трънки и блогинки

Напоследък дори и най-търпеливите ми събеседници отбелязват, че постоянно изразявам недоволство от липсата на място за закуска. Загрижени дори ми подариха еквивалента на Playboy за закусващи – списание, пълно със снимки и статии за наденици, съвети за приготвяне на яйца, мнения за комбиниране на гарнитури и още много специализирана информация, но то заедно с познанията ми вдигна и очакванията.

Няма да престана да търся и ето малко бележки от местата, където съм закусвал напоследък, като почвам първо с критичните:

Лисица и хрътка
В пъб очаквах да получа добра английска закуска, но не мога да кажа нищо особено за предлаганото в „Лисица и хрътка“. Да, съдържа очакваните продукти, но не се отличава нито с качество, нито с количество. Когато искам да ям месо и яйца, означава, че съм настроен за нещо мазно и тежко. Не зная дали се дължи на качеството на продуктите или на начина на приготвяне, но на мен закуската ми се стори някак постна и суха. Поръчал съм си английска закуска, все пак и когато вместо да си получа „холестеролния чук“ ми се сервира нещо, което може да се определи и като здравословно не съм доволен. А да – и чая го поднасят кофти.

Ъгъла на Солунска и Графа
Така и няма да се науча как се казва това заведение. Онова с големите прозорци, които напоследък решиха да закриват с пердета. Същото, което има отлична гледка към пл. „Славейков“ и собствениците постоянно се чудят с какво да я закрият. Мястото не отива на добре не само защото сменя без ясна посока интериор, персонал и меню, но и защото качеството на сервираните неща се влошава, докато цените се повишават.
Малко след като отвориха тяхната „Континентална закуска“ беше много приятна. Съдържаше бекон, малки кренвирши, пикантен салам,  чушки със сирене, яйце, някаква зеленина и опечена на място питка. Последния път под същото име сервираха нещо, в което май само чушките бяха останали. Местоположението на заведението е много добро и ми се иска да се поправят, но май първо трябва да решат какво ще бъдат.

Радисън
Предимство на хотелите е, че закуската започва около шест и половина. Ставам сравнително рано и ако съм гладен трудно мога да дочакам до девет или десет часа, когато тепърва кухните на нормалните заведения почват да работят. В „Радисън“ твърдят, че предлагат най-добрия брънч в София и аз бих се съгласил, че това е така. Надениците са от месо, вкусът на което те кара да чувстваш прасето близко. Продуктите от бюфета бяха вкусни и добре приготвени. Селекцията от чай на листа е много добра, а освен че го приготвят добре могат да разкажат интересно и посъветват колебаещия се.
Хората от персонала са много учтиви и ненатрапчиво грижовни, но най-вече – можеш да си говориш с усмивка с тях. Когато не можах да намеря бърканите яйца и попитах близката сервитьорка, тя каза, че по приницип не са част от бюфета, но с усмивка ме убеди, че лесно ще ми направят точно както и колкото искам. Бяха много вкусни, защото когато хората се отнасят добре и храната се услажда значително повече. Единствената негативна страна е, че закуската струва около четири пъти повече от предишните две места, но си тръгнах сит и щастлив и когато си въобразявам, че заслужавам ще ида пак.

Ъгъла на Раковска и Дондуков
Още едно място, което отказвам да назовавам по името, което си е избрало. Това е заведение за бързо хранене, което работи денонощно и има пекарна машина за пици. Работи денонощно и ме е спасявало от сухоежбина десетки пъти. През малките часове можеш да наблюдаваш всякакви типажи, всеки със своята си история. Мястото има хубава гледка към кръстовището, високи столове и ако сте в приятелски отношения с хората, които работят, ще ви приготвят много вкусна пица, която може да изядете, докато гледате как хората бързат угрижени по делата си.

Няма угодия. Търсенето продължава.