трънки и блогинки

днеска…

Написано на: 20.11.2004 · 5 коментара

Днес беше един много хубав ден. Освен че научих много нови неща и научих за съществуването на още повече бях цял ден в компанията на много хубави хора. Който каквото да иска да говори, но на мен ми липсваше точно това общуване в щатите. Може да работя интересни неща, може да си позволявам каквото ми се изпречи пред очите, но с нищо не мога да заменя радостта и удовоствието от такова общуване. Благодаря Ви!

Благодаря и за предложенито на Димитър Шияшки за публична прожекция на dvd-тата на Ноам Чомски. Днес се видяхме и с него и му обясних, че неговата идея би покривала в голяма степен хипотезата за публично излъчване, което ще е в нарушение на авторските права. Аз предпочитам все още варианта с вечеринка и мисля да го направим идната седмица. Заявки се приемат все още.

Дафчо нещо е изпушил сериозно и породи отново мислите в мен кой ще пази пазачите и кой ще лекува лечителите. Разбирам те Дафчо, доколкото е възможно, само се пази да не свикнеш… тогава ще е най-страшно.

Много присъща ми идея са реализирали пичове в Ню Йорк. 24 човека ще документират ежедневието си за 48 часа чрез снимки от мобилните си телефони. Освен самия град Ню Йорк, който остави в мен болката, че не живея на пълните си възможности ми харесва и идеята за запечатване на простите неща около мен, на които попадам цял ден. Искам телефон с камера. Съдбата нека ми стовари предложение, защото идеята е узряла в мен.

„Кокоша глава“ – легендарни слънчеви пънкове, на които концерти съм бил едно време в Пловдив. Много готини типове и моля всеки, който има нещо повече тяхно или знае нещо за тях да го сподели.

Време е да заколим ченгето със една бутилка каберне совиньон….

Сетих се, че и пиенето на маса в кръчма е някакси опорочено, защото трябва да станеш и да си тръгнеш по някое време. Тоест трябва да се сдържаш донякъде, за да можеш да извършиш поредица от цивилизовани актове. Едно време като си пиехме по къщите знаех, че може просто да падна назад като ми дойде в повече. А и като прекараш ноща с някой и се видите сутрин със странен цвят на лицето приятелството укрепва неимоверно. А аз, да се еба, съм загубил форма изцяло, щом взеха да ми идват такива мисли от толкова малко.

И тъй като се сетих за едновемешното „правилно“ запиване да завърша с любимите ми строфи като усещах, че алкохола взима власт и искам да се гмуркам вече:

Before you slip into unconsciousness
I’d like to have another kiss
Another flashing chance at bliss
Another kiss, another kiss

Хубав ден ви казвам.

Категория: дневни · музикааа

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • дафчо на 21.11.2004г. в 06:04ч.

    Май всички психоболни смятаме, че сме здрави, а другите ни гледат сеира.
    Ама аз съм си за бой като си взимам разни книжки като Learning Perl, вместо Топографска анатомия на глава и ЛЧО.
    Всъщност не смятам, че много пуша дори напротив, но за това до довечера в мойта кочинка ще има нещо…

  • пейо на 21.11.2004г. в 06:09ч.

    Ти знаеш… на военна комисия като те попитат докторите дали се напикаваш нощем ти им отговаряш „не“, а те записват „отрича“.

  • дафчо на 21.11.2004г. в 17:30ч.

    Всъщност на кой от двама ни е бил повече алкохолът в кръвта горепосочената вечер :-) ?

  • пейо на 23.11.2004г. в 04:33ч.

    На теб сигурно… аз съм станал ебати и кеката покрай тази америка.

  • междувременно на 04.06.2014г. в 14:56ч.

    нагугу, нагага – пица
    https://twitter.com/bozhobg/status/474080038493515776