трънки и блогинки

Избори в САЩ

Написано на: 03.11.2004 · 4 коментара

Изглежда цирка едва започва. Засега резултатите не са много добри за Кери, но може и да се каже, че просто той има повече „ако“-та, за да спечели.

Днес не бях пускал телевизор, нито чел никакви новинарски сайтове, нито говорил, с който и да е за изборите. Тоест въобще не разбрах как мина повечето от деня в работа. Всички, с които работя, бяха гласували преди да дойдат на работа и бяха с чувството, че са направили всичко, каквото се иска от тях и сега може да се трудят с достойнство.

Вечерта излязох да се разходя и да видя какво става по улиците. Замислих се за някои особености на избирателната система на САЩ, които сме обсъждали.

Първо, деня на изборите. Защо правят изборите в работен ден? Идеята да се провеждат в неделя се стори разумна на всички наоколо и единственото възражение беше, че много хора в неделя имат махмурлук, което и смешно не беше. Одобрение получих и за идеята за един ден почивка преди деня на изборите, макар че ми казаха, че няма начин да се спазва това.

Повече неразбиране срещнах, когато попитах защо се гласува в един ден за президент и за представители в конгрес и сенат. Застъпването на мандатите и всъщност различния срок на мандат винаги са били основно средство за разделение на властите. Възраженията тук бяха от по-практично естество от рода, че спечелилият има нужда от подкрепата на законодателите, за да наложи политиката си и че няма нужда от такава гюрултия три различни пъти. Разбира се, възражението, че идеята не е да се налага политика, а да се постигне съгласие за такава се прие с упреци, че нищо не разбирам. Ми може… нали американците са изобретили демокрацията и не само демокрацията ами и свободата и водния клозет.

Доста от хората се съгласиха, че системата с електоралните гласове (не се броят общите гласове, а се гледа всеки щат, който има определен брой електорални гласове и от тях трябват 270) на всеки щат може да е поостаряла, но това защото на послените избори са загубили заради тях.

Най-интересно ми беше, когато отидох до един избирателен пункт и се разговорих с хората там. Казах им, че искам да видя какво представляват американските избори не по телевизията и се оказа, че един от тях е председателя на изборната комисия. Човека беше изключително учтив и ме вкара в самия пункт, където ме запозна с членовете на комисията и всички хора наоколо.

Показаха ми картотеката на регистрираните гласоподаватели, където си има и картонче за всеки, самата машина за гласуване, която представлява голямо пано, където всеки е квадратче и ти му натискаш на името и като си готов изпращаш с „Vote“ бутона. Машината е предимно механика, не е свързана с нищо и прави по няколко копия на всеки вот, така че може да се засекат после. Само да поясня, че тази вечер бях в Dewalare (е, не знам как се пише на Български) и там машините са различни от тези в Мериленд, за които писах преди. На мен машината за гласуване ми изглежда доста надеждна, но аз имам много по-голямо доверие на нещо механично, което прави дупки в нещо друго, отколкото на някаква програма, която никой не я знае какво прави.

Хората, които бяха ангажирани около изборите, бяха отишли в избирателната секция в 5.30 сутринта и се очакваше да свършат най-рано в 10.30 вечерта. Освен хората ангажирани в самото провеждане на изборите от толкова рано се има постоянно и фенове на различните партии, които бяха зад една верига на разстояние от секцията, от където задяваха и дюдюкаха на всеки да натиска името на техния човек. Интересно ми беше, че те раздаваха и позиви за техния кандидат, което за мен е равностойно на това да ти тикат учебник, когато влизаш на изпит.

Човека беше наистина много внимателен и ми отговори на всички въпроси относно процедурите, а и сок ме черпи. Тези хора имат твърда и непоколебима увереност, че тяхната система е най-добрата на света и са готови да я покажат на цял свят с гордост подобна на тази Вазов. Та този добър човек бе търпелив да ми обясни кой, какво и как, но все пак остави някои въпроси без недвусмислен отговор.

Примерно той ми каза, че всеки гласува (и се регистрира да гласува) по постоянното си местожителство, но и призна, че няма лесен начин да се установи къде е то и на документите, които те изискват го няма отбелязано, така че не е напълно невъзможно да се гласува на две места.

Друг интересен момент беше с анонимността на гласовете на хората, които са гласували по пощата. Който иска да гласува по пощата получава плик с форма, която попълва и плика се изпраща където е регистриран. Плика се праща в секцията преди деня на изборите, където човека се отмята като гласувал и после брои заедно с другите гласове. Не съм напълно уверен, но мисля че когато се отваря плика комисията разбира и кой е гласувал по този начин, което мисля е нарушение на правото за анонимност.

Всъщност сега като погледнах CNN нещата съвсем не отиват надобре за Кери. Аз ще погледам малко да видим дали ще го обявят Дъбля за избран тази вечер или ще има още екшън.

Категория: всякакви

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ivan на 03.11.2004г. в 11:01ч.

    Da, idva vreme da pre-prochetem „1984“…
    Tozi hubav ocherk spored men triabva da go pratish na niakoe elektronno izdanie za publikatzia. Da razberat horata v Bulgaria za kakvo vsushtnost stava duma.

  • Младен на 03.11.2004г. в 15:45ч.

    Аве в тяхното „село“ агитацията пред избирателния пункт в деня на изборите не е ли престъпление? Щото в нашето май е … или поне такъв ми е спомена – никаква продажба на алкохол (не че не сме си „написали“ домашното ;-), но и никакви плакати и агитации.

  • Ivan на 03.11.2004г. в 15:58ч.

    Ne samo tova, Mladene, v Bulgaria ima t.n. „den za razmisul“: vsiakakva propaganda v denia predi izborite e zabranena.

  • пейо на 03.11.2004г. в 17:05ч.

    @ Иван
    Благодаря ти за добрите думи. „1984“ като се замисля има повече историческа стойност. Когато я четох повечето от идеите бяха реализирани макар и някои само като ефект.

    @ Младен
    Ами има някакво растояние (~20метра) от избирателния пункт, където не може да има агитатори, но от там нататък е свободна зона.