А на ответника му е много по-лесно да „внесе съмнение“ сред съдебните заседатели като покаже това което ти казваш – че журналните файлове могат да бъдат променени.

    Затова никой не вярва 100%-но на един журнален файл – но много често се използват като елемент от една от страните. Така че съгласен съм понякога се получават смешни резултати, но не съм съгласен че да спечелиш използвайки журнален файл в граждански процес е престъпно. Често това е единственото доказателство и ако не можеш да го използваш съдебната система не ти дава шанс да покажеш твоята страна – а това е по-лошо според мен.

  • Веселин Колев на 31.10.2004г. в 06:36ч.

    Ами сигурно много невинни хора са осъдени и им предстои да бъдат осъдени. В каква справедливост да вярва човек, след като простотията триумфира над природните закони на математиката?

  • Dimo Michailov на 31.10.2004г. в 18:54ч.

    VK – ne znam kakwo imash predwid „prostotiqta triumfira nad prirodnite zakoni na matematikata“ – prawoto ne e matematicheska nauka i ne e neobhodimo da dokajesh 100% izhoda na edno sybitie. Ako beshe taka, prostotiqta (ili bezzakonieto, ako towa imash predwid) shteshe naistina da triumfira.

  • Веселин Колев на 02.11.2004г. в 14:00ч.

    Изобщо не съм съгласен.

    Несъстоятелността на един журнален файл като идентичност е напълно математически доказуема, при това без използване на теория на вероятносттите. И не може някакви полуграмотни съдии и заседатели да кажат – пикаем ви на математиката, това което ние мислим, че е вярно е вярно. Това е простотия, неграмотност и несправедливост. И какво, идва един сладокодумен плямпач-манипулатор и заявява с меден гласец, че журналния файл е удостоверяем и всички плесват с ръце и се прегръщат. Утре същия им казва по същия начин, че 8+8 не е 16 и дават на съд всеки касиер, само защото някой им е казал, че той не смята вярно.

    По същата логика аз мога утре да се закълна, че някой оре моята нива на Слънцето и сади лук и ако го кажа от нивото на експерт всеки да ми повярва. Писнало ми е цял живот да гледам как неграмотни хора решават съдбата на хората.

    В природата има закони, които са над тези измислени от човека. И всеки, които се опитва да се прави, че те не съществуват е просто необразован или манопулатор. В съсловието на адвокати и съдии е пълно с маолумници и това съм го виждал нееднократно, за които е все едно дали електричеството се пренася от електрони или от магарета. На всички такива им се връчва по една мотика, един самун хляб и се пращат на полето. В 21 век място за неграмотни няма!

  • Dimo Michailov на 03.11.2004г. в 14:47ч.

    VK – powtarqsh towa koeto si napisal w komentar #1 – mislq che ne moga da ubedq teb ili nqkoj kojto wqrwa w estestweno prawo (bazirano na zakoni na prirodata) che dneshnata prawna sistema (pone w nqkoj dyrjawi) e po-dobra ot prawna sistema bazirana na prirodni zakoni ot predi nqkolkostotin godini (wij Magna Carta.)

    Spored men ti byrkash ponqtiqta i wkarwash zakoni na matematikata i naukata w humanitarna nauka koqto e bazirana na radikalno razlichni principi. Towa e moeto mnenie, pone.