Жак Превер е един от любимите ми поети. Причина да науча за него е нашата стара пералня. Когато майка ми веднъж я изпусна и водата се разля на пода, тя ме извика да почна да събирам водата. Тъй като нямаше място за двама тя застана отстрани да ме надзирава, поучава и насочва. Няма нужда да казвам, че това ѝ поведение беше доста дразнещо за мен, както се бях нацопал и затова ѝ казах по-добре да ме забавлява като ми каже някое стихотворение. И тя ми каза:
Une orange sur la table.
Ta robe sur la tapis.
E toi dans mon lit.
Doux present
du present.
Frechele de la nuit.
Chalere de ma vit.
Аз и тогава не знаех френски и това стихотворение на български трябва да звучи по подобен начин:
Един портокал на масата.
Роклята ти – на пода.
A ти – в леглото ми.
Прекрасни мигове на настоящето.
Свежестта на нощта.
Топлината на моя живот.
Това е мой превод и е почти буквален с изключение на „Doux“, което означава „сладък“, а аз съм го заменил с „прекрасни“, защото си мисля, че предава по-добре смисъла.
След като майка ми ми каза това стихотворение аз бях очарован и реших да видя какво още може да намеря. В библиотеката „Иван Вазов“ в Пловдив ми намериха двете книжки, които бяха излизали дотогава. Първата беше с преводи на Веселин Ханчев, а втората на Валери Петров. Веселин Ханчев има много хубави стихотворения, когато не полага строфите на социализма, но нещо преводите му не ми харесаха. Валери Петров е друга работа! Неговата книжка с преводи на стихотворения на Жак Превер ме запозна с много от най-хубавите му стихотворения и аз ще свръзвам завинаги името му и с това.
Преди около 3 или 4 години излезе и една книга-компилация със събрани преводи на Превер, публикувани и в оригиналния им френски вариант, която книга мисля е най-хубавото нещо излизало досега. Аз мисля да пускам от време на време по някое стихотворение, за да не зачезнат съвсем от българския уеб тези хубави неща.
9 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Юнуз на 22.11.2004г. в 14:11ч.
Страхотно :)
В гимназията имах една много луда учителка по френски и едно от готините ѝ качества беше, че често разнасяше тази книга. Мисля, че беше това издание.
Французите са противоречива история (то кои ли не са), но има някои френски неща, които винаги ме оставят в дълбоко удивление. Едно от тези неща е начинът, по който добрите им поети владеят изказа.
Не знам, може би си въобразявам, защото този език ми е все пак чужд. Исках само да споделя емоцията от това да срещна стихове на Жак Превер в нета :-)
пейо на 23.11.2004г. в 04:31ч.
Благодаря :)
На мен една от първите уеб-страници ми беше точно със стихове на Превер и мисля, че ще мога да попреписвам по някое стихче да храним google.
LeeNeeAnn на 22.02.2006г. в 21:55ч.
„Преди около 3 или 4 години излезе и една книга-компилация… “ – моля, кажи за коя книга говориш и как може дасе намери.
пейо на 22.02.2006г. в 23:31ч.
Книгата се казва „Как да нарисуваш птица“ и е издание на Colibri. В нея са поместени досега превежданите на български стихотворения. На външен вид е синя, но как да се намери, не мога да кажа.
Fenia на 10.07.2006г. в 10:05ч.
Интересно и образователно е да четеш стари постинги;) Не съм чувала преди за Жак Превер, но това стихотворение някога ми бе подарено и сега поне знам кой е автора;) Подарения ми превод звучеше така :
Един портокал върху масата,
Твоята рокля върху пода,
Ти – в моето легло.
Сладък плод на настоящето
Нежност на нощта,
Светлина на моя живот!
Пиа на 04.01.2007г. в 12:55ч.
Прекрасное, че Жак Превер все още се чете от българите днес!!!
Обаче в оригинала има доста правописни грешки/въпреки, че всъщност това няма особено значение/
Вторият превод е по-добър, ама по-добре би било да бъде не на пода, а на килима.
Потърсете едни негови стихове – Les feuilles mortes – Мъртви листа, или още Есенни листа – върху които Ив Монтан, Жулиен Греко, Лио, Льогран, Бари Систърс, Дюк Елингтън и още много известни изпълнители правят свое прекрасно изпълнение… В Дата.бг ще ги намерите спокойно, струва си да ги чуете… една чудесна любовна балада, еееееееее – тъжна, разбира се!
Дима на 05.11.2008г. в 01:17ч.
Много искам да намеря тази книга, за която става на въпрос (на изд.Колибри). Аз имам „Дъжд и слънце над Сена“. Чела съм я безброй пъти и всеки път е едно ново изживяване, нямам думи ……….
nqkoq на 26.01.2009г. в 23:11ч.
Юнуз,
Може би сме имали една и съща учителка по френски :)
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
steff на 26.10.2010г. в 13:11ч.
сериозно ли някой се интересува от поезия? и то френска…? и то в нета…. ?:) приятно съм изненадана, мислех, че аз съм единствената. Преди много време в ЕГ поезията на Превер ме впечатли. Но определено това се дължи на госпожа Гунчева – най- прекрасният учител по френски език. За което ще съм и задължена вечно (bow)