трънки и блогинки

Бари Линдън

Написано на: 07.12.2004 · 3 коментара

Вчера прекарах повечето от деня в занимания около филма „Бари Линдън“ на Стенли Кубрик. Сутринта попаднах случайно на една статия описваща една много странна леща. Zeiss 50mm, f/0.7 не е просто бърза, а най-бързата в света. В света има три такива. Една от тях е на NASA, а Стенли Кубрик е притежавал другите две.

Тези лещи са използвани в „Бари Линдън“, защото Стенли Кубрик е искал да направи нещо, близко до ума на режисжора – да запази естествената атмосфера, която светлината на свещи придава в английски замък. За тази цел той е решил да снима филма, като ползва единствено светлина от свещи!

Възбудих се. Съвсем сериозно си казвам, на мен лудостта ми действа така. Опитах да чета за други неща, но се усещах как постоянно се връщам да препрочитам и да търся нови неща за този филм. Показах връзката на Бойчо, който мисля ме разбра и каза, че го има филма. Разбрахме се да се ида при него да го взема и не бе дълго след това, когато вече имах DVD-то в мен.

Имах работа, която трябваше да свърша преди да са се събудили в щатите и затова се захванах с нея. Страниците за Кубрик и филма останаха отворени и аз се връщах постоянно към тях. Пратих връзките на Кольо (на всички именници честито) и май и на него те му подействаха така. Казах му, че имам DVD-то в мен и беше само въпрос на време той да зареже приготовленията за именния си ден и да е унас.

Когато той дойде аз бях препляскал скриптовете, който пиша и писах едно писмо с въпроси до ръководството, както правя обикновенно когато не съм свършил нещо. Затулихме прозорците, направихме си за облягане и пуснахме филма.

Филма не знам как да го опиша. Аз не разбирам от операторско майсторство, светлината не я познавам също, но като на пълен лаик ми хареса много. Има невероятни сцени точно в замъци и на мен най-голямо впечатление ми направиха сцените, които бяха снимани в замъци на светлина идваща от прозорец.

Като зрител на мен най-голямо впечатление и удоволствие ми достави вътрешния ритъм на филма. Съчетано с много добра съпровождаща музика, действието се развива с тази величествена и благородна скорост която е вредна за филмите, чиято основна цел е да дразнят най-елементарните рецептори в съзнанието.

Адаптацията („Бари Линдън“ е роман на Такъри) е също на Стенли Кубрик и се вижда как този човек е невероятен перфекционист в преследването на идеите и визията си. Болен човек, луд човек… дано да има повече като него.

Категория: всякакви

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Бобсън на 07.12.2004г. в 09:33ч.

    Ша се караме, г-не Попов! Нали се бяхме разбрали да си напишеш скрипчето, да си полееш Никулдена като подобава, пък филма да го гледаш като остане време…

    Така кату та гледам и риба не си ял, въобще… не се сърди, ама като за Никулден много по Американски си си го прекарал…

  • пейо на 07.12.2004г. в 13:00ч.

    Както се казва една песен: „У барабана има дух“. Няма спасение, това е положението.

    Аз пак отидох на имен ден и даже се омаях от едно от най-хубавите червени вина. Виж работата…

  • Э оборотное на 14.03.2010г. в 09:19ч.

    Стенли Кубрик е просто най-големия!
    И това ви го казвам, в качеството си на почитател на имена като Бергман, Тарковски, Годар, Фелини и Пазолини.
    Перфекционист до невротизъм!
    И същевременно – повечето му филми без проблем се гледат и от непретенциозни зрители.
    Докато повечето от изброените имена по-горе – не!